Европейско първенство по футбол 2012
Европейско първенство по футбол 2012 | ||||
Mistrzostwa Europy w Piłce Nożnej 2012 Чемпіонат Європи з футболу 2012 | ||||
Информация | ||||
---|---|---|---|---|
Домакини | Полша Украйна | |||
Откриване | 8 юни | |||
Финал | 1 юли | |||
Участници | 16 (от 1 федерации) | |||
Стадиони | 8 (в 8 града) | |||
Шампион | Испания | |||
Статистика | ||||
Мачове | 31 | |||
Голове | 76 (2,45 средно на мач) | |||
Посещаемост | 1440896 (46 481 средно на мач) | |||
Голмайстори | Марио Гомес Фернандо Торес Марио Балотели Кристиано Роналдо Алан Дзагоев Марио Манджукич (с по 3 гола) | |||
Най-добър играч | Андрес Иниеста | |||
Европейско първенство по футбол | ||||
| ||||
Европейско първенство по футбол 2012 в Общомедия |
Европейското първенство по футбол 2012, наричано още Евро 2012, е 14-ото европейско първенство по футбол.
Полша и Украйна са домакините на турнира, който се провежда през лятото на 2012 г. Общата кандидатура на 2-те страни е избрана от Изпълнителния комитет на УЕФА на 18 април 2007 г. в Кардиф, Уелс. Тя е предпочетена пред съвместната кандидатура на Унгария и Хърватия и индивидуалната на Италия. За 3-ти път турнирът се провежда в 2 страни, след като Евро 2000 се състои в Белгия и Холандия, а Евро 2008 – в Австрия и Швейцария. Това е последното европейско първенство, в което участват 16 отбора. От Евро 2016 отборите финалисти са 24.
Избиране на домакин
[редактиране | редактиране на кода]История на гласуването
[редактиране | редактиране на кода]За спечелване на домакинството на Евро 2012 се състезават 5 кандидатури от общо 7 държави:
- Гърция (индивидуална кандидатура)
- Италия (индивидуална кандидатура)
- Полша и Украйна (съвместна кандидатура)
- Турция (индивидуална кандидатура)
- Унгария и Хърватия (съвместна кандидатура)
На 8 ноември 2005 Изпълнителният комитет на УЕФА провежда гласуване, с което елиминира кандидатурите на Турция и Гърция:
- Италия (11 гласа)
- Хърватия и Унгария (9 гласа)
- Полша и Украйна (7 гласа)
- Турция (6 гласа, елиминирана)
- Гърция (2 гласа, елиминирана)
Домакините са избрани на 18 април 2007 в Кардиф, Уелс. Резултатите от гласуването са:
- Полша/Украйна (8 гласа, победител)
- Италия (4 гласа, елиминирана)
- Хърватия/Унгария (0 гласа, елиминирана)
Процедура по гласуване
[редактиране | редактиране на кода]Гласуването е в 2 етапа. За да бъде гласът валиден, трябва да има кворум в стаята за съвещания, т.е. поне 8 члена на Комитета, освен президента и неговия заместник, които нямат право да гласуват. В 1-вия етап всеки член има 1 глас. Полша и Украйна получават абсолютно мнозинство от гласове (8 гласа) и са избрани като победители. Втори етап на гласуването не е нужен.
Комитетът е съставен от следните 14 членове:
- Мишел Платини (Франция) – президент
- Шенес Ерзик (Турция)
- Джеф Томпсън (Англия)
- Анхел Мария Виляр Льона (Испания)
- Герхард Майер-Форфелдер (Германия)
- Мариос Левкаритис (Кипър)
- Франко Караро (Италия)
- Вячеслав Колосков (Русия)
- Жилберто Мадаил (Португалия)
- Джоузеф Мифсуд (Малта)
- Пер Равн Умдал (Норвегия)
- Мирча Санду (Румъния)
- д-р Матийо Спренгерс (Нидерландия)
- Григорий Суркис (Украйна)
Суркис и Караро не могат да гласуват, тъй като представят страни кандидати. По този начин остават 12 гласа, които да гласуват за 1 от 3-те кандидатури.
Други кандидати
[редактиране | редактиране на кода]Италия
[редактиране | редактиране на кода]Италия е домакинствала преди това на европейските първенства Евро 1968 и Евро 1980, била е домакин и на световното първенство през 1934 и 1990 г.
