Направо към съдържанието

Рали Дакар

Това е добра статия. Щракнете тук за повече информация.
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Трофеят

Рали Дакар (известно допреди години като Рали Париж-Дакар) е ежегодно многодневно оф-роуд състезание. Ралито е от тип рали рейд, който за разлика от традиционните ралита се провежда на оф-роуд терени – пясъчни дюни, кал, камъни и други пресечени местности. Стартът е в последните дни на декември или началото на януари, а финалът – в средата на януари. В ралито участват автомобили (предимно джипове и бъгита), мотоциклети, камиони и АТВ-та. Участниците са както професионалисти, каращи за заводски отбори и разчитащи на съответна помощ и поддръжка от страна на механиците на отборите, така и аматьори (наричани също частни пилоти). Процентът на аматьорите във всяко издание е около 80.

Първото издание на ралито се провежда през 1979 г. от Париж до Дакар. През 2008 г. поради заплахи от терористични нападения ралито е отменено. От 2009 до 2020 година ралито се провежда в Южна Америка, след което се премества в Саудитска Арабия.

На 26 декември 1978 година се сбъдва мечтата на Тиери Сабен и той организира първото рали Париж – Дакар. Година по-рано той участва на рали Абиджан-Ница и се изгубва с мотора си в либийската пустиня. Тогава той решава, че пустинната местност е чудесно място за провеждане на ежегодно рали. Сабен фактически разкрива пред обществеността един нов свят. Неговото мото е „Предизвикателство за тези, които се включат. Мечта за тези, които не го направят.“ В първото издание на ралито 182 ентусиасти се впускат в надпревара, дълга 10 000 km, водеща през Франция, Алжир, Нигер, Мали, Горна Волта и Сенегал.

На следващото рали за първи път участват заводски отбори – тези на Ямаха, Фолксваген, БМВ и Лада. На това рали дебютират и камионите.

През 1986 г. загива Тиери Сабен, основателят на ралито, след като хеликоптера му се разбива. Баща му Жилбер Сабен и Патрик Вердой поемат организацията.

През 1988 г., когато Рали Дакар празнува десетата си годишнина, броят на участниците надвишава 600.

През следващите години броят на участниците спада и Жилбер Сабен решава да „поосвежи“ ралито, правейки промяна в маршрута: през 1992 г. крайната цел е Кейп Таун, Южна Африка. Друго нововъведение е употребата на GPS-системи. То обаче не помага кой-знае колко на състезателите, които трябва да прекосят пясъчни бури, разкъсваната от война Чад и бушуваща река в Намибия.

Година по-късно ралито отново финишира в Дакар, а броят на участниците е рекордно нисък – 154.

През 1994 г. Сабен и екипът му се оттеглят, а правата за организация преминават в ръцете на Амори Спорт Организейшън, а година по-късно за шеф на ралито е избран трикратният победител Убер Ориол, който през 1992 г. влиза в историята като първият състезател, спечелил ралито с мотор и автомобил.

През 1997-а Юта Клайншмит се превръща в първата жена, спечелила етап от ралито.

През 2005 г. е счупен рекордът за брой участващи машини – 687: 463 автомобили, мотори и камиони и 224 камиони и автомобили от поддръжката, които от няколко години се състезават в отделен клас.

С най-много победи в ралито е французинът Стефан Петерханзел, който има шест победи с мотор в периода 1991 – 1998 и три с автомобил в периода 2004 – 2007. Той е и рекордьорът по победи при мотоциклетистите. В автомобилния клас все още ненадминат е финладецът Ари Ватанен с четири победи между 1987 и 1991 г. с Peugeot 405 Turbo-16 и Peugeot 205 Turbo-16. При камионите с най-много победи е Владимир Чагин (Русия) – осем. Германката Юта Клайншмит е първата и единствена жена победител.

Страните, през които е минало Рали Дакар от 1979 г. до 2007 г. (държавите в оранжево са посетени само в състезанието през 1992 г.)

Началната и крайната точка на ралито, както и самият му маршрут варират през годините поради политически, икономически и други причини. Случвало се е маршрутът да бъде променян или етапи да бъдат отменяни броени дни преди старта или дори по време на самото състезание.

