Саудитска Арабия: Разлика между версии

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 157: Ред 157:
== Армия ==
== Армия ==
Армията на Саудитска Арабия се състои от кралските сухопътни войски, кралските военно въздушни сили, кралския флот, кралската военно въздушна отбрана и кралската национална гвардия . Общият брой войници е 200 000 души.
Армията на Саудитска Арабия се състои от кралските сухопътни войски, кралските военно въздушни сили, кралския флот, кралската военно въздушна отбрана и кралската национална гвардия . Общият брой войници е 200 000 души.


== Терористичният акт в Дахран ==
Взривяването на комплекса Хубър е терористична атака на част от жилищен комплекс в град Хубър Саудитска Арабия, намиращ се близо до националната петролна компания Сауди Арамко. Атентата става на 25 юни 1996. Комплекса Хубър е използван от чужди военен персонал. Огромна цистерна е детонирана край сграда 131 осеметажна сграда помещавана от 4404та Американска Авияция (Пощельоните). Общо 19 американски военни и един от Саудитска Арабия са убити и още 372 от други националности са ранени.
В началото Ал-Каида е смятана за отговорна за атентата, а в последствие групировката поема отговорността за атентата.
[[Файл:AnschalgInZahran1996 KhobarTower.jpg|мини|дясно|Последствията от терористичният акт в Дахран през 1996]]

== Бележки ==
== Бележки ==
<references/>
<references/>

Версия от 22:14, 18 ноември 2012

Саудитска Арабия
      
Девиз: "لا إله إلا الله , محمد رسول الله "
"Няма друг Бог освен Аллах и Мохамед е неговият пророк" (Шахада)
География и население
Площ2 218 000 km²
(на 13-то място)
СтолицаРияд
Най-голям градРияд
Официален език
Религияислям
Население (2010)28 376 355[1]
(на 42-ро място)
Гъстота на нас.14,7 души/km²
Управление
Формаабсолютна теократична монархия
Салман
История
Независимост
Обединение на страната
23 септември, 1932[2]
Икономика
БВП (ППС, 2012)$ 733,1 млрд[3]
БВП на човек (ППС)$ 25 466[3]
ВалутаРиал (SAR)
Други данни
Часова зонаAST (UTC+3)
Автомобилно движениедясно
Интернет домейн.sa, السعودية.
Телефонен код966
ITU префиксARS
Официален сайтwww.saudi.gov.sa
Саудитска Арабия в Общомедия

Кралство Саудитска Арабия (Шаблон:Lang-ar Ал-Мамлака Ал-ʻАрабийя Ас-Суʻӯдийя), по известна като Саудитска Арабия е най-голямата по територия държава на Арабския полуостров, заемаща по-голямата част от него, и същевременно е трета по големина арабска страна в света. Тя граничи с Йордания и Ирак на север и североизток, Кувейт, Катар и Обединените арабски емирства на изток, Оман на югоизток и Йемен на юг. Тя е свързана и с островната държава Бахрейн посредством моста на крал Фахд. На североизток от нея е Персийския залив, а на запад — Червено море. Саудитска Арабия има площ около 2 149 690 km2 и население от около 25,7 милиона души, от които 5,5 милиона са чужденци;[4]

Кралство Саудитска Арабия е основано от Абдул Азиз бин Сауд през 1932 г., въпреки че завоеванията, които в крайна сметка довеждат до създаването на Кралството започват още през 1902 година, когато Абдул Азиз завзема град Рияд, седалище на неговото семейство – Ал Сауд, дали в последствие сегашното име на страната. Правителството на Саудитска Арабия е устроено под формата на ислямска абсолютна монархия. Кралство е познато и като „Земята на двете свещени джамии“ във връзка с Мека и Медина, двете най-свещени места в Исляма. Двете джамии са Масджид ал-Харам (в Мека) ​​и джамията Масджид ал-Набауи (в Медина).

