Осма пехотна тунджанска дивизия
Осма пехотна тунджанска дивизия | |
Информация | |
---|---|
Активна | 1903 – 1950 |
Държава | България |
Гарнизон/щаб | Стара Загора |
Командири | |
Изтъкнати командири | ген. Никола Жеков |
Осма пехотна тунджанска дивизия е българска военна част.
Формиране
[редактиране | редактиране на кода]Осма пехотна тунджанска дивизия е формирана с Указ № 83 от 30 декември 1903 г. със седалище в Стара Загора. В състав две пеши бригади, 1-ва бригада (10-и Родопски и 30-и Шейновски пехотни полкове) и 2-ра бригада (12-и Балкански и 23-ти Шипченски пехотни полкове).[1]През 1905 г. за бригаден командир е назначен полковник Ангел Панев.
Балканска война (1912 – 1913)
[редактиране | редактиране на кода]В навечерието на Балканската война в състава на дивизията са вече три пехотни бригади:1-ва, 2-ра и 3-та (51-ви и 52-ри пехотни полкове), както и 8-и скорострелен и 8-и нескорострелен артилерийски полкове.
По време на Балканската война дивизията се командва от генерал-майор Димитър Кирков. Взема участие в боевете за овладяване на височината Курт-Кале на 5 октомври 1912 г., а при обсадата на Одрин два от полковете на дивизията 12 Балкански и 30 Шейновски полкове заемат Южния сектор. 10-и Родопски и 23-ти Шипченски полк участват в атаката на крепостта на източния сектор.
Първа световна война (1915 – 1918)
[редактиране | редактиране на кода]В началото на Първата световна война (1915 – 1918) дивизията влиза в състава на 1-ва армия и има следното командване и състав:[2]
Командване и състав
[редактиране | редактиране на кода]Щаб на дивизията
- Началник на дивизията – генерал-майор Тодор Митов, полковник Георги Бошнаков, генерал-майор Стефан Богданов
- Началник на щаба на дивизията – От Генералния Щаб, подполковник Никола Янакиев
- Дивизионен инженер и командир на 8-а пионерна дружина – военен инженер, полковник о.з. Ангел Радославов
- Дивизионен лекар – санитарен полковник д-р Емануил Шишманов
- Дивизионен интендант – подполковник Величко Преславски
- Председател на Военно-полевия съд –
Първа бригада
- Командир на бригадата – полковник Владимир Серафимов
- Командир на 10-и пехотен родопски полк – подполковник Петър Атанасов
- Командир на 30-и пехотен шейновски полк – подполковник Злати Костов
Втора бригада
- Командир на бригадата – полковник Иван Пашинов
- Командир на 12-и пехотен балкански полк – полковник Христо Бояджиев
- Командир на 23-ти пехотен шипченски полк – подполковник Петър Манов
Трета бригада
- Командир на бригадата – полковник Иван Върбанов
- Командир на 55-и пехотен полк – подполковник Лазар Василев
- Командир на 56-и пехотен полк – подполковник Димитър Алексиев
Осма артилерийска бригада
- Командир на бригадата – полковник Димитър Русчев
- Командир на 8-ти артилерийски полк – подполковник Иван Ватев
- Командир на 18-и артилерийски полк – подполковник Константин Венедиков
През юли 1919 година Осма дивизия е разформирована.[3]
Втора световна война (1941 – 1945)
[редактиране | редактиране на кода]През Втората световна война (1941 – 1945) дивизията първоначално е на прикриващия фронт, а в началото на декември 1944 година е изпратена на фронта, влиза в състава на 1-ва армия и има следното командване и състав:[4]
Командване и състав
[редактиране | редактиране на кода]Щаб на дивизията
- Началник на дивизията – генерал-майор Никола Грозданов, генерал-майор Борис Харизанов
- Началник на щаба на дивизията – полковник Станю Пенчев, полковник Борис Дечев
- Командир на 12-и пехотен балкански полк – полковник Димитър Димитров
- Командир на 23-ти пехотен шипченски полк – подполковник Мартин Мартинов
- Командир на 30-и пехотен шейновски полк – подполковник Асен Луков, полковник Тодор Попов
- Командир на 8-и дивизионен артилерийски полк – полковник Асен Стефанов
След Втората световна война
