Транспорт в България
Транспортът в България е опосредстван от наличието на сухопътна, в това число и железопътна, въздушна, морска и тръбна транспортна мрежа. В процес на усилено изграждане са магистралите, за които се очаква да дадат положителен икономически ефект за България.
Сухопътен транспорт[редактиране | редактиране на кода]
История[редактиране | редактиране на кода]
Първата железопътна линия в България е въведена в експлоатация през 1866 г. и свързва градовете Русе и Варна.
Железопътен транспорт[редактиране | редактиране на кода]
В България са построени 4294 километра релсови пътища. Страната е свързана с железопътни пътища с Гърция, Румъния, Турция и Сърбия. Пряка железопътна връзка със Северна Македония не съществува. Използва се стандартното междурелсие с размер 1435 мм, което е и най-разпространено в света. Междурелсието на теснолинейката „Септември — Добринище“ е с размер 760 мм.
Автомобилен транспорт[редактиране | редактиране на кода]
Пътищата от републиканската пътна мрежа са класифицирани „според административно-стопанското си значение и функциите си в транспортната система в следните класове“: магистрали, първокласни, второкласни и третокласни.[1] Магистралите са седем на брой.
Воден транспорт[редактиране | редактиране на кода]
Речен транспорт[редактиране | редактиране на кода]
Морски транспорт[редактиране | редактиране на кода]
Въздушен транспорт[редактиране | редактиране на кода]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Правилник за прилагане на Закона за пътищата, чл. 6., ал. 1. В сила от 01.12.2000 г. Приет с ПМС № 245 от 24.11.2000 г.
|