Направо към съдържанието

Филиповци (област Перник)

Вижте пояснителната страница за други значения на Филиповци.

Филиповци
Село Филиповци в полите на връх Драговски камък
Село Филиповци в полите на връх Драговски камък
България
42.8195° с. ш. 22.7264° и. д.
Филиповци
Област Перник
42.8195° с. ш. 22.7264° и. д.
Филиповци
Общи данни
Население183 души[1] (15 март 2024 г.)
9,91 души/km²
Землище18,48 km²
Надм. височина758 m
Пощ. код2472
Тел. код07733
МПС кодРК
ЕКАТТЕ76114
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПерник
Община
   кмет
Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ; 2019)
Филиповци в Общомедия

Филиповци е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник. Старите наименования на селището са - Филбуфча, Филипофча и Филиповцы. Предполага се, че наименованието идва от мъжкото име Филип, като формата Вилиповци е диалектна и също използвана в миналото. [2][3]

Село Филиповци се намира в планински район.

В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Филиповче е отбелязано като село със 7 домакинства.[4] Вписано е в списъците на джелепкешаните от 1576 г. под името Филипофча, към кааза Изнебол.[5] В стари документи е отбелязвано още като: Филбуфча, Филиповци в 1453 г.[6][7]; Филиповцы в 1878 г.[8]

При теренни проучвания през 70-те години на ХХ век археолозите разкриват няколко по-стари и древни селища в землището на сегашното село.

На източния склон на Нишавски камък под островърхото възвишение с правилна пирамидална форма през Бронзовата епоха е имало селище. Материалите са били събрани в местната ученическа сбирка. Днес на терена има само незначителни фрагменти от керамика с щемпелувана и пластична декорация, въз основа на която е датирано и селището.

Вероятно с това селище е свързана и аналогичната керамика, за която се знае, че произхожда от околностите на селището по данни от българския археолог и праисторик Васил Миков.

На около 3 км северно от селото в местността Цървена круша, в малка котловина от Завалските възвишения на източния скат до планинската рекичка е имало праисторическо селище, което е заемало площ от около 4 дка. Днес на терена могат да бъдат намерени все още керамични фрагменти от Бронзовата и Халщатската епоха.

Непосредствено до праисторическото селище на запад от планинската рекичка археолозите са открили следи от антично селище. В тази местност се намират следи от шлака и сгур. Изолираността на местоположението на селището и наличните материали, свързани с металодобива, дават основание на археолозите да свържат изграждането му главно с металодобива.

На 3 км югозападно от селото в местността Николчин кладенец, в близост с античната крепост Кула, на площ от около 10 дка се намират археологически материали от антично селище. В миналото е открит водопроводът на селището. Тук са намирани обработен камък и архитектурни детайли. Античното селище от Николчин кладенец е синхронно на крепостта и безспорно е принадлежало към нея.

Южно от сегашното село, вляво от пътя за с.Велиново от възвишението Кула към планинския масив Стража се намират руините на късноантичната и ранносредновековна крепост Калето. На най-високата част на естествено защитен терен, на площ от около 1 дка, през Античността е била изградена крепост, просъществувала до Ранното Средновековие. Материалите от крепостта са били събрани в ученическата сбирка. Днес на терена се намират само незначителни фрагменти от битова и строителна антична керамика.

През 1928 година във Филиповци е основана земеделска кооперация „Изгрѣв“. В 1932 година е основана и кооперация за застраховане на добитък. Към 1935 г. земеделската кооперация има има 88 члена, а животновъдната – 28.[9]

През 1985 година селото има 416 жители.[10]

