Валоа (на френски: Valois) е френска кралска династия (1328 – 1589), клон на Капетингите.

История

Валоа
	Валоа
1270 г.
Герб
	Валоа в Общомедия

Права линия на династия Валоа

Шарл Валоа

Фамилното име произхода от едноименното графство, разположено в областта Ил дьо Франс, с център Крепи. Старите графове на Валоа принадлежали към младши клон на рода Вермандоа, който е произхождал от италианските Каролингите. Последната наследница на това семейство се омъжва за принц Юго, който е син на крал Анри I и му носи като зестра графствата Валоа и Вермандоа. От този брак произлиза графския род Вермандоа, който в шестото си поколение приключва и през 1215 г. крал Филип II Огюст го присъединява към френската корона. През 1285 г. крал Филип III дава графството като апанаж на втория си син Шарл (1270 – 1325). основателят на династията Валоа Шарл е известен в историята с незадоволените си претенции към не е дин европейски престол. През своя бурен жживот той получава титулярни права върху арагонската и латинската (константинополската) корона, без никога да получи реална власт.^[1]

Шарл Валоа сключва три брака: 1-ви брак (1290) с Маргарита (1273 – 1299), дъщеря на сицилианския крал Карло II д’Анжу, от която има пет деца, доживели пълнолетие:

Изабела (1292 – 1309), омъжена за Жан III дьо Дрьо, херцог на Бретан
Филип VI ((1293 – 1350)
Жана (1294 – 1342), омъжена за графа на Холандия Вилхелм III(I)
Маргарита (1295 – 1342), омъжена за Ги I дьо Шатийон, граф на Блоа
Шарл II д’Алансон (1297 – 1346), основател на рода Алансон, който съществува до смъртта през 1527 г. на конетабъла Шарл.

2-ри брак (1301) с Катерина (1274 – 1307), дъщеря на титулярния латински император Филип дьо Куртене, от която има три пълнолетни дъщери:

Катерина дьо Валоа-Куртене (1303 – 1346), омъжена за княз Филип I ди Таранто (1278 – 1332)
Жана (†1363), омъжена за Робер III д’Артоа (1287 – 1342), граф дьо Бомон-льо-Роже
Изабела (1306 – 1349), абатиса на Фонтеврьо

3-ти брак (1308) с Матилда (Майо, 1293 – 1358), дъщеря на Гуидо III дьо Шатийон, граф Сен Пол, от която има още три дъщери:

Мария (1309 – 1328), съпруга на Карло д’Анжу (1298 – 1328), херцог на Калабрия
Изабела (1313 – 1383), съпруга на херцог Пиер I дьо Бурбон
Бланка (1317 – 1348), омъжена за германския император Карл IV фон Люксембург^[2]

Филип VI (1328 – 1350)

След като и тримата синове на Филип IV умират без да оставят мъжки наследник, на френския престол през 1328 г. се възкачва големият син на Шарл Валоа, под името Филип VI (като най-близък мъжки наследник на Капетингите), наследил братовчед си Шарл IV след неговата смърт. Франция е все още могъща държава, а блясъкът на нейния владетелски двор го прави прочут в цяла Европа. Присъединена е богатата област със задължението френският престолонаследник да носи местната титла „дофин“ – традиция, запазила се до края на монархията. Управлението на Филип VI се свързва с началото на Стогодишната война (1337 – 1453) с Англия. Повод за този продължителен военен конфликт са нарасналите претенции на английските крале към френската корона след идването на власт на династията Валоа.^[1]

Крал Филип VI се жени два пъти: 1313 г. за Жана (1293 – 1348), дъщеря на бургундския херцог Робер II и 1349 г. за Бланш (1331 – 1398), дъщеря на наварския крал Филип III д’Еврьо. Първата му ражда шест деца, от които пълнолетие достигат само две: престолонаследникът Жан II (1319 – 1364) и брат му – Филип Валоа (1336 – 1375), граф на Орлеан, женен (1344) за френската принцеса Бланш (1328 – 1392), дъщеря на крал Шарл IV, от която няма потомство. Втората му съпруга ражда само една дъщеря Жана (1351 – 1371).