Саудитска Арабия има най-големият запас и е най-големият износител на петрол в света. Нефтът съставлява над 90% от износа и почти 75% от държавните приходи, улеснявайки създаването на социална държава.[5][6] Въпреки това, правозащитни организации като Амнести интернешънъл и Хюман Райтс Уоч неколкократно са изразявали загриженост за състоянието на човешките права в страната. Саудитска Арабия понякога е определяна като тоталитарна страна.[7][8]

География

 Основна статия: География на Саудитска Арабия
Руб ал-Хали, най-голямата пясъчна пустиня в света

Саудитска Арабия заема около 80% от площта на Арабския полуостров. Югозападните граници на страната с Оман и Обединените арабски емирства преминават през ненаселени пустинни области и не са точно определени. Границата с Йемен е уточнена с взаимно споразумение едва през 2000 година.[9] По тази причина има различни оценки за площта на държавата, вариращи между 2 149 690 km²[10] и 2 240 000 km². Саудитското правителство оценява площта на страната на 2 217 949 km².

Саудитска Арабия включва няколко основни географски области. По крайбрежието на Червено море е разположена влажната низина Тихама. Северозападно от нея се намира планинската верига Хеджаз, отвъд която платото Неджд заема централната част на страната. В най-южната област Асир планините достигат надморска височина от 3000 m и имат най-прохладния климат в предимно пустинната държава. Източните райони представляват скалисти и пясъчни равнинни пустини (Голям Нефуд, Малък Нефуд, Ал Хамид), достигащи до бреговете на Персийския залив. На югоизток е най-негостоприемната част от страната, пустинята Руб ел-Хали.

Почти ненаселена, по-голямата част от територията на Саудитска Арабия е заета от пустини и полупустини с намаляващо номадско население от бедуини. В тези области растителността включва главно ксерофитни треви и храсти. Обработваемата земя е едва 2% от територията на Саудитска Арабия. Населението е концентрирано главно по източното и западното крайбрежие и няколкото големи оазиса във вътрешността, като Хофуф и Бурайда.

Саудитска Арабия е разположена в тропичния пояс, а крайните северни части — в субтропичния. Средните годишни валежи варират от около 70-100 mm в централните части на страната до 400 mm годишно в планинските райони на запад. В пустинята Руб ал Халил и някои други области в някои години не падат дъждове. В страната няма постоянни реки и езера.

Характерни представители на фауната в планинските области са козите, дивите котки, павианите, вълците и хиените. В оазисите се срещат някои дребни птици. Кораловите рифове край брега на Червено море са богати на различни морски организми.

История

 Основна статия: История на Саудитска Арабия

Ранна история

Карта на племената на Арабския полуостров към 7 век

С изключение на малки населени места и търговски градчета, като Мека и Медина в западната част на Арабския полуостров, по-голямата част от територията на днешна Саудитска Арабия е била необитаема пустиня.[11] Около 571 година в Мека се ражда пророкът Мохамед. В началото на 7 век, Мохамед обединява различните племена на полуострова и създава единна ислямска религиозна форма на управление. След смъртта му през 632, последователите му бързо се разширяват обхвата на мюсюлманското управление извън Арабия, завладявайки огромни територии в Близкия Изток, Северна Африка и дори Иберийския полустров в рамките на десетилетия. Така обаче Арабия се превръща в периферен регион на мюсюлманския свят, докато фокусът на политическото и религиозно управление се измества към по-развитите завладени земи.[12] От 10 век до началото на 20 век Мека и Медина са били под контрола на местен арабски владетел (шариф), но в целия този период шарифът е васал на някоя от големите мюсюлмански империи с център в Кайро, Багдад или Истанбул. Останалите части от днешна Саудитска Арабия са малко или много извън централизиран контрол и се развиват по правилата на местните номадски племена.[13][14]

