Виница (Северна Македония)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Виница.
| Виница Виница | |
| — град — | |
  | |
 Църквата „Свети Архангел Михаил“. | |
  Виница  Виница | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Виница |
| Географска област | Кочанско поле |
| Площ | 432,67 km² |
| Надм. височина | 457 m |
| Население | 10 863 души (2002) |
| Пощенски код | 2310 |
| Официален сайт | www.opstinavinica.gov.mk |
| Виница в Общомедия | |
Виница (на македонска литературна норма: Виница) е град в източната част на Северна Македония, център на община Виница. Население: 10 863 жители.
География
[редактиране | редактиране на кода]Градът се намира в Кочанската котловина, между планините Осогово и Плачковица. През града преминават Винишката и Градешката река. Край града минават реките Осойница и Брегалница.
История
[редактиране | редактиране на кода].JPG)
Край града има останки от късноантична крепост – Кале от IV-VI век. От това време са и керамичните релефи от Виница, известен паметник на ранно-християнското изкуство на Балканите.[1]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратово от 1618 – 1619 година е отбелязано село Виниче с 55 джизие ханета (домакинства).[2] Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 31 джизие ханета във Виниче.[3]
В края на XIX век село Виница е голямо смесено българо-турско селище. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото в 1900 година са живели 1320 души, от които 840 българи християни и 300 турци.[4]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Виница има 944 жители българи екзархисти и работи българско училище.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Виница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година Виница попада в Сърбия. Населението с българско съзнание е подложено на гонения от новата сръбска власт.[7]
Според Димитър Гаджанов в 1916 година във Виница живеят 250 турци, 183 цигани мохамедани и 681 българи.[8]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Никола Ан. Бумбарски от Цървище е български кмет на Виница от 11 септември 1941 година до 28 ноември 1942 година. След това кметове са Маноил М. Х. Пецев от Щип (28 ноември 1942 - 22 януари 1944) и Крум Хр. Бояджиев от Виница (22 януари 1944 - 9 септември 1944).[9]
Църквата „Свети Архангел Михаил“ е изградена в 1973 година, върху темели на стара църква и е осветена от митрополит Наум Злетовско-Струмишки. Иконите на иконостасът са от XIX век, пренесени от старата църква, дело на неизвестен автор. Живописта е започната в 2001 година от зограф Венко Цветков от Скопие.[10]
Според преброяването от 2002 година Виница има 10 863 жители.[11]
| Националност | Всичко |
| македонци | 9246 |
| албанци | 0 |
| турци | 256 |
| роми | 1209 |
| власи | 111 |
| сърби | 20 |
| бошняци | 0 |
| други | 21 |
Образование и култура
[редактиране | редактиране на кода]
Две основни и едно средно училище, културен дом, кино. В културния дом или така наречения музей се намират останки от едновремешната крепост.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
От Виница са българските революционери от ВМОРО Ангел Винички (1860 – 1902), Георги Иванов (? – 1900), станал по-късно предател и предизвикал злощастната Винишка афера в 1897 година, Григор Димитров Трапезников (около 1880 – ?) и Димитър Паликрушев (? – 1933). В града е родена първата оперна певица във Вардарска Македония – Благородна Бурева (1903 – 1977). Виничанин е югославският партизанин и деец Кирил Михайловски (1916 – 1991). В по-ново време виничани са етноложката Галаба Паликрушева (1928 – 2009) и модната дизайнерка Гордана Вренцоска (р. 1973).
Други
[редактиране | редактиране на кода]На Виница е наречена улица в кварталите „Подуяне“ и „Гео Милев“ в София (Карта).
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „25-те Мъченика (Изкупителните жертви за Виница)“, публикувано във в. „Глас Македонски“, брой 36, 37, 38, 39, София, 1898 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Димитрова, Елизавета. Виничките теракоти. Керамичките релјефи од Виница, Скопје 2000, стр. 3 – 60.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 253.
- ↑ Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, стр. 52.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 226.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132 – 133. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
- ↑ Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 85
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 242.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Парохии при храм Свети Арахангел Михаил – Виница // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-04-07. Посетен на 31 март 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 3 февруари 2008
| ||||||||
| |||||
