Направо към съдържанието

Норман Ейнджъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Норман Ейнджъл
Ralph Norman Angell
английски писател и дипломат
английски писател и дипломат
Роден26 декември 1872 г.
Починал7 октомври 1967 г. (94 г.)
Кройдън, Англия
Професияжурналист, писател
Националност Англия
Политика
ПартияЛейбъристка партия
Отличия Нобелова награда за мир (1933)
Норман Ейнджъл в Общомедия

Сър Ралф Норман Ейнджъл (на английски: Ralph Norman Angell) е английски писател, публицист, журналист и парламентарист лейбърист. Член на Изпълнителния комитет на Обществото на народите и на Националния мирен съвет. Носител на Нобелова награда за мир за 1933 г.[1]

Произход и образование (1872 – 1891)

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 26 декември 1872 година в Холбийч, Линкълншър, Англия, седмо дете в семейството на преуспяващия земевладелец Томас Ейнджъл-Лейн и Мери Ан Бритън. След като завършва подготвително училище Ейнджъл е изпратен в лицей „Св. Омер“ в Северна Франция. Там на 12-годишна възраст се запознава за първи път с „Есе за свободата“ на Джон Стюърт Мил, чието красноречие му прави силно впечатление.

Като прави избор в полза на радикалните идеи, на 15 години Ейнджъл заминава в Женева и живее в приют, предимно населен от революционери и политически емигранти.[1] Там той редактира англоезичен вестник, който излиза два пъти в месеца и посещава лекции в Женевския университет. През 1891 г. напуска Швейцария, без да е завършил образованието си. Като живее известно време в Англия, той получава от баща си 50 фунта стерлинги и заминава за САЩ.

Журналистическа и научна дейност (1891 – 1914)

[редактиране | редактиране на кода]

В продължение на седем години Ейнджъл работи на различни места като каубой, златотърсач, пощальон. В Калифорния се опитва да получи участък земя, но неуспешно. След това се заема с журналистика, като работи по поръчка за всекидневниците „Сен Луи глоб демократ“, „Сан Франциско Кроникъл“ и други.

През 1898 г. Ейнджъл се връща в Англия, за да уреди семейните си дела. След това заминава за Париж, където си изкарва прехраната с репортажи за делото Драйфус. През следващата година става редактор на парижкия англоезичен вестник „Дейли месинджър“. Неговите бележки за Испано-американската война, за делото Драйфус и за Англо-бурската война го подтикват да напише първата си книга „Патриотизъм под три флага: в защита на рационализма в политиката“ (на английски: Patriotism Under Three Flags: A Plea for Rationalism in Politics, 1903 г.). Една година по-късно приема предложението на английския вестникарска магнат лорд Нортклиф (Алфред Хармсуърт) да редактира парижкото издание на „Дейли Мейл“. Тази длъжност разширява значително кръгозора на Ейнджъл в международните дела.

През 1909 г. Ейнджъл издава за своя сметка малката книга „Оптическата илюзия на Европа“ (на английски: Europe's Optical Illusion), в която изследва икономическите корени на войната. Книгата прави такова впечатление на лорд Ъшър (Реджинълд Брет), влиятелен държавен деец и историк, че той разпраща 200 екземпляра на свои познати в Европа. Следващото издание със заглавие „Великата илюзия“ (на английски: The Great Illusion) се разпродава в двумилионен тираж като книгата е преведена на 25 езика. Във „Великата илюзия“ той разкрива, че икономическият разцвет в резултат от войните не е нищо друго освен мираж. В епохата на икономическа взаимна зависимост не може да се очакват изгоди от войната: като обогатява агресора, тя заплашва и победители, и победени с разрушаване на международната търговия и кредит. Нещо повече, отбелязва Ейнджъл, репарационните плащания винаги сеят семената на бъдещи конфликти.

През 1912 г. Ейнджъл напуска „Дейли Мейл“, но и след това непрекъснато пише в него въпреки идеологическите си несходства с консерватора Нортклиф. През следващата година няколко приятели на Ейнджъл, за да пропагандират неговите възгледи, основават периодичното издание „Война и мир“.[1] Доста често той пише и за американски списания, особено за „Нова република“.

Политическа и обществена дейност (1914 – 1958)

[редактиране | редактиране на кода]

Когато през август 1914 г. започва Първата световна война и Ейнджъл, заедно с Рамзи Макдоналд, Ч. Тревелян и други, организира Съюза за демократичен контрол, чиято задача е да осъществява обществено наблюдение върху външната политика на правителството.[1] По време на войната Ейнджъл изказва идеята за постоянна съобщност на нациите за защита на международния мир и на международната сигурност. Тази идея звучи не един път по време на негови лекции и оказва въздействие върху президента Удроу Уилсън във връзка с неговия проект за Обществото на народите.

Ейнджъл присъства на Парижката мирна конференция през 1919 г. и е силно разочарован от условията на Версайския договор, които се разминават с надеждите, изказани във „Великата илюзия“. Той става заместник-председател на комитет, който иска от съюзните държави по-справедливи мирни условия. Ейнджъл основава също така движението „Срещу глада“, което се занимава с доставка на продукти, медикаменти и дрехи за децата от Централна Европа, изпитващи чудовищни лишения в следвоенните години. В своите статии и книги той продължава анализа на съвременното положение в света. В „Плодовете на победата“ (на английски: The Fruits of Victory, 1921 г.) Ейнджъл отбелязва, че опасенията във „Великата илюзия“ са се оказали основателни. В „Невидимите убийци“ (на английски: The Unseen Assassins, 1933 г.) разкрива пагубния ефект на империализма, национализма и патриотизма. Изобретява игра за маса, която показва нагледно принципите на икономиката и кредита.

