Направо към съдържанието

Добри Даскалов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Добри Даскалов
български революционер
Роден
1884 г.
Починал
16 юни 1912 г. (28 г.)
Добри Даскалов в Общомедия

Добри Захариев Даскалов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Димитър Мирасчиев, Мише Развигоров и Добри Даскалов
Четата на Добри Даскалов
Горе: Стефан Чавдаров, Добри Даскалов, Мише Анчев, Иван Караджов, Димитър Запрянов, Михаил Дорев, Борис Мончев. Среда: Петър Ацев, Петър Кушев, Христо Матов, Тодор Лазаров, Тодор Александров. Долу: Стоян Мишев, Гьошо Илиев, Петко Пенчев, Георги Саракинов и Георги Занков

Роден е в 1884 година в Кавадарци, тогава в Османската империя.[3] Брат е на протестантския деец и учител Владимир Даскалов.[4] Завършва II клас в Кавадарската българска прогимназия и учи в Американския колеж в Самоков, където участва в Тайния революционен кръжок „Трайко Китанчев“.[2] В 1901 година, без да завърши гимназията, влиза в четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев и участва в опита да се залови за откуп горноджумайския бей.[1] В 1902 година участва в аферата „Мис Стоун“.[2] Избран е за делегат на Солунския конгрес от 1903 година, но не успява да присъства. В началото на 1903 година пренася оръжие през Кюстендилския пункт от Свободна България за Македония.[2]

По време на Илинденско-Преображенското въстание действа в родния си Тиквеш с четата на Петър Самарджиев. След въстанието поради дадената амнистия се връща в Кавадарци, но е арестуван и лежи в изолирана килия в затвора 7 месеца. След освобождението си става нелегален и през пролетта на 1904 година действа в Тивешко заедно с Петър Юруков, Душко Желев и Петър Самарджиев.[1]

В 1904 година е делегат на Прилепския конгрес на Битолския революционен окръг, в 1905 - на Втория солунски окръжен конгрес и на Рилския конгрес, а в 1908 - на Кюстендилския конгрес. Действа като районен войвода, а негови помощници са Васил Пачаджиев с 8 души чета и Дончо Лазаров с 5-8 четници.[5] На 30 юни 1905 година води голямо сражение с турски аскер в Ресава[6] с 18 души срещу 3000 души войска и башибозук. В сражението загиват Ванче Теофов и Яне Гьорето, а Лазо Асията е ранен в крака.[1] Край Шивец се сражава с върховистка чета.[7] След убийството на Петър Самарджиев остава сам войвода в Тиквешко до Хуриета.[1]

След Хуриета в 1908 година е сред основателите на Народната федеративна партия (българска секция) и член на ръководството ѝ.[2]

Убит е през юни 1912 година по заповед на Тодор Александров.[9][10][11] Убийството е организирано от Милан Гюрлуков и е извършено от един пъдарин.[12] Според друга версия е убит от Кръстьо Христов, бивш четник на Даскалов[13].

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д Антовъ, Христо п. Кратки биографически бѣлѣжки въ паметь на заслужилитѣ дѣйци изъ Тиквешко. София, Издание на Тиквешкото Благотв. Братство - София, Кооперативна печатница „Франклинъ“, 1925. с. 9.
  2. ↑ а б в г д Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 165.
  3. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 119-120.
  4. ↑ Кицевски, Димитър. В Македония под игото. Поменик на мъчениците, София 2022, с. 80-81.
  5. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 475-481.
  6. ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 431. (на македонска литературна норма)
  7. ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 431. (на македонска литературна норма)
  8. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43
  9. ↑ Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 233.
  10. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 43.
  11. ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 200.
  12. ↑ Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, 2 издание, София, 2011, стр. 324.
  13. ↑ Откриен пиштолот со кој е убиен Добри Даскалов Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., star.vest.com.mk/, проверен на 16.09.2013 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Добри_Даскалов&oldid=12322220“.