Босна и Херцеговина

За историческите области вижте: Босна и Херцеговина

Босна и Херцеговина
Знаме        Герб Герб
Девиз: няма
География и население
Площ	51 129 km² (на 124-то място)
Столица	Сараево
Най-голям град	Сараево
Официален език	бошняшки език хърватски език сръбски език
Население (2007)	3,981,239 (на 121-во място)
Гъстота на нас.	74,5 души/km²
Управление
Форма	Федерална република
Желка Цвиянович
История
Независимост  -от СФРЮ	5 април 1992
Икономика
БВП (ППС, 2005)	$ 21 402 млрд (на 106-то място)
БВП на човек (ППС)	~$ 5 000
Валута	Конвертабилна марка (BAM)
Други данни
Автомобилно движение	дясно
Интернет домейн	ba
Телефонен код	387
ITU префикс	BIH
Официален сайт	www.fbihvlada.gov.ba
(1):Председателсващ тричленното Председателството на Босна и Херцеговина
Босна и Херцеговина в Общомедия

Босна и Херцеговина е планинска държава, разположена в западната част на Балканския полуостров. Столицата ѝ е Сараево. Граничи на север, запад и юг с Хърватско, на изток със Сърбия, а на югоизток с Черна гора.

Босна и Херцеговина е една от шестте федерални единици, образуващи бивша Югославия. Републиката успява да извоюва своята независимост по време на войните в Югославия през 90-те години на 20 век и според Дейтънското споразумение в момента е протекторат на международната общност, който се администрира от Върховен представител, избиран от Европейския парламент. Страната е децентрализирана и в административен план е разделена на две части и един дистрикт (област), Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска и Дистрикт Бръчко. Самите Босна и Херцеговина са историко-географски райони, които днес нямат политически статут.

История

• През VI-VII век на територията на днешна Босна и Херцеговина се заселват славянски племена.
• През XII век е образувано Босненското княжество (от 14 век е кралство), което включва и областта Херцеговина.
• През 1463 година територията на Босна пада под властта на Османската империя, а през 1482 година и територията на Херцеговина.
• След въстанието в Босна и Херцеговина от 1875-1878 година страната е окупирана от Австро-Унгария, а през 1908 година е анексирана.
• От 1918 година е в състава на Кралство на сърби, хървати и словенци, а от 1929 година в Кралство Югославия
• През 1941 година Босна и Херцеговина е окупирана от германските войски и е включена в състава на профашистката Независима хърватска държава. По време на освободителните войни през 1941-1945 година е освободена от партизаните на Йосип Броз Тито (Народно-освободителна армия на Югославия) и през ноември 1945 година е включена в състава на Югославия като федерална република.
• През есента на 1992 година Босна и Херцеговина обявява излизане от състава на СФРЮ. през май 1992 е приета за членка на ООН
• В средата на 1992 след остро междуетническо напрежение избухва гражданска война.
• През ноември 1995 година в Дейтън САЩ са заключителните мирни преговори по урегулиране на босненския конфликт, който е подписан на 14 декември 1995 в Париж.

Държавно устройство

Държавното устройство на Босна и Херцеговина е урегулирано от Дейтънско споразумение от 1995 година. Според този мир Босна и Херцеговина е федерален тип държава, която се състои от две административни единици и един дистрикт (окръг) със столица Сараево.

• Федерация Босна и Херцеговина
• Република Сръбска
• Дистрикт Бръчко

Председателството на Босна и Херцеговина има трима членове (един бошняк, един сърбин и един хърватин), които се сменят на ротационен принцип на всеки 4 години. Те се избират от народа (Федерация Босна и Херцеговина избира бошняка и хърватина, а Република Сръбска избира сърбина).

Премиерът на страната се предлага от Председателството и се одобрява от Парламентарната Скупщина, като номинираният за министър-председател предлага министрите от кабинета.

Парламентарната Скупщина е законодателният орган на Босна и Херцеговина. Състои се от две палати: Палата на народа и Палата на представителите. Палатата на народа има 15 делагати, от които две трети са от Федерацията (5 хървати и 5 бошняка) и една трета от Република Сръбска (5 сърбина). Палатата на представителите се състои от 42 депутати, от които две трети се избират от Федерацията и една трета от Република Сръбска.

