Паневропейски транспортен коридор VIII: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на неактивен линк hit.bg
Sherpa (беседа | приноси)
м -, replaced: Република Македония → Северна Македония (6) редактирано с AWB
Ред 2: Ред 2:
[[Файл:Pan-European corridor VIII.svg|350px|мини|дясно|Трасе на Паневропейски транспортен коридор 8]]
[[Файл:Pan-European corridor VIII.svg|350px|мини|дясно|Трасе на Паневропейски транспортен коридор 8]]
[[Файл:Trakiya highway 05.jpg|мини|350px|Паневропейският транспортен коридор №8 между София и Пловдив в частта от автомагистрала Тракия]]
[[Файл:Trakiya highway 05.jpg|мини|350px|Паневропейският транспортен коридор №8 между София и Пловдив в частта от автомагистрала Тракия]]
'''Паневропейски транспортен коридор № 8''' е един от десетте [[паневропейски транспортни коридори]], и свързва [[Адриатическо море]] с [[Черно море]] през [[Албания]], [[Република Македония]] и [[България]]. Наред с коридори [[Паневропейски транспортен коридор 4|№ 4]], [[Паневропейски транспортен коридор 7|№ 7]] и [[Паневропейски транспортен коридор 9|№ 9]] е един от общо четирите, минаващи през [[територия]]та на България.
'''Паневропейски транспортен коридор № 8''' е един от десетте [[паневропейски транспортни коридори]], и свързва [[Адриатическо море]] с [[Черно море]] през [[Албания]], [[Северна Македония]] и [[България]]. Наред с коридори [[Паневропейски транспортен коридор 4|№ 4]], [[Паневропейски транспортен коридор 7|№ 7]] и [[Паневропейски транспортен коридор 9|№ 9]] е един от общо четирите, минаващи през [[територия]]та на България.


== Трасе ==
== Трасе ==
Ред 20: Ред 20:


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
Направлението на коридора гарантира неговото взаимодействие с още три [[Паневропейски транспортни коридори|паневропейски транспортни коридора]]. На българска територия той се пресича или се свързва пряко, с трасетата на коридори [[Паневропейски транспортен коридор 4|№ 4]], [[Паневропейски транспортен коридор 9|№ 9]] и [[Паневропейски транспортен коридор 10|№ 10]], като трасето на коридора съвпада в участъка София – Пловдив с този на коридор [[Паневропейски транспортен коридор 4|№ 4]], а този участък е част от продължението на коридор [[Паневропейски транспортен коридор 10|№ 10]] по направлението [[Ниш]] – София – Пловдив – [[Истанбул]]. На територията на [[Република Македония]], при Скопие, коридорът се пресича и съвпада в участъка Скопие – Куманово с основното трасе на коридор [[Паневропейски транспортен коридор 10|№ 10]].
Направлението на коридора гарантира неговото взаимодействие с още три [[Паневропейски транспортни коридори|паневропейски транспортни коридора]]. На българска територия той се пресича или се свързва пряко, с трасетата на коридори [[Паневропейски транспортен коридор 4|№ 4]], [[Паневропейски транспортен коридор 9|№ 9]] и [[Паневропейски транспортен коридор 10|№ 10]], като трасето на коридора съвпада в участъка София – Пловдив с този на коридор [[Паневропейски транспортен коридор 4|№ 4]], а този участък е част от продължението на коридор [[Паневропейски транспортен коридор 10|№ 10]] по направлението [[Ниш]] – София – Пловдив – [[Истанбул]]. На територията на [[Северна Македония]], при Скопие, коридорът се пресича и съвпада в участъка Скопие – Куманово с основното трасе на коридор [[Паневропейски транспортен коридор 10|№ 10]].


