Родопи (община)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Родопи.
Община Родопи | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Пловдив |
Площ | 523.73 km² |
Население | 30 674 души |
Адм. център | Пловдив |
Брой селища | 21 |
Сайт | rodopi-bg.org |
Управление | |
Кмет | Павел Михайлов (БСП – Обединена левица, Левицата!, БВ; 2019) |
Общ. съвет | 29 съветници
|
Община Родопи се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пловдив. Тя, заедно с община Добрич-селска, община Марица и община Тунджа, е една от общините, чийто общински център е извън територията им. Административен център на общината е град Пловдив.
География
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Общината е разположена в югозападна част на област Пловдив. С площта си от 523,729 km2 заема 4-то място сред 18-те общините на областта, което съставлява 8,74% от територията на областта. Границите на общината са следните:
- на запад – община Кричим, община Перущица, община Стамболийски и община Пазарджик, област Пазарджик;
- на север – община Съединение, община Марица и община Пловдив;
- на изток – община Садово, община Асеновград и община Куклен;
- на юг – община Чепеларе, област Смолян;
- на югозапад – община Девин, област Смолян.
Природни ресурси
[редактиране | редактиране на кода]Релеф
[редактиране | редактиране на кода]Релефът на общината е равнинен в северната, средно планински в средната и високо планински в най-южната част. Територията ѝ се простира в пределите на Горнотракийската низина и крайните северни части на Западните Родопи.
Северните райони на общината попадат в южната част на Пазарджишко-Пловдивското поле на Горнотракийската низина, като тук, в крайната ѝ североизточна точка, при устието на Чепеларска река в Марица се намира най-ниската ѝ точка – 148 m н.в.
В южната част на община Родопи се простират крайните северни разклонения на мощния западнородопски рид Чернатица. В нейните предели попадат части от двете северни разклонения на рида. На запад и югозапад между дълбоките долини на реките Въча на запад и Първенецка (Тъмръшка река) и десният ѝ приток Лилковска река на изток се простира Върховръшкия рид (северно продължение на рида Чернатица). В най-южната му част, на границата с община Девин, югозападно от село Лилково се извисява връх Модър 1991,9 m, най-високата точка на рида и общината.
Между Първенецка река (Тъмръшка река) и десният ѝ приток Лилковска река на запад и границата с община Куклен и община Асеновград на изток в пределите на община Родопи попада западната, най-висока част на Белочерковския рид (североизточно продължение на рида Чернатица). Южно от село Лилково, на границата с община Чепеларе се издига най-високият му връх Свети Илия (1705,4 m).
Води
[редактиране | редактиране на кода]На северозапад, на протежение от 13 km и на североизток, на протежение от 8 km през територията на община Родопи протича част от средното течение на река Марица. В нея отдясно се вливат три големи реки: Въча, Първенецка (Тъмръшка река) и Чепеларска. Река Въча протича през общината с последните си 4 km, преминава покрай село Кадиево и северно от него се влива в Марица. Чепеларска река протича по границата с община Садово с най-долното си течение и североизточно от село Ягодово се влива в Марица. Първенецка река (Тъмръшка река, 37 km) протича изцяло (с изключение на най-долното ѝ течение) през общината. Тя води началото си от северозападното подножие на връх Модър и се насочва на север, като протича в дълбока и залесена долина. Южно от хижа „Брановщица“ долината ѝ става каньоновидна със стръмни и на много места отвесни склонове. При село Храбрино излиза от каньона, а при село Първенец и от планината и навлиза в Пазарджишко-Пловдивското поле. Влива се отдясно в река Марица западно от град Пловдив, на територията на община Пловдив. Неин основен приток е Лилковска река (десен).
