1-во средно училище „Пенчо Славейков“: Разлика между версии
м Премахване на Категория:Български училища в историята, ползвайки HotCat |
м форматиране: 4x кавички, 4x тире, 10 интервала, тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Софийската класическа гимназия''' е втората |
'''Софийската класическа гимназия''' е втората пълна [[гимназия]] в [[България]] след [[Пловдивска мъжка гимназия|Пловдивската мъжка гимназия]]. Създадена е през 1879 година в [[София]]. Неговият продължител днес е [[1 СУ „Пенчо Славейков“]]. |
||
[[Файл:Sofia_-_1st_high_school.jpg|мини|1 |
[[Файл:Sofia_-_1st_high_school.jpg|мини|1 СУ]] |
||
== История == |
== История == |
||
Софийската класическа гимназия се открива на 7 януари 1879 г. чрез издадените от тогавашния ръководител на Дирекцията на просвещението и духовните дела проф. [[Марин Дринов]] '' |
Софийската класическа гимназия се открива на 7 януари 1879 г. чрез издадените от тогавашния ръководител на Дирекцията на просвещението и духовните дела проф. [[Марин Дринов]] ''„Временни правила за откритите през 1878/1879 година гимназии в княжество България“''. |
||
Марин Дринов, който полага неимоверни усилия, за да възстанови съществуващите от по-рано училища и да създаде нови, открива класически и реални гимназии. Според временните правила през учебната 1878/1879 г. се откриват само първите два класа на '''Софийската класическа гимназия''', което е възложено на софийския окръжен инспектор на народните основни училища [[Йосиф Ковачев]]. Отделени са за целта четири класни стаи в зданието на [[Главно училище|главното училище]], а през ноември 1878 г. за директор на гимназията е назначен инспектор [[Георги Стаменов]], което дава възможност за започване на редовни учебни занятия. |
Марин Дринов, който полага неимоверни усилия, за да възстанови съществуващите от по-рано училища и да създаде нови, открива класически и реални гимназии. Според временните правила през учебната 1878/1879 г. се откриват само първите два класа на '''Софийската класическа гимназия''', което е възложено на софийския окръжен инспектор на народните основни училища [[Йосиф Ковачев]]. Отделени са за целта четири класни стаи в зданието на [[Главно училище|главното училище]], а през ноември 1878 г. за директор на гимназията е назначен инспектор [[Георги Стаменов]], което дава възможност за започване на редовни учебни занятия. |
||
В летописната книга на Първа софийска мъжка гимназия пише следното: |
В летописната книга на Първа софийска мъжка гимназия пише следното: |
||
:''"Софийската класическа гимназия е отворена на 07.01.1879 година при управлението на Императорски Всерусийския комисар княз Дондуков и при управляващия отдела на народното просвещение и духовните дела професор Марин Дринов."'' |
:''"Софийската класическа гимназия е отворена на 07.01.1879 година при управлението на Императорски Всерусийския комисар княз Дондуков и при управляващия отдела на народното просвещение и духовните дела професор Марин Дринов."'' |
||
Редовните занятия протичали от 9 часа сутринта до 14 часа следобяд. В първи клас се записват 76 ученици (две парарелки), във втори клас |
Редовните занятия протичали от 9 часа сутринта до 14 часа следобяд. В първи клас се записват 76 ученици (две парарелки), във втори клас – 35 ученици. Учебните занятия се водили на втория етаж на [[Главно народно училище|Главното народно училище]] в двора на църквата „Св. Неделя“ на площад „Св. Неделя“. В учебния план се включвали изучаването на българска [[граматика]], [[математика]], [[история]], [[география]], [[православие]] {"закон божи"), [[латински език]], западен ([[немски език|немски]] или [[френски език]]) език и чертане, като първите учители в Софийска класическа гимназия притежавали добра подготовка и образование. За съжаление обаче в сравнение на броят на постъпилите в началото на учебната година (111), в по-горен клас преминали едва 43. За този лош резултат директорът посочва: |
||
:''"1.Въвеждането на латински език като нов предмет неизучаван дотогава в България. 2.Задължението учениците да си учат уроците у дома, нещо което не се е практикувало по-рано. 3.Нередовното посещение на гимназията от страна на учениците, защото постъпването, напускането и редовното посещение не са стеснявани от никакви формалности."'' |
:''"1.Въвеждането на латински език като нов предмет неизучаван дотогава в България. 2.Задължението учениците да си учат уроците у дома, нещо което не се е практикувало по-рано. 3.Нередовното посещение на гимназията от страна на учениците, защото постъпването, напускането и редовното посещение не са стеснявани от никакви формалности."'' |
||
До [[1886]] година единствената мъжка гимназия в [[София]] е класическата. Въпросът |
До [[1886]] година единствената мъжка гимназия в [[София]] е класическата. Въпросът „[[реалното и класическо обарзование]]“ бил актуален за тогава и се състоял в избора на учебни предмети и тяхното разпределение. Съществували 2 противоположни мнения: |
||
1. Първото, че гимназиалното образование трябва да бъде реално като се даде предимство на предметите |
1. Първото, че гимназиалното образование трябва да бъде реално като се даде предимство на предметите – живи езици, [[математика]], [[рисуване]] – предмети, които имат реална връзка с обществения живот и природата. |
||