Стартът на ралитата до 1994 г. се дава в Париж, като самият маршрут варира през годините и състезателите минават през Алжир, Тунис или Триполи, за да стигнат до Дакар. През 1992 г. керванът от машини дори прекосява цяла Африка, стигайки до Кейп Таун. От 1995 г. ралито стартира от различни градове, а до последното африканско рали през 2007 г., само четири пъти крайната точка не е Дакар.

Рали Дакар минава през следните страни от 1979 г. до 2007 г., в скоби е броят посещения: Сенегал (28), Мали (22), Франция (21), Мавритания (20), Нигер (14), Мароко (12), Испания (12), Алжир (11), Буркина Фасо/Горна Волта (7), Либия (6), Гвинея (6), Бряг на слоновата кост (3), Тунис (2), Египет (2), Португалия (2), Чад (1), ЮАР (1), Ангола (1), Камерун (1), Република Конго и Демократична република Конго (1), Намибия (1), Сиера Леоне (1), Централноафриканска република (1).

Списък на маршрутите

[редактиране | редактиране на кода]
Година Маршрут Дължина Спец. етапи Участници Финиширали
1979 Франция Париж – Алжир Алжир – Сенегал Дакар 10 000 км 3168 км 182 74
1980 Франция Париж – Алжир Алжир – Сенегал Дакар 10 000 км 4059 км 216 81
1981 Франция Париж – Алжир Алжир – Сенегал Дакар 6263 км 3357 км 291 91
1982 Франция Париж – Алжир Алжир – Сенегал Дакар 10 000 км 5963 км 385 127
1983 Франция Париж – Алжир Алжир – Сенегал Дакар 12 000 км 5210 км 385 123
1984 Франция Париж – Алжир Алжир – Сенегал Дакар 12 000 км 5882 км 427 148
1985 Франция Париж – Алжир Алжир – Сенегал Дакар 14 000 км 7470 км 552 146
1986 Франция Париж – Алжир Алжир – Сенегал Дакар 15 000 км 7731 км 486 100
1987 Франция Париж – Алжир Алжир – Сенегал Дакар 13 000 км 8315 км 539 124
1988 Франция Париж – Алжир Алжир – Сенегал Дакар 12 874 км 6605 км 693 151
1989 Франция Париж – Тунис Тунис – Сенегал Дакар 10 831 км 6605 км 473 209
1990 Франция Париж – Либия Триполи – Сенегал Дакар 11 420 км 8564 км 465 133
1991 Франция Париж – Либия Триполи – Сенегал Дакар 9186 км 6747 км 406 174
1992 Франция Париж – Либия Сирт – ЮАР Кейп Таун 12 427 км 6263 км 332 169
1993 Франция Париж – Мароко Танжер – Сенегал Дакар 8877 км 4476 км 153 67
1994 Франция Париж – Сенегал Дакар – Франция Париж 13 379 км 4446 км 259 114
1995 Испания Гранада – Сенегал Дакар 10 109 км 5725 км 205 103
1996 Испания Гранада – Сенегал Дакар 7579 км 6179 км 295 121
1997 Сенегал Дакар – Нигер Агадез – Сенегал Дакар 8049 км 6509 км 280 141
1998 Франция Париж – Испания Гранада – Сенегал Дакар 10 593 км 5219 км 349 104
1999 Испания Гранада – Сенегал Дакар 9393 км 5638 км 297 110
2000 Сенегал Дакар – Египет Кайро 7863 км 5012 км 401 225
2001 Франция Париж – Сенегал Дакар 10 219 км 6180 км 359 141
2002 Франция Арас – Испания Мадрид – Сенегал Дакар 9436 км 5486 км 425 132
2003 Франция Марсилия – Египет Шарм ел-Шейх 8552 км 5216 км 490 186
2004 Франция Клермон Феран – Сенегал Дакар 9506 км 4635 км 595 163
2005 Испания Барселона – Сенегал Дакар 9039 км 5433 км 688 215
2006 Португалия Лисабон – Сенегал Дакар 9043 км 4813 км 475 193
2007 Португалия Лисабон – Сенегал Дакар 7915 км 4309 км 525 291
2008 Португалия Лисабон – Сенегал Дакар 9273 км 5736 км 550
2009 Аржентина Буенос Айрес – Чили Валпараисо – Аржентина Буенос Айрес 9574 4741 501 271
2010 Аржентина Буенос Айрес – Чили Антофагаста – Аржентина Буенос Айрес 9030 4810 362 187
2011 Аржентина Буенос Айрес – Чили Арика – Аржентина Буенос Айрес 9605 5007 407 204
2012 Аржентина Мар дел Плата – Чили Арика – Перу Лима 8393 4160 443 249
2013 Перу Лима – Аржентина Тукуман – Чили Сантяго де Чиле 8574 4155 449 301
2014 Аржентина Росарио – Аржентина Салта – Чили Валпараисо 8734 5228 431 204

