Амирал Сесил (бронепалубен крайцер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Амирал Сесил)
Направо към: навигация, търсене
Амирал Сесил (бронепалубен крайцер)
Amiral Cécille-Bougault.jpg
Бронепалубен крайцер „Амирал Сесил“
Флаг Франция Франция
Клас и тип Бронепалубен крайцер
Производител Корабостроителница Forges et Chantiers de la Mediterranee, Ла Сен сюр Мер, Франция
Живот
Заложен август 1886 г.
Спуснат на вода 3 май 1888 г.
Влиза в строй септември 1890 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран 1919 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 115,5 m
Ширина 15 m
Газене 6,81 m
Задвижване 2 хоризонтални парни машини тип „Компаунд“, 12 котли,
2 винта
10 200 к.с.
Скорост 19,4 възела
(36 km/h)
Водоизместимост 5 933 t (нормална)
Броня на палубата: 50 – 100 mm
на бойната рубка: 89 mm
траверси: 80 mm
Екипаж 517 души,
Пределна дистанция
на плаване
6 000 мили
Въоръжение
Артилерия 8×164 mm
10×138 mm
6×47 mm
14×37 mm
Торпеда 4×355 mm торпедни апарата[1]
Амирал Сесил (бронепалубен крайцер) в Общомедия

„Амирал Сесил“ (на френски: Amiral Cécille) е бронепалубен крайцер 1-ви ранг от френския флот, построен през 1880-те години на 19 век. Явява се развитие на проекта „Таж“ и става негова умалена версия. Предназначен за действия по комуникациите и има пълно ветрилно стъкмяване на барк. Наречен е в чест на френския адмирал и политик Жан Батист Сесил. По-късно служи като прототип за построения във Франция руски бронепалубен крайцер „Адмирал Корнилов“.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Корпус[редактиране | редактиране на кода]

По своята архитектура „Амирал Сесил“ е типичен представител на френските кораби от това време. Силуетът на крайцера е определен от солидния таран, извития навътре борд и надвисналата кърма, развитието на полубака и полуюта. Корпусът на кораба е от стомана. Дъното е обшито с мед и тиково дърво.

Силова установка[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерът е оборудван с два хоризонтални парни двигателя с тройно разширение, считани по това време вече за остарели. Първоначално крайцерът има цилиндрични огнетръбни котли, които по-късно, след модернизацията през 1900 г., са заменени с водотръбни котли тип „Белвил“.

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Защитата на крайцера е осигурена преди всичко от бронирана палуба. Нейната скосеност достига до 2 метра под водолинията. Над нея да разположени кофердами с ширина един метър и водонепроницаеми отсеци, запълнени с целулоза.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

От осемте 164 mm оръдия, по едно се намират в носовата и кърмовата част на кораба, на горната палуба. Останалите са разположени в спонсони. 138 милиметровите оръдия се намират в батарея на батарейната палуба.

„Амирал Сесил“. 1888 г.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

„Амирал Сесил“ е заложен за строеж през август 1886 г. в Ла Сен сюр Мер, в частната корабостроителница Forges et Chantiers de la Mediterranee. На вода крайцерът е спуснат на 3 май 1888 г., а в строя влиза през септември 1890 г. През 1900 г. крайцерът е превъоръжен с оръдия нови модели. Изведен от експлоатация и предаден за скрап през 1919 г.

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Както и предшествениците си, „Сфакс“ и „Таж“, „Амирал Сесил“ е признат за сполучлив проект. Скоростта на кораба, в момента на влизането в строя, е считана за достатъчно висока, а въоръжението му позволява да се справи с по-голямата част от британските крайцери. Заедно с това обаче, въоръжението не е разположено по-най-удачния начин. 164 mm оръдия стоят на горната палуба, а 138 милиметровата артилерия е на батарейната палуба, което ограничава ъгълът ѝ на обстрел. Главният недостатък на крайцера е неговата цена, неприемлива за последователите на „Младата школа“, имащи тогава голямо влияние във френските военноморски кръгове. В резултат на това, френският флот преминава към строителството на значително по-малки бронепалубни крайцери от 2-ри и 3-ти ранг.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Все характеристики приведены по Ненахову Ю. Ю. Указ. Соч. С. 197.

Литература[редактиране | редактиране на кода]