Небрегово
| Небрегово Небрегово | |
| — село — | |
 | |
  Небрегово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Долнени |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 725 m |
| Население | 156 души (2002) |
| Пощенски код | 7504 |
| Небрегово в Общомедия | |
Небрегово (изписване до 1945 година: Небрѣгово; на македонска литературна норма: Небрегово) е село в община Долнени на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в североизточния край на Прилепското поле, в южното подножие на планината Бабуна.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Небрегово е село в Прилепска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1882 година.[1] „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Небрегово (Nebregovo) е посочено като село с 40 домакинства, със 166 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Небрѣгово е населявано от 522 жители българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Небрегово е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 37 къщи.[4]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Небрягово има 280 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Небрегово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6] След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Пенко Ив. Вълчев от Писарево е български кмет на Небрегово от 1 септември 1941 година до 3 септември 1942 година. След това кметове са Иван К. Бежанов от Прилеп (3 септември 1942 - 24 април 1944) и Стоян В. Раковски от Угърчин (24 април 1944 - 9 септември 1944).[7]
В 1970 година е изграден Небреговският манастир „Свети Йоан Кръстител“.[8]
Според преброяването от 2002 година Небрегово има 156 жители македонци.[9]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Небрегово
Блаже Конески (1921 – 1993), югославски филолог, създател на македонския книжовен език
Георги Нешков (Гьорче, Герчо, 1877 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина[10]
Глигор Соколов (1870 – 1910), сърбомански войвода- Петър Небрежанец, български търговец, гостилничар, баща на Михаил Солунов
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Црква „Свети Никола“, село Небрегово // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-09. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 78-79.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 493 и 865.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Манастир „Свети Јован Крстител“, село Небрегово // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-09. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 19 октомври 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 493.
| |||||||||||