Природни и културни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]
  • Близо до село Филиповци край махала Бежанци (село Бутроинци) се намира много популярната Бежанска пещера (картотекирана към Сливнишки пещерен район 301).[11]
  • Също популярна сред спелеолозите е Филиповската пещера на около 1 км югозападно от с. Филиповци в местността Велинова клисура. За да се стигне до нея, се тръгва по асфалтовия път за с. Велиново. Пещерата е проучвана от ПК „Прилеп“ при ТД „Планинец“ – София и ПК „Урвич“ – София през 1978 г. Картирана е от членове на последния клуб В. Василев и М. Ценов през месец април същата година. В периода 1994 – 96 г., В. Попов и Р. Пандурска провеждат палеонтологични разкопки, при които са установени костни останки от плейстоценска и холоценска гръбначна фауна. Изследователите съобщават, че наслагите в пещерата са богати на фрагменти от керамика и други археологически находки, отнасящи ги към Холоцена. Има предположения, че пещерата край Филиповци е била тракийско светилище от типа „пещера-утроба“, но за да се потвърдят предположенията, трябва да бъдат извършени още археологически и археоастрономически проучвания на място.[12]
  • Популярна туристическа дестинация сред планинарите е Драговски камък (1120 м) в близост до с. Филиповци, над Драговската махала. Отдалеч прилича на огромна каменна пирамида и макар да изглежда труднодостъпен заради отвесните скали, до него отвежда нова живописна маркирана пътека, започваща от шосето непосредствено след разклона за Драговската махала. В масива има множество карстови цепнатини и малки пещери, както и една скакавица от три малки водопада (Драговското врело), която образува река Чешма.[13]
  • В махала Драговци се намира и църквата на селото – „Св. Николай Летни“. Тя е еднокорабна, едноапсидна черква с двускатен покрив и две входни врати.

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

През март месец 2011 г. е съобщено, че сградата на училището в селото, която е затворена от години, е била продадена на частен инвеститор, който имал планове да я превърне в туристическа база.[14]

През пролетта на 2013 г. се появяват публикации, че сдружение „Абланица“ ще изгради Дневен център за възрастни в сградата на бившето училище.[15]

Плоча на чешмата в село Филиповци, построена от академик Никола Попов със съдействието на Тодор Гигов-Йовичин
Чешмата в село Филиповци

Роден е през 1922 г. в село Филиповци. Завършил е аграроикономически науки в Софийския университет през 1948 г. Същата година е избран за асистент, през 1955 г. става доцент, а през 1965 г. – профосер. Академик е от 1989 г. Бил е заместник-ректор на СУ „Св. Климент Охридски“ (1961 – 1966) и ректор на Университета (1989 – 1991). Бил е директор на Института по икономика и организация на селското стопанство.[16]

  • Тодор Гигов – Йовичин [17] Гигов е автор на идеята за честването на 1300 години от създаването на България, която той публикува на страниците на в-к „Народна армия“ на 10 декември 1967 г., където работи като военен журналист. Съавтор на предложението е колегата му Ганчо Рачев.[18]

През месец август 2010 г. жителите на селото с финансиране от именития им земляк академик Никола Попов изграждат наново старата известна "Гьорина чешма" като облика коренно се различава от оригинала. За доброто начинание помагат също: Сашо Гюров от село Радово, Тодор Гигов – Йовичин, Румен Попов, както и кметът Павел Нонев. [19]

Село Филиповци е първообраз на трънското село Вракола от романа Мамник на Васил Попов.

Ежегодния събор на селото се празнува последната събота на месец август.

  1. www.grao.bg
  2. Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека “В. Kоларов” от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 ­ 1961, 363-490
  3. Чолева-Димитрова, Анна. 2002. Селищни имена от Югозападна България. Изследване. Речник, С.-М., 216 стр.
  4. Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 189.
  5. Извори за Българската история. С. БАН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.176
  6. Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 ­ 1961, стр.472
  7. Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХIII, 1966 (Турски извори), стр.365
  8. Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.
  9. Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 33 (не е отбелязана в изданието – Трънска околия).
  10. Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София 1989, с. 275.
  11. www.helictit.info
  12. wikimapia.org
  13. cb-ecotrail.com, архив на оригинала от 22 март 2014, https://web.archive.org/web/20140322001956/http://cb-ecotrail.com/cat14/10-dragovski-kamak-obshtina-tran.html, посетен на 21 март 2014 
  14. gradski.org // Архивиран от оригинала на 2014-03-22. Посетен на 2014-03-21.
  15. mirogled.com, архив на оригинала от 12 май 2015, https://web.archive.org/web/20150512004732/http://mirogled.com/2013/10/26/%d0%b4%d0%bd%d0%b5%d0%b2%d0%b5%d0%bd-%d1%86%d0%b5%d0%bd%d1%82%d1%8a%d1%80-%d0%b7%d0%b0-%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d1%80%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%bd%d0%b8-%d0%b8%d0%b7%d0%b3%d1%80%d0%b0%d0%b6%d0%b4%d0%b0%d1%82/, посетен на 21 март 2014 
  16. rumiborisova.blogspot.com
  17. rumiborisova.blogspot.com
  18. www.tranonline.info
  19. rumiborisova.blogspot.com