През 16 век османците прибавят бреговете на Червено море и Персийския залив към владенията си и предявяват претенции за сюзеренна власт над вътрешната част от полуострова. Степента на османски контрол над тези земи варира през следващите четири века варира според силата на централната власт на империята.[15][16] Днешната саудитска кралска династия (Ал Сауд) се появява в централна Арабия през 1744, когато Мохамед бин Сауд, основател на династията, се съюзява с Мохамед ибн Абд ал-Уахаб — краен сунитски духовник.[17][18] Това обединение полага основите на саудитската кралска система от идеологическа гледна точка.[19] След 1744 алиансът започва да разширява териториите си отвъд Риад, но през 1818 година походът на Мохамед Али паша слага край на това държавно обединение.[20] През 1824 е създадена нова саудитска държавица, но много по-малка и слаба от първата. До края 19-ти век Ал Сауд оспорват контрола на вътрешните работи над Арабия с друга влиятелна арабска фамилия — Ал Рашид. През 1891 година Ал Рашид успяват да прогонят Ал Сауд в изгнание.[13]

Арабски бойци по време на Арабското въстание през 1916-18

В началото на 20 век Османската империя продължава да има сюзеренитет (макар и номинално) над по-голямата част от полуострова. В рамките на този сюзеренитет, Арабия е била управлявана от множество племенни владетели,[21][22] включително династията Сауд, която се връща от изгнание през 1902.[13] През 1916 с насърчаването и подкрепата на Великобритания (която се бори с османците през Първата световна война), шарифът на Мека Хюсеин бин Али повежда Арабското въстание.[23] Макар и да не постига целта си — обединение на арабските народи в една държава — Арабското въстание окончателно освобождава Арабия от османския контрол.[24]

По това време Абдул Азис бин Сауд вече е възвърнал позициите си на водещ благородник в централна Арабия (Неджд) и с помощта на уахабитско-бедуинска армия, наречена ихван,[25] той започва поход за поставяне на всички арабски земи на полуострова под свой контрол. До края на 1925 ихванът вече владее почти всички територии на днешна Саудитска Арабия. На 10 януари 1926 Абдул Азис бин Сауд се обявява за „крал на Хеджаз“ (териториите по брега на Червено море), а на 27 януари 1927 и за крал на Неджд (досега е носил титлата „султан“). Абдул Азис отказва да подкрепи идеята на водачите на ихвана за завладяване на британските протекторати Ирак, Кувейт и Трансйордания. В отговор ихванът се разбунтува срещу краля, но войските на Абдул Азис побеждават.[26] През 1932 кралствата Неджд и Хеджаз се обединяват в Кралство Саудитска Арабия.[13]

Нова история

Абдул Азис, първият крал на Саудитска Арабия

Новото кралство е една от най-бедните държави в света и разчита на ограничено селско стопанство и приходи от поклонничество. Въпреки това през 1938 в региона Ал-Хаса и по протежение на крайбрежието на Персийския залив са открити огромни находища от петрол, и през 1941 започва мащабното им разработване. Петролът осигурява на Саудитска Арабия бърз икономически растеж и значителни политически дивиденти в международен план. В Хеджаз се появяват първите вестници и радиостанции, културният живот се развива бурно. Но големият наплив на чужденци, намиращи работа в петролната промишленост, подсилва съществуващата отдавна склонност към ксенофобия. В същото време, правителството става все по-разточително и екстравагантно. През 1950-те това довежда до задлъжняване на икономиката и икономически спад.[13]

През 1953 Сауд бин Абдул Азис се възкачва на престола, но управлението му е белязано от вражда с неговия полубрат Файсал бин Абдул Азис. В резултат на това Сауд е свален от власт в полза на Файсал през 1964 година. Най-значимото събитие от управлението на Файсал е петролната криза от 1973, когато Саудитска Арабия и другите арабски производителки на суровината налагат ембарго на износа си към САЩ, искайки Вашингтон да оттегли подкрепата си за Израел.[13]

Файсал е наследен от своя полубрат Халид, под чието управление е отбелязан изключителен икономически ръст. Правят се огромни държавни инвестиции в инфраструктурата и образованието, а връзките със САЩ са значително подобрени.[27] През 1979 две събития оказват драматично влияние върху саудитската външна и вътрешна политика.[28] Първото събитие е избухналата в Персия Ислямска революция. То създава тревога в саудитското ръководство, тъй като има опасност населените с шиити и богати на петрол райони по източното крайбрежие може да последват примера на революцията и да се вдигнат на въстание срещу централната власт. Другото събитие се случва в края на 1979 — на 20 ноември ислямски екстремисти превземат джамията Масджид ал-Харам в Мека, обвинявайки кралската власт в корупция и неислямски характер.[29] В отговор саудитското правителство налага много по-стриктно следване на ислямските ценности (вкл. забраняване на кината и спортовете), а във формирането на държавната политика се отдава много по-голямо внимание на улема.[30] Тези мерки обаче не довеждат до спад на ислямизацията.[31]

