Национален археологически институт с музей: Разлика между версии

Национален археологически
институт с музей
	Национален археологически; институт с музей
	Сградата на музея в София
Местоположение	София, България
Тематика	археология, история
Основан	1892 г.
Обект на БТС	68
Работно време
Лятно работно време	май – октомври ; 10.00 – 18.00 ч.; (почивни дни: без почивен ден)
Зимно работно време	ноември – април ; 10.00 – 17.00 ч.; (почивни дни: понеделник)
Допълнителна информация
Директор	доц. д-р Людмил Вагалински
Адрес	ул. „Съборна“ №2, София 1000
Телефон	Дир.: (02) 986 76 52; Тел. централа: (02) 988 24 06; Факс: (02) 988 24 05
Сайт	http://www.naim.bg
	Местоположение в София
	Национален археологически; институт с музей в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 20:44, 1 февруари 2016

Национален археологически музей пренасочва насам. За музея в Мадрид вижте Национален археологически музей (Испания).

Националният археологическият институт с музей (НАИМ) е български научноизследователски институт в София, част от структурата на Българската академия на науките (БАН). Създаден е през 1948 г. от сливането на две организации – Археологически институт и археологически музей. Археологическият музей е най-старият в България, съществуващ официално от 1892 г. (ДВ 33/12.02.1893 г.). Помещават се в сградата на бившата Буюк джамия ( (1474 г.) на ул. „Съборна“ №2. Институтът е създаден през 1921 г. с указ на Цар Борис III (ДВ бр.83/15.07.1921).

Институтът се занимава с археологически изследвания на територията на България. Научният му състав включва 67 души (2012). ^[1]

През 2004 година в института се работи по 45 научни проекта, като 21 са финансирани от държавната субсидия на БАН, 18 – от чуждестранни източници, 3 – от Националния фонд за научни изследвания. ^[1]

Музеят е основан като отделна институция през 1893 г. като Национален Музей с директор чехът Вацлав Добруски. Седалището е било в бившата джамия, която преди това е помещавала Националната библиотека (1880 – 1893). Музеят официално се открива през 1905 г., като всички археологически находки са поместени там. Няколко допълнителни зали и административни сгради към музея са създадени през идните години. При изграждането им е запазена външната конструкция да се строи със стар камък. Музеят има пет изложбени зали: Централна зала, Праистория, Средновековие, Съкровищница и специална временна изложба. Управлява се от БАН. В момента музеят към Националния археологически институт притежава най-богатата нумизматична колекция в страната с над 300,000 броя монети.

История на музейната сграда

НАИМ БАН е в спасената от българската държава от саморазрушаване някогашна Буюк (голямата) джамия от ХV век. Името ѝ е било „Коджа Махмуд паша джамиси“ (Джамията на великия Махмуд паша) – великият везир на султан Мурад II (1421 – 1451), който през 1451 г. става бейлербей на Румелия (европейските владения на османците), премества главния им град от Одрин в София и същата година поръчва строежа на джамията, строи се цели 43 години и е завършена двадесет години след смъртта му през 1494 г. Архитектурно е от типа изополикуполни джамии, нейните куполи са са 9 ниски секторни. Освобождението на София от русите я заварва с паднало минаре, отдавна порутена и изоставена.

Когато митрополит Климент е министър-председател, трупата „Сълза и смях“ я иска да направи театъра си в нея, Митрополита отказва с думите: „Аз от храм, па и да е на Мохамеда бил, карагьозчиница не пускам да се прави!“ и тя е дадена на Публичната библиотека, официално открита през 1880 г. и преместена оттам през 1885 г. Към нея се обособява музейна сбирка, превърнала се в музеен отдел. В периода 1900 – 1905 г. Археологическият музей се установява окончателно в ремонтираната сграда. През 1938 – 1940 г. е създадена нова сграда, в която обаче се помещава Народната банка, а за музея са отредени две етажа в две от крилата ѝ свързани с бившата джамия, отново ремонтирана. Старинната сграда с експозицията на музея е ударена от англо-американските бомбардировки на София в 1944 г. и той отваря врати отново чак през 1948 г. Пълен ремонт започва 45 години по-късно през 1993 – 1994 г., чийто последен етап се извършва 2003 – 2005 г.

В момента Археологическият музей в София съхранява една от най-богатите археологически колекции на Балканския полуостров. Обекта е 3-та най-стара запазена до корниз вековна сграда на София след срещуположната ѝ Ротонда Свети Георги и катедралата Света София, ако не броим малките средновековни църкви около града. Направените на два пъти археологически разкопки разкриват културни напластявания от няколко епохи.

Структура на института

Към 2012 година НАИМ-БАН включва следните подразделения и лаборатория за анализи, консервация и реставрация: ^[2]

Научни звена

Секция за праистория
Секция за тракийска археология
Секция за антична археология
Секция за средновековна археология
Секция за нумизматика и епиграфика
Проблемна група за интердисциплинарни изследвания
Филиал в Шумен
Филиал във Велико Търново
Археологически музей
- Отдел Експозиции
- Отдел Фондове

Специализирани звена

Част от специализираните звена са: ^[3]

Редакционно-издателска група
Научен архив
Административни звена

История на института

Археологическият музей до 1948 г.

Археологическият музей е създаден през 1892 г., когато основаният през 1879 г. Отдел за ценности е отделен от структурата на Народната библиотека. Първоначално музеят се нарича Народен музей и включва 3 сбирки – Старовековна, Нумизматична и Етнографска. Музеят е настанен в сградата на Буюк джамия в София, където се намира и до днес. Музеят е тържествено открит за публиката на 18 май 1905 г. лично от княз Фердинанд I и министъра на Просвещението д-р Иван Шишманов. През 1906 г. етнографската сбирка е отделена в днешния Етнографски институт с музей. ^[1]

През 1909 година музеят е преименуван на Народен археологически музей, като са му възложени функции по съхранение на паметниците на културата и са обособени два нови отдела – Средновековен и Художествен. ^[4] През 1911 година е създаден и Праисторически отдел. През 1921 г. експозицията е основно преустроена, а от 1928 г. започват да се организират временни тематични изложби. В края на 1930-те години, откъм БНБ, за административни нужди са пристроени две крила и експозицията отново е преустроена, като изложени остават само по-интересните обекти.

Сградата на музея е частично засегната от британско-американските бомбардировки през зимата на 1944 г., когато изгаря част от библиотеката и музейната документация. ^[5] През 1948 г. Художественият отдел е отделен от музея и е създадена днешната Национална художествена галерия, ^[4] а друга част от колекцията от икони е прехвърлена в Криптата през 1960-те