Жан II

Френският суверенитет е сериозно застрашен при управлението на Жан II Добрия (1350 – 1364), когато английските войски печелят няколко решителни сражения. В битката при Поатие (1356) загива цветът на френското рицаство, а самият крал е пленен и отведен в Англия. Неговото освобождаване (1360) струва твърде скъпо на Франция. Според договора от Бретини са загубени всички югозападни френски територии от Лоара до Пиренеите, а военните действия са прекратени за кратко време.^[1]

Жан II взема (1332) за съпруга Бона (Юдита) (1315 – 1349), дъщеря на чешкия крал Ян Люксембургски, а след смъртта ѝ се жени (1350) за Жана (1326 – 1360) дъщеря на граф Гийом д’Оверн. от втората си съпруга той няма деца, а първата му ражда единадесет, от които пълнолетие доживяват седем.

Шарл V Мъдрия (1338 – 1380), бъдещия френски крал
Луи (Лодовико) I (1339 – 1384), крал на Сицилия, основоположник на третия клон на династията Анжу
Жан дьо Бери (1340 – 1416), първи представител на клона Валоа-Бери
Филип II Силния (1342 – 1404), херцог на Бургундия
Жана (1343 – 1373), омъжена (1351) за наварския крал Шарл II Злия
Мария (1344 – 1404), омъжена (1364) за херцог Робер I дьо Бар
Изабел (1348 – 1372), омъжена за Джан Галеацо Висконти (1351 – 1402), син на миланския владетел Галеацо II Висконти.^[2]

Шарл V

Далновиден политик, новият монарх Шарл V Мъдрия (1364 – 1380) се заема да възстанови загубеното и да издигне отново авторитета на централната власт. Въвежда наемна войска, поверява командването на способни пълководци и през 1369 г. настъпва срещу англичаните. В резултат на мъдра дипломация и военни успехи в края на управлението му Франция възвръща старите си граници. Преждевременната му смърт отново изправя кралството пред трудности.^[1]

Шарл V взема за съпруга Жана (1338 – 1378), дъщеря на херцог Пиер I дьо Бурбон, която му ражда осем деца, три от които доживяват пълнолетие:

Шарл VI Безумния (1368 – 1422), бъдещия френски крал
Луи I Орлеански (1371 – 1407), основоположник на клона Валоа-Орлеан
Катерина (1377 – 1388), омъжена (1386) за Жан II дьо Бери.^[2]

Шарл VI

Наследникът на Шарл V, Шарл VI Безумния (1380 – 1422) е малолетен и държавата се управлява от регенти. Скоро след като започва да властва самостоятелно, кралят полудява (1392) и контролът върху държавата е поет от неговия брат Луи I Орлеански и чичо им, бургундския херцог Филип II. С тяхното име се свързва образуването на два партии – на бургундците и на арманяците, чието противоборство води до кървава гражданска война, продължила близо двадесет години. Английският крал Хенри V Ланкастър използва междуособиците във Франция, за да нанесе решителен удар върху съперника си в битката при Азенкур (1415) и да окупира отново много негови територии. От друга страна привържениците на бургундския херцог, водейки проанглийска политика, подтикват Шарл VI да признае Хенри V за свой наследник. За целта френският крал дава (1420) дъщеря си Катерина (1401 – 1438) за съпруга на Хенри V, като по този начин той легализира претенциите му. След като овдовява (1422) Катерина сключва брак (1429) с уелския благородник Оуен Тюдор (1400 – 1461).^[1]

Шарл VI се жени през 1385 г. за Изабела (Изабо) (1369 – 1435), дъщеря на баварския херцог Щефан III фон Вителсбах. Освен английската кралица Катерина, двамата имат още единадесет деца, четири от които не доживяват пълнолетие:

Изабела (1389 – 1409), 1-ви брак (1396) с английския крал Ричард II; 2-ри брак (1406) с херцог Шарл Орлеански
Жана (1391 – 1433), омъжена (1396) за бретанския херцог Жан V дьо Дрьо
Мария (1393 – 1438), приорина в Пуаси
Мишел (1395 – 1422), омъжена (1409) за бургундския херцог Филип III Добрия
Луи (1397 – 1415), херцог на Гиен, женен (1412) за Маргарита (1390 – 1441), дъщеря на бургундския херцог Жан Безстрашни
Жан (1398 – 1417), херцог на Турен, женен за Якоба, дъщеря на холандския граф Вилхелм IV
Шарл VII Победоносния (1403 – 1461), бъдещия френски крал.^[2]

Шарл VII

След преждевременната смърт на английския владетел Хенри V законният наследник на френския престол Шарл VII Победоносния (1422 – 1461) продължава борбата срещу нашествениците. През първата половина на управлението му положението в страната е критично. Англичаните успяват да завладеят Париж. При обсадата на Орлеан (1429), когато всичко изглежда загубено за привържениците на Шарл VII, появата на Жана д'Арк начело на неголям отряд води до прелом във войната. Въодушевени от победите на Орлеанската дева, французите преминават в настъпление. С нейна помощ същата година Шарл VII тържествено е коронован в Реймс. След поредица от успешни действия на френската войска са отвоювани Париж, Нормандия и Аквитания, с което приключва Стоодишната война (1453). В края на управлението на Шарл VII кралската власт укрепва, кодифицирано е обичайното право.^[1]

Владетелят се жени (1422) за Мария (1404 – 1463), дъщеря на сицилианския крал Лодовико II д’Анжу, като от брака им се раждат петнадесет деца, седем от които достигат пълнолетие:

Луи XI (1423 – 1483), следващия френски крал
Радегунда (1425 – 1444), неомъжена
Катерина (1428 – 1446), омъжена (1440) за бургундския херцог Шарл Дръзки
Йоланда (1434 – 1478), омъжена (1452) за Амадей IX Савойски
Жана (1435 – 1482), омъжена (1447) за херцог Жан II дьо Бурбон
Магдалена (1443 – 1486), омъжена (1461) за своя братовчед Гастон дьо Фоа, принц на Виана
Шарл II дьо Бери (1446 1472), херцог берийски, нормандски и гиенски, неженен.^[2]

Луи XI

При Луи XI Благоразумния (1461 – 1483) Франция бързо преодолява последиците от войната. Размириците в Англия пречат на нейния владетел Едуард IV да застане зад едрите френски сеньори в борбата им срещу техния сюзерен. Това обстоятелство е благоприятно за краля, който поема пътя към създаване на абсолютна монархия. Той успява да покори най-силните си васали, присъединява Бургундия, Пикардия, Артоа. В цялостната си дейност се опира повече на дипломацията, отколкото на оръжието и разумното му управление води до значителен напредък на Франция.^[1]

Първата му съпруга (1436) е Маргарита (1424 – 1445), дъщеря на шотландския крал Джеймс I Стюарт, която не му ражда деца, а втората (1451), Карлота (Шарлота) (1441 – 1483), дъщеря на херцог Лодовико I ди Савоя, от която има осем деца, но само три доживяват пълнолетие:

Анна (1461 – 1522), омъжена (1473) за херцог Пиер II дьо Бурбон
Жана (1464 – 1505), омъжена за бъдещия френски крал Луи XII
Шарл VIII „Любезния“ (1470 – 1498), следващия френски крал.^[2]

Шарл VIII

Шарл VIII „Любезния“ (1483 – 1498) е последният представител на пряката линия в династията Валоа. Началото на неговото управление се свързва с името на по-олямата му сестра Анна. Външната му политика е насоена главно към Италия в желанието да си осигури неаполитанското наследство на фамилията Анжу. Шарл VIII е първият френски владетел, проникнал по военен път в Италия. След успешен поход той завладява Флоренция (1494), победоносно прекосява италианските земи и се установява в Неапол (1495). Скоро обае е заставен да отстъпи пред войските на Венецианската лига. Кралят замисля и втори поход към Неапол, но внезапно умира. През 1491 г. сключва брак с Анна (1476 – 1514), дъщеря на бретанския херцог Франсоа II, от която няма деца, но чрез този брак към Франция е присъединено полунезависимото херцогство Бретан (1491). След като пряката линия на династията прекъсва, на престола последователно се възкават представителите на странините и клонове Валоа-Орлеан и Валоа-Анулем.^[1]