Файсал посреща Ричард Никсън, 1974 година

Халид е наследен от брат си Фахд през 1982. Фахд продължава близките отношения със САЩ и увеличава покупките на американско и британско военно оборудване.[13] Саудитска Арабия вече е най-голямата производителка на петрол в света.[32] Саудитският режим похарчва $ 25 милиарда в подкрепа на Саддам Хюсеин по време на Ирано-иракската война. Голяма част от богатството от петрола е канализирана в преобразяването на страната, и саудитското общество се променя драстично чрез масови програми за образование и здравеопазване и появата на нови медии. Това, както и наличието на голям брой чуждестранни работници, силно засягат традиционните саудитски норми и ценности. Въпреки драматичната промяна в социалния и икономическия живот на страната, политическата власт продължава да бъде монопол на кралското семейство.[13]

След иракската инвазия в Кувейт през 1990, Саудитска Арабия се присъединява към антииракската коалиция. Крал Фахд, страхувайки се от нападение от Ирак, кани американски и коалиционни войници да бъдат разположени в страната.[13] Това действие е до голяма степен в противоречие с ценностите на налагащите улема и шериата кръгове, и довежда до силно увеличаване на ислямския тероризъм както в Саудитска Арабия, така и в западни страни — атаките от 11 септември 2001 в Ню Йорк са най-яркият пример. Позицията на правителството по въпроса за войната с Ирак обаче довежда до широко недоволство и сред обикновените граждани.

Ислямизмът не е единственият източник на враждебност към режима. Въпреки изключителното богатство на кралското семейство и страната, след 1990 година икономиката е в застой, безработицата се покачва, а данъците са високи. Общественото недоволство е голямо. Кралят се принуждава да прокара много ограничени реформи, като демократизирането на страната не е предвидено. Фахд заявява, че „политическа система, базирана на избори, е в разрез с ислямските ценности“. [13]

Последствията от терористичният акт в Дахран през 1996

През 1995 Фахд остава инвалид след удар и управлението е поето от престолонаследника принц Абдула, който поема ролята на действащ крал, макар и управлението му да е смущавано от вътрешносемейна борба за власт. Абдула продължава политиката на мека реформа и по-голяма откритост,[33] но в същото време започва и да се дистанцира от САЩ по отношение на външната политика. През 2003 Саудитска Арабия отказва да подкрепи Щатите и техните съюзници в инвазията в Ирак.[13] Въпреки това терористична дейност се е увеличава драстично същата година, когато Рияд е сполетян от атентати и други терористични атаки, което принуждава правителството да предприеме много по-строги действия срещу тероризма.[34]

През 2005 крал Фахд умира и Абдула официално се възкачва на трона. Той въвежда нова програма за умерена реформа, която включва редица промени в икономиката, насочени към намаляване на зависимостта на страната от приходите от петрола: дерегулация, насърчаване на чуждестранните инвестиции и приватизация. Абдула поема енергични действия за борба с тероризма и разпорежда употребата на сила срещу терористите. През февруари 2009 е обявена серия от промени в съдебната власт, въоръжените сили, както и различните министерства с цел модернизиране на тези институции, включително заместване на висши чиновници в съдебната власт и мутауините (религиозната полиция) с хора с по-умерени възгледи, както и назначаването на жена за заместник-министър.[13] В началото на 2011 крал Абдула се противопоставя на протестите и революциите в Арабския свят, като дава убежище на сваления президент на Тунис Зин ал Абидин бен Али и оказва подкрепа на египетския ръководител Хосни Мубарак.[35] Подобни протести не подминават и Саудитска Арабия.[36] В опит да се справи с недоволството, Абдула обявява пакет от социални придобивки в размер на $ 10,7 милиарда, включващ помощи срещу инфлацията, стипендии за учене в чужбина за саудитски студенти, и отписване на част от задълженията на граждани и компании към държавата. Въпреки това политически промени не са предвидени.[37]

