Направо към съдържанието

Виница (Северна Македония)

Вижте пояснителната страница за други значения на Виница.

Виница
Виница
— град —
Знаме
      
Герб
Църквата „Свети Архангел Михаил“.
Виница
41.8828° с. ш. 22.5092° и. д.
Виница
Северна Македония
41.8828° с. ш. 22.5092° и. д.
Виница
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаВиница
Географска областКочанско поле
Площ432,67 km²
Надм. височина457 m
Население10 863 души (2002)
Пощенски код2310
Официален сайтwww.opstinavinica.gov.mk
Виница в Общомедия

Виница (на македонска литературна норма: Виница) е град в източната част на Северна Македония, център на община Виница. Население: 10 863 жители.

Градът се намира в Кочанската котловина, между планините Осогово и Плачковица. През града преминават Винишката и Градешката река. Край града минават реките Осойница и Брегалница.

Църквата „Свети Павел“ на площад „Ангел Винички“, завършена в 2010 г.

Край града има останки от късноантична крепост – Кале от IV-VI век. От това време са и керамичните релефи от Виница, известен паметник на ранно-християнското изкуство на Балканите.[1]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратово от 1618 – 1619 година е отбелязано село Виниче с 55 джизие ханета (домакинства).[2] Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 31 джизие ханета във Виниче.[3]

В края на XIX век село Виница е голямо смесено българо-турско селище. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото в 1900 година са живели 1320 души, от които 840 българи християни и 300 турци.[4]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Виница има 944 жители българи екзархисти и работи българско училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Виница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година Виница попада в Сърбия. Населението с българско съзнание е подложено на гонения от новата сръбска власт.[7]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година във Виница живеят 250 турци, 183 цигани мохамедани и 681 българи.[8]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Никола Ан. Бумбарски от Цървище е български кмет на Виница от 11 септември 1941 година до 28 ноември 1942 година. След това кметове са Маноил М. Х. Пецев от Щип (28 ноември 1942 - 22 януари 1944) и Крум Хр. Бояджиев от Виница (22 януари 1944 - 9 септември 1944).[9]

Църквата „Свети Архангел Михаил“ е изградена в 1973 година, върху темели на стара църква и е осветена от митрополит Наум Злетовско-Струмишки. Иконите на иконостасът са от XIX век, пренесени от старата църква, дело на неизвестен автор. Живописта е започната в 2001 година от зограф Венко Цветков от Скопие.[10]

Според преброяването от 2002 година Виница има 10 863 жители.[11]

Националност Всичко
македонци 9246
албанци 0
турци 256
роми 1209
власи 111
сърби 20
бошняци 0
други 21

Образование и култура

[редактиране | редактиране на кода]
Изглед към града
Сефер баба джамия

Две основни и едно средно училище, културен дом, кино. В културния дом или така наречения музей се намират останки от едновремешната крепост.

Димитър Паликрушев

От Виница са българските революционери от ВМОРО Ангел Винички (1860 – 1902), Георги Иванов (? – 1900), станал по-късно предател и предизвикал злощастната Винишка афера в 1897 година, Григор Димитров Трапезников (около 1880 – ?) и Димитър Паликрушев (? – 1933). В града е родена първата оперна певица във Вардарска Македония – Благородна Бурева (1903 – 1977). Виничанин е югославският партизанин и деец Кирил Михайловски (1916 – 1991). В по-ново време виничани са етноложката Галаба Паликрушева (1928 – 2009) и модната дизайнерка Гордана Вренцоска (р. 1973).

На Виница е наречена улица в кварталите „Подуяне“ и „Гео Милев“ в София (Карта).

  1. Димитрова, Елизавета. Виничките теракоти. Керамичките релјефи од Виница, Скопје 2000, стр. 3 – 60.
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 253.
  3. Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, стр. 52.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 226.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132 – 133. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
  7. Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 85
  8. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 242.
  9. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  10. Парохии при храм Свети Арахангел Михаил – Виница // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-04-07. Посетен на 31 март 2014 г.
  11. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 3 февруари 2008