Следните градове и стадиони са предложени от Италианската футболна федерация:
- Бари, ст. „Сан Никола“
- Милано, ст. „Джузепе Меаца“
- Неапол, нов стадион, който да бъде построен в северната част на града
- Палермо, обновен стадион
- Рим, ст. „Олимпико“
- Торино, новия стадион на Ювентус, който се изгражда на мястото на предишния „Деле Алпи“
- Удине, ст. „Фриули“
- Флоренция, ст. „Артемио Франки“
Предлага 4 резервни града:
- Болоня, ст. „Ренато Дал'Ара“ или нов стадион в Медичина
- Верона, ст. „Маркантонио Бентегоди“
- Генуа, ст. „Луиджи Ферарис“ или новия стадион на Сампдория
- Каляри, ст. „Сант'Елиа“
Хърватия и Унгария
[редактиране | редактиране на кода]Следните градове са предложени от Унгарския футболен съюз и Хърватския футболен съюз:
Участници
[редактиране | редактиране на кода]На Евро 2012 участват 16 национални отбора, какъвто е форматът и на предишните 4 европейски първенства. Много европейски футболни асоциации искат в турнира да има 24 отбора поради нарасналия брой на членовете на УЕФА през последните години (53 през април 2006 в сравнение с 33 преди разпадането на СССР и Югославия). На 17 април 2007 г. Комитетът на УЕФА решава да запази настоящия брой участници и през 2012 г.
12 от 16-те участника са участвали и в Евро 2008, а Англия и Дания, които са участвали в Евро 2004, се завръщат, след като са пропуснали първенството през 2008 г. Република Ирландия ще участва отново след 24 години отсъствие с второ участие на европейско първенство. Домакините от Украйна правят своя дебют на финали като независима държава, след като преди това са участвали като част от СССР.
16-те участника във финалния турнир са:
Най-много играчи от първенство има от Висшата лига на Англия – 76 футболисти. Най-много играчи от клубен отбор са 13-те играчи на „Байерн“, Мюнхен.[1]
Стадиони
[редактиране | редактиране на кода]Варшава | Познан | Вроцлав | Гданск |
---|---|---|---|
Национален стадион Капацитет: 58.145 |
Градски стадион Капацитет: 41.609 |
Градски стадион Капацитет: 44.308 |
ПГЕ Арена Гданск Капацитет: 42 105 |
Киев | Донецк | Лвов | Харков |
НСК Олимпийски Капацитет: 69.004 |
Донбас Арена Капацитет: 51.500 |
Арена Лвов Капацитет: 33.400 |
Металист Капацитет: 42 000 |
Квалификации
[редактиране | редактиране на кода]Квалификационният цикъл започва през август 2010 г. и завършва през ноември 2011 г. В него участват всички национални отбори от Европа с изключение на тези на 2-те страни домакини Полша и Украйна, които получават правото да се класират директно за финалите на надпреварата. По този начин броят на отборите, участвали в квалификационната фаза, е 53.
Форматът на квалификациите е променен в сравнение с предишни големи първенства. 51 отбора са разпределени в 9 групи, като 3 от тях – група G, група H и група I – съдържат по 5 тима, а останалите групи – по 6. Отборите от всяка група играят помежду си по системата всеки срещу всеки. Победителите и най-добрият от подгласниците от всяка квалификационна група, общо 10 отбора, се класират за първенството, а останалите 8 тима, завършили на второ място, играят баражи на разменено гостуване за класиране. Промяната се състои в новия формат за определение на коефициентите и с това и мястото на всеки отбор в урните.
Жребий за груповата фаза
[редактиране | редактиране на кода]Церемонията по тегленето на жребия за груповата фаза на Евро 2012 се състои в Киев на 2 декември 2011 г.
16-те финалиста са разпределени в 4 урни, като за всяка група е предвиден по 1 отбор от всяка урна. Домакините Полша и Украйна и действащият шампион Испания са автоматично поставени в първа урна, а за разпределението на всички останали отбори се вземат предвид техните коефициенти, които представляват сбора от средния брой точки, които даден тим е спечелил в последните 3 квалификационни и (евентуално) финални турнира. 20% от тези точки идват от участието в Евро 2008, 40% – от Световното първенство през 2010 г. и 40% – от квалификациите за настоящото първенство.
Долната таблица представя 4-те урни и коефициента на всеки отбор.
Урна 1 | Урна 2 | Урна 3 | Урна 4 |
---|---|---|---|
Излъчване в България
[редактиране | редактиране на кода]Правата за телевизионно излъчване на първенството са закупени от Българската национална телевизия. Срещите се излъчват на живо по БНТ 1, а дублиращите се 4 срещи от елиминациите – по БНТ 2. Предвидено е и HD предаване на срещите по канал БНТ HD.
Мачовете се излъчат и с 24-часово закъснение от интернационалния канал Евроспорт, който също е предвидил HD предаване.
За радио партньор в отразяването е обявено Българското национално радио.
