Направо към съдържанието

Инфраструктура в Бразилия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Инфраструктурата в Бразилия допреди няколко десетилетия се е разработвала почти изцяло с публични инвестиции.

Въпреки това от 1990-те години с приватизацията и партньорства между публичния и частния сектор, големите национални и международни компании са инвестирали в инфраструктурни проекти чрез концесионни договори.[1] Днес, бидейки десетата най-голяма икономика, очаквайки да се превърне в пета до края на следващото десетилетие, Бразилия се откроява в няколко сегмента: втори по големина износител на хранителни продукти, един от основните производители на петрол и минерали и седмият[2] по големина на автомобилния пазар. Благодарение на своята политическа и институционална стабилност, нейната икономика е най-силната в Латинска Америка. Но също така, страната е изправена пред големи предизвикателства от структурен характер. Те са пряко свързани с историята на страната, нейната интеграция в глобалната система на управление и икономическите пропуски и слабости, както социални, така и регионални, които от столетия определят развитието на бразилското общество.[3]

Образование

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Образование в Бразилия
Федералният университет на Парана, една от най-старите институции за висше образование в страната, основан през 1912 г.

Федералната конституция и Закона за директивите и основите на народната просвета (LDB) определят, че Федералното правителство, щатите, Федералният окръг и общините трябва да ръководят и организират своите обществено-образователни системи. Всяка една от тези системи е отговорна за собствената си издръжка, с правомощия в управлението на фондове, както и с механизми и източници за тяхното финансиране. Новата конституция заделя 25 % от държавния бюджет и 18 % федерални данъци и общински такси за образование.[4][5]

Според данни от Националното проучване по местожителство (PNAD), през 2007 г. грамотността на бразилското население бе 90%, което означава, че 14,1 милиона души (10% от населението) все още са неграмотни в страната; функционално неграмотните, вече са 21,6% от населението.[6] Неграмотността е най-висока в Североизточния регион, където 19,9% от населението не знае да пише и да чете.[7] Също така според PNAD, процентът на хората на възраст от 6 до 14 години посещаващи училище, през 2007, е бил 97% и 82,1% сред лицата на 15 и 17 години, докато средното общо време на обучение сред по-възрастните от 10 години е бил средно 6,9 години.[6]

Висшето образование започва със завършването на гимназия или последователни курсове, които могат да предлагат различни възможности за специализация в академична или професионална кариера. В зависимост от избора, студентите могат да подобрят образованието си с пост-гимназиални курсове, Sensu Stricto или Sensu Lato.[5][8] За да може учащият се да посещава институция за висше образование, е задължително по закон, да премине всички нива на образованието, според неговите нужди – детската градина, основното и средното образование,[9] при условие, че той няма инвалидност (увреждане), било то физическо, умствено, зрително или слухово.[10]

Наука и техника

[редактиране | редактиране на кода]
 Основни статии: Наука и технологии в Бразилия и Бразилска космическа агенция
Маркус Понтис – първият бразилски и южноамерикански космонавт

Основите на бразилската научна продукция са положени в първите десетилетия на 19 век, когато португалското кралско семейство, водено от крал Жуау VI, пристига в Рио де Жанейро, бягайки от настъпващата армия на Наполеон в Португалия, в 1807 г. Дотогава, Бразилия е португалска колония, без университети и научни организации, за разлика от бившите американски колонии на Испанската империя, който, макар да имат голяма част от населението неграмотно, са имали сравнително много университети още от 16 век.[11][12]

Технологичните изследвания в Бразилия в голяма степен се провеждат в държавни университети и в изследователски институти. Някои от най-забележителните технологични центрове на Бразилия са институтите Освалду Круз, Бутантан, Главното командване за космически технологии, Националния институт за космически изследвания и Бразилското предприятие за изследвания в селското стопанство.