Класиране по брой победи

[редактиране | редактиране на кода]
Марк Кома през 2010 г.
Пилоти
Победи Пилот
6 Стефан Петерханзел
5 Сирил Депре
Сирил Невьо
4 Еди Ориоли
Марк Кома
3 Ришар Сенкт
2 Фабрицио Меони
Убер Ориол
Гастон Рахие
1 Жил Лале
Нани Рома
Конструктори
Победи Производител
13 КТМ
9 Ямаха
6 БМВ
5 Хонда
2 Каджива
Рали Дакар 2007: Лагерът на Мицубиши
Пилоти
Победи Пилот
5 Стефан Петерханзел
4 Ари Ватанен
3 Рене Меже
Пиер Лартиг
2 Хироши Масуока
Жан-Луи Шлесер
1 Ален Женестие
Фреди Котулински
Клод Маро
Джаки Икс
Патрик Занироли
Юха Канкунен
Убер Ориол
Бруно Саби
Кенджиро Шизоука
Жан-Пиер Фонтене
Юта Клайншмид
Люк Алфан
Жиниел де Вилиер
Карлос Сайнц
Насер Ал-Атия
Нани Рома
Конструктори
Победи Производител
12 Мицубиши
4 Ситроен
Пежо
Фолксваген
3 Мини
2 Порше
Шлесер
Рейндж Роувър
1 Мерцедес
Рено
Владимир Чагин с Камаз през 2011 г.
Унимог
Пилоти
Победи Пилот
7 Владимир Чагин
6 Карел Лопрайс
2 Фирдаус Кабиров
Жорж Гроан
Франческо Перлини
1 Атауат
Адриан Вилет
Пиер Лальо
Карл-Фридрих Капито
Джакомо Висмара
Ян де Рой
Вила
Жак Хуса
Виктор Московских
Петер Райф
Ханс Стейси
Жерар де Рой
Едуард Николаев
Андрей Каргинов
Конструктори
Победи Производител
12 Камаз
6 Татра
5 Мерцедес
4 Перлини
1 МАН
Хино
ДАФ
Сонаконе
АЛМ/Акмат
Ивеко
Маркос Патронели през 2009 г.
Пилоти
Победи Пилот
2 Маркос Патронели
Алехандро Патронели
1 Йозеф Махачек
Игнасио Касале
Конструктори
Победи Производител
6 Ямаха

Известни участници

[редактиране | редактиране на кода]

Немалко са известните личности, решили да си вдигнат адреналина и да рискуват здравето си, включвайки се в Рали Дакар – от автомобилни състезатели и футболисти през артисти и певци, чак до кралски особи, като някои от тях участват по няколко пъти. По-известните от тях са: Албер II, принц на Монако, Каролина Монакска, принцеса на Хановер и сестра на Албер ІІ; Марк Тачър, син на Маргарет Тачър, артистите Жан-Пол Белмондо, Клод Брасьор, Шантал Нобел, позната от Шатовалон; певците Джони Холидей, Жерар Льонорман и Мишел Сарду; космонавтът Жан-Лу Кретиен; футболистите Раймон Копа, Жан-Мари Пфаф и Мишел Идалго; скиорите Люк Алфан и Бернар Руси (олимпийски и световен шампион по ски алпийски дисциплини); олимпийската и световна шампионка по джудо Мари Клер Ресту; европейската шампионка и вице олимпийска шампионка по плуване Кристин Карон; петкратният победител в Тур дьо Франс и двукратен в Джиро д'Италия Жак Анкетил; автомобилните състезатели Карлос Сайнц, Джаки Икс, Бруно Саби, Ари Ватанен, Юха Канкунен, Джеф Гордън, Анри Пескароло, Колин Макрей, Жан-Луи Шлесер, Патрик Тамбе, Филип Алиот, Бернар Дарниш, Жан-Пиер Жабуил и Укио Катаяма.

