Метох (дем Сяр)
| Метох Κάτω Μετόχι | |
| — село — | |
  Метох  Метох  Метох | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Сяр |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 186 m |
| Население | 175 души (2001) |
Метох (на гръцки: Κάτω Μετόχι, Като Метохи) е село в Гърция, дем Сяр (Серес), област Централна Македония и има 175 жители (2001).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се състои от две силно отдалечени махали – Долно и Горно Метох (на гръцки Ано и Като Метохи), като Горно Метох днес е напуснато. Долно Метох е в южните поли на планината Шарлия (Врондос), в Сярското поле, на около 3 километра северно от град Сяр (Серес). Северозападно от селото е манастирът „Света Богородица Вишенска“.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Метох е чисто българско село в Сярската каза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в селото (Métoh) има 42 домакинства и 130 жители българи.[2]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Метох:
| „ | Метохи: християнско село; 1 църква; жителите са българи; занимават се със земеделие; отстои на час и половина от града (на север).[3] | “ |
В статистическите си таблици Веркович отбелязва Метохи като село с 42 български къщи.[4]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Баницакол и пише:
| „ | Метох, село на Ю от Мертатово, от града около 1 час разстояние. Същото състояние и много по-лошо. Църква „Св. Димитър“; чете се гръцки. 40 къщи с 200 души българе.[5] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Метохъ има 192 жители българи християни.[6]
В първото десетилетие на XX век българското население на селото е в лоното на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Метох (Metoh) има 236 българи патриаршисти гъркомани.[7] В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев Метох е описан като развалина от съборени и опустошени къщи с общо 192 жители българи, а учител в училището е П. Атанасов.[8]
По време на Балканската война един човек от Метох е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През войната селото е освободено от български части, но след Междусъюническата война в 1913 година селото попада в Гърция. През 20-те години в селото са настанени гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 26 семейства и 90 души бежанци.[10]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Метох
Васил Атанасов (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Таско Спасов, 15 щипска дружина[11]
- Свързани с Метох
Анастасиос Мегаломистакас (р. 1988), гръцки политик от Съюза на центристите
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 116-117.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 62. (на руски)
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 228-229. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 837.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
- ↑ Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 141.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 60 и 863.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 60.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