Държавно устройство

 Основна статия: Държавно устройство на Саудитска Арабия

Държавно устройство — абсолютна монархия, начело с крал (от 2005 г. - Абдула бен Абдел Азис Ал Сауд). Той е едновременно премиер-министър, главнокомандващ и върховен съдия. Наследникът на престола (принц Салман бен Азис Ал Сауд) е пръв заместник на премиер-министъра и министър на отбраната. Всички останали министри са от кралското семейство. Съществува и Консултативен съвет от 90 члена, които са назначавани от краля за 4 години.

Административно деление

 Основна статия: Административно деление на Саудитска Арабия

Население

 Основна статия: Население на Саудитска Арабия

Населението се концентрира в градовете и в оазисите. Местното население на страната са предимно араби. Страната е обитавана от около 400 племена, които в миналото са живеели като номади. Днес едва 10% от тях все още подържат част от номадското си битие. В Саудитска Арабия работят около 6 милиона гастарбайтери. Социалното осигуряване е добро, обаче се полага само на саудитците. Медицинското обслужване е отлично и е безплатно за местните жители.

Жителите на страната възлизат на 26 417 599 души, включително и живеещите в Саудитска Арабия чужденци. Любопитен факт за страната е, че 40% от саудитските бракове се разтрогват най-късно 3 години след сключването им.

73% от жителите на Саудитска Арабия са сунити-уахабити, около 5% са шиити, а останалата част са мюсюлмани принадлежащи на други верски течения в исляма. В страната работят много гастарбайтери от Египет, Йордания и Палестина. Много са чуждестранните работници и от Индия, Пакистан, Бангладеш, Судан. След последната война в Афганистан се забелява наплив и на работници от там, предимно от племето на пущуните. Чуждестраните работници в Саудитска Арабия са заети в сектори, в които местното население не желае да работи. Най-често това са ниски доходни и трудоемки дейности. Гъстотата на населението е 12 човека на кв.км. Процентът на урбанизация е 86%. Ръстът на населението възлиза на 4% годишно. Смъртността при новородените е 5%. Почти 2/3 от населението на страната е под 25 г. Въпреки близостта на Африка разпространението на СПИН е много слабо. Причина за последното са строгите наказания за прелюбодеянието.

Грамотността на арабското население на страната е почти толкова висока, колкото в страни като Германия. Степента на грамотност при жените е почти толкова висока, колкото при мъжете. Средна продължителност на живота: мъже - 68 г., жени - 72 г.

Икономика

 Основна статия: Икономика на Саудитска Арабия

Основа на икономиката е нефтът, запасите от който са 35,8 млрд. т (първо място в света), добиват се 430 млн. т, от които 390 млн. т. се изнасят. Развиват се нефтопреработваща и химическа промишленост, строителна, металообработваща, текстилна, целулозно-хартиена, хранително-вкусова, златарска и др. Селско стопанство — влагат се големи субсидии и се осигуряват изцяло нуждите на населението с основните хранителни продукти. Произвежда се пшеница (2 млн. т годишно), плодове, пилешко месо, яйца и др. Правителството също така развива телекомуникационната и електрическа индустрия. През 1990 г. в Саудитска Арабия се забелязва значително свиване на приходите от петрола, съчетани с висок прираст на населението. По време на петролния бум през 1981 дохода на глава от населението достига %11,700, но през 1991 пада до $6,300. Саудитска Арабия е една от най - бързо развиващите се държави. Планира се през 2020 година да бъдат завършети т.нар. "икономически градове". Със построяването на тези градове се очаква доходите на глава от населението да нарастнат на до $33,500. Градовете ще бъдат пръснати из различни крайща на страната, за да се развива местния поминък.