Българско участие в рали Дакар

[редактиране | редактиране на кода]

През 2011 година за първи път български участници застават на старта на надпреварата в Буенос Айрес. Това са ATV-пилотите Петър Ценков и Тодор Христов. Христов успява да стигне до етап 6 на надпреварата, но след катастрофа е в болница със спукани ребра. Петър Ценков, от своя страна успешно стига до финала на надпреварата.

През 2012 година е второто българско участие в рали Дакар, отново с ATV машини. Този път на старта застават Петър Ценков и Младен Вачков. И докато Младен Вачков отпадна заради повреда на седмия етап от надпреварата, Петър Ценков успява да завърши своя втори Дакар.

Рали Дакар 2013 отново е белязано от българско участие. Новост този път са първите родни участници с автомобили. И докато за Ценков това е трето участие (само че с автомобил Opel Antara RR и навигатор Иван Маринов), то дебюта си в състезанието правят Орлин Алексиев и Пламен Николов (BMW). На старта се завръща и Тодор Христов, отново с ATV. Състезанието се развива много добре и за трите български машини, докато след третия етап двигателя на ATV-то на Христов не издържа и така българският пилот отпада от надпреварата. За разлика от него, и двата автомобила успяват успешно да стигнат до финала в Сантяго.

В рали Дакар 2014 е четвъртото поредно българско участие. Този път на старта на надпреварата в Росарио застава само един български екипаж с автомобил – Орлин Алексиев и Пламен Николов с прототип Fiat Freemont. Участието на българите, обаче, е белязано с проблеми още от началото на състезанието и екипажът отпада още на четвъртия етап от Сан Хуан до Чилесито.

Останките от катастрофирал състезателен камион в северен Нигер

Ралито често е критикувано заради множеството катастрофи, при които загиват състезатели, зрители и обслужващ персонал. Броят на загиналите по време на ралито души към 20 януари 2007 е 55, от които 25 са състезатели. Жертвите сред местното население може и да са повече, тъй като за тях не се води точна статистика.

Според друг източник жертвите към 3 януари 2012 са 57, от които 19 състезатели. [1]

На 14 януари 1986 г. по време на внезапно възникнала пясъчна буря в Мали в дюна се разбива хеликоптерът, в който лети Тиери Сабен. Освен него загиват и певецът Даниел Белавоан, пилотът на хеликоптера Франсоа-Ксавиер Бану, журналистката Натали Одан и радиотехникът Жан-Пол Льофюр.

През 1988 г. загиват трима участници и трима местни жители. Десетгодишно малийско момиченце е блъснато, докато пресича пътя. Кола на снимачния екип убива майка и дъщеря в Мавритания. Загиват и холандски навигатор от отбора на ДАФ, френски частен пилот и френски мотоциклетист. Освен това участници в ралито са обвинени за подпалването на горски пожар, който причинил паника във влак по линията Бамако - Дакар, която предизвикала смъртта на още трима души.

На 10 януари 2005 г. испанският мотоциклетист Хосе Мануел Перес умира в болница, седмица след като катастрофира по време на седмия етап. Само ден по-късно загива и двукратният победител при мотоциклетистите Фабрицио Меони. Черната серия продължава на 13 януари, когато петгодишно сенегалско момиче внезапно изкача на пътя и попада под колелата на сервизен камион.

Година по-късно, на няколко километра от мястото на което умира Меони, загива австралиецът Анди Калдекот. Това става на 9 януари. В следващите дни загиват две деца, пресичащи пътя.

