Ловчища: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
| Ред 38: | Ред 38: | ||
==История== |
==История== |
||
Според Йордан Н.Иванов името Ловчища (''Ловчища'') възхожда към [[лов]], ловец.<ref>Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.153.</ref> |
|||
| ⚫ | |||
В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства в част от [[вилает]]а [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]] от 16 ноември 1636 година село Ловчища (''Ловиче'') е посочено като село, в което живеят 84 немюсюлмански семейства.<ref>{{cite book |
|||
| last = Горозданова |
|||
| first = Елена |
|||
| title = Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история |
|||
| year = 2001 |
|||
| publisher = Главно управление на архивите при МС |
|||
| location = София |
|||
| isbn = 954-9800-14-8 |
|||
| pages = 41 |
|||
}}</ref> |
|||
| ⚫ | В 19 век Ловча е [[помаци|помашко]] село в [[Чеч]]ка [[нахия]] на [[Гоце Делчев (град)|Неврокопска]] [[каза]] на [[Османска империя|Османската империя]]. В "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] година, ''Лосчища'' (''Lostchischta'') е посочено като село с 48 домакинства и 125 жители помаци.<ref>"Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр.130-131.</ref> Според [[Васил Кънчов]] ''Ловчища'' има 80 къщи и най-хубавата джамия в Чеча<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_19.html Васил Кънчов. „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско“, Избрани произведения. Том I. Издателство “Наука и изкуство”, София 1970, стр.268]</ref>, като към [[1900]] година населението му се състои от 390 жители [[българи]] [[мохамедани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_21.htm Васил Кънчов. "Македония. Етнография и статистика". София, 1900, стр.196]</ref> Според [[Стефан Веркович]] към края на [[19 век]] Ловчища (''Лошчища'') има [[помаци|помашко]] мъжко население 164 души, което живее в 48 къщи.<ref>{{cite book |
||
| last = Райчевски |
| last = Райчевски |
||
| first = Стоян |
| first = Стоян |
||
Версия от 21:26, 23 декември 2008
Тази статия е за чечкото село. За другото драмско село вижте Нова Ловча.
- Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите, като натиснете редактиране.
Ловчища[1], Ловча, Ловтища или Лошчища (на гръцки димотики: Καλλίκαρπο, Каликарпо, катаревуса: Καλλίκαρπον, Каликарпон, до 1927 Λοφτίτσα, Лофтиста) е село в Република Гърция в община Осеница, ном Драма с 50 жители (2001).
География
Ловчища е разположено в областта Чеч в югозападните склонове на Родопите, край Туковската река на 9 километра северно от общинския център Осеница (Сидиронеро).
История
Според Йордан Н.Иванов името Ловчища (Ловчища) възхожда към лов, ловец.[2]
В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства в част от вилаета Неврокоп от 16 ноември 1636 година село Ловчища (Ловиче) е посочено като село, в което живеят 84 немюсюлмански семейства.[3]
В 19 век Ловча е помашко село в Чечка нахия на Неврокопска каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Лосчища (Lostchischta) е посочено като село с 48 домакинства и 125 жители помаци.[4] Според Васил Кънчов Ловчища има 80 къщи и най-хубавата джамия в Чеча[5], като към 1900 година населението му се състои от 390 жители българи мохамедани.[6] Според Стефан Веркович към края на 19 век Ловчища (Лошчища) има помашко мъжко население 164 души, което живее в 48 къщи.[7]
След Междусъюзническата война в 1913 година Ловчища попада в Гърция. В 20-те години жителите на Ловчища се изселват и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година в селото има 36 бежански семейства с 93 жители.[8] В 1927 година селото е прекръстено на Каликарпон.[9]
Бележки
- ↑ Тодор Симовски, „Населените места в Егейска Македония“, Скопие 1998, стр. 178 ISBN 9989-9819-4-9
- ↑ Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.153.
- ↑ Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 41.
- ↑ "Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр.130-131.
- ↑ Васил Кънчов. „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско“, Избрани произведения. Том I. Издателство “Наука и изкуство”, София 1970, стр.268
- ↑ Васил Кънчов. "Македония. Етнография и статистика". София, 1900, стр.196
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ - Македония // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
| |||||||||||||||||||||
