Стефан II Милутин: Разлика между версии
--> в статията Неманичи |
|||
Ред 60: | Ред 60: | ||
{{раздел-мъниче}} |
{{раздел-мъниче}} |
||
През 2006 г. Сръбската православна църква предявява претенции към мощите, обаче само парченце от дрехата им получава президентът на Сърбия [[Томислав Николич]] при официалното си посещение в София на 19 септември 2013 г. <ref>[http://dveri.bg/33ydu Сърбия иска мощите на св. крал Стефан Милутин] ("Фокус", 18.12.2006 г.)</ref><ref>[http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=119979 Сръбският президент Томислав Николич се поклони на мощите на свети крал Стефан Милутин] ("Св. Синод на БПЦ", 19.09.2013 г.)</ref> |
През 2006 г. Сръбската православна църква предявява претенции към мощите, обаче само парченце от дрехата им получава президентът на Сърбия [[Томислав Николич]] при официалното си посещение в София на 19 септември 2013 г. <ref>[http://dveri.bg/33ydu Сърбия иска мощите на св. крал Стефан Милутин] ("Фокус", 18.12.2006 г.)</ref><ref>[http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=119979 Сръбският президент Томислав Николич се поклони на мощите на свети крал Стефан Милутин] ("Св. Синод на БПЦ", 19.09.2013 г.)</ref> |
||
== Родословие == |
|||
{{Неманичи}} |
|||
{{Ahnentafel top|width=100%}}{{Генеалогично дърво6 |
|||
|style=font-size: 90%; line-height: 110%; |
|||
|border=1 |
|||
|boxstyle=padding-top: 0; padding-bottom: 0; |
|||
|boxstyle_1=background-color: #fcc; |
|||
|boxstyle_2=background-color: #fb9; |
|||
|boxstyle_3=background-color: #ffc; |
|||
|boxstyle_4=background-color: #bfc; |
|||
|boxstyle_5=background-color: #fcb; |
|||
|boxstyle_6=background-color: #fcc; |
|||
|1='''Стефан Милутин''' |
|||
|2= Крал [[Стефан Урош I]] |
|||
|3= [[Елена д'Анжу]] |
|||
|4= Крал [[Стефан Първовенчани]] |
|||
|5= [[Анна Дандоло]] |
|||
|6= [[Йоан Ангел]] |
|||
|7= [[Матилда дьо Вианден]] |
|||
|8= [[Стефан Неманя]] |
|||
|9= Анна |
|||
|10=[[Рение Дандоло]] |
|||
|11= |
|||
|12= [[Исак II Ангел]] |
|||
|13= [[Маргарет Унгарска]] |
|||
|14= [[Хенри I дьо Вианден]] |
|||
|15= [[Маргарита дьо Куртене-Намур]] |
|||
|16= [[Завида]] |
|||
|17= неизвестна |
|||
|18= |
|||
|19= |
|||
|20= [[Енрико Дандоло]] |
|||
|21= |
|||
|22= |
|||
|23= |
|||
|24= [[Андроник Ангел]] |
|||
|25= [[Ефросина Кастамонитиса]] |
|||
|26= [[Бела III]], крал на Унгария |
|||
|27= [[Агнес Антиохийска]] |
|||
|28= [[Фридрих III дьо Вианден]] |
|||
|29= Матилда фон Нойербург |
|||
|30= [[Пиер дьо Куртене]] |
|||
|31= [[Йоланда Фландърска]] |
|||
|32= [[Урош I]], велик жупан |
|||
|33= [[Анна Диогена]] ? |
|||
|34= |
|||
|35= |
|||
|36= |
|||
|37= |
|||
|38= |
|||
|39= |
|||
|40=[[Витале Дандоло]] |
|||
|41= |
|||
|42= |
|||
|43= |
|||
|44= |
|||
|45= |
|||
|46= |
|||
|47= |
|||
|48=[[Константин Ангел]] |
|||
|49=[[Теодора Комнина Порфирогенита|Теодора Комнина]] |
|||
|50= |
|||
|51= |
|||
|52= [[Геза II]] |
|||
|53= [[Ефросина Киевска]] |
|||
|54= [[Рено дьо Шатилон]] |
|||
|55= [[Констанс Антиохийска]] |
|||
|56= [[Фридрих II дьо Вианден]] |
|||
|57= Елизабет дьо Салм |
|||
|58= |
|||
|59= |
|||
|60=[[Пиер I дьо Куртене]] |
|||
|61=[[Аделаида Савойска]] |
|||
|62=[[Балдуин V дьо Ено|Балдуин V]], граф на Ено |
|||
|63=[[Маргарита I Фландърска]] |
|||
}} |
|||
{{Ahnentafel bottom}} |
|||
== Галерия == |
== Галерия == |
Версия от 21:43, 26 декември 2019
Стефан II Милутин | |
крал на Rascia и светец | |
Управление | 1282–1321 |
---|---|
Наследил | Стефан Драгутин |
Наследник | Стефан Дечански |
Лични данни | |
Роден | около 1253 г.