Бразилия има най-модерната космическа програма в Латинска Америка, със значителни ресурси за ракети носители, както и за производството на изкуствени спътници.[13] На 14 октомври 1997 г., Бразилската космическа агенция подписа споразумение с НАСА, за предоставяне на части за Международната космическа станция.[14] Това споразумение позволи на Бразилия да има първия си космонавт. На 30 март 2006, полк. Маркус Понтис, на борда на кораба Союз, стана първият бразилски космонавт, и същевременно третият от Латинска Америка да орбитира около Земята.[15]

Панорамна снимка на Националната лаборатория със синхротронна светлина, в Кампинас, в щат Сао Пауло – единственият ускорител на частици в южното полукълбо

Има планове за изграждане на първата атомна подводница в страната,[16] освен това, Бразилия е една от трите страни в Латинска Америка[17] със синхротронна лаборатория в действие, за изследвания в областта на физиката, химията, материалознанието и биологията.[18]

Според Глобалния доклад на информационните технологии 2009 – 2010 на Световния икономически форум, Бразилия е на 61-во място в света като разработчик на информационните технологии.[19]

Здравеопазване

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Здравеопазване в Бразилия

Бразилската система на общественото здравеопазване се управлява и предоставя от всички нива на правителството, докато частните здравни системи имат допълваща роля.[20] Има няколко основни проблема в системата на общественото здравеопазване в Бразилия, от които, през 2006, по-важните са били – високи нива на детската и майчината смъртност от незаразни заболявания, както и смъртността от външни причини: транспорт, насилие и самоубийство.[20][21]

Транспорт

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Транспорт в Бразилия

С магистрална мрежа от около 1,8 милиона километра, бидейки 96 353 km от тях павирани (към 2004), магистралите са основните транспортни артерии за превоз на товари и пътнически трафик в Бразилия.[22][23] Първите инвестиции в пътната инфраструктура са през 1920-те, с правителството на Уошинтон Луис, и са продължени от правителствата на Жетулиу Варгас и Еурику Гаспар Дутра.[24] Жуселину Кубичек (между 1956 – 1961), който проектира и построява столицата Бразилия, е друг привърженик на магистрали. Кубичек е отговорен за установяването на големи производители на автомобили в страната (Фолксваген, Форд и Дженеръл Мотърс които се установяват в Бразилия по време на неговото управление) и един от начините за тяхното привличане е, разбира се, строителството на магистрали. Днес страната има на нейна територия други големи автомобилни производители като Фиат, Рено, Пежо, Ситроен, Крайслер, Мерцедес-Бенц, Хюндай и Тойота. Бразилия е седмата най-важна страна в автомобилната индустрия в света.[2]

Пътникопоток между основните летища в Бразилия, към 2001 г.

Бразилия разполага с около 4000 летища и аеродруми, от които 721 с павирани писти, включително и площите за разтоварване.[22] Страната е на второ място в света с най-голям брой летища, единствено зад САЩ.[22][25] Международното летище Гуарулюс, намиращо се в Сао Пауло, е най-голямото и най-натоварено летище в страната; голяма част от това се дължи на пътническия и търговския трафик в страната и факта, че летището свързва Сао Пауло с почти всички големи градове по целия свят. В Бразилия има 34 международни и 2464 регионални летища.[26]

Страната разполага с широка железопътна мрежа от 28.857 km, – десетата най-голяма в света.[22] В днешно време бразилското правителство, за разлика от миналото, се стреми да насърчава този вид транспорт, като пример за това е проекта за високоскоростен влак Рио – Сао Пауло, влак-стрела, който ще свързва двата основни града на страната. По отношение на водния транспорт, Бразилия разполага с 37 пристанища, от които най-голямото е в град Сантус.[27] Също така разполага и с 50 000 km водни пътища.[22]

Енергетика

[редактиране | редактиране на кода]
 Основни статии: Енергийна политика на Бразилия, Възобновяеми енергийни източници в Бразилия и Етанол като гориво в Бразилия
ВЕЦ „Итайпу“, втората най-голяма водноелектрическа централа по произведена енергия в света (до 2011 – първа)[28]