През 2007 г. умират мотоциклетистите Елмър Саймънс и Ерик Обижу. Докато причината за смъртта на южноафриканеца Саймънс е ясна – той умира от нараняванията, получени след жестоко падане по време на четвъртия етап, то французинът Обижу умира при мистериозни обстоятелства 15 километра преди финала на предпоследния етап. Първо като причина за смъртта е посочен инфаркт, но впоследствие се прокрадват съмнения, че тя може да е в резултат на наранявания, получени при катастрофа през деня. По-късно в италиански медии се прокрадва информацията че Обижу е бил убит – според очевидци катастрофата е била предизвикана умишлено от неизвестни нападатели.

През 2012 г. загива мотоциклетистът Хорхе Мартинес Боеро. [1]

За увеличаване на сигурността ежегодно се взимат мерки: ограничения в скоростта на моторите (до 150 км/ч) и на камионите, както и ограничени от 50 км/ч, а някъде и 30, в населени места. Също така моторите са снабдени с устройства, които предупреждават пилотите, когато зад тях с висока скорост се приближават автомобили и камиони.

30-ото издание на състезанието през 2008 е изцяло отменено няколко часа преди старта поради опасност от терористични атаки на територията на Мавритания. За надпреварата са записани рекордните 570 отбора от 50 държави, а осем от 15-те етапа преминават през африканската държава. Като причини за решението са посочени директни заплахи към състезателите от страна на северно африканския клон на Ал Кайда, както и смъртта на четирима френски туристи само месец по-рано, отново в Мавритания. Планираният маршрут на състезанието през 2008 включва Португалия, Испания, Мароко, Западна Сахара, Мавритания и Сенегал, с обща дължина 9273 км, от тях 5732 специални етапи.

По време на Рали Дакар се случват и множество куриозни случки.

