Янош Хуняди: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: 5 интервала, тире-числа (ползвайки Advisor) |
Редакция без резюме |
||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
| починал-място= [[Белград]], днес [[Сърбия]] |
| починал-място= [[Белград]], днес [[Сърбия]] |
||
}} |
}} |
||
[[Файл:Hunyadi janos pecsetje es cimere.gif|мини|240x240пкс|Печата на Йоан Хуняди с надпис: "''Ioanis de Huniad, Gubernatoris Regni Hungarie" (Йоан Хунияд губернатор на кралство Унгария) и [[герб]]<nowiki/>а му на [[Трансилвания|Седмоградско]] с [[гарван]] в центъра.'' ]] |
|||
[[File:Hrad Hunedoara (24).jpg|thumb|250px|Залата на рицарите в [[Хуняди (замък)|замъка на Хунияди]]]] |
|||
| ⚫ | '''Йоан Корвин''' или '''Янош Хуняди (''' [[Латински език|лат]]. ''Ioannes Corvinus, Ioanis de Huniad'', {{lang-hu| Hunyadi János}}, [[Сръбски език|срб]].-[[Хърватски език|хърв]] ''Сибињанин Јанко, Sibinjanin Janko'', {{lang-ro| Ioan de Hunedoara}}) още '''''Ян Хунияди''', '''Йоан Хунияд,''' '''бан Янко,''' '''Сабинян Янко''''' и '''''Янкула войвода'''''<ref>{{cite book |last= Иванов |first= Йордан |authorlink= Йордан Иванов |title= Избрани произведения, том I, София през турско време, Литература, история, фолклор, София |year= 1982 |publisher= Литература и изкуство}}</ref>, е виден висш унгарски държавник и пълководец играл първостепенна роля в [[Централна Европа]] през [[15 век]] при възспирне на османското нашествие. Неговият син [[Матияш Корвин]] става [[крал]] на [[Унгария]]. Животът и многобройните победи срещу турците на ''Йоан Хуняди'' са тясно свързани със съпротивата срещу [[Османска империя|османско]]то нашествие в [[българско землище|българските земи]]. |
||
[[File:2006 0602AlbaIuliaCatedralaCatolica0416.JPG|thumb|350px|[[Романика|Романската]] католическа [[катедрала]] „[[Михаил (архангел)|Св. Архангел Михаил]]“ (XII в.) в [[Алба Юлия]], където почиват тленните останки на Янош Хуняди]] |
|||
| ⚫ | |||
| ⚫ | '''Янош Хуняди''' |
||
След като бащата на Янош – Вайк, главен дворцов офицер при крал [[Сигизмунд]] – получава през [[1409]] г. като подарък крепостта [[Хуняди (замък)|Хуняди]] (''замъка Хуниад'' или ''замък Корвин'' днес ''[[Хунедоара]]'') в [[Трансилвания|Седмотрадско]], семейството приема името ''Хуниад/Хуняди ([[Латински език|лат]]: Huniad, [[Унгарски език|унг:]] Hunyadi)''. Прозвището ''Корвин'' (т.е. [[Гарван|гарванът]], [[Латински език|лат]]: ''corvus'') добива и от хералдическата врана на гербовия си щит, който е гербът на [[Трансилвания|Седмоградско]] (Трансилвания) станало негово воеводство. |
|||
| ⚫ | |||
След като бащата на Янош – Вайк, главен дворцов офицер при крал [[Сигизмунд]] – получава през [[1409]] г. като подарък крепостта [[Хуняди (замък)|Хуняди]] (сега ''Хунедоара'') в [[Трансилвания]], семейството приема името ''Хуняди''. |
|||
== Биография == |
== Биография == |
||
[[File:Ioan de Hunedoara.jpg|thumb|left]] |
[[File:Ioan de Hunedoara.jpg|thumb|left]] |
||
Още като млад Янош Хуняди постъпва на служба при крал Сигизмунд. След [[1433]] г. Янош става дворцов рицар при краля. Участва в [[Хуситски войни|Хуситските войни]], а през [[1436]] г. взема участие в [[Чехия|чешкия]] поход на крал Сигизмунд, като след това е приет за член на кралския съвет. |
