Ливадица (дем Пела)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ливадица.
| Ливадица Λιβαδίτσα | |
| — село — | |
  Ливадица  Ливадица  Ливадица | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пела |
| Географска област | Боймия |
| Надм. височина | 80 m |
| Население | 53 души (2021 г.) |
Ливадица (на гръцки: Λιβαδίτσα) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Пела на административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 80 m надморска височина в северозападния край на Солунското или Пазарското поле на 12 km източно от Енидже Вардар (Яница).[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Ливадица като българско село.[2] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ливадица (Livaditza), Воденска епархия, живеят 240 гърци.[3]
На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Суябакаджи (Ливадица) (Sujabakadži (Livadica),[4] на картата на Йоргос Кондоянис е отбелязано като Ливадица (Λιβαδίτσα), християнско село.[5]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Ливадица (Суя Бакиджа) има 250 жители власи.[6]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ливадица (Livaditza) има 120 българи екзархисти.[7]
Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:
| „ | Ливадица (Суя бакаджи), 16 /III, 3 1/4 ч. от Литовой. 26 български екзархийски къщи, чифлик. Поминъкът е земеделие и лозарство. Селянете са доста заможни – главно от кражба на беговия дял. От Патриаршията е отказано преди статуквото. Никакви черковни имоти. Няма и училищно помещение. Сега пръв път се отваря българско училище. То се помещава в една избичка – тъмна, влажна, по-лоша от затвор.[8] | “ |
По данни на Екзархията в 1910 година Ливадица е чифлигарско село с 44 семейства, 191 жители българи и една черква.[9]
В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Λειβαδίτσα) има 165 екзархисти.[5][10]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Преброяването в 1913 година показва Ливадица (Λειβαδίτσα) като село с 92 мъже и 96 жени. Ликвидирани са 3 имота на жители, преселили се в България.[5] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ливадица има 30 къщи славяни християни.[11]
В 1924 година цялото му българско му население - 108 души, се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци.[12] В 1928 година Ливадица е представено като чисто бежанско с 20 бежански семейства и 62 жители общо.[13]
Селото произвежда жито, овошки, тикви, както и продукти от скотовъдството.[12]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 188[12] | 82[12] | 94[12] | 142[12] | 166[12] | 140[12] | 107[12] | 65[12] | 79[12] | 59 | 46 | 53 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 72. (на македонска литературна норма)
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 91.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
- ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
- ↑ а б в Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 3 август 2019 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
- ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 г. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 85.
- ↑ Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 73. (на македонска литературна норма)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