2. Второто мнение е, че образованието трабва да бъде класическо с широко застъпено обучението на класически езици. |
2. Второто мнение е, че образованието трабва да бъде класическо с широко застъпено обучението на класически езици. |
||
За удовлетвението на исканията на софийските жители, в началото на учебната 1886/1887 г. се открива и реален отдел, но само 4-ти, с което от 1 януари 1887 г. гимназията добива името '''''Софийска класическа и реална гимназия'''''. |
За удовлетвението на исканията на софийските жители, в началото на учебната 1886/1887 г. се открива и реален отдел, но само 4-ти, с което от 1 януари 1887 г. гимназията добива името '''''Софийска класическа и реална гимназия'''''. |
||
В края на учебната 1883/1884 г. се провежда първият [[зрелостен изпит]] в Софийската класическа гимназия. В седми клас тогава има 11 души. На този първи изпит са допуснати 8 ученика, от които 7 получават свидетелство за зрелост. |
В края на учебната 1883/1884 г. се провежда първият [[зрелостен изпит]] в Софийската класическа гимназия. В седми клас тогава има 11 души. На този първи изпит са допуснати 8 ученика, от които 7 получават свидетелство за зрелост. |
||
Ред 25: | Ред 25: | ||
=== Директори === |
=== Директори === |
||
* ''1879 '' : [[Георги Стаменов]] |
* ''1879 '' : [[Георги Стаменов]] |
||
* ''1886 |
* ''1886 – 1890'': [[Райчо Каролев]] |
||
* ''1890; 1899 |
* ''1890; 1899 – 1914; 1918'' : [[Станимир Станимиров]] |
||
* ''-1945'' : [[Никола Табаков]] |
* ''-1945'' : [[Никола Табаков]] |
||
* ''-1950'' : [[Иван Пенчев]] |
* ''-1950'' : [[Иван Пенчев]] |
||
== Виж още == |
== Виж още == |
||
* [[1 |
* [[1 СУ „Пенчо Славейков“]] |
||
{{Образование в София}} |
{{Образование в София}} |
Версия от 13:53, 22 май 2017
Софийската класическа гимназия е втората пълна гимназия в България след Пловдивската мъжка гимназия. Създадена е през 1879 година в София. Неговият продължител днес е 1 СУ „Пенчо Славейков“.
История
Софийската класическа гимназия се открива на 7 януари 1879 г. чрез издадените от тогавашния ръководител на Дирекцията на просвещението и духовните дела проф. Марин Дринов „Временни правила за откритите през 1878/1879 година гимназии в княжество България“.
Марин Дринов, който полага неимоверни усилия, за да възстанови съществуващите от по-рано училища и да създаде нови, открива класически и реални гимназии. Според временните правила през учебната 1878/1879 г. се откриват само първите два класа на Софийската класическа гимназия, което е възложено на софийския окръжен инспектор на народните основни училища Йосиф Ковачев. Отделени са за целта четири класни стаи в зданието на главното училище, а през ноември 1878 г. за директор на гимназията е назначен инспектор Георги Стаменов, което дава възможност за започване на редовни учебни занятия.
В летописната книга на Първа софийска мъжка гимназия пише следното:
- "Софийската класическа гимназия е отворена на 07.01.1879 година при управлението на Императорски Всерусийския комисар княз Дондуков и при управляващия отдела на народното просвещение и духовните дела професор Марин Дринов."
Редовните занятия протичали от 9 часа сутринта до 14 часа следобяд. В първи клас се записват 76 ученици (две парарелки), във втори клас – 35 ученици. Учебните занятия се водили на втория етаж на Главното народно училище в двора на църквата „Св. Неделя“ на площад „Св. Неделя“. В учебния план се включвали изучаването на българска граматика, математика, история, география, православие {"закон божи"), латински език, западен (немски или френски език) език и чертане, като първите учители в Софийска класическа гимназия притежавали добра подготовка и образование. За съжаление обаче в сравнение на броят на постъпилите в началото на учебната година (111), в по-горен клас преминали едва 43. За този лош резултат директорът посочва:
- "1.Въвеждането на латински език като нов предмет неизучаван дотогава в България. 2.Задължението учениците да си учат уроците у дома, нещо което не се е практикувало по-рано. 3.Нередовното посещение на гимназията от страна на учениците, защото постъпването, напускането и редовното посещение не са стеснявани от никакви формалности."
До 1886 година единствената мъжка гимназия в София е класическата. Въпросът „реалното и класическо обарзование“ бил актуален за тогава и се състоял в избора на учебни предмети и тяхното разпределение. Съществували 2 противоположни мнения:
1. Първото, че гимназиалното образование трябва да бъде реално като се даде предимство на предметите – живи езици, математика, рисуване – предмети, които имат реална връзка с обществения живот и природата.
2. Второто мнение е, че образованието трабва да бъде класическо с широко застъпено обучението на класически езици.
За удовлетвението на исканията на софийските жители, в началото на учебната 1886/1887 г. се открива и реален отдел, но само 4-ти, с което от 1 януари 1887 г. гимназията добива името Софийска класическа и реална гимназия.
В края на учебната 1883/1884 г. се провежда първият зрелостен изпит в Софийската класическа гимназия. В седми клас тогава има 11 души. На този първи изпит са допуснати 8 ученика, от които 7 получават свидетелство за зрелост.
Директори
- 1879 : Георги Стаменов
- 1886 – 1890: Райчо Каролев
- 1890; 1899 – 1914; 1918 : Станимир Станимиров
- -1945 : Никола Табаков
- -1950 : Иван Пенчев