Роден е през [[1387]] година (според други източници около [[1400]]-[[1407]] г.) в [[боляри|болярско]] семейство на [[секеи]] от [[Влашко]], преместило се по-късно в [[Кралство Унгария|Унгария]]. Още като млад Янош Хуняди постъпва на служба при крал Сигизмунд. След [[1433]] г. Янош става дворцов рицар при краля. Участва в [[Хуситски войни|Хуситските войни]], а през [[1436]] г. взема участие в [[Чехия|чешкия]] поход на крал Сигизмунд, като след това е приет за член на кралския съвет. Отличен стратег и непримирим противник на турците, той се издига до генерал на унгарското кралство, избран е за един от седемте [[Регент|регента]], а впоследствие за определен период и за единствен регент "''губернатор на кралството"''. След смъртта на [[Албрехт II (Германия)|Албрехт II]], Хуняди използва цялото си натрупано влияние, за да помогне за възкачването на полския крал [[Владислав III Варненчик|Владислав III Ягело]]. Хуняди играе важна роля в развилата се гражданска война за трона и заради заслугите си е награден от Владислав III с крепостта [[Белград]] и Трансилванското войводство. |
||
След смъртта на [[Албрехт II (Германия)|Албрехт II]], Хуняди използва цялото си натрупано влияние, за да помогне за възкачването на полския крал [[Владислав III Варненчик|Владислав III Ягело]]. Хуняди играе важна роля в развилата се гражданска война за трона и заради заслугите си е награден от Владислав III с крепостта [[Белград]] и Трансилванското войводство. |
|||
През следващите години Янош Хуняди играе важна роля във войните срещу [[Османска империя|Османската империя]]. Още през 1441 година той отблъсква в Трансилвания османска армия, водена от Мезид бей, който загива. През септември [[1442]] година край река [[Яломица]] той удържа победа над турска войска, водена от румелийския бейлербей [[Шехабеддин паша]]. Тези успехи на Хуняди намират широк отзвук в християнския свят и подпомагат изграждането на антиосмански съюз на повечето християнски съседи на османците.{{hrf|Имбър|2000|174 – 176}} |
През следващите години Янош Хуняди играе важна роля във войните срещу [[Османска империя|Османската империя]]. Още през 1441 година той отблъсква в Трансилвания османска армия, водена от Мезид бей, който загива. През септември [[1442]] година край река [[Яломица]] той удържа победа над турска войска, водена от румелийския бейлербей [[Шехабеддин паша]]. Тези успехи на Хуняди намират широк отзвук в християнския свят и подпомагат изграждането на антиосмански съюз на повечето християнски съседи на османците.{{hrf|Имбър|2000|174 – 176}} |
||
Версия от 04:23, 1 октомври 2017
| Янош Хуняди Hunyadi János | |
| унгарски държавник и пълководец | |
 | |
| Роден |
1407 г.
днес Румъния |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Свети Михаил (Алба Юлия), Алба Юлия, Румъния |
| Религия | католицизъм |
| Активен период | от 1428 г. до 1456 г. |
| Семейство | |
| Род | Хуняди |
| Деца | Матяш Корвин Ласло Хуняди |
| Подпис |  |
| Янош Хуняди в Общомедия | |
Йоан Корвин или Янош Хуняди ( лат. Ioannes Corvinus, Ioanis de Huniad, Шаблон:Lang-hu, срб.-хърв Сибињанин Јанко, Sibinjanin Janko, Шаблон:Lang-ro) още Ян Хунияди, Йоан Хунияд, бан Янко, Сабинян Янко и Янкула войвода[1], е виден висш унгарски държавник и пълководец играл първостепенна роля в Централна Европа през 15 век при възспирне на османското нашествие. Неговият син Матияш Корвин става крал на Унгария. Животът и многобройните победи срещу турците на Йоан Хуняди са тясно свързани със съпротивата срещу османското нашествие в българските земи.