Населени места
[редактиране | редактиране на кода]Общината се състои от 21 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) |
Белащица | 2400 | 13,782 | Марково | 3181 | 21,879 | ||
Бойково | 131 | 29,847 | Оризари | 384 | 6,226 | Айрене | |
Браниполе | 2698 | 7,383 | Ахланьово | Първенец | 3592 | 16,491 | Дермен дере, Фердинандово |
Брестник | 2181 | 20,752 | Кара агач | Ситово | 21 | 35,509 | |
Брестовица | 3168 | 54,526 | Брястовица | Скобелево | 44 | 44,720 | |
Дедово | 54 | 15,326 | Дядово | Устина | 1983 | 19,891 | |
Златитрап | 1398 | 5,699 | Храбрино | 700 | 13,881 | Сотир, Свети Спас | |
Извор | 86 | 17,380 | Цалапица | 3801 | 72,740 | ||
Кадиево | 998 | 5,002 | Чурен | – | 13,577 | ||
Крумово | 2868 | 19,265 | Паша махла | Ягодово | 2981 | 27,450 | |
Лилково | 20 | 62,399 | Демирджи кьой | ОБЩО | 32689 | 523,729 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени
[редактиране | редактиране на кода]- през 1878 г. – преименувано е с. Демирджи кьой на с. Лилково с губернаторско разрешение;
- Указ № 273/обн. 31.05.1889 г. – преименува с. Дермен дере на с. Фердинандово;
- Указ № 139/обн. 18.03.1890 г. – преименува с. Паша махла на с. Крумово;
- Указ № 216/обн. 30.07.1905 г. – заличава с. Айрене поради изселване;
- през 1912 г. – заличено е с. Тъмръш без административен акт поради изселване;
- Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – възстановява заличеното през 1905 г. поради изселване с. Айрене и го преименува на с. Оризари;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Ахланьово на с. Браниполе;
- – преименува с. Кара агач на с. Брестник;
- – преименува м. Кехайов чифлик на м. Кехайовци;
- – преименува с. Дурмушево на с. Плочник;
- – преименува с. Сотир на с. Свети Спас;
- МЗ № 2709/обн. 31.07.1942 г. – обединява селата Богоридово и Катунско Конаре в едно ново населено място – с. Ягодово;
- МЗ № 6628/обн. 29.06.1946 г. – преименува с. Фердинандово на с. Първенец;
- Указ № 430/обн. 22.11.1960 г. – преименува с. Свети Спас на с. Храбрино;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Брястовица на с. Брестовица;
- – уточнява името на с. Дядово на с. Дедово;
- Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава селата Брезовица (Брезово, Палас кьой) и Плочник поради изселване;
- – заличава м. Кехайовци и я присъединява като квартал на с. Скобелево;
- Указ № 3182/обн. 17.11.1987 г. – отделя всички населени места (с изключение на с. Цалапица) и техните землища разположени северно от река Марица от община Пловдив и създава община Марица с административен център гр. Пловдив.
- – отделя всички населени места и техните землища разположени южно от река Марица (в т.ч и с. Цалапица, северно от реката) от община Пловдив и създава община Родопи с административен център гр. Пловдив;
- Указ № 111/обн. 30.03.1998 г. – отделя гр. Кричим и землището му от община Родопи и създава нова община Кричим с административен център гр. Кричим, включваща населеното място гр. Кричим;
- – отделя гр. Перущица и землището му от община Родопи и създава нова община Перущица с административен център гр. Перущица, включваща населеното място гр. Перущица;
- – отделя гр. Стамболийски и селата Йоаким Груево, Куртово Конаре, Ново село и Триводици и техните землища от община Родопи и създава нова община Стамболийски с административен център гр. Стамболийски;
- Указ № 167/обн. 03.07.2001 г. – отделя селата Гълъбово, Добралък, Куклен, Руен, Цар Калоян и Яврово и техните землища от Община Родопи и създава нова община Куклен с административен център с. Куклен;
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]
Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
Общо | 32 602 | 22 410 | 1325 | 841 | 80 | 165 | 7781 | 100.00 | 68.73 | 4.06 | 2.57 | 0.24 | 0.50 | 23.86 |