== Дължина ==
== Дължина ==
Ред 41: Ред 41:
== Състояние ==
== Състояние ==
=== Железни пътища ===
=== Железни пътища ===
Състоянието на транспортната инфраструктура по протежение на коридора е добро и непрекъснато се модернизира, но [[железопътна линия|железопътните]] връзки между страните не са изградени. В процес на строителство е линия [[Беляковци]] – [[Крива Паланка]] – [[Гюешево]] между Република Македония и България, както и тази между [[Елбасан]] и [[Струга]] на албанска [[територия]], която е готова в участъка от Елбасан до [[Поградец]].
Състоянието на транспортната инфраструктура по протежение на коридора е добро и непрекъснато се модернизира, но [[железопътна линия|железопътните]] връзки между страните не са изградени. В процес на строителство е линия [[Беляковци]] – [[Крива Паланка]] – [[Гюешево]] между Северна Македония и България, както и тази между [[Елбасан]] и [[Струга]] на албанска [[територия]], която е готова в участъка от Елбасан до [[Поградец]].


=== Пътища и автомагистрали ===
=== Пътища и автомагистрали ===
Ред 58: Ред 58:
По протежение на коридора има 1 летище в Албания ([[летище Тирана]]), като се предвижда и изграждането на летище във Вльора.
По протежение на коридора има 1 летище в Албания ([[летище Тирана]]), като се предвижда и изграждането на летище във Вльора.


В Република Македония летищата са 2 – [[Александър Велики (летище)|летище „Александър Велики“]] в Скопие и [[Свети Апостол Павел (летище)|летище „Апостол Павел“]] в [[Охрид]].
В Северна Македония летищата са 2 – [[Александър Велики (летище)|летище „Александър Велики“]] в Скопие и [[Свети Апостол Павел (летище)|летище „Апостол Павел“]] в [[Охрид]].


България разполага с 6 от 7-те си международни граждански летища по протежение на коридора (виж [[летища в България]]).
България разполага с 6 от 7-те си международни граждански летища по протежение на коридора (виж [[летища в България]]).
Ред 65: Ред 65:
Изграждането на транспортната инфраструктура по протежение на коридор 8 се поставя в зависимост от [[политика]]та на трите страни и [[Италия]]. От страна на България непрекъснато се изтъква политическа воля за довършване на начинанието, но осъществяването му се поставя по една или друга причина в зависимост от осигуряване на [[финанси]]ране по линия на [[ЕС]].<ref>[http://www.parliament.bg/?page=news&lng=bg&SType=show&id=1716 www.parliament.bg]</ref>
Изграждането на транспортната инфраструктура по протежение на коридор 8 се поставя в зависимост от [[политика]]та на трите страни и [[Италия]]. От страна на България непрекъснато се изтъква политическа воля за довършване на начинанието, но осъществяването му се поставя по една или друга причина в зависимост от осигуряване на [[финанси]]ране по линия на [[ЕС]].<ref>[http://www.parliament.bg/?page=news&lng=bg&SType=show&id=1716 www.parliament.bg]</ref>


Изграждането на паневропейски транспортен коридор 8 има [[геополитика|геополитическо]] измерение, поради което се очаква българското правителство, след това на [[Сергей Станишев]], да са ангажира по-активно със [[строителство]]то на пряката железопътна връзка между България и Република Македония, която идея стои на дневен ред пред българската общественост повече от [[век]].
Изграждането на паневропейски транспортен коридор 8 има [[геополитика|геополитическо]] измерение, поради което се очаква българското правителство, след това на [[Сергей Станишев]], да са ангажира по-активно със [[строителство]]то на пряката железопътна връзка между България и Северна Македония, която идея стои на дневен ред пред българската общественост повече от [[век]].