Произход на името
След като бащата на Янош – Вайк, главен дворцов офицер при крал Сигизмунд – получава през 1409 г. като подарък крепостта Хуняди (замъка Хуниад или замък Корвин днес Хунедоара) в Седмотрадско, семейството приема името Хуниад/Хуняди (лат: Huniad, унг: Hunyadi). Прозвището Корвин (т.е. гарванът, лат: corvus) добива и от хералдическата врана на гербовия си щит, който е гербът на Седмоградско (Трансилвания) станало негово воеводство.
Биография
Роден е през 1387 година (според други източници около 1400-1407 г.) в болярско семейство на секеи от Влашко, преместило се по-късно в Унгария. Още като млад Янош Хуняди постъпва на служба при крал Сигизмунд. След 1433 г. Янош става дворцов рицар при краля. Участва в Хуситските войни, а през 1436 г. взема участие в чешкия поход на крал Сигизмунд, като след това е приет за член на кралския съвет. Отличен стратег и непримирим противник на турците, той се издига до генерал на унгарското кралство, избран е за един от седемте регента, а впоследствие за определен период и за единствен регент "губернатор на кралството". След смъртта на Албрехт II, Хуняди използва цялото си натрупано влияние, за да помогне за възкачването на полския крал Владислав III Ягело. Хуняди играе важна роля в развилата се гражданска война за трона и заради заслугите си е награден от Владислав III с крепостта Белград и Трансилванското войводство.
През следващите години Янош Хуняди играе важна роля във войните срещу Османската империя. Още през 1441 година той отблъсква в Трансилвания османска армия, водена от Мезид бей, който загива. През септември 1442 година край река Яломица той удържа победа над турска войска, водена от румелийския бейлербей Шехабеддин паша. Тези успехи на Хуняди намират широк отзвук в християнския свят и подпомагат изграждането на антиосмански съюз на повечето християнски съседи на османците.[2]
През октомври 1443 г. унгарците повеждат голям кръстоносен поход, оглавен от Янош Хуняди, новия унгарски крал Владислав III и сваления сръбски деспот Георги Бранкович. Османците първоначално отстъпват, изоставяйки Ниш, Пирот и София и опожарявайки околностите им, като в същото време прегрупират силите си. Решителната битка на този поход се състои в проходите след София при Златица на 12 декември. В нея християнската войска не успява да разгроми османците, дори в един момент животът на самия Хуняди е заплашен, което налага проради големите загуби на хора и животни в ставащата все по-люта зима при недостига на провизии и изтощението на войската, християните да се оттеглят организирано. При Драгоман те разбиват срещнатия османски авангард, а на 2 януари 1444 г. отново разгромяват турците в Битката при Куновица в началото на следващата година[3] и армията се установява за презимуване в Белград, където войските са посрещнати тържествено като победители. През лятото на 1444 година е сключено десетгодишно примирие с Мурад II, с коетото, наред с другото, османците предават на деспот Георги скъпо завоюваната от тях след тримесечна обсада в 1438 г. нова крепост Смедерево.
