Броненосни крайцери тип „Инфанта Мария Тереза“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Броненосни крайцери тип „Инфанта Мария Тереза“
Clase Infanta María Teresa
Infanta-maria-teresa h88603.jpg
Броненосният крайцер „Инфанта Мария Тереза“
Флаг Испания Испания
Клас и тип Броненосни крайцери от типа „Инфанта Мария Тереза“
Производител Sociedad Astilleros del Nervion Билбао, Испания.
Живот
Заложен 24 юли 1889 г.
Спуснат на вода 30 август 1890 г.
Влиза в строй 28 август 1893 г.
Изведен от
експлоатация
изхвърлен на брега на 3 юли 1898 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 110,94 m
Ширина 19,87 m
Газене 6,58 m
Задвижване 2 парни машини с тройно разширение;
6 парни котли;
2 гребни винта;
13 700 к.с.
Скорост 20,2 възела
(37,41 km/h)
Водоизместимост 6890 t (стандартна)
7400 t (пълна)
Броня на борда: 305 mm;
на палубата: 50 mm (по скосовете: 75 mm);
кули: 100 mm;
барбети: 230 mm;
на бойната рубка: 300 mm
Екипаж 484 души
Далечина на
плаване
9700 морски мили при 10 възела ход
запас гориво: 1050 t въглища (нормален).
Въоръжение
Артилерия 2×1 280 mm;
10×1 140 mm;
8×1 75 mm;
10×1 37 mm;
2 картечници
Торпеда 8×1 356 mm ТА
Броненосни крайцери тип „Инфанта Мария Тереза“ в Общомедия

Инфанта Мария Тереза (на испански: Infanta Teresa Maria) са броненосни крайцери на испанския флот от края на XIX век. Построени са три единици: „Инфанта Мария Тереза“ (на испански: Infanta Teresa Maria), „Алмиранте Окендо“ (на испански: Almirante Oquendo) и „Бискай“ (на испански: Vizcaya). Проектът представлява увеличен вариант на британските броненосни крайцери тип „Орландо“. Всички кораби от този проект участват в Испано-американската война. Проектът е развит в крайцерите „Принцеса де Астуриас“.

История на проекта и представители[редактиране | редактиране на кода]

След Каролинската криза от 1885 година (опит на немска канонерка да завземе през 1885 г. едноименните острови, испанско владение, в Тихия океан) правителството на Испания решава срочно да се поръчат шест броненосни крайцери, които базирани в метрополията да защитават колониалните владения на Испания по света при необходимост. Като образец за проекта били избрани британските броненосни крайцери тип „Орландо“. За разлика от тях испанските кораби следвало да са значително по-големи, с по-мощна силова установка и скорост съответно, по-бронирани и с по-голям калибър на артилерията. За построяването на корабите в Испания е създадено съвместно англо-испанско предприятие: „Sociedad Astilleros del Nervion“ и корабостроителница в Билбао, в която през 1889 г. са заложени първите три кораба на проекта:

Име Заложен Спуснат на вода Влязъл в строй История
Инфанта Мария Тереза
Infanta Teresa Maria
24 юли 1889 30 август 1890 28 август 1893 изхвърлен на брега на 3 юли 1898 г. При отбуксиране към Норфолк за ремонт попада в силна буря и на 1 ноември 1898 г. потъва близо до остров Кет.
Бискай
Vizcaya
7 октомври 1889 4 октомври 1891 2 август 1894 изхвърлен на брега на 3 юли 1898 г. Корпуса на кораба е разрушен от взрив на прогребите.
Алмиранте Окендо
Almirante Oquendo
16 ноември 1889 4 октомври 1891 21 август 1895 изхвърлен на брега на 3 юли 1898 г. Корпуса на кораба е разрушен от взрив на прогребите.

Едновременно три кораба са заложени във военноморските корабостроителници в Картахена, Ферол и Кадис, но тъй като строежа се проточил в проекта са внесени много сериозни изменения и тези кораби – „Принцеса де Астуриас“, „Каталуня“ и „Кардинал Сиснерос“ се превръщат в съвсем различен тип крайцери.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Броненосният крайцер „Инфанта Мария Тереза“. Схема.

