Рапеш
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Гърция с алтернативно име Рапеш, вижте Рабеш.
| Рапеш Рапеш | |
| — село — | |
 Дом на културата в селото | |
  Рапеш | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Новаци |
| Географска област | Мариово |
| Надм. височина | 604 m |
| Население | 46 души (2002) |
| Пощенски код | 7000 |
| МПС код | BT |
| Рапеш в Общомедия | |
Ра̀пеш (на македонска литературна норма: Рапеш) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в източните склонове на Селечката планина, в областта Битолско Мариово. Селото е на надморска височина од 700 метра. Землището му е 22,3 km,2 като обработваемата земя е 1119 ха, пасищата 791 ха, а горите 98 ха.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Рапеш е село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата в селото „Света Параскева и Свети Димитър“ е изградена около 1860 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Репеш (Repèche) е посочено като село с 38 домакинства със 165 жители българи и 5 цигани.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Рапешъ има 388 жители, всички българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Рапеш е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 40 къщи.[5]
След Илинденското въстание, в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Рапеш има 448 българи екзархисти.[7]
Селото е разрушено през Първата световна война, когато е на фронтовата линия. В 1919 година разселените рапешани се завръщат в селото си.[2]
Преброявания[1]
[редактиране | редактиране на кода]| Националност | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | 387 | 428 | 478 | 427 | 309 | 97 | 74 | 46 |
| македонци | 428 | 478 | 427 | 309 | 97 | 74 | 46 | |
| албанци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| турци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| роми | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| власи | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| сърби | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| бошняци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| други | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Рапеш
Христо Санев (Христос Санас), деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[8]
Иван Петков Ризов, кметски наместник в периода от 1941 до 1944 година[9]
- Починали в Рапеш
- Никола Зашев Стойчев (? - 1916), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Рапеш (Rapes) - село во Битолско Мариово // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2014-03-02. Посетен на 2 март 2014 г.
- ↑ а б Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 27 февруари 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76-77.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 244.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Σάνας Χρήστος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
- ↑ ДАРМ Ф.1095
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 227, л. 11
| |||||||||||