Култура

 Основна статия: Култура на Саудитска Арабия

Коранът е единственият източник на правото. Целият културен, социален, политически живот се базира на догмите на ислямската религия.

Саудитска Арабия е създадена през 1932 г. от крал Абдул Азиз и се управлява от неговите синове след смъртта му през 1953 г. Официалната религия в страната е ислямът в неговата уахабистка разновидност, който в салафистката си версия се стреми да изчисти исляма от всичко, което се смята за нововъведения и отклонения.

Уахабизмът започва като пуританска мюсюлманска секта в края на XVIII век и е свързан амбициите на управляващата в Саудитска Арабия династия. Той забранява култа към светци, издигането на пищни паметници или луксозни джамии, слушането или създаването на музика, рисуването на картини. На жените е забранено да шофират, а пушенето също е грях. В страната се смята за престъпление изповядването на друга форма на исляма или преминаването към друга религия. За уахабитите шиитите не са истински мюсюлмани. Единственият източник на законодателство е Коранът, което обяснява защо нито Саудитска Арабия, нито бившият талибански режим имат конституция.

Джида, Ер Риад, Мека

Повечето от посетителите на Саудитска Арабия идват единствено, за да видят Мека. Това е Светият град за Исляма и всички предани мюсюлмани, без значение къде живеят, трябва да направят поклонение тук поне веднъж в живота си. Това е родното място на Мохамед, тук той е започнал да проповядва и тук се е завърнал за последното си поклонение. Мека и светите места на околността са забранени за немюсюлмани. В центъра на Мека се намира Голямата Джамия, а в нея - свещеният кладенец Замзам. Кааба, към който се обръщат всички мюсюлмани, когато се молят е в централния двор на джамията. Според легендите Кааба е бил построен от Адам и след това издигнат отново от Авраам и сина му Исмаил по подобие на Божия дом в Рая.

Армия

Армията на Саудитска Арабия се състои от кралските сухопътни войски, кралските военно въздушни сили, кралския флот, кралската военно въздушна отбрана и кралската национална гвардия . Общият брой войници е 200 000 души.


Терористичният акт в Дахран

Взривяването на комплекса Хубър е терористична атака на част от жилищен комплекс в град Хубър Саудитска Арабия, намиращ се близо до националната петролна компания Сауди Арамко. Атентата става на 25 юни 1996. Комплекса Хубър е използван от чужди военен персонал. Огромна цистерна е детонирана край сграда 131 осеметажна сграда помещавана от 4404та Американска Авияция (Пощельоните). Общо 19 американски военни и един от Саудитска Арабия са убити и още 372 от други националности са ранени. В началото Ал-Каида е смятана за отговорна за атентата, а в последствие групировката поема отговорността за атентата.

