Ловчища: Разлика между версии
м „Ловча (Ном Драма)“ преместена като „Ловчища“: В повечето източници е известно като Ловчища или производни на него имена, а освен т� |
мРедакция без резюме |
||
Ред 32: | Ред 32: | ||
:''Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите, като натиснете [{{fullurl:{{FULLPAGENAME}}|action=edit}} редактиране].'' |
:''Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите, като натиснете [{{fullurl:{{FULLPAGENAME}}|action=edit}} редактиране].'' |
||
''' |
'''Ловчища'''<ref>[[:en:Former toponyms of places in Drama Prefecture|Тодор Симовски, „Населените места в Егейска Македония“, Скопие 1998, стр. 178]] ISBN 9989-9819-4-9</ref>, '''Ловча''', '''Ловтища''' или '''Лошчища''' (на [[гръцки език|гръцки димотики]]: ''Καλλίκαρπο'', ''Каликарпо'', [[катаревуса]]: ''Καλλίκαρπον'', ''Каликарпон'', до 1927 ''Λοφτίτσα'', ''Лофтиста'') е [[село]] в Република [[Гърция]] в община [[Осеница (община)|Осеница]], [[ном]] [[Драма (ном)|Драма]] с 50 жители ([[2001]]). |
||
==География== |
==География== |
||
Ловчища е разположено в областта [[Чеч]] в югозападните склонове на [[Родопи]]те, край Туковската река на 9 километра северно от общинския център [[Осеница]] (Сидиронеро). |
|||
==История== |
==История== |
||
Според Йордан Н.Иванов името |
Според Йордан Н.Иванов името Ловчища (''Ловчища'') възхожда към [[лов]], ловец.<ref>Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.153.</ref> В 19 век Ловча е [[помаци|помашко]] село в [[Чеч]]ка [[нахия]] на [[Гоце Делчев (град)|Неврокопска]] [[каза]] на [[Османска империя|Османската империя]]. В "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] година, ''Лосчища'' (''Lostchischta'') е посочено като село с 48 домакинства и 125 жители помаци.<ref>"Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр.130-131.</ref> Според [[Васил Кънчов]] ''Ловчища'' има 80 къщи и най-хубавата джамия в Чеча<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_19.html Васил Кънчов. „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско“, Избрани произведения. Том I. Издателство “Наука и изкуство”, София 1970, стр.268]</ref>, като към [[1900]] година населението му се състои от 390 жители [[българи]] [[мохамедани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_21.htm Васил Кънчов. "Македония. Етнография и статистика". София, 1900, стр.196]</ref> Според [[Стефан Веркович]] към края на [[19 век]] Ловчища (''Лошчища'') има [[помаци|помашко]] мъжко население 164 души, което живее в 48 къщи.<ref>{{cite book |
||
| last = Райчевски |
|||
| first = Стоян |
|||
| title = Българите мохамедани |
|||
| origyear = 1998 |
|||
| format = 70/100/16 |
|||
| edition = II |
|||
| year = 2004 |
|||
| publisher = Национален музей на българската книга и полиграфия |
|||
| location = София |
|||
| language = български |
|||
| isbn = 954-9308-51-0 |
|||
| pages = 112 |
|||
| chapter = ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ - Македония |
|||
}}</ref> |
|||
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в [[1913]] година |
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в [[1913]] година Ловчища попада в [[Гърция]]. В 20-те години жителите на Ловчища се изселват и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Турция. В [[1928]] година в селото има 36 бежански семейства с 93 жители.<ref>[http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref> В [[1927]] година селото е прекръстено на Каликарпон.<ref>[http://www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971]</ref> |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 13:19, 3 септември 2008
- Тази статия е за чечкото село. За другото драмско село вижте Нова Ловча.
- Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите, като натиснете редактиране.
Ловчища[1], Ловча, Ловтища или Лошчища (на гръцки димотики: Καλλίκαρπο, Каликарпо, катаревуса: Καλλίκαρπον, Каликарпон, до 1927 Λοφτίτσα, Лофтиста) е село в Република Гърция в община Осеница, ном Драма с 50 жители (2001).
География
Ловчища е разположено в областта Чеч в югозападните склонове на Родопите, край Туковската река на 9 километра северно от общинския център Осеница (Сидиронеро).
История
Според Йордан Н.Иванов името Ловчища (Ловчища) възхожда към лов, ловец.[2] В 19 век Ловча е помашко село в Чечка нахия на Неврокопска каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Лосчища (Lostchischta) е посочено като село с 48 домакинства и 125 жители помаци.[3] Според Васил Кънчов Ловчища има 80 къщи и най-хубавата джамия в Чеча[4], като към 1900 година населението му се състои от 390 жители българи мохамедани.[5] Според Стефан Веркович към края на 19 век Ловчища (Лошчища) има помашко мъжко население 164 души, което живее в 48 къщи.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година Ловчища попада в Гърция. В 20-те години жителите на Ловчища се изселват и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година в селото има 36 бежански семейства с 93 жители.[7] В 1927 година селото е прекръстено на Каликарпон.[8]
Бележки
- ↑ Тодор Симовски, „Населените места в Егейска Македония“, Скопие 1998, стр. 178 ISBN 9989-9819-4-9
- ↑ Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.153.
- ↑ "Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр.130-131.
- ↑ Васил Кънчов. „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско“, Избрани произведения. Том I. Издателство “Наука и изкуство”, София 1970, стр.268
- ↑ Васил Кънчов. "Македония. Етнография и статистика". София, 1900, стр.196
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ - Македония // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
|