днешна Сърбия |
Починал | 12 ноември 1321 г.
|
Погребан в | Бански манастир, днес в Света Неделя в София |
Пълно име | Стефан Урош II Милутин Неманич |
Други титли | крал на Дукля, Албания (наследена от Карл I Анжуйски), България и на цялото Приморие [1] |
Подпис | |
Семейство | |
Династия | Неманичи, Капетинги, Дандоло, Комнини, Ангели, Арпади |
Баща | Стефан Урош I |
Майка | Елена д'Анжу |
Бракове | Елена Йоанна Дукина Елисавета Арпад Анна Тертер Симонида Палеологина |
Потомци | Стефан Константин, Зорица, Стефан Дечански, Анна Неда |
Стефан II Милутин в Общомедия |
Стефан Урош II Милутин (ок. 1253 - 29 октомври 1321 г.) е крал на Сърбия (Rascia), управлявал в периода 1282–1321. Представител е на редица средновековни управляващи династии - Неманичи, Капетинги, Дандоло, Комнини, Ангели. Той е пряк потомък на византийските императори Алексий I Комнин и Исак II Ангел, както и на българския цар Иван Владислав. По името на своята задужбина, често е споменаван и като Бански крал.
Мощите на Стефан Милутин се съхраняват с църквата "Света Неделя" в София.
Потекло и издигане
Стефан Милутин е втори син на крал Стефан Урош I (1243 — 1276) и кралица Елена д'Анжу, която е роднина на френския крал Луи IX (1226 - 1270) и Карл I Анжуйски (1266 - 1285) и пряка потомка на френския крал Луи VI.
През 1282 година крал Стефан Драгутин – по-големият брат на Милутин – чупи и трайно уврежда крака си при инцидент. На събор в Дежево сръбските първенци издигат за крал Милутин. В замяна Драгутин получава градове в поречието на Западна Морава и други владения. Въпросът кой ще управлява след Милутин (дали неговият или Драгутиновият син) не е уреден и става причина за продължителни междуособици.[2]
Управление
Териториално разширение в Македония
Крал Стефан Милутин започва управлението си с поредица от походи дълбоко във византийските владения в Македония, достигайки Христопол и Света гора. Сърбите повеждат война срещу Византия като съюзници на неаполитанския крал Карл Анжуйски в опита му да възстанови Латинската империя, но я продължават дълго след провала му.[3] Възползвайки се от отслабването на византийците след смъртта на император Михаил VIII Палеолог, между 1282 и 1284 година Милутин завладява трайно Скопие и редица области и градове – Горни и Долни Полог, Овче поле, Пиянец, Кичево, Дебър.[4]
Война с Видинското княжество
През 1291 година крал Стефан Милутин помага на брат си Драгутин (владетел на Белград и областта Мачва от името на унгарския крал) да се справи с последните български владетели на Браничево и областта Дърман и Куделин.[5] Това го вкарва в конфликт с владетеля на Бдин – Шишман (бащата на по-късния търновски цар Михаил III Шишман). С татарски войски през 1292 година Шишман плячкосва Милутиновите владения до Ипек. В отговор Милутин завладява Бдин, но по-късно се помирява с бдинския владетел и му връща града[6], за да не предизвика отмъщението на сюзерена на Шишман – татарския хан Ногай. За да омилостиви Ногай, Милутин му праща дарове и заложници – сина си Стефан Урош (известен по-късно като Стефан Дечански) и сръбски боляри.[7] Видинското княжество изпада в дълготрайна зависимост от сръбския крал.[8]