Цалапица | 4217 | 3324 | 5 | 282 | 3 | 85 | 518 | Цалапица | 78.82 | 0.11 | 6.68 | 0.07 | 2.01 | 12.28 |
Първенец | 3652 | 2629 | 23 | 0 | 8 | 4 | 988 | Първенец | 71.98 | 0.62 | 0.00 | 0.21 | 0.10 | 27.05 |
Брестовица | 3534 | 2078 | 179 | 9 | 1259 | Брестовица | 58.80 | 5.06 | 0.25 | 35.62 | ||||
Крумово | 3129 | 2138 | 0 | 7 | 8 | 4 | 972 | Крумово | 68.32 | 0.00 | 0.22 | 0.25 | 0.12 | 31.06 |
Ягодово | 3021 | 2600 | 19 | 284 | 16 | 4 | 98 | Ягодово | 86.08 | 0.62 | 9.40 | 0.52 | 0.13 | 3.24 |
Браниполе | 2624 | 1269 | 602 | 4 | 743 | Браниполе | 48.36 | 22.94 | 0.15 | 28.31 | ||||
Марково | 2499 | 2065 | 6 | 4 | 422 | Марково | 82.63 | 0.24 | 0.16 | 16.88 | ||||
Устина | 2240 | 1192 | 628 | 32 | 9 | 37 | 342 | Устина | 53.21 | 28.03 | 1.42 | 0.40 | 1.65 | 15.26 |
Белащица | 1967 | 1491 | 4 | 3 | 467 | Белащица | 75.80 | 0.20 | 0.15 | 23.74 | ||||
Брестник | 1868 | 1280 | 33 | 0 | 3 | 3 | 549 | Брестник | 68.52 | 1.76 | 0.00 | 0.16 | 0.16 | 29.38 |
Златитрап | 1318 | 821 | 0 | 4 | 6 | 4 | 483 | Златитрап | 62.29 | 0.00 | 0.30 | 0.45 | 0.30 | 36.64 |
Кадиево | 1107 | 274 | 0 | 828 | Кадиево | 24.75 | 0.00 | 74.79 | ||||||
Храбрино | 661 | 630 | 0 | 0 | 28 | Храбрино | 95.31 | 0.00 | 0.00 | 4.23 | ||||
Оризари | 374 | 321 | 48 | 0 | 3 | Оризари | 85.82 | 12.83 | 0.00 | 0.80 | ||||
Извор | 101 | 95 | 0 | 0 | 4 | Извор | 94.05 | 0.00 | 0.00 | 3.96 | ||||
Бойково | 100 | 86 | 0 | 0 | 0 | 0 | 14 | Бойково | 86.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 14.00 |
Скобелево | 96 | 88 | 5 | 0 | 1 | Скобелево | 91.66 | 5.20 | 0.00 | 1.04 | ||||
Дедово | 54 | 13 | 0 | 0 | 40 | Дедово | 24.07 | 0.00 | 0.00 | 74.07 | ||||
Лилково | 19 | 3 | 0 | 0 | 0 | 0 | 16 | Лилково | 15.78 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 84.21 |
Ситово | 16 | 10 | 0 | 0 | 0 | 0 | 6 | Ситово | 62.50 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 37.50 |
Чурен | 5 | 3 | 0 | 0 | 0 | Чурен | 60.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]През територията на общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 19,1 km.
- в севената част, от запад на изток, участък от 6,9 km до община Пловдив и още 7,9 km след община Пловдив – общо 14,8 km трасето на жп линията София – Пловдив – Свиленград;
- в източната част, от юг на север, началният участък от 4,3 km от трасето на жп линията Пловдив – Асеновград.
През общината преминават частично или изцяло 11 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 111,1 km:
- участък от 8,3 km от автомагистрала Тракия (от km 106,3 до km 114,6;
- два участъка от 6,5 km и 5,8 km от Републикански път I-8 (от km 208,9 до km 215,4 и от km 232,9 до km 238,7);
- участък от 9 km от Републикански път II-86 (от km 7,7 до km 16,7);
- участък от 7,1 km от Републикански път III-375 (от km 25,7 до km 32,8);
- участък от 37,2 km от Републикански път III-862 (от km 0,7 до km 37,9);
- последният участък от 0,7 km от Републикански път III-866 (от km 125,3 до km 126,0);
- началният участък от 7,7 km от Републикански път III-8005 (от km 0 до km 7,7);
- целият участък от 1,9 km от Републикански път III-8601;
- два участъка от 10,3 km и 3,8 km от Републикански път III-8602 (от km 0,9 до km 11,2 и от km 16,1 до km 19,9);
- началният участък от 7 km от Републикански път III-8604 (от km 0 до km 7,0);
- началният участък от 5,8 km от Републикански път III-8606 (от km 0 до km 5,8).
Топографски карти
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-062. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-074. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 2 февруари 2019. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- В Общомедия има медийни файлове относно община Родопи
- ((bg)) Официален сайт
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
|
|