  • Лидерът при мотоциклетистите Убер Ориол е дисквалифициран по време на четвъртия етап – прехода от Гао до Бобо Диуласо – през 1980 г. Причината: Ориол е уловен да се вози в местен автомобил след повреда в скоростната кутия на неговото БМВ, пътувайки към Уагадугу, където щял да получи помощ за отстраняване на повредата.
  • На 9 януари 1982 г. Марк Тачър, син на Маргарет Тачър, министър-председател на Обединеното Кралство, изчезва по време на осмия етап от Мопти до Гао. Той, навигаторката Шарлот Верни и един механик се отделят от колоната автомобили, за да отстранят повреда на своята машина, а по-късно не отговарят на повикванията по радиостанцията. Три дни по-късно са обявени за изчезнали. На шестия ден от загубата на връзката самолет Локхийд C-130 Херкулес на алжирската армия ги открива невредими на около 50 км встрани от маршрута на ралито. Причината за загубата на връзката не е установена.
  • Формални проблеми на границата между Нигер и Горна Волта водят до отмяната на деветия етап през 1984 г. Много от състезателите са забавени на границата, докато други си изхитряват, не спират на знаците „Стоп“ и прекосяват границата без да губят ценно време. Сабен решава, че това не е честно и отменя етапа.
  • Любопитна е дисквалификацията на Ари Ватанен през 1988-а. Неговото Пежо изчезва преди началото на 14-ия етап от Бамако до Кайе. Колата е открита, но Ватанен не успява да стигне до старта на етапа 30 минути преди началото, както е по правилата. На следващия ден е дисквалифициран, а Жан Тод, шеф на отбора, подава контестация, която остава без резултат.
  • През 1989-а, когато ралито за първи път минава през Либия, Муамар Кадафи дава безплатно гориво на всички състезатели.
  • Същата година, няколко етапа преди края на ралито, когато силен дъжд затруднява състезателите, Жан Тод се страхува за безопасността на двамата си топ пилоти Икс и Ватанен, които заемат първите две места в класирането само на две минути разлика. Затова той решава, че късметът трябва да определи реда на пристигане на финала и хвърля монета. Побеждава Ватанен, който избира обратната страна на монетата.
  • Марсел Угени е най-старият участник на Рали Дакар. През 1995-а, когато се състезава в автомобилния клас, той е на 81 години.
  • През 2000 г., когато маршрутът на ралито е от Сенегал до Египет, организаторите получават от френските министерства на отбраната и външните работи предупреждение за възможни атентати на територията на Нигер. Състезанието е прекъснато за пет дни в Ниамей. Организирани са самолети Ан-124, които транспортират всички участници, механици и машините им до Сабха в Либия.
  • Ерик Балдио за малко да се размине с участие в ралито през 2002 г. Той е засечен от местни полицаи да кара с 232 км/ч на път за техническия преглед в Арас. Все пак е пуснат да продължи, при условие ме не надвишава 130 км/ч в европейската част на маршрута.
  • Сред най-странните машини, използвани в ралито се нареждат нетипичните за прекосяване на пресечени местности Ролс-Ройс (спонсориран от Кристиан Диор), отнел 2000 часа работа за преоборудване, като монтиране на 4х4 предаване, редуциране на теглото, преместване на двигателя и т.н., Харли Дейвидсън, както и шестколесен Мерцедес 190.
Година Автомобили Мотоциклети Камиони АТВ
Пилот
Навигатор
Производител Пилот Производител Пилот
Навигатор
Механик
Производител Пилот Производител
2014 Нани Рома
Мишел Перин
Mini All 4 Racing Марк Кома КТМ 450 Рали Андрей Каргинов
Андрей Мокеев
Игор Девяткин
Камаз Игнасио Касале Ямаха
2013 Стефан Петерханзел
Жан-Пол Котре
Mini All 4 Racing Сирил Депре КТМ 450 Рали Едуард Николаев
Сергей Савостин
Владимир Рибаков
Камаз Маркос Патронели Ямаха
2012 Стефан Петерханзел
Жан-Пол Котре
Mini All 4 Racing Сирил Депре КТМ 450 Рали Жерар де Рой
Том Колсоул
Дарек Родевалд
Ивеко Алехандро Патронели Ямаха