Бразилия е десетият най-голям потребител на енергия на земята и третият в западното полукълбо след САЩ и Канада.[29] Бразилската енергийна система се основава на възобновяеми енергийни източници, по-специално вода и етанол и от друга страна, невъзобновяеми, като нефт и природен газ.[30] През последните три десетилетия, Бразилия работи интензивно за създаването на алтернатива на бензина. Със своето гориво, основано на захарната тръстика – етанол, нацията може да стане енергийно независима в близко бъдеще. Планът на правителството от 70-те години, про-алкохол, в отговор на несигурността на петролния пазар, се ползва с частичен успех. Все пак, голяма част от бразилците използват тъй наречените „флекс-автомобили“, които работят с етанол или бензин, позволяващи на потребителя да може да си зареди колата с по-евтиния вариант, обикновено етанол.[31]

АЕЦ Ангра 1 в Рио де Жанейро; ядрената енергия съставлява 3% от цялата енергия, произведена в страната.[32]

Страни с висока консумация на гориво като Индия и Китай следват напредъка на Бразилия в тази област.[33] Освен това, държави като Япония и Швеция внасят бразилски етанол, за да изпълнят екологичните си задължения, посочени в Протокола от Киото.[34]

Бразилия има втория най-голям резерв от нефт в Южна Америка и е един от най-големите производители на суровината, която е увеличила производството си през последните години.[35] Страната заема едно от първите места в света в производството на водноелектрическа енергия. От общия ѝ капацитет за генериране на електричество, равняващо се на 90 хил. мегавата, водноелектрическата енергия възлиза на 66.000 мегавата (74%).[36] Ядрената енергия съставлява около 3% от енергийната система на Бразилия.[32] Обогатен уран във Фабриката за ядрено гориво (FCN), в Резенди, щат Рио де Жанейро, в днешно време отговаря на енергийните нужди на държавата. Бразилия може да стане световна сила в производството на петрол, с големите открития на този ресурс в последно време в басейна Сантус.[37][38][39]

Комуникации

[редактиране | редактиране на кода]
 Основни статии: Комуникации, Телевизия и Преса в Бразилия

Бразилската преса води началото си от 1808 г. с идването на португалското кралско семейство, бидейки дотогава забранен всякакъв вид печатни произведения, били те вестници или книги.[40] За рождение на бразилската преса официално се счита датата 13 май 1808, когато в Рио де Жанейро, се създава Придворната печатница, днес Националната печатница, от принца-регент Жуау VI.[41]

Газета на Рио де Жанейро, първият вестник публикуван в Бразилия,[42] започва да се разпространява на 10 септември 1808 г. Днес пресата се е превърнала в средство за масово осведомяване и издава големи вестници, които са сред най-издаваните по тираж в страната и в света, като напр. Фоля де Сао Пауло, О Глобо и Естаду де Сао Пауло.[43]

Радиото възниква в Бразилия на 7 септември 1922 г.,[44] като първата трансмисия е една реч на тогавашния президент Епитасио Песоа, но действителното редовно излъчване започва на 20 април 1923 със създаването на „Радио Сосиедаде ду Рио де Жанейро“. През 1930-те започва търговската ера на радиото, с разрешение на реклами в програмата, приемането на артисти на работа в студиата и техническото развитие на сектора. С появата на сапунените опери и с популяризирането на програмата, през 1940-те започва т.нар. златна ера на бразилското радио, със силно въздействие върху бразилското общество, подобно на това, което днес имат телевизията или интернет. Със създаването на телевизията, радиото преминава през трансформации, от което сериали, художници, сапунени опери и ток шоута се заменят с музика, и обществено полезни услуги. През 1960-те възникнат FM радиата, които излъчват много повече музика за слушателите.[45]

