Либешево: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 34: Ред 34:


==История==
==История==
===В Османската империя===
В края на 19 век Либешево е чисто българско село. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] ''Либешово'' има 350 жители [[българи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.268.]</ref>
В края на 19 век Либешево е чисто българско село. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] ''Либешово'' има 350 жители [[българи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.268.]</ref>


Ред 40: Ред 41:
Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват ''Либисово'' като село с 310 жители гърци.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/107.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agios Ilias.]</ref> Според Георги Константинов Бистрицки ''Лебишово'' преди Балканската война има 40 български къщи,<ref>Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.9.</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] и 1 [[арумъни|куцовлашка]].<ref>Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр.199.</ref>
Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват ''Либисово'' като село с 310 жители гърци.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/107.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agios Ilias.]</ref> Според Георги Константинов Бистрицки ''Лебишово'' преди Балканската война има 40 български къщи,<ref>Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.9.</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] и 1 [[арумъни|куцовлашка]].<ref>Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр.199.</ref>


При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Либешево е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 231 и 859.</ref>
В 1912 година след [[Балканска война|Балканската война]] Либешево попада в Гърция. В 1927 година селото е прекръстено на Лакомата.<ref>[http://www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971]</ref>

===В Гърция===
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. В 1927 година селото е прекръстено на Лакомата.<ref>[http://www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971]</ref>


В документ на гръцките училищни власти от [[1941]] година се посочва, че в Либешево „населението е славянско... говори се на гръцки и на славянски“.<ref>Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.236.</ref>
В документ на гръцките училищни власти от [[1941]] година се посочва, че в Либешево „населението е славянско... говори се на гръцки и на славянски“.<ref>Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.236.</ref>
Ред 59: Ред 63:
==Личности==
==Личности==
;Родени в Либешево
;Родени в Либешево
* {{BGR-флаг}} Щерьо Димитров (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, родом от Либешево, живеещ в [[Костур (град)|Костур]], четата на [[Никола Андреев (македоно-одрински опълченец)|Никола Андреев]]<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.231.</ref>
* {{BGR-флаг}} Щерьо Димитров (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, родом от Либешево, живеещ в [[Костур (град)|Костур]], четата на [[Никола Андреев (македоно-одрински опълченец)|Никола Андреев]]<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 231.</ref>


;Починали в Либешево
;Починали в Либешево

Версия от 08:43, 7 юли 2009

Шаблон:Селище в РГ инфо

Либешево или Либешово или Либишово (Шаблон:Lang-el, Агиос Илиас, до 1927 Λιμπίσοβο, Либисово) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища на ном Костур. Населението му е 42 души (2001).

География

Селото се намира на 25 километра югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико) в полите на планината Одре (Одрия). Южно от селото е разположен Жиковишкият манастир „Свети Атанасий“.

История

В Османската империя

В края на 19 век Либешево е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Либешово има 350 жители българи.[1]

В началото на 20 век цялото население на Либешево е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[2]

Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Либисово като село с 310 жители гърци.[3] Според Георги Константинов Бистрицки Лебишово преди Балканската война има 40 български къщи,[4] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Либешево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]

В Гърция

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1927 година селото е прекръстено на Лакомата.[7]

В документ на гръцките училищни власти от 1941 година се посочва, че в Либешево „населението е славянско... говори се на гръцки и на славянски“.[8]

По време на Гражданската война селото пострадва силно и населението му драстично намалява.

Преброявания

  • 1913 - 323 жители
  • 1920 - 253 жители
  • 1928 - 247 жители
  • 1940 - 224 жители
  • 1951 - 85 жители
  • 1961 - 90 жители
  • 1971 - 56 жители
  • 1981 - 121 жители
  • 1991 - 88 жители

Личности

Родени в Либешево
Починали в Либешево

Външни препратки

Бележки

  1. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.268.
  2. Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.125.
  3. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agios Ilias.
  4. Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.9.
  5. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр.199.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 231 и 859.
  7. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  8. Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.236.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 231.