Корпус[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерите имат стоманен високоборден гладкопалубен корпус с таранен нос. Силуета с издигащите се над централната надстройка две мачти и леко наклонени назад комини е определен като елегантен и изящен. Корабите имат добра мореходност и отлична маневреност, но липсата на медна обшивка на подводната част създавало риск от натрупване на ракообразни и водорасли по корпуса при дълго плаване в топли води, а голямото количество дървени детайли използвани по надстройките и вътрешните помещения прави крайцерите уязвими за пожари по време на сражение.

Силова установка[редактиране | редактиране на кода]

Корабите са двувинтови, задвижвани от две 3 цилиндрови вертикални парни машини с тройно разширение, произведени в Испания по британски лиценз. Машините имали по шест огнетръбни котли (три двойни) в две котелни отделения. Мощността на машините следвало да бъде около 9000 к.с. при естествена тяга и 13 000 к.с. – при форсиране. Скоростта следвало да бъде 18 и 19,5 възела съответно. Фактически на изпитанията при приемането на корабите те постигнали 20 възела скорост. Крайцерите имали 1050 t нормален запас въглища, което било достатъчно за 10 000 мили икономично плаване при 10 възела скорост.

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Дебелата бордова броня на корабите от този тип била характерна за броненосец, а не за крайцер, но недостатък е малката площ по бордовете, която покривал пояса. Бронепояса имал дебелина 12 дюйма, но е широк само 1,68 m, като над водолинията при нормално натоварване са само 46 sm. Бронирания пояс е дълъг на 2/3 от дължината на корпуса (66,5 m), носа и кърмата на кораба са незащитени. Отпред и отзад бронепояса е затворен с бронирани траверси, със същата дебелина. Бордовата броня отгоре е прикрита с бронирана палуба с дебелина 2 дюйма, а по скосовете – 3 дюйма, но от обикновена стомана.

Механизмите на кораба, които са над палубата са защитени с невисок гласис от наклонени плочи с 6 дюймова дебелина, покрити с 2 дюймови капаци. Оръдията на главния калибър имат бронирани барбети, дебели 10 дюйма и покрити отгоре с бронирани полусфери, които са дебели 4 дюйма. Подемниците за подаване на боеприпаси към тях са защитени от тръба с 8 дюймова броня.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Главен калибър на крайцера са две 280 mm (11 дюймови) оръдия на испанската фирма „Онтория“ в носова и кърмова кули. Средният калибър са десет 140 mm (5,5 дюйма) оръдия на същата фирма, поставени зад бронещитове в средната част на горната палуба (по пет на борд). Крайните оръдия са изведени на спонсони и могат да стрелят по носа и по кърмата. Малокалибрената артилерия, за борба с миноносците, са осем 57 mm (6 фунтови) оръдия „Норденфелд“ и осем 37 mm оръдия на „Хочкис“, разположени на долната батарейна палуба. На марсовете на мачтите имало две 11 mm митральози. Минното въоръжение на крайцера са осем 356 mm (14 дюйма) торпедни апарата „Шварцкопф“ – четири неподвижни по два на носа и кърмата и четири подвижни по два на борд.

Оръдията изпанско производство са остаряла система и много ненадежни, която още повече нараснала след поставянето на 5,5 дюймовите оръдия на нови модернизирани затвори за увеличаване на скорострелността. С ниско качество са и боеприпасите. По думите на адмирал Паскуал Сервера, командир на ескадрата испански кораби във войната със САЩ: „От 3000 снаряда за оръдията „Онтория“ (по 100 снаряда за 30 140 mm оръдия) само 620 могат да се използват, останалите са абсолютно безполезни.“

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерите попълнили испанския флот както следва „Инфанта Мария Тереза“ – в 1893, „Бискай“ – в 1894, а „Алмиранте Окендо“ в 1895 г., още преди да се монтира на тях цялото въоръжение. След завършване на монтажа на главния калибър трите еднотипни крайцера образуват основата на испанския флот – т.н. „Практическа ескадра“. „Инфанта Мария Тереза“ представлявала Испания на откриването на канала в Кил през 1895 г. А през 1897 г. „Инфантата“ посетила Ню Йорк, а „Бискай“ участвал в международното изложение в Спитхед (Англия) по случай 60-а годишнина от коронясването на кралица Виктория. В същата година „Бискай“ отива в Куба, където 9 месеца служи като стационар в Хавана.

Януари 1898 г., след пристигането в Хавана на американския броненосен крайцер „Мейн“ „Бискай“ е изпратен в насрещно посещение в Ню Йорк. След взрива на „Мейн“ на 15 февруари 1898 г. испано-американските отношения рязко се влошават и „Бискай“ по спешност е отзован в Хавана, където пристига и „Алмиранте Окендо“. Под натиска на вероятността от война дваа крайцера напускат Хавана и се насочват към островите Зелен нос, където се съединили с „Инфанта Мария Тереза“ и купеният от Италия новия броненосен крайцер „Кристобал Колон“ и три ескадрени миноносеца. Няколко дни след обявяването на испано-американската война, ескадрата под командването на контраадмирал Паскуал Сервера се насочила към бреговете на Куба, макар и сериозно да отстъпва по мощ на съсредоточения там американски флот.

Тъй като Сервера не успял да се срещне с параходите, които следвало да го заредят с въглища неговите кораби не успели да достигнат укрепената Хавана. На 19 май испанските крайцери пристигат в Сантяго де Куба, където бързо били блокирани от американската ескадра на вицеадмирал Уилям Сампсон. На 3 юли 1898 г. Сервера опитва да пробие блокадата, което прераства в сражението при Сантяго де Куба, когато всички испански кораби са извадени от строй. „Инфанта Мария Тереза“ и „Алмиранте Окендо“ издържали в битката по-малко от час и обхванати от пожар са принудени да се насочат към брега, където да заседнат в плитчините – на 6,5 мили от Сантяго, „Бискай“ съумява да се отдалечи на 21 мили, преди и той да бъде принуден под вражеския обстрел да се насочи и заседне на брега.

При все, че имали шанс да избягат от бавните противникови броненосци те не успяват да го направят заради обрастването на корпусите, лошото качество на въглищата натоварени в Сантяго и лошата работа на огнярите си. Испанската корабна артилерия се показала напълно непригодна за бой: „Затворите не се затварят, снарядите се заклинват в ствола, а ударниците не сработват. Едно от оръдията неуспешно се опитва да стреля седем пъти, преди да гръмне, друго – осем пъти“. Отделно на това голяма част от артилерията е извадена от строя от попадения или ударната вълна на американските снаряди и от обхванатите от пожари палуби.

„Бискай“ след битката

След като получили 40 попадения от голям и среден, и 64 от малък калибър, испанските крайцери са принудени да прекратят борбата и да се предадат, въпреки че „нито едно попадение не повредило важни механизми и конструкции“. Американските снаряди действително не могли да пробият дебелия бронепояс на крайцерите, но при попаденията в незащитените части на борда и надстройките се образували огромни пробойни и разрушения („горните съоръжения са направени на парчета, а мостиците – унищожени“), имало детонации в корпуса (предимно от уцелването на торпедното оборудване), разкъсани паропроводи, а противопожарните магистрали не смогват да доставят вода, с която да се потушат стремително разпространяващите се пожари. По мнение на флотския историк Х. Уилсън: „Очевидно американците се целили в централната част на кораба, за да предизвикат пожари на палубата на екипажа и каютите“.

Пожарите на крайцерите продължили и след като екипажите ги изоставили. На „Алмиранте Окендо“ и „Бискай“ станали детонации на боеприпасите и това практически разрушава корабите. По-малко пострадалата „Инфанта Мария Тереза“ опитали да ремонтират в САЩ, но на 1 ноември 1898 г. при буксиране към Норфолк тя попада в буря и потъва близо до остров Кет.

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Битката при Сантяго показала сериозните недостатъци на крайцерите от типа. Преди всичко – небоеспособната артилерия и остарялата система на брониране – тесен брониран пояс, който предпазва ватерлинията от повреди след попадения на големокалибрени снаряди, но няма никаква защита на надводната част на кораба дори от средния калибър на противника. Уязвимостта на корабите се подсилвала от изобилното количество на дървени детайли, поставянето на паропроводите над бронепалубата и многото торпедни апарати. Към достойнствата на типа следва да се отнесат добрата мореходност, която не могла обаче да ги спаси, заради обрастването на дъното и лошото гориво, което използвали при битката.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Броненосные крейсера типа „Инфанта Мария Тереза““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.