Последствията от терористичният акт в Дахран през 1996

Бележки

  1. ↑ Central Department Of Statistics & information as updated 2011
  2. ↑ Saudi Arabia the country in Brief // Saudia-online.com. Посетен на 3 March 2012.
  3. ↑ а б Saudi Arabia // International Monetary Fund. Посетен на 20 April 2012.
  4. ↑ CIA World Factbook as updated 13 January 2011; retrieved 16 January 2011
  5. ↑ Social Services 2 // Saudinf.com, 2009-04-20. Посетен на 2010-05-01.
  6. ↑ Royal Embassy of Saudi Arabia-London: The Kingdom Of Saudi Arabia - A Welfare State // Mofa.gov.sa. Посетен на 2010-05-01.
  7. ↑ House of Saud re-embraces totalitarianism // Asia Times, 12 април 2005. Посетен на 30 октомври 2012.
  8. ↑ [1]
  9. ↑ Yemen, Saudi Arabia sign border deal // BBC News, 2000. Посетен на 25 юни 2008.
  10. ↑ Rank Order: Area // CIA World Factbook. CIA. Посетен на 10 февруари 2010.
  11. ↑ Gordon, Matthew. The rise of Islam. 2005. ISBN 0-313-32522-7. с. 4.
  12. ↑ Lindsay, James E. Daily life in the medieval Islamic world. 2005. ISBN 0-313-32270-8. с. 33.
  13. ↑ а б в г д е ж з и к л м History of Arabia // Encyclopaedia Britannica Online. Посетен на 7 June 2011.
  14. ↑ East, William Gordon. The changing map of Asia. 1971. ISBN 978-0-416-16850-1. с. 75–76.
  15. ↑ Bowen, Wayne H. The history of Saudi Arabia. 2007. ISBN 978-0-313-34012-3. с. 68.
  16. ↑ Chatterji, Nikshoy C. Muddle of the Middle East, Volume 2. 1973. ISBN 0-391-00304-6. с. 168.
  17. ↑ Bowen, Wayne H. The history of Saudi Arabia. 2007. ISBN 978-0-313-34012-3. с. 69–70.
  18. ↑ Harris, Ian и др. Contemporary religions: a world guide. 1992. ISBN 978-0-582-08695-1. с. 369.
  19. ↑ Faksh, Mahmud A. The future of Islam in the Middle East. 1997. ISBN 978-0-275-95128-3. с. 89–90.
  20. ↑ "The Saud Family and Wahhabi Islam". Библиотека на Конгреса.
  21. ↑ Murphy, David. The Arab Revolt 1916–18: Lawrence Sets Arabia Ablaze. 2008. ISBN 978-1-84603-339-1. с. 5–8.
  22. ↑ Al Rasheed, Madawi. Politics in an Arabian oasis: the Rashidis of Saudi Arabia. 1997. ISBN 1-86064-193-8. с. 81.
  23. ↑ Tucker, Spencer и др. The Encyclopedia of World War I. 205. ISBN 978-1-85109-420-2. с. 565.
  24. ↑ Hourani, Albert. A History of the Arab Peoples. 2005. ISBN 978-0-571-22664-1. с. 315–319.
  25. ↑ Dekmejian, R. Hrair. Islam in revolution: fundamentalism in the Arab world. 1994. ISBN 978-0-8156-2635-0. с. 131.
  26. ↑ Lacey, Robert. Inside the Kingdom. 2009. ISBN 978-0-09-953905-6. с. 15–16.
  27. ↑ Al-Rasheed, Madawi. A History of Saudi Arabia. 2010. ISBN 978-0-521-74754-7. с. 136–137.
  28. ↑ Rabasa, Angel и др. The Muslim world after 9/11. 2005. ISBN 978-0-8330-3712-1. с. 42.
  29. ↑ Jones, Toby Craig. Desert Kingdom: How Oil and Water Forged Modern Saudi Arabia. 2010. ISBN 978-0-674-04985-7. с. 218–219.
  30. ↑ Hegghammer, Thomas. Jihad in Saudi Arabia: Violence and Pan-Islamism Since 1979. 2010. ISBN 978-0-521-73236-9. с. 24.
  31. ↑ Cordesman, Anthony H. Saudi Arabia Enters the 21st Century. 2003. ISBN 978-0-275-98091-7. с. 174.
  32. ↑ Viola, Joy Winkie. Human resources development in Saudi Arabia: Multinationals and Saudization. 1986. ISBN 978-0-88746-070-8. с. 37.
  33. ↑ Kepel, Gilles. The war for Muslim minds: Islam and the West. 2004. ISBN 978-0-674-01575-3. с. 192.
  34. ↑ Cordesman, Anthony H. Saudi Arabia: national security in a troubled region. 2009. ISBN 978-0-313-38076-1. с. 50–52.
  35. ↑ Black, Ian. Egypt Protests could spread to other countries // London, The Guardian, 31 January 2011. Посетен на 11 June 2011.
  36. ↑ Fisk, Robert. Saudis mobilise thousands of troops to quell growing revolt // The Independent. London, 5 May 2011. Посетен на 3 May 2011.
  37. ↑ Saudi king announces new benefits // Al Jazeera English, 23 February 2011. Посетен на 23 February 2011.

Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Саудитска Арабия.
История
География
Политика
Икономика
Култура

Шаблон:Link GA

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Саудитска_Арабия&oldid=5226542“.