Конституционният съд на Босна и Херцеговина е най-висшата и крайна съдебна инстанция. Състои се от 9 члена, 4 от които се избират от Парламента на Федерацията, 2 се избират от Народната Скупщина на Република Сръбска и 3 члена избира председателя на Европейския съд за правата на човека, след консултация с Председателството.

Административно деление

Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина

Босна и Херцеговина има няколко нива на политико-административно деление след федералното правителство. Най-важна от тях е организацията на държавата по общностни единици (ентитети) — Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина. Република Сръбска заема 49% от територията на страната, а Федерациа Босна и Херцеговина 51%. Тези два ентитета са образувани след Дейтънското споразумение от 1995 гдина след значителни промени в етническия състав на Босна и Херцеговина. В териториите на Република Сръбска това става след провеждане на етническо чистене на местното бошняшко и хърватско население, а в териториите на Федерацията на местното сръбско население.

Дистрикт Бръчко

От 1996 година правомощията на тези два ентитета са намалени значително в полза на федералното правителство. Моделът на Дистрикта Бръчко и децентрализация на локалните органи на властта са пътя към бъдещето на Босна и Херцеговина.

Кантони на Федерация Босна и Херцеговина

Третото ниво на административно деление след двата ентитета и федералното правителство са кантоните на Федерация Босна и Херцеговина, които са 10. Всички кантони имат свое кантонално правителство, което се намира под юрисдикцията на законите на Федерацията. Някои кантони са етнически смесени и имат специална система, която гарантира запазване на правата на всички народи.

Общини

Последното ниво на административно деление на Босна и Херцеговина са общините. Страната се състои от 142 общини, от които 79 се намират във Федерацията, а 63 в Република Сръбска. всяка една община има и общинска администрация.

Служебни градове

Освен двете общностни единици и Дистрикт Бръчко, кантоните и общините Босна и Херцеговина има и четири, така наречени, "служебни града". Това са Баня Лука, Мостар, Сараево и Източно Сараево. Тези служебни градове имат своя администрация, чиято власт е с ранг на община или кантон.

Природа

Босна и Херцеговина се намира в западната част на Балканския полуостров малък излаз на Адриатическо море само 20 километра.По-голяма част от страната е заета от Динарските планини с най-висок връх Маглик 2387 метра.Около 40% от страната е заета от гори.В южната част на страната поради топлия средиземноморски климат в долините на реките се отглеждат зърнени храни,захарно цвекло,лен,лозя,памук,тютюн,зеленчуци,плодове и др.

Население

• Етническа карта на Босна и Херцеговина от 1991 г.
  Етническа карта на Босна и Херцеговина от 1991 г.
• Етническа карта Босна и Херцеговина от 2005 г.
  Етническа карта Босна и Херцеговина от 2005 г.

След преброяването от 1991 г. в Босна и Херцеговина сa живели 44% бошняци (тогава се декларират като мюсюлмани), 31% сърби и 17% хървати, а 6% от населението се е декларирало като югославяни. Религиозната принадлежност следва етническата: 88% от хърватите са се декларирали като католици, 90% от бошняците са мюсюлмани, a 99% от сърбите православни.

Данните за населението от тогава са се променили значително. Във кървавата гражданска война са умрели около 100 000 души, а половината от населението се е преместило да живее на друго място.

Според данните на американското разузнаване ЦРУ от 2000 г. в Босна и Херцеговина живеят 3 922 205 души, от тях 48% бошняци, 37,1% сърби, 14,3% хървати и 0,6% други.

Други

• Комуникации в Босна и Херцеговина
• Транспорт в Босна и Херцеговина
• Въоръжени сили на Босна и Херцеговина
• Външна политика на Босна и Херцеговина

Външни препратки

• Bosnia and Herzegovina online
• Босна и Херцеговина при encyclopedia.bg
• Босна и Херцеговина
• Bosnia News