[редактиране | редактиране на кода]Дивизията е демобилизирана след края на войната. През 1946 г. 23-ти пехотен шипченски полк е разформирован. С указ №19 от юни 1947 г. дивизията е разформирована. Отново е формирана през декември 1947 г. с указ №25. В същото време и 23-ти пехотен шипченски полк също е възстановен. От 30 септември 1948 г. дивизията се премества на гарнизон в Хасково. На 8 юни 1950 г. е преименувана на 8-а стрелкова дивизия. По това време в нея се включват 12-и стрелкови полк, 23-и стрелкови полк, 30-и стрелкови полк и 8-и дивизионен артилерийски полк. На 22 ноември 1950 г. със заповед № 527 на министъра на отбраната е преименувана на втора стрелкова дивизия „Георги Димитров“. Нейните полкове също са преименувани както следва: 12-и стрелкови полк на 22-ри стрелкови полк с гарнизон в Харманли, 23-ти стрелкови полк в 31-ви стрелкови полк с гарнизон в Хасково, 30-и стрелкови полк на 49-и стрелкови полк с гарнизон в Марица, 8-и дивизионен артилерийски полк на 25-и оръдеен артилерийски полк с гарнизон в Кърджали. През 1956 г. е включена в състава на обединените въоръжени сили на Варшавския договор. Със заповед № 00250 от 7 август 1958 г. управлението на втора стрелкова дивизия е преименувано на управление на 17-а стрелкова дивизия. По това време в състава ѝ влизат 31-ви стрелкови полк с гарнизон в Хасково, 34-ти стрелкови полк с гарнизон в Момчилград, 78-и стрелкови полк с гарнизон в Крумовград, 66-и танко-самоходен полк с гарнизон в Хасково, 25-и артилерийски полк с гарнизон в Хасково, 87-и артилерийски полк с гарнизон в Кърджали, 77-и зенитен артилерийски полк с гарнизон в Кърджали и дивизионни части с номера на дивизията. От март 1960 г. е преименувана на Седемнадесета мотострелкова дивизия.[5]
Наименования
[редактиране | редактиране на кода]През годините дивизията носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Осма пехотна тунджанска дивизия (1904 – 1921)
- Осми пехотен беломорски полк (1921 – 1928)
- Осми пехотен тунджански полк (1928 – 1938)
- Осма пехотна тунджанска дивизия (1938 – юни 1947)
- Осма пехотна тунджанска дивизия (декември 1947 – 8 юни 1950)
- Осма стрелкова дивизия (8 юни – 22 ноември 1950)
- Осма стрелкова дивизия „Георги Димитров“ (22 ноември 1950 – 7 август 1958)
- Седемнадесета стрелкова дивизия (7 август 1958 – март 1960)
- Седемнадесета мотострелкова дивизия (март 1960 – 1 януари 1996)
- Седемнадесета механизирана бригада (1 януари 1996 – 2003)
- Седемнадесета база за съхраняване на въоръжение и техника (2003 – 2006)
Началници
[редактиране | редактиране на кода]Званията са към датата на заемане на длъжността.
№ | звание | име | дати |
---|---|---|---|
1. | Полковник | Иван Сарафов | 1903 – 1908 |
2. | Генерал-майор | Вълко Велчев | 1908 – 18 януари 1912 |
3. | Полковник | Димитър Кирков | 18 януари 1912[6] – 1915 |
4. | Полковник | Никола Жеков | февруари 1915 – юни 1915 |
5. | Генерал-майор | Тодор Митов | 1915 – декември 1916 |
6. | Полковник | Георги Бошнаков | декември 1916 – 1917 |
7. | Генерал-майор | Стефан Богданов | януари 1917 – 1919 |
8. | Генерал-майор | Лазар Козаров | 1919 – 1920 |
9. | Полковник | Владимир Стоянов | 1920 – 1921 |
10. | Полковник | Минчо Банковски | 1921 – 1922 |
11. | Полковник | Танко Витанов | 1922 – 1923 |
12. | Полковник | Стоян Гашаров | 1923 – 1925 |
13. | Полковник | Георги Сапов | 1925 – 1926 |
14. | Полковник | Анастас Ватев | 1926 – 1932 |
15. | Полковник | Никола Стайчев | 1932 – 1934 |
16. | Полковник | Никола Недев | 1934 – 1935 |
17. | Полковник | Георги Тановски | октомври 1935 – 1936 |
18. | Полковник | Христо Петков | 1936 |
19. | Полковник | Никола Хаджипетков | април 1936 |
20. | Полковник | Асен Даскалов | 1936 – 1941 |
21. | Полковник | Асен Сираков | 1941 – 14 май 1944 |
22. | Полковник | Димитър Владков | 14 май 1944 – 10 юни 1944[7] |
23. | Генерал-майор | Никола Грозданов | 10 юни 1944 – 24 ноември 1944 |
24. | Полковник | Борис Харизанов | 28 ноември 1944 – 17 януари 1946 |
25. | Генерал-майор | Стефан Таралежков | 1946 – 1947 |
26. | Генерал-майор | Щерю Атанасов | 1947 – 1950 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 190
- ↑ Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 2, стр. 889 – 890
- ↑ Българската армия 1877 – 1919, София 1988, с. 307
- ↑ Ташев, 268 – 269
- ↑ Цветков, К. и колектив. Алманах на Сухопътните войски на България. Книга Четвърта. Асоциация на Сухопътните войски на България. Национален военноисторически музей, Фондация „Българско военно историческо наследство“, 2018, 138
- ↑ На 18 януари 1912 г. е назначен за и. д. началник на дивизията
- ↑ Динев, Ангел, Генерал-майор Никола Грозданов – последният войн на царя и отечеството в Стара Загора, Изд. Иван Сапунджиев-ЕООД, 2014, с. 12
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- История на 8-а дивизия
- Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том II“, София, 1936, Държавна печатница
|