Мирен договор с Византия
През 1299 година крал Милутин слага край на войната с Византия. Сръбско-византийската граница е прокарана покрай Струмица, Щип, Прилеп и Охрид, които остават във византийски ръце. Мирният договор е скрепен с женитба на Милутин за дъщерята на император Андроник II – 5-годишната Симонида.[9] Венчанието е извършено от охридския архиепископ Макарий, а не от представител на Цариградската църква.[10]
Междуособици
През 1301 година властелите, недоволни от прекратяването на походите срещу Византия, въстават срещу крал Милутин в полза на брат му Драгутин. Междуособната борба продължава най-малко 11 години, докато Драгутин е принуден да се подчини.[11]
През 1314 срещу Милутин въстава синът му Стефан Дечански, който владее Зета. Кралят излиза победител и от тази междуособица.[12]
Война с Унгария
След 1316 година, след смъртта на Драгутин, крал Милутин залавя сина му Владислав, елиминирайки го като претендент за сръбската корона, и завладява владенията на брат си, включително части от Унгарското кралство – Мачва и Белград. До 1319 унгарският крал Карл Роберт успява да отвоюва тези земи. Милутин си запазва останалите владения на Драгутин (Рудник, Арилие, Браничево).[13][14]
Мощите на краля
През 2006 г. Сръбската православна църква предявява претенции към мощите, обаче само парченце от дрехата им получава президентът на Сърбия Томислав Николич при официалното си посещение в София на 19 септември 2013 г. [15][16]
Галерия
-
Църквата "Света Неделя", в която се съхраняват мощите на Свети Крал Стефан Милутин
-
Олтарът на църквата "Света Неделя"
-
Ковчега с мощите на Свети Крал Стефан Милутин
-
Стефан Милутин в София
-
Ковчега с мощите на Свети Крал Стефан Милутин
-
Мощите на Свети Крал Стефан Милутин
-
Крайниците на мощите на Свети Крал Стефан Милутин
-
Мощите на Свети Крал Стефан Милутин — тролар
Източници
- ↑ Ангелов, Петър. Названията "България" и "българи" в титулатурата на сръбските крале от XIV век. списание "Векове", книжка № 2, 1979.
- ↑ Fine, John V. A. The Late Medieval Balkans. A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor, The University of Michigan Press, 1994. с. 217-218.
- ↑ Fine 1994, с. 219.
- ↑ Матанов, Христо. Югозападните български земи през XIV век. София, Наука и изкуство, 1986. с. 12.
- ↑ Ников, Петър. История на Видинското княжество до 1323 година. В: Годишник на Софийския университет. Историко-филологически факултет. Книга XVIII, 8. София, Печатница П. Глушков, 1922. с. 62.
- ↑ Ников 1922, с. 68 – 71.
- ↑ Fine 1994, с. 220 – 221.
- ↑ Ников 1922, с. 76 – 77.
- ↑ Fine 1994, с. 222.
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 212.
- ↑ Fine 1994, с. 256 – 259.
- ↑ Fine 1994, с. 259 – 260.
- ↑ Fine 1994, с. 261.
- ↑ Ников 1922, с. 64 – 66.
- ↑ Сърбия иска мощите на св. крал Стефан Милутин ("Фокус", 18.12.2006 г.)
- ↑ Сръбският президент Томислав Николич се поклони на мощите на свети крал Стефан Милутин ("Св. Синод на БПЦ", 19.09.2013 г.)
Стефан Драгутин | → | крал на Сърбия (1282 – 1321) | → | Стефан Дечански |
|