Въпреки че с похода на Хуняди не е постигнат желания окончателен успех, съюзниците го възприемат като победа и са окуражени за нови действия срещу османците. Само няколко дни след сключения от унгарците договор Владислав III е убеден от папския легат Джулиано Чезарини да наруши мира и да започне нов поход срещу османците. Причина за това става и благоприятната военно-политическа обстановка – по това време обединеният папско-венецианско-бургундски флот достига Дарданелите, емирът на Караман напада османците в Анадола, а след това султан Мурад абдикира в полза на дванадесетгодишния си син Мехмед.[4]
Около началото на октомври започва новият поход, оглавен от Владислав III, Янош Хуняди и Джулиано Чезарини. Те пресичат Дунав в района на Оршова и започват да се придвижват надолу по реката, опустошавайки съседните области без да срещат особена съпротива, с изключение на Никопол и Търново, които се опитват да превземат, но са отблъснати със значителни загуби. Оттам унгарците се насочват към Варна и успешно превземат крепостите Шумен и Провадия.[5]
Новините за унгарския поход предизвикват паника в Одрин и Мехмед взема мерки за укрепването на града. В същото време Мурад е извикан от Маниса, където се е оттеглил, и се връща, за да оглави армията. След като достига Одрин, той оставя Мехмед начело на защитата на града, а самият той с основната армия се насочва към Несебър и оттам на север по черноморския бряг, за да пресрещне унгарската армия. В решителното сражение при Варна на 10 ноември османците успяват да надделеят, като в боя загива крал Владислав III, а Хуняди е принуден да се оттегли на запад.[6]
В края на лятото на 1445 година съюзниците организират ново нападение. Бургундски флот навлиза в Дунав и с влашка помощ завзема Тутракан, Гюргево и Русе, след което се среща с войските на Янош Хуняди при Никопол, но придвижването към града на османски подкрепления принуждава съюзниците да се оттеглят.[7] През лятото на 1448 година Янош Хуняди, в съюз с Влашко и със Скендербег в Албания, започва поредна кампания срещу османците. През октомври Янош Хуняди с основната унгарска армия се придвижва на юг през Поморавието към Косово, вероятно за да обедини войските си с тези на Скендербег, а в същото време Мурад тръгва от София през Ниш и стига до Куршумлия, където научава за разположението на вражеските войски. В последвалата Втора Косовска битка Хуняди претърпява поражение, което задълго слага край на унгарските нападения срещу османците.[8]
През есента на 1454 година Хуняди ръководи поход в Поморавието, отблъсквайки османците от две завзети от тях през лятото крепости. През следващата година унгарците започват да се готвят за война, но султан Мехмед II успява да вземе инициативата и в началото на юли 1456 година обсажда ключовата гранична крепост Белград. Към града е придвижено голямо количество артилерия, а в река Дунав са построени кораби, които на 14 юли са унищожени от унгарския флот. На следващия ден османците щурмуват крепостта, но са отблъснати, а в същото време в града влизат значителни подкрепления, водени от Янош Хуняди. На 21 юли османците успяват да преминат външната градска стена, но претърпяват тежки загуби във вътрешността на града, а унгарците провеждат успешна контраатака в техния лагер. На следващия ден султан Мехмед вдига обсадата и се оттегля.[9]
Малко след успешния край на обсадата, на 11 август 1456 година, Янош Хуняди умира от чума в Белград. Той е погребан в католическата катедрала „Св. Архангел Михаил“ в Алба Юлия, до своя по-голям брат, който умира в битка за Унгария през 1440 г.
Днес неговото име носи един от най-големите булеварди във Варна, минаващ покрай Парк-музей „Владислав Варненчик“. Твърде възможно е Ян Хуняди да е легендарния бан Янука [10], отбранявал героически София от османците, т.к. именно той преминава с обединените християнски сили клисурата край Драгоман, освобождавайки София през декември 1443 г., но е принуден заради зимата през февруари на следващата 1444 да се оттегли към Ниш.
Бележки
- ↑ Иванов, Йордан. Избрани произведения, том I, София през турско време, Литература, история, фолклор, София. Литература и изкуство, 1982.
- ↑ Имбър 2000, с. 174 – 176.
- ↑ Имбър 2000, с. 176 – 180.
- ↑ Имбър 2000, с. 182 – 187.
- ↑ Имбър 2000, с. 188 – 189.
- ↑ Имбър 2000, с. 189 – 194.
- ↑ Имбър 2000, с. 195 – 197.
- ↑ Имбър 2000, с. 201 – 204.
- ↑ Имбър 2000, с. 231, 236 – 240.
- ↑ Иванов, Йордан. Избрани произведения, том I, Средновековна София, Литература, история, фолклор, София. Литература и изкуство, 1982.
- Цитирани източници
- Имбър, Колин. Османската империя 1300 – 1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0. (на български)
Външни препратки
- Die Hunyadis (http://mek.niif.hu/)
- Кой е Янош Хуняди ?
- Milton G. Lehrer and David Martin,Transylvania: History and Reality, Bartleby Press; 1986
- Ion Grumeza, Dacia: Land of Transylvania, Cornerstone of Ancient Eastern Europe, Hamilton Books, 2009
- Constantin C Giurescu,Transylvania in the history of Romania: An historical outline,Garnstone P; 1969