Орлеанска линия

Принц Луи получава и титлите граф на Ангулем и Валоа. През 1406 г. графство Валоа е превърнато в перство. По време на управлението на своя брат Луи спори за властта с Бургундския херцог и е убит през 1407 г. Неговият внук херцог Луи Орлеански през 1498 г. след смъртта на крал Шарл VIII (след Шарл VI царува синът му Шарл VII, който е наследен от своя син Луи XI, а за да дойде ред и на неговия син Шарл VIII), довел до края на старшия род Валоа става крал на Франция под името Луи XII. Впоследствие графство Валоа неизменно се дава на принц от кралския дом, но винаги заедно с херцогство Орлеан, като рода Орлеан (клон на Бурбоните) го губи само по времето на Революцията от 1789 г.

По-младия син на убития през 1407 г. Луи Орлеански, херцог Жан Д`Ангулем има син Шарл, чийто син на свой ред наследява през 1515 г. бездетния Луи XII като крал на Франция под името Франсоа I. Неговият втори син Анри II го наследява след смъртта на по-големия си брат. Той има четирима синове: Франсоа II, Шарл IX, Анри III и херцог Франсоа Д`Анлансон (впоследствие и херцог Д`Анжу). Нито един от тях няма мъжки законен наследник и след убийството на Анри III през 1589 г. на трона се възкачва представителят на най-близкия роднински дом Бурбон Анри IV. Неговата първа съпруга Маргьорит дьо Валоа умира през 1615 г. и е последната законнородена представителка на династията Валоа.

Крале на Франция

Права линия

1328 – 1350: Филип VI (1293 – 22.8.1350), син на Шарл Валоа, 2-ри син на френския крал Филип III
1350 – 1364 : Жан II Добрия (16.4.1319 – 8.4.1364), син на предходния
1364 – 1380: Шарл V Мъдрия (31.1.1338 – 16.9.1380), син на предходния
1380 – 1422: Шарл VI Безумния (3.12.1368 – 21.10.1422), син на предходния
1422 – 1461: Шарл VII Победоносния (22.2.1403 – 22.7.1461), син на предходния
1461 – 1483: Луи XI Благоразумния (3.7.1423 – 30.8.1483), син на предходния
1483 – 1498: Шарл VIII Любезния (30.6.1470 – 7.4.1498), син на предходния^[2]

Орлеанска линия

1498 – 1515: Луи XII Баща на народа (27.6.1462 – 1.1.1515), правнук на Шарл V
1515 – 1547: Франсоа I (12.9.1494 – 31.3.1547), син на предходния
1547 – 1559: Анри II (31.3.1519 – 10.7.1559), син на предходния
1559 – 1560: Франсоа II (19.1.1544 – 5.12.1560), син на предходния
1560 – 1574: Шарл IX (27.6.1550 – 31.5.1574), син на Анри II
1574 – 1589: Анри III (19.9.1551 – 2.8.1589), син на Анри II^[3]

Източници

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з Керчева, Клементина, Каваленов, Страхил. Европейските династии. София, Агато, 2004. с. 95 – 101.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ((ru)) «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 314. Капетингги. Дом Валуа. Короли Франции от Филиппа VI до Карла VIII (1328 – 1498)
↑ ((ru)) «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 319. Капетингги. Дом Валуа. Короли Франции от Людовика XII до Генриха III из Орлеанского дома (1498 – 1589)

[:0-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з Керчева, Клементина, Каваленов, Страхил. Европейските династии. София, Агато, 2004. с. 95 – 101.

[Таблица_314-2] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ((ru)) «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 314. Капетингги. Дом Валуа. Короли Франции от Филиппа VI до Карла VIII (1328 – 1498)

[Таблица_319-3] ((ru)) «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 319. Капетингги. Дом Валуа. Короли Франции от Людовика XII до Генриха III из Орлеанского дома (1498 – 1589)

[1]

[2]

[3]