През 1920 г. Ейнджъл издига за първи път своята кандидатура за парламента от името на Лейбъристката партия в Нотингамшър. Едва четвъртият опит през 1929 г. му донася място в Камарата на общините от окръг Северен Брадфорд, но през 1931 г. Ейнджъл напуска парламента, убеден, че може да допринесе повече полза като писател и оратор. По това време е посветен в рицарство, което е знак на признание за обществената му дейност.

Въпреки че е противник на войната Ейнджъл не се смята за пацифист. Въоръжените сили остават реалност, казва той, и „реалната задача се състои в това да бъдат организирани и ангажирани“. Той вярва, че системата за колективна сигурност, отворена за всички страни, сред които и фашистка Германия, ще помогне да се прекрати войната. Ейнджъл оспорва гледната точка на британските социалисти, че с войната може да се приключи едва след унищожаването на частната собственост.

Когато през 1935 г. Италия нахлува в Етиопия, Ейнджъл критикува остро неутралната позиция на британското правителство. По-късно започва безкомпромисна война с политиката на умиротворяване на Хитлер, която провежда министър-председателят Невил Чембърлейн. Според Ейнджъл тази политика все едно казва на агресора: „Убивай често, но бързо – ще излезеш сух от водата“. Като предвижда, че „Европа ще премине напълно под контрола на Хитлер“, той иска от правителството да отвори врати за бежанците евреи и сам приютява едно семейство в своя дом.

Когато Великобритания обявява война на Германия през септември 1939 г., Ейнджъл предлага своите услуги на Министерството на информацията, което го изпраща в САЩ, за да търси подкрепа за британските военни усилия. Той остава в Ню Йорк до 1951 г., чете лекции, преговаря с американски политически дейци, пише много.

След войната Ейнджъл пропагандира постепенно движение към световно правителство чрез Организацията на обединените нации, макар че я смята за по-малко ефективна от Обществото на народите. Силно го разочароват Корейската война и нездравата обстановка в САЩ по време на антикомунистическия кръстоносен поход на сенатора Джоузеф Маккарти.

Като се връща в Англия, Ейнджъл се установява във Фернхил, графство Съри. Там той продължава да работи над книги и статии, в които прозира загриженост относно антиколониализма и растящото влияние на народите от „третия свят“, чиито сепаратизъм и склонност към насилие заплашват международното сътрудничество, толкова много означаващо за него. Критикува все по-често Израел за терористични актове като убийството на граф Бернадот – посредник на ООН в палестинския конфликт. Като се опитва да помогне на палестинските бежанци, Ейнджъл се обръща към арабските групи в САЩ, но безуспешно.

Последни години (1958 – 1967)

[редактиране | редактиране на кода]

Здравето му все повече се влошава и Ейнджъл започва да изнася все по-малко лекции. През 1958 г. пада и си уврежда крака, а две години по-късно влиза в болница със счупено бедро, но намира в себе си сили да участва в Конференцията по намаляване на международното напрежение в Чикагския университет. През 1961 г. е постигната договореност за предаване на архива на Ейнджъл в педагогическия колеж „Бол стейт“ (днес университет) в Манси, щат Индиана. За последен път Ейнджъл отива в САЩ през 1966 г., когато предава архива официално и приема почетна юридическа степен.

Умира на 7 октомври 1967 година в частна лечебница в Кройдън, графство Съри, на 94-годишна възраст.[1]

Семейство

[редактиране | редактиране на кода]

През 1898 г. Ейнджъл се жени за Беатрис Кювелие от Ню Орлиънс. Личният му живот е забулен в тайна, но има основание да се смята, че съпругата му е била доста лекомислена жена. Ейнджъл се разделя с нея през 1914 г., но продължава да я подпомага до смъртта ѝ през 1955. Двамата нямат деца.

Творчество

[редактиране | редактиране на кода]

През 1909 г. е публикувана книгата му „Оптическата илюзия на Европа“, чието допълнено издание от следващата година е „Великата илюзия“. Основна теза на Ейнджъл е, че интеграцията на икономиките на европейските държави се е развила до степен, при която войната между тях би била напълно безполезна. Според него икономическата свързаност означава, че войната ще бъде унищожителна за всеки, който се включи в нея. Войната, пише Ейнджъл, „принадлежи на един отминал стадий на развитие“. Според Уолтър Ръсел Мийд „Великата илюзия“ вероятно е най-големият бестселър в областта на международните отношения. Продажбите ѝ намаляват след началото на Първата световна война, но през 30-те години на ХХ век излизат нови издания.[2]

Съчинения

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д Лауреаты Нобелевской премии: Энциклопедия: Пер. с англ.– М.: Прогресс, 1992.
  2. ↑ Мийд, Уолтър Ръсел. Бог и златото. Великобритания, Америка и формирането на модерния свят, София 2010, с. 14 – 15.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Норман_Ейнджъл&oldid=11670397“.