На 9 септември 2016 г. е обявено, че Гърция и Албания ще имат железопътна връзка до 2020 г. с изграждането на 130 km железен път от [[Лерин]] до [[Поградец]].<ref>[http://www.ypodomes.com/index.php/statheri-troxia/sidirodromoi/uperastikos-ose/item/36254-ergose-ksekina-meletes-gia-ti-nea-sidirodromiki-grammi-florina-kastoria-alvania-meso-interreg ΕΡΓΟΣΕ: Ξεκινά μελέτες για τη νέα σιδηροδρομική γραμμή Φλώρινα-Καστοριά-Αλβανία μέσω Interreg]</ref>
На 9 септември 2016 г. е обявено, че Гърция и Албания ще имат железопътна връзка до 2020 г. с изграждането на 130 km железен път от [[Лерин]] до [[Поградец]].<ref>[http://www.ypodomes.com/index.php/statheri-troxia/sidirodromoi/uperastikos-ose/item/36254-ergose-ksekina-meletes-gia-ti-nea-sidirodromiki-grammi-florina-kastoria-alvania-meso-interreg ΕΡΓΟΣΕ: Ξεκινά μελέτες για τη νέα σιδηροδρομική γραμμή Φλώρινα-Καστοριά-Αλβανία μέσω Interreg]</ref>
Ред 76: Ред 76:
* [[Автомагистрала "Хемус"]]
* [[Автомагистрала "Хемус"]]
* [[Транспорт в България]]
* [[Транспорт в България]]
* [[Транспорт в Република Македония]]
* [[Транспорт в Северна Македония]]
* [[Железопътна линия Неапол-Бари]]
* [[Железопътна линия Неапол-Бари]]



Версия от 14:14, 13 май 2019

Вижте пояснителната страница за други значения на коридор №8.

Трасе на Паневропейски транспортен коридор 8
Паневропейският транспортен коридор №8 между София и Пловдив в частта от автомагистрала Тракия

Паневропейски транспортен коридор № 8 е един от десетте паневропейски транспортни коридори, и свързва Адриатическо море с Черно море през Албания, Северна Македония и България. Наред с коридори № 4, № 7 и № 9 е един от общо четирите, минаващи през територията на България.

Трасе

Главното направление на паневропейски транспортен коридор № 8 е: Бари/Бриндизи - Отранто/Отрантски проток – Пристанище Драч/Пристанище Вльора – Тирана – Елбасан – Кяфасан – Струга – Кичево – Гостивар – Тетово – Скопие – Куманово – Крива паланка – Деве баир – Кюстендил – София – Пловдив – Бургас/Варна.

Построяването на автомагистрала Тирана - Прищина, и строителството на автомагистрала Прищина - Скопие, изпреварват развитието на този проектиран паневропейски коридор, с което сериозно се измества западното му направление към Далмация за евентуалното му свързване с Автомагистрала А1 (Хърватия) през Черна гора, посредством заплануваната Адриатическо-йонийска автомагистрала.

Албанското правителство си е поставило за главна цел изграждането на така наречения и известен албански път между Тирана и Дебър, посредством който ще се скъси пътуването между албанската столица, Скопие и София – с близо три часа. Този път е байпас на част от основното трасе на паневропейския коридор.

До Поградец Република Албания е изградила железопътна линия от Вльора.

Характеристика

Коридорът е интермодален и включва пристанищата, пътищата, железните пътища, летищата, комбинираните и интермодалните транспортни инфраструктури – помощни съоръжения, необходими за управление на трафика по маршрута.

История

Паневропейският транспортен коридор № 8 в участъка Вльора/Дуръс – Струга съвпада с древния римски път Виа Егнация, чиято гръцка алтернатива е магистралата Егнатия Одос.

Външни препратки

Направлението на коридора гарантира неговото взаимодействие с още три паневропейски транспортни коридора. На българска територия той се пресича или се свързва пряко, с трасетата на коридори № 4, № 9 и № 10, като трасето на коридора съвпада в участъка София – Пловдив с този на коридор № 4, а този участък е част от продължението на коридор № 10 по направлението Ниш – София – Пловдив – Истанбул. На територията на Северна Македония, при Скопие, коридорът се пресича и съвпада в участъка Скопие – Куманово с основното трасе на коридор № 10.

Дължина

Общата дължина на Паневропейски транспортен коридор №8 е между 1220 и 1350 км, в зависимост от специфичните особености на неговите пътни и железопътни трасета. През България минават 631 км пътища, а изградената железопътна част е 747 км. Около 52% от пътната инфраструктура и над 55% от железопътната инфраструктура на коридора са на българска територия. Те са изградени и са в експлоатация. Единственият неизграден български участък по коридора е железопътната линия от гара Гюешево до българо-македонската граница, с дължина около 2,5 км.

Най-късото разстояние /близо 750 km/ между Адриатическо и Черно море по транспортния коридор ще е автомобилно – по скоростен път/автомагистрала – между Драч и Бургас, и ще се осъществява по така наречения албански път. То ще се изминава в рамките на ден.

Взаимодействие

Посредством Отрантския проток между Адриатическо и Йонийско море, коридора се свързва с Апулия и италианската транспортна инфраструктура. Като интегрална част към паневропейски транспортен коридор №8, италианското правителство предвижда изграждането на високоскоростна железопътна линия между Неапол-Фоджа-Бари до 2020 година – виж железопътна линия Неапол-Бари. От Бари чрез италианските магистрали А14 и А16 се стига до Северна Италия, Неапол и Рим.

Предвидените интермодални терминали с фериботни връзки на пристанищата Бургас и Варна осигуряват посредством коридора морска транспортна връзка със страните от Черноморския регион.

Опция

Има опция коридорът да се свърже с изграждащата се хърватска магистрала А1 в Далмация, през територията на Черна гора и Шкодра.

Алтернатива

Паневропейският транспортен коридор № 8 е южна алтернатива, редом със северната през моста Видин-Калафат и Румъния по коридор № 4, на основния път по древния Виа Милитарис през Сърбия по коридор № 10, осигуряващ главната транспортна сухоземна връзка между Западна и Централна Европа с Ориента още от античността, посредством Балканите и Мала Азия през Босфора и Дарданелите.

Състояние

Железни пътища

Състоянието на транспортната инфраструктура по протежение на коридора е добро и непрекъснато се модернизира, но железопътните връзки между страните не са изградени. В процес на строителство е линия Беляковци – Крива Паланка – Гюешево между Северна Македония и България, както и тази между Елбасан и Струга на албанска територия, която е готова в участъка от Елбасан до Поградец.

Пътища и автомагистрали

Албания предвижда изграждането на автомагистрален път по основното трасе на коридора.

Македония планира изграждане на автомагистрала от границата с Албания при Охрид до Куманово, „експресен път“ с една активна лента в посока между Куманово и Крива Паланка и добавяне на трета лента към съществуващия двулентов път от Крива Паланка до границата с България при Деве баир.[1][2][3]

В България единствения участък, за който не е запланувана автомагистрала, е този от Деве баир покрай Кюстендил до Дупница.

Албания, Черна гора и Хърватия предвиждат свързването от Дуръс през Шкодра и Подгорица с Дубровник, на автомагистралната мрежа на Албания и Хърватия (виж автомагистрали в Албания и Хърватия).

Пристанища

Транспортния коридор се обслужва от 4 пристанища – 2 на Адриатическо море – пристанище Драч и пристанище Вльора, и 2 на Черно море – пристанище Варна и пристанище Бургас, като всички те разполагат, или ще разполагат с интермодални терминали.

Летища

По протежение на коридора има 1 летище в Албания (летище Тирана), като се предвижда и изграждането на летище във Вльора.

В Северна Македония летищата са 2 – летище „Александър Велики“ в Скопие и летище „Апостол Павел“ в Охрид.

България разполага с 6 от 7-те си международни граждански летища по протежение на коридора (виж летища в България).

Перспективи

Изграждането на транспортната инфраструктура по протежение на коридор 8 се поставя в зависимост от политиката на трите страни и Италия. От страна на България непрекъснато се изтъква политическа воля за довършване на начинанието, но осъществяването му се поставя по една или друга причина в зависимост от осигуряване на финансиране по линия на ЕС.[4]

Изграждането на паневропейски транспортен коридор 8 има геополитическо измерение, поради което се очаква българското правителство, след това на Сергей Станишев, да са ангажира по-активно със строителството на пряката железопътна връзка между България и Северна Македония, която идея стои на дневен ред пред българската общественост повече от век.

На 9 септември 2016 г. е обявено, че Гърция и Албания ще имат железопътна връзка до 2020 г. с изграждането на 130 km железен път от Лерин до Поградец.[5]

Вижте също

Източници

Външни препратки