Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“: Разлика между версии
| Ред 20: | Ред 20: | ||
=== Директори === |
=== Директори === |
||
{{Основна|Списък с директорите на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“}} |
{{Основна|Списък с директорите на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“}} |
||
* ''1879 – 1880'' : [[Георги Кирков (учен)|Георги Кирков]] |
|||
* ''1880 '' : [[Петко Славейков]] |
|||
* ''1884 '' : [[Константин Иречек]] |
|||
* ''1884 – 1894'' : [[Васил Стоянов]] |
|||
* ''1894 – 1895 '' : [[Димитър Маринов]] |
|||
* ''1895 – 1899'': [[Райчо Каролев]] |
|||
* ''1899 '' : [[Илия Миларов]] |
|||
* ''1899 – 1901 '' : [[Александър Козаров]] |
|||
* ''1901 – 1902 '' : [[Давид Панайотов]] |
|||
* ''1902 – 1903 '' : [[Владимир Шишманов]] |
|||
* ''1903 – 1908'' : [[Стоян Заимов]] |
|||
* ''1909 – 1911'' : [[Пенчо Славейков]] |
|||
* ''1911 – 1913 '' : [[Никола Бобчев]] |
|||
* ''1913 – 1915 '' : [[Александър Златанов]] |
|||
* ''1915 – 1916'' : [[Михаил Тихов]] |
|||
* ''1919 – 1922'': [[Стилиян Чилингиров]] |
|||
* ''1922 – 1923'': [[Станимир Станимиров]] |
|||
* ''1923 – 1928 '': [[Божан Ангелов]] |
|||
* ''1928 – 1934'': [[Велико Йорданов Вълков|Велико Йорданов]] |
|||
* ''1934 – 1944'': [[Райчо Райчев]] |
|||
* ''1944 – 1949'' : [[Тодор Боров]] |
|||
* ''1949'' : [[Трайчо Костов]] |
|||
* ''1949 – 1960'' : [[Георги Добрев|Георги Михайлов Добрев]] |
|||
* ''1964 – 1965'' : [[Орлин Василев]] |
|||
* ''1965 – 1982'' : [[Константинка Калайджиева]] |
|||
* ''1983 – 1989'' : [[Петър Караангов]] |
|||
* ''1990 – 1991'' : [[Атанас Натев]] |
|||
* ''1992 – 1995'' : [[Александра Дипчикова]] |
|||
* ''1996 – 1997'' : [[Вера Ганчева]] |
|||
* ''1997 – 1998'' : [[Кирил Топалов]] |
|||
* ''1998 – 2016'' : [[Боряна Христова]] |
|||
* 2016 – ... : [[Красимира Александрова]] |
|||
== Колекции == |
== Колекции == |
||
Версия от 17:30, 10 март 2018
- Вижте пояснителната страница за други значения на Св. св. Кирил и Методий.
Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (до 2010 г. Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“)[1], която се намира в град София, е най-старият културен институт на следосвобожденска България и най-голямата обществена библиотека в страната. Библиотеката е разположена до Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Депозитна е за всички документи, публикувани в България. Притежава и монографии, периодични издания и други документи на различни езици, публикувани в страни от цял свят. Библиотечният фонд наброява 7 808 928 библиотечни единици.[2] Библиотеката издава специализирано списание за библиотечна теория и практика – списание „Библиотека“.
История
По идея на софийския учител Михаил К. Буботинов на 10 декември (28 ноември стар стил) 1878 г. е създадена комисия с председател Марин Дринов, която да създаде българска национална библиотека. Тя е основана на 17 юни 1879 г. като държавно учреждение с името Българска народна библиотека. През 1900 г. за библиотеката е закупена сграда на улица „Георги Раковски“ 131. През 1924 г. към нея е добавен създаденият през 1904 г. Архив на Българското възраждане.
През 1939 г. започва строителството на нова сграда за Народната библиотека на мястото на Царския манеж. По време на бомбардировките на София през 1944 г. и двете сгради са разрушени. Новата сграда е проектирана от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Фасадата е дело на скулптора Михайло Парашчук. Построена е със сключен през 1946 г. целеви държавен заем и е открита на 16 декември 1953 г.
Преименуване
През 1963 г. Народната библиотека „Васил Коларов“ се преименува в Народна библиотека „Кирил и Методий“.
На 11 август 1994 г. е обявена за културен институт с национално значение.
С § 5. на Закона за обществените библиотеки, в сила от 6 юли 2009 г. Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ е преименувана в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. В мотивите към законопроекта, внесен от Министерския съвет, не са посочени причини за смяна на името.
Директори
Колекции
- Славяноезични и чуждоезични ръкописи
- Български исторически архив (БИА) съхранява много документи свързани с революционно движение за национално освобождение и други.
- Колекции на Ориенталски отдел
- Старопечатни, редки и ценни книги сред които „Кириакодромион, сиреч Неделник“ на Софроний Врачански (1806 г.), „Рибен буквар“ от д-р Петър Берон (1824 г.), „Българска граматика“ от Неофит Рилски (1835 г.) и много други.
- Справочни издания
Библиотеката притежава богата колекция от енциклопедии, речници и справочници на различни езици и в различни области на знанието, както и национални, регионални и отраслови библиографии.
Услуги
- ползване на библиотечни материали на библиотеката
- компютри, интернет, безжичен интернет
- справочно-библиографски и информационни услуги
- междубиблиотечно заемане
- ксерокопиране и фотокопиране
Бележки
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 8. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104302. с. 3020.
- ↑ Съгласно публичен годишен отчет на НБКМ – 2011 г.
Литература
- Опис на ръкописите и старопечатните книги на Народната библиотека в София. Съст. Б. Цонев (Т. I). София, 1910
- Йорданов, Велико. История на Народната библиотека в София: По случай 50-годишнината и 1879 – 1929/ Велико Йорданов. – София: Държ. печатница, 1930 . – 360 с. : с ил.
- Калайджиева, Константинка. Материали за историята на Народната библиотека: 1944 – 1978 / Константинка Калайджиева. – София: Нар. библ Св. св. Кирил и Методий, 2003. – 660 с. : с ил.
- Симеонова, Ружа Андреева. Българската национална библиотека и нейните директори (1879 – 2009) / Ред., [увод] Боряна Христова. – София : ИК Христо Ботев, 2009 (Пловдив : Нова принт АД). – 184 с.: с ил.