Телевизията в Бразилия започва официално да излъчва на 18 септември 1950 г.,[46] със съдействието на бразилския адвокат, журналист и политик Азис Шатобриан, който основава първата телевизия в страната, Телевизия Тупи. Оттогава телевизията се разраства, създавайки големи ТВ мрежи, като Глобо, Рекорд, СБТ и Бандейрантес. Днес тя е важен фактор в модерната народна култура на бразилското общество. Цифровата телевизия започва да излъчва в 20:30 часа на 2 декември 2007 г., първоначално в Сао Пауло, за японската общност.[47]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Sua Pesquisa.com. Infraestrutura // Посетен на 20 юли 2010. (на португалски)
  2. ↑ а б Automotive industry in Brazil and the world (pdf) // International Organization of Motor Vehicle Manufacturers. Посетен на 14 май 2010. (на английски)
  3. ↑ Administradores.com. Brasil precisa investir mais em infraestrutura // Архивиран от оригинала на 2010-04-23. Посетен на 20 юли 2010. (на португалски)
  4. ↑ Constituição da República Federativa do Brasil de 1988
  5. ↑ а б Educação // Sistema educacional brasileiro. Página oficial do Governo do Brasil. Посетен на 11 юни 2008.
  6. ↑ а б Пада частта от младите хора на възраст 15 или повече в училищата // G1. Посетен на 19 de setembro de 2008.
  7. ↑ IBGE: Неграмотността намалява, но страната ни изостава от Боливия // A TARDE On Line. Архивиран от оригинала на 2012-03-09. Посетен на 19 de setembro de 2008.
  8. ↑ Sector Study for Education in Brazil // Japan Bank for International Cooperation, 2005. Посетен на 10 юни 2008.[неработеща препратка]
  9. ↑ Sistema Educacional Brasileiro // Dicionário Interativo da Educação Brasileira. Архивиран от оригинала на 2011-05-13. Посетен на 13 декември 2009.
  10. ↑ Discutindo // Secretaria de Estado da Educação do Rio de Janeiro. Архивиран от оригинала на 2012-07-02. Посетен на 13 декември 2009.
  11. ↑ Independência da América Espanhola – Brasil Escola, архив на оригинала от 5 януари 2012, https://web.archive.org/web/20120105155906/http://meuartigo.brasilescola.com/historia-geral/independencia-america-espanhola.htm, посетен на 10 януари 2011 
  12. ↑ A universidade no Brasil: pyear de fundo histórico e presença cristã – ABUB[неработеща препратка]
  13. ↑ Brazil – The Space Program // country-data.com. Април 1997. Посетен на 24 май 2008.
  14. ↑ Clipping do INPE // Instituto Nacional de Pesquisas Espacias. Посетен на 26 март 2010.
  15. ↑ Do cosmonauta ao taikonauta, dezenas de nacionalidades no espaço // Посетен на 18 ноември 2008.
  16. ↑ Brazil to revive nuclear project // BBC News. BBC, 2007-07-11. Посетен на 24 май 2008.
  17. ↑ Rheinische Friedrich-Wilhelms-Universität
  18. ↑ LNLS Laboratório Nacional de Luz Síncrotron – O que é o LNLS, архив на оригинала от 21 януари 2010, https://web.archive.org/web/20100121162147/http://www.lnls.br/lnls/cgi/cgilua.exe/sys/start.htm?sid=60, посетен на 10 януари 2011 
  19. ↑ Brasil cai duas posições em ranking mundial – Folha de S.Paulo, 26 март 2010 (посетен на 26-3-2010)
  20. ↑ а б Saúde // Atendimento. Página oficial do Governo brasileiro. Посетен на 26 март 2010.
  21. ↑ Saúde // Radar social. Ministério do Planejamento. Архивиран от оригинала на 2008-12-16. Посетен на 10 юни 2008.
  22. ↑ а б в г д The world factbook // Agência Central de Inteligência. Архивиран от оригинала на 2020-12-29. Посетен на 18 de agosto de 2010.