Групова фаза
[редактиране | редактиране на кода]Група A
[редактиране | редактиране на кода]Отбор | М | П | Р | З | ВГ | ДГ | ГР | Т |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Чехия | 3 | 2 | 0 | 1 | 4 | 5 | –1 | 6 |
Гърция | 3 | 1 | 1 | 1 | 3 | 3 | ±0 | 4 |
Русия | 3 | 1 | 1 | 1 | 5 | 3 | +2 | 4 |
Полша | 3 | 0 | 2 | 1 | 2 | 3 | –1 | 2 |
Група B
[редактиране | редактиране на кода]Отбор | М | П | Р | З | ВГ | ДГ | ГР | Т |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Германия | 3 | 3 | 0 | 0 | 5 | 2 | +3 | 9 |
Португалия | 3 | 2 | 0 | 1 | 5 | 4 | +1 | 6 |
Дания | 3 | 1 | 0 | 2 | 4 | 5 | –1 | 3 |
Нидерландия | 3 | 0 | 0 | 3 | 2 | 5 | –3 | 0 |
Група C
[редактиране | редактиране на кода]Отбор | М | П | Р | З | ВГ | ДГ | ГР | Т |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Испания | 3 | 2 | 1 | 0 | 6 | 1 | +5 | 7 |
Италия | 3 | 1 | 2 | 0 | 4 | 2 | +2 | 5 |
Хърватия | 3 | 1 | 1 | 1 | 4 | 3 | ±1 | 4 |
Република Ирландия | 3 | 0 | 0 | 3 | 1 | 9 | –8 | 0 |
Група D
[редактиране | редактиране на кода]Отбор | М | П | Р | З | ВГ | ДГ | ГР | Т |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Англия | 3 | 2 | 1 | 0 | 5 | 3 | +2 | 7 |
Франция | 3 | 1 | 1 | 1 | 3 | 3 | ±0 | 4 |
Украйна | 3 | 1 | 0 | 2 | 2 | 4 | –2 | 3 |
Швеция | 3 | 1 | 0 | 2 | 5 | 5 | ±0 | 3 |
Фаза на директни елиминации
[редактиране | редактиране на кода]Четвъртфинали | Полуфинали | Финал | ||||||||
21 юни – Варшава | ||||||||||
Чехия | 0 | |||||||||
27 юни – Донецк | ||||||||||
Португалия | 1 | |||||||||
Португалия | 0 (2) | |||||||||
23 юни – Донецк | ||||||||||
Испания | 0 (4) | |||||||||
Испания | 2 | |||||||||
1 юли – Киев | ||||||||||
Франция | 0 | |||||||||
Испания | 4 | |||||||||
22 юни – Гданск | ||||||||||
Италия | 0 | |||||||||
Германия | 4 | |||||||||
28 юни – Варшава | ||||||||||
Гърция | 2 | |||||||||
Германия | 1 | |||||||||
24 юни – Киев | ||||||||||
Италия | 2
|
|||||||||
Англия | 0 (2) | |||||||||
Италия | 0 (4)
|
|||||||||
Четвъртфинали
[редактиране | редактиране на кода]Дузпи | ||
Джерард Руни Йънг Коул |
2 – 4 | Балотели Монтоливо Пирло Ночерино Диаманти |
Полуфинали
[редактиране | редактиране на кода]Дузпи | ||
Моутиньо Пепе Нани Алвеш |
2 – 4 | Алонсо Иниеста Пике Рамос Фабрегас |
Финал
[редактиране | редактиране на кода]ЕВРО 2012 Шампион |
---|
Испания Трета титла |
Голмайстори
[редактиране | редактиране на кода]- 3 гола
- 2 гола
- 1 гол
- Анди Керъл
- Джолиън Лескът
- Уейн Руни
- Дани Уелбек
- Тио Уолкът
- Ларс Бендер
- Месут Йозил
- Сами Кедира
- Мирослав Клозе
- Филип Лам
- Лукас Подолски
- Марко Ройс
- Теофанис Гекас
- Йоргос Карагунис
- Йоргос Самарас
- Шон Сейнт Леджър
- Жорди Алба
- Хуан Мата
- Хесус Навас
- Антонио Ди Натале
- Антонио Касано
- Андреа Пирло
- Рафаел ван дер Ваарт
- Робин ван Перси
- Якуб Блашчиковски
- Роберт Левандовски
- Силвестре Варела
- Пепе
- Елдер Пощига
- Роман Павлюченко
- Роман Широков
- Йоан Кабайе
- Жереми Менез
- Самир Насри
- Никица Йелавич
- Себастиан Ларсон
- Улоф Мелбери
1 автогол – Глен Джонсън за Швеция
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Alle EM-Kader – Polen – Bild 1 – Sport – sueddeutsche.de, статия в Зюддойче цайтунг от 30 май 2012 г.
|