2011 Насер Ал-Атия
Лукас Крус
Фолксваген Туарег 3 Марк Кома КТМ 450 Рали Владимир Чагин
Сергей Савостин
Едуард Николаев
Камаз Алехандро Патронели Ямаха
2010 Карлос Сайнц
Лукас Крус
Фолксваген Туарег 2 Сирил Депре КТМ 690 Рали Владимир Чагин
Сергей Савостин
Едуард Николаев
Камаз Маркос Патронели Ямаха
2009 Жиниел де Вилиер
Дирк фон Цицевиц
Фолксваген Туарег 2 Марк Кома КТМ 690 Рали Фирдаус Кабиров
Айдар Беляев
Андрей Мокеев
Камаз Йозеф Махачек Ямаха
2008 Ралито не се провежда поради опасност от терористични атаки.
2007 Стефан Петерханзел
Жан-Пол Котре
Мицубиши Паджеро Сирил Депре КТМ 690 Рали Ханс Стейси
Чарли Готлиб
Бернард дер Киндерен
МАН
2006 Люк Алфан
Жил Пикард
Мицубиши Паджеро Марк Кома КТМ LC4 660R Владимир Чагин
Семьон Якубов
Сергей Савостин
Камаз
2005 Стефан Петерханзел
Жан-Пол Котре
Мицубиши Паджеро Сирил Депре КТМ LC4 660R Фирдаус Кабиров
Айдар Беляев
Андрей Мокеев
Камаз
2004 Стефан Петерханзел
Жан-Пол Корте
Мицубиши Паджеро Нани Рома КТМ LC4 660R Владимир Чагин
Семьон Якубов
Сергей Савостин
Камаз
2003 Хироши Масуока
Андреа Шулц
Мицубиши Паджеро Ришар Сенкт КТМ LC4 660R Владимир Чагин
Семьон Якубов
Сергей Савостин
Камаз
2002 Хироши Масуока
Паскал Мемо
Мицубиши Паджеро Фабрицио Меони КТМ LC8 950R Владимир Чагин
Семьон Якубов
Сергей Савостин
Камаз
2001 Юта Клайншмид
Андреа Шулц
Мицубиши Паджеро Фабрицио Меони КТМ LC4 660R Карел Лопрайс
Йозеф Калина
Татра
2000 Жан-Луи Шлесер
Анри Мане
Шлесер-Рено Ришар Сенкт БМВ F650RR Владимир Чагин
Семьон Якубов
Сергей Савостин
Камаз
1999 Жан-Луи Шлесер
Филип Моне
Шлесер-Рено Ришар Сенкт БМВ F650RR Карел Лопрайс
Радек Стахура
Йозеф Калина
Татра
1998 Жан-Пиер Фонтене
Жил Пикард
Мицубиши Паджеро Стефан Петерханзел Ямаха YZE850T Карел Лопрайс
Радек Стахура
Ян Чермак
Татра
1997 Кенджиро Шизоука
Анри Мане
Мицубиши Паджеро Стефан Петерханзел Ямаха YZE850T Петер Райф
Йохан Дайнхофер
Хино
1996 Пиер Лартиг
Мишел Перин
Ситроен ZX Еди Ориоли Ямаха YZE850T Виктор Московских
Кузмин
Камаз
1995 Пиер Лартиг
Мишел Перин
Ситроен ZX Стефан Петерханзел Ямаха YZE850T Карел Лопрайс
Радек Стахура
Йозеф Калина
Татра
1994 Пиер Лартиг
Мишел Перин
Ситроен ZX Еди Ориоли Каджива Елефант 900 Карел Лопрайс
Радек Стахура
Йозеф Калина
Татра
1993 Бруно Саби
Доминик Серие
Мицубиши Паджеро Стефан Петерханзел Ямаха YZE850T Франческо Перлини
Джорджо Албиеро
Винанте
Перлини
1992 Убер Ориол
Филип Моне
Мицубиши Паджеро Стефан Петерханзел Ямаха YZE850T Франческо Перлини
Джорджо Албиеро
Винанте
Перлини
1991 Ари Ватанен
Бруно Берглунд
Ситроен ZX Стефан Петерханзел Ямаха YZE750T Жак Хуса
Тиери дьо Сольо
Ботаро
Перлини
1990 Ари Ватанен
Бруно Берглунд
Пежо 405 T16 Еди Ориоли Каджива Елефант 900 Вила
Делфино
Винанте
Перлини
1989 Ари Ватанен
Бруно Берглунд
Пежо 405 T16 Жил Лале Хонда NXR800V
1988 Юха Канкунен
Юха Пиронен
Пежо 205 T16 Еди Ориоли Хонда NXR800V Карел Лопрайс
Радек Стахура
Мук
Татра
1987 Ари Ватанен
Бернард Жиру
Пежо 205 T16 Сирил Невю Хонда NXR750V Ян де Рой
Иво Гойсенс
Ван
ДАФ
1986 Рене Меже
Доминик Лемоан
Порше 959 Сирил Невьо Хонда NXR750V Джакомо Висмара
Минели
Мерцедес Унимог
1985 Патрик Занироли
Жан де Силва
Мицубиши Паджеро Гастон Рахие БМВ GS980R Карл-Фридрих Капито
Йост Капито
Мерцедес Унимог
1984 Рене Меже
Доминик Лемоан
Порше 953 Гастон Рахие БМВ GS980R Пиер Лальо
Дурк
Мерцедес Унимог
1983 Джаки Икс
Клод Брасьо
Мерцедес 280 G Убер Ориол БМВ GS980R Жорж Гроан
Тиери дьо Сольо
Бернар Малфериол
Мерцедес-Бенц
1982 Клод Маро
Бернар Маро
Рено 20 Турбо Сирил Невьо Хонда XR550 Жорж Гроан
Тиери дьо Сольо
Бернар Малфериол
Мерцедес-Бенц
1981 Рене Меже
Бернар Жиру
Рейндж Роувър V8 Убер Ориол БМВ GS800R Адриан Вилет
Жабрел
Волеро
ALM/ACMAT
1980 Фреди Котулински
Герхард Льофелман
Фолксваген Илтис Сирил Невьо Ямаха XT500 Атауат
Буркриф
Каула
Сонаком
1979 Ален Женестие
Жозеф Тербио
Рейндж Роувър V8 Сирил Невьо Ямаха XT500