  23. ↑ Transportes de Passageiros: Apresentação // Agência Nacional de Transportes Terrestres. Посетен на 25 de fevereiro de 2010.
  24. ↑ Pereira, L. A. G.; LESSA, S. N.; CARDOSO, A. D. – Planejamento e Transporte Rodoviário no Brasil
  25. ↑ Ociosidade atinge 70% dos principais aeroportos // Globo.com, 12 de agosto de 2007. Посетен на 14 de maio de 2010.
  26. ↑ INFRAERO – Aeroportos Brasileiros, архив на оригинала от 14 март 2009, https://web.archive.org/web/20090314175027/http://www.infraero.gov.br/aero.php, посетен на 10 януари 2011 
  27. ↑ Sistema Portuário Nacional // Secretaria de Portos. Посетен на 14 de maio de 2010.[неработеща препратка]
  28. ↑ Perguntas Frequentes (ЧЗВ) – вижте точка 6-а (сравнителна таблица) // Itaipu Binacional. Посетен на 10/01/2011.
  29. ↑ The World Factbook // ЦРУ, 2008. Архивиран от оригинала на 2012-01-28. Посетен на март 2006.
  30. ↑ REFLEXÕES SOBRE A HISTÓRIA DA MATRIZ ENERGÉTICA BRASILEIRA E SUA IMPORTÂNCIA PARA A DEFINIÇÃO DE NOVAS ESTRATÉGIAS PARA O GÁS // BGF, 9 юни 2008.
  31. ↑ Brasil alcança marca de 10 milhões de carros flex // Jornal O Estado de S. Paulo, 4 de março de 2010. Посетен на 27 март 2010.
  32. ↑ а б Nuclear Power in Brazil // World Nuclear Association. Архивиран от оригинала на 2009-03-29. Посетен на 26 март 2010.
  33. ↑ China, Índia and brazilian ethanol, архив на оригинала от 23 септември 2009, https://web.archive.org/web/20090923220202/http://veja.abril.com.br/070307/p_064.shtml, посетен на 10 януари 2011 
  34. ↑ Programas de energia alternativa nos EUA, União Européia e Japão podem favorecer etanol brasileiro
  35. ↑ Oil reserves in Brazil
  36. ↑ Hydroelectric power in Brazil, архив на оригинала от 7 януари 2012, https://web.archive.org/web/20120107031823/http://www.newton.freitas.nom.br/artigos.asp?cod=322, посетен на 10 януари 2011 
  37. ↑ Oil discovery rocks Brazil // CNN, 2007-11-09. Посетен на 9 юни 2008.
  38. ↑ Schneyer, Joshua. Brazil, the New Oil Superpower // Business Week, 2007-11-09. Посетен на 9 юни 2008.
  39. ↑ More bounty // The Economist, 2008-04-17. Посетен на 9 юни 2008.
  40. ↑ 200 anos da Imprensa no Brasil, 50 anos do Jornal Pequeno // Rede Alfredo de Carvalho. Архивиран от оригинала на 2009-04-13. Посетен на 2 декември 2008. (на португалски)
  41. ↑ Imprensa Nacional, архив на оригинала от 15 май 2012, https://web.archive.org/web/20120515075448/http://portal.in.gov.br/in/imprensa1/a-imprensa-nacional/, посетен на 10 януари 2011 
  42. ↑ Първата страница на първото издание на „Gazeta do Rio de Janeiro“ (1808 г.)
  43. ↑ Maiores jornais do Brasil – Associação Nacional de Jornais, архив на оригинала от 26 август 2018, https://web.archive.org/web/20180826164024/http://www.anj.org.br/maiores-jornais-do-brasil/, посетен на 10 януари 2011 
  44. ↑ História do Rádio no Brasil // Infoescola. Посетен на 2 декември 2008.[неработеща препратка]
  45. ↑ História do Rádio no Brasil
  46. ↑ HISTÓRIA DA TELEVISÃO BRASILEIRA // Microfone. Архивиран от оригинала на 2011-12-22. Посетен на 2 декември 2008.
  47. ↑ Site oficial da TV digital brasileira, архив на оригинала от 10 март 2009, https://web.archive.org/web/20090310062559/http://www.dtv.org.br/materias.asp?menuid=3&id=5, посетен на 10 януари 2011 

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Инфраструктура_в_Бразилия&oldid=11985812“.