Бронепалубни крайцери тип „Ирене“
| Бронепалубни крайцери тип „Ирене“ Irene-Klasse | |
 Бронепалубният крайцер „Ирене“ | |
| Флаг |  Германия |
|---|---|
| Клас и тип | Бронепалубни крайцери от типа „Ирене“ |
| Следващ тип | „Кайзерин Аугуста“ |
| Предшестващ тип | няма |
| Производител | AG Vulcan Stettin в Щетин, и Germaniawerft в Кил, Германска империя |
| Планирани | 2 |
| Построени | 2 |
| В строеж | 1886 – 1889 г. |
| В строй | 1888 – 1922 г. |
| Утилизирани | 2 |
| Служба | |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 4271 t (нормална); 5027 t (пълна) |
| Дължина | 103,7 m |
| Дължина по водолинията | 98,9 m |
| Ширина | 14,2 m |
| Газене | 7,63 m |
| Броня | на палубата: 50 mm (по скосовете 70); гласис: 120 mm; на бойната рубка: 50 mm |
| Задвижване | 2 парни машини тип „Компаунд“; 4 цилиндрични огнетръбни котли |
| Мощност | 8000 к.с. (5,9 МВт) |
| Движител | 2 гребни винта |
| Скорост | 18 възела (33,3 km/h) |
| Далечина на плаване | 2490 морски мили на ход 9 възела; Запас гориво: 500 t въглища |
| Екипаж | 365 души |
| Кръстен в чест на: | принцеса Ирена фон Хесен-Дармщат |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 14×1 150-mm; 6×1 37-mm |
| Торпедно въоръжение | 3×1 350-mm ТА[1] |
| Бронепалубни крайцери тип „Ирене“ в Общомедия | |
Ирене (на немски: Irene) са серия бронепалубни крайцери на Императорските военноморски сили на Германия. Това са първите немски бронепалубни крайцери. Първоначално са класифицирани във флота като крайцери-корвети (на немски: Kreuzerkorvette) от 2-ри ранг. Родоначалник на немските „големи крайцери“. От проекта са построени 2 единици: „Ирене“ (на немски: SMS Irene[2]) и „Принцес Вилхелм“ (на френски: SMS Prinzeß Wilhelm).
Конструкция
[редактиране | редактиране на кода]Корпус
[редактиране | редактиране на кода]Корпусът на крайцерите е набран по смесената система. Двойното дъно е по цялата дължина на корабите и е с обшивка от дърво и мед за предотвратяване на облепянето на корпуса. Крайцерите тип „Ирене“ са с добра мореходност и умерено люлеене, бордово и килово. Маневреността и управляемостта също са на високо ниво.
Въоръжение
[редактиране | редактиране на кода]Въоръжението на крайцерите от проекта е главният им недостатък. В онези времена Германия изостава от Великобритания в разработването на скорострелни морски оръдия. Но да се поставят на крайцерите скорострелни арт-системи производство на „Армстронг“ означава да се подрони авторитета на крайно важния за страната концерн „Круп“. В резултат на това крайцерите получават по 14 нескорострелни 150-mm оръдия производство на „Круп“ с дължина на ствола от 30 калибра. Реалната огнева мощ на тези оръдия е много по-ниска, сравнено с въоръжението на най-новите крайцери построени в чужбина.
Брониране
[редактиране | редактиране на кода]Дебелината на карапасната бронирана палуба е от 20 mm до 75 mm на скосовете в средната част на корабите. Тя прикрива всички жизненоважни центрове на кораба. Защитата е усилена с кофердами, пълни с целулоза. Освен това машините и кожусите на комините са защитени от гласиси дебели 120 mm. Леко бронево прикритие има бойната рубка. Оръдията са защитени от бронещитове.
История на службата
[редактиране | редактиране на кода]- „Ирене“ е заложен 1886 г., на стапелите на „Вулкан“ (на немски: Vulcan A.G.) в Щетин. На вода крайцера е спуснат на 23 юли 1887 г., а в строй влиза на 25 май 1888 г. През 1893 г. е превъоръжен. В периода 1903 – 1907 г. преминава ремонт във Вилхелмсхафен. В 1914 г. е разоръжен и става плавбаза за подводници, а след това плаваща казарма. Отписан от флота и предаден за скрап през 1921 г.
- „Принцес Вилхелм“ е заложен 1886 г., на стапелите на „Германия“ (на немски: Germaniawerft) в Кил. На вода крайцерът е спуснат на 22 септември 1887 г., а в строй влиза на 13 ноември 1889 г. През 1893 г. е превъоръжен. В периода 1899 – 1902 г. преминава ремонт в Вилхелмсхафен. В 1914 г. е разоръжен и става минен тендер. Отписан и предаден за скрап през 1922 г.
Оценка на проекта
[редактиране | редактиране на кода]Като цяло първият опит на немските конструктори в областта на строителството на бронепалубни крайцери е неудачен. Макар крайцерите от типа „Ирене“ да имат достатъчно нелоши чисто морски характеристики, в останалото те са доста под нивото на крайцерите на водещите морски държави. Тяхната скорост не отговаря на изискванията, отправяни тогава към корабите на крайцерския клас, бронирането е твърде слабо. Но особено лошо е състоянието на артилерията – нескорострелна и с малка далекобойност. Макар превъоръжаването малко да подобрява бойните им качества, те не са годни за сериозни бойни действия и са по-скоро учебни, отколкото бойни единици.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- IRENE protected cruisers – corvettes (1888 – 1889) ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Бронепалубни крайцери тип „Ирене“
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Ирене““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
.svg){kind=small}