Георги Победоносец

Свети Георги
Γεώργιος
	Свети Георги Γεώργιος
християнски светец и великомъченик
Роден	275 г. Кайсери, Римска империя
Починал	около 23 април 303 г. (28 г.) Никомедия, Римска империя; Римска империя
Погребан	Израел
Религия	християнство
Канонизация
Почитан в	Християнство
Главно светилище	Храм Свети Георги, Лод, Израел
Празник	6 май
Атрибути	на бял кон, с копие, пробождащ дракона, георгиевски кръст
Покровителство	Англия; България; Германия; Сърбия; Черна гора; Гърция; Грузия; Нидерландия; Португалия; Канада; Италия; Литва; Словения; Малта; Ливан; Етиопия; Палестинска автономия; Каталония; Арагон; Сицилия; Кападокия; Бейрут; Константинопол; Лод; Москва; Венеция; Генуа; Гозо; Птуй; Ферара; Модика; Скирос; ФК Коринтианс; Тевтонски орден; Ордена на жартиера; скаутите; кавалерията; рицарството; конниците; конете; кръстоносците; войниците; стрелците; фермерите; земеделските и полските работници; овцата и овчарите; месарите; палестинските християни; чумата; прокажените; кожните болести;
Семейство
Баща	Св. Геронтий
Майка	Полихрония
	Свети Георги в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

Свети великомъченик Георги Победоносец (275 – 281 г. – 23 април 303 г.) е един от най-почитаните светци, мъченик за Христовата вяра, убит по време на Диоклециановите гонения.

Мощите на свети Георги са погребани в град Лида/Диосполис в римската провинция Палестина, част от реформираната Сирия Палестина (дн. Лод, Израел), в от който град е майка му^[3] и където живее известно време, след смъртта на баща си^[3]. Скоро се прочува, чрез множество чудеса, които извършва след смъртта си, като небесен воин и закрилник.

Почитан, като мъченик, както от източните, така и от западните християнски църкви. Българската православна църква, както и православните църкви в Грузия, Русия, Северна Македония, Сърбия и Черна гора честват паметта му на 6 май. В България 6 май (Гергьовден) е важен църковен празник, сред най-празнуваните именни дни, а също и официален държавен празник. Православната църква в Гърция и Румъния чества паметта му на 23 април, когато се чества и във Великобритания. Той е покровител на Англия, България, Русия, Грузия, Гърция, Етиопия, Канада, Каталония, Литва, Португалия, Сърбия, Черна гора и на градовете: Бейрут, Генуа, Истанбул, Любляна, Москва и Фрайбург.

Изобразяване[редактиране | редактиране на кода]

На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя - най-прочутото му чудо, което според легендата се случва близо до град Вирит (днешен Бейрут, столицата на Ливан). В голямо езеро, край града се настанява страшен змей-човекоядец, с отровен дъх. След като не успяват да го преборят, жителите на града се принуждават да помолят владетеля си за помощ. Той нарежда да му принасят в жертва ежедневно по едно дете и обещава да прати и щерка си някой ден да я изяде чудовището. Когато й идва редът, девойката облича най-хубавата си премяна (облекло) и отива на брега на езерото, където Свети Георги, яхнал бял кон, я намира обляна в плач. Притичва й се на помощ и заедно улавят животното, след което - ранено от копието му - го отвеждат в града. Там Георги му отрязва главата, а после по негов призив десетки хиляди жители на града се покръстват. На мястото на смъртта на змея е съградена голяма църква на името на Божията Майка и друга - това на Свети Георги, при освещаването на която избликва извор с лековита жива вода.

На стенописи (в църквата на Павниси, Грузия, третата четвърт на 12 в.) и често на гръцки и български икони е представен и момък, седнал зад седлото на св. Георги с кърпа в едната си ръка и кана (всъщност кукумион, съд с топла вода) - в другата. Младежът, родом от Пафлагония, е прислужник на болярин в Преслав, пленен някое време преди това в боевете при Ахелой и Катасирти през 917 г. Свети Георги го връща на опечалените му родители.

Светецът е описван и в песни. Православната църква го възпява със следния тропар:

“	Като освободител на пленници и на бедни защитник, на немощни лекар, на царе поборник, победоносни великомъчениче Георги, Моли Христа Бога, да се спасят нашите души.	”
—Тропар, глас 4-ти

Житие[редактиране | редактиране на кода]

Византийска православна икона на св. Георги, ХІV в., Константинопол

В различни версии на житието на Свети Георги Победоносец смъртта му се приписва на някакъв жесток източен деспот на име Дадан или на император Диоклециан, в чиято армия служи, заемайки длъжността трибун и бидейки част от личната му гвардия, докато той е в Никомедия, Мала Азия. Владетелят заповядва на своя приближен да вземе участие в преследванията над християните, които наскоро е предприел, но Георги отказва, изтъквайки че сам той е християнин и критикува решението му, след което е осъден на смърт, предхождана от мъчения.

Според легендата, на път за тъмницата Георги получава знак от Исус Христос, че ще му помага в изпитанията - един от стражите го смушква с копието си за да върви по-бързо, но то омеква и се превива на две. В затвора светецът е разпънат окован на пода и му слагат тежък камък върху гърдите, по-късно продължително го изтезават. Императорът решава, че е умрял от това и отива да принесе благодарствена жертва. Обаче докато е в храма на Аполон, при мъченика идва ангел, освобождава го и му връща здравето. Скоро владетелят разбира за това и нарежда нови мъчения, мимоходом осъждайки на смърт надзирателите Анатолий и Проталеон за които научава, че са се покръстили. Георги прекарва в яма с негасена вар 3 дни, но накрая пак е невредим и печели още привърженици.

Дадан пак не е доволен и отново го подлага на побой с бичове и го тиква в тъмницата, след което вика на помощ един магьосник, на име Атанасий, който му приготвя някаква отвара. Целта му е с нея да го направи податлив на убеждаване и да го накара да се отрече от вярата си, но не успява и предлага да подложат Георги и божеството му на изпитание, с което да докажат, че тя е несъстоятелна. Изпитанието е да възкреси човек, който е умрял отдавна и светецът го преминава успешно. В резултат публиката се покръства, но е незабавно изклана; загива и Атанасий, който също се обява за християнин, а също и възкресеният е наново убит.

Отново в затвора, Георги посреща много посетители и ги дарява с чудотворни изцеления. Също там му се явява самият Христос и му обещава помощ в последните изпитания и близост със себе си в Небесното царство. На другия ден Диоклециан се опитва да го убеди да принесе жертва на бог Аполон, но неговото и на други божества идоли (статуи) се разпадат. Това кара там присъстващата благородничка Александра (представяна в агиографията и като жена/съпруга на императора; по-скоро - наложница на Дадан) да се просне се в краката на войника, за което е осъдена на смърт, но тя умира преди изпълнението на присъдата. Веднага след това св. Георги е посечен (обезглавен с меч) пред стените на Никомидия.