Попово (община)

Вижте пояснителната страница за други значения на Попово.

---

Община Попово 43.333, 26.217
Знаме        Герб
Общи данни
Област	Търговище
Площ	832.9 km²
Население	30 676 души
Адм. център	Попово
Брой селища	35
Сайт	popovo.bg
Управление
Кмет	Людмил Веселинов (Българска работническо-селска партия, КОЙ; 1991)
Общ. съвет	29 съветници МК Заедно (7) ГЕРБ (7) ДПС (5) БСП (3) АБВ (3) РЗС (2) Европейско развитие на Попово (2)

Топографска карта на община Попово.

Община Попово е разположена в Североизточна България и е сред съставните общини на област Търговище.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в северозападна част на област Търговище. С площта си от 832,899 km² е 2-та по големина сред 5-те общините на областта, което съставлява 30,73% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на север – община Опака и община Цар Калоян, област Разград;
• на североизток – община Разград, област Разград;
• на югоизток – община Търговище;
• на юг – община Антоново;
• на югозапад – община Стражица, област Велико Търново;
• на запад – община Бяла и община Две могили, област Русе.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е хълмисто-равнинен и платовиден. Територията ѝ изцяло попада в пределите на Източната Дунавска равнина.

В югозападните части на община Попово се простират Поповските височини. В тях, на 1,5 km северно от село Ковачевец се намира най-високата им точка врът връх Калакоч 485,3 m, която се явява и най-високата точка на община Попово. а в североизточните ѝ части – югозападните разклонения на Разградските височини. В тях максималната височина на територията на общината се намира на 2,7 km югоизточно от село Тръстика – връх Канарата 479,3 m.

Районът разположен южно от Разградските височини и източно от най-горното течение на река Черни Лом се заема от западните части на Лилякското плато, най-издигната част на цялата Дунавска равнина. На територията на община Попово маскималната му височина достига до 469,5 m, разположена на 0,5 km югозападно от село Долна Кабда.

Западно от село Манастирца, на границата с община Стражица, в коритото на Голяма река се намира най-ниската точка на община Попово – 114 m н.в.

От общата територия на общината от 832,9 km²о 60,1% са обработваеми земи, а 22,6% е горският фонд.

Води

Основна водна артерия на общината е река Черни Лом (лява съставяща на река Русенски Лом, десен приток на Дунав), която протича през нея с части от горното и средното си течениев широка долина. Тя води началото си от южното подножие на Лилякското плато, на 480 m н.в., на 1,3 km североизточно от село Александрово, община Търговище. Навлиза в общината източно от село Долна Кабда, минава покрай селата Марчино и Априлово и се насочва на север. Заобикаля от изток селата Светлен и Кардам, завива на северозапад и североизточно от село Гагово навлиза в община Опака. Неин основен приток е река Поповски Лом (Калакоч, 20 km). Тя извира на 437 m н.в., на 1,2 km западно от връх Калакоч. До село Ковачевец тече в южна посока в дълбока долина, след това завива на изток, като долината ѝ значително се разширява, преминава през центъра на град Попово и се влива отляво в река Черни Лом, на 176 m н.в., на 1,2 km южно от село Кардам.

В североизточната част на общината, от югоизток на северозапад през селата Ломци, Садина и Захари Стояново в широка долина протича част от горното и част от средното течение на река Малки Лом (ляв приток на Бели Лом).

На югозапад, по границата с общините Антоново и Стражица в дълбока, силно залесена, каньоновидна долина протича част от средното течение на Голяма река (десен приток на Стара река, от басейна на Янтра).

На територията на общината са изградени множество микроязовири (Ломци, Зараево, Еленово Каваците, Кослето, Посабина, Водица, Бойка и др.) със средна площ между 50 и 80 дка, чиито води се използват за напояване и рибовъдство.

Климат, почви, растителност

Климатът е умерено-континентален. Средногодишната температура е 10,2 °C, а годишното количество на валежите е около 600 mm. Преобладаващи в района са западните ветрове, като в около 50% от дните на годината времето е тихо.

Почвените типове са черноземи, кафяви горски и алувиално-ливадни с техните разновидности, подходящи за отглеждане на зърнено-хлебни, зърнено-фуражни и технически култури, зеленчуци, лозови и овощни насаждения.

Естествената растителност се е запазила само в онези зони, които са по-малко годни за земеделие. Това са основно широколистни гори, разположени в леснодостъпни райони и даващи възможност за развитие на горскостопански дейности. Разпространени са и много видове билки, някои от които имат стопанско значение за населението.

Населени места

Изглед към село Априлово от местността „Керчан баир“ през 2007 г.

Изглед към село Баба Тонка през 2008 г.

Изглед към село Берковски през 2008 г.

Изглед към село Гагово през 2007 г.

Изглед към село Дриново през 2007 г.

Изглед към село Еленово през 2007 г.

Изглед към село Зараево през 2008 г.

Изглед към село Захари Стояново през 2007 г.

Изглед към село Конак през 2009 г.

Изглед към село Ломци през 2007 г.

Изглед към село Паламарца през 2007 г.

Изглед към град Попово през 2012 г.

Изглед към село Садина през 2007 г.

Изглед към село Славяново през 2008 г.

Общината се състои от 35 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място	Пребр. на населението през 2011 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2011 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)
Априлово	397	19,732	Араплар	Ковачевец	671	35,847	Ковачовец
Баба Тонка	91	13,362	Кара Велер	Козица	324	8,483	Кечилер
Берковски	82	9,971	Шерметлер	Конак	75	23,465
Бракница	44	16,062		Ломци	691	33,948	Спахлар
Водица	667	43,429		Манастирца	33	6,920	Мансър
Гагово	605	19,062		Марчино	93	14,025	Кючук
Глогинка	440	23,775	Къзъллар	Медовина	717	29,816	Балджи омур
Горица	126	17,783	Тюлбеллер	Осиково	140	24,504
Долец	44	10,872	Дере	Паламарца	531	46,009
Долна Кабда	205	12,732		Помощица	76	16,379	Ярдъм
Дриново	459	25,052	Бахшишлар	Попово	15 648	42,214
Еленово	269	20,510	Фюлбеллер	Посабина	224	28,780
Заветно	88	9,835	Сърнасъф	Садина	994	61,811
Зараево	921	34,497	Кара Хасан	Светлен	933	31,051	Аязлар
Захари Стояново	266	15,918	Омур бей	Славяново	774	26,862	Караач, Борисово
Звезда	148	13,158	Мехмеди	Тръстика	280	21,559	Сазлъ
Иванча	24	8,404	Курт алан	Цар Асен	163	31,456	Халваджи ендже кьой
Кардам	1 532	35,616	Хайдар

Административно-териториални промени

• през 1884 г. – заличено е с. Коджа бунар без административен акт поради изселване;
• Височайши доклад № 8603/обн. 19.11.1882 г. – преименува с. Кара Хасан на с. Зараево;
• Указ № 426/обн. 10.06.1883 г. – признава с. Попово за гр. Попово;
• Указ № 145/обн. 06.09.1886 г. – преименува с. Курт алан на с. Иванча;
• Указ № 156/обн. 03.03.1894 г. – преименува с. Караач на с. Борисово;
• Указ № 283/обн. 10.10.1896 г. – преименува с. Халваджи ендже кьой на с. Цар Асен;
• МЗ № 497/обн. 31.12.1897 г. – преименува с. Бахшишлар на с. Дриново;
• МЗ № 86/обн. 09.04.1898 г. – преименува с. Тюлбеллер на с. Горица;

– преименува с. Мансър (Мънсър) на с. Манастирица;

• Указ № 192/обн. 21.04.1923 г. – преименува с. Мехмеди на с. Звезда;
• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Араплар (Араблар) на с. Априлово;

– преименува с. Кара Велер (Каравелер) на с. Баба Тонка;

– преименува с. Шерметлер на с. Берковски;

– преименува с. Къзъллар на с. Глогинка;

– преименува с. Дере на с. Долец;

– преименува с. Фюлбеллер на с. Еленово;

– преименува с. Сърнасъф на с. Заветно;

– преименува с. Омур бей на с. Захари Стояново;

– преименува с. Хайдар на с. Кардам;

– преименува с. Спахлар на с. Ломци;

– преименува с. Кючук на с. Марчино;

– преименува с. Балджи омур на с. Медовина;

– преименува с. Ярдъм на с. Помощица;

– преименува с. Аязлар на с. Светлен;

– преименува с. Сеид на с. Сеячи;

– преименува с. Сазлъ на с. Тръстика;

• МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Кечилер на с. Козица;
• през 1946 г. – осъвременено е името на с. Ковачовец на с. Ковачевец без административен акт;
• МЗ № 2604/обн. 28.05.1947 г. – преименува с. Борисово на с. Славяново;
• Указ № 844/обн. 20.10.1949 г. – преименува с. Султан на с. Невски;
• Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава селата Невски и Сеячи и ги присъединява като квартали на гр. Попово;
• Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Водица и присъединява селата Водица, Ковачевец, Осиково и Цар Асен и техните землища към община Попово;

– закрива община Садина и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Попово.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване	Численост
1934	56 371
1946	57 028
1956	54 229
1965	52 278
1975	49 155
1985	44 899
1992	40 968
2001	36 208
2011	28 775

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	28 775	100,00
Българи	18 531	64,40
Турци	4566	15,83
Цигани	959	3,33
Други	155	0,54
Не се самоопределят	631	2,19
Не отговорили	3943	13,70

Транспорт

През средата на общината, от запад на изток преминава участък от 34,1 km от трасето на жп линията София – Мездра – Горна Оряховица – Варна от Железопътната мрежа на България

През общината преминават изцяло или частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 135,9 km:

• участък от 32,3 km от Републикански път II-51 (от km 32 до km 64,3;
• последният участък от 10,1 km от Републикански път III-202 (от km 55 до km 65,1);
• участък от 39,4 km от Републикански път III-204 (от km 19,8 до km 59,2);
• последният участък от 18,7 km от Републикански път III-409 (от km 17,5 до km 36,2);
• целият участък от 1,6 km от Републикански път III-513;
• последният участък от 26,6 km от Републикански път III-2002 (от km 12,4 до km 39,0);
• последният участък от 7,2 km от Републикански път III-4009 (от km 19,4 до km 26,6).

Топографски карти

• Лист от карта K-35-16. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-17. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-29. Мащаб: 1 : 100 000.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно община Попово
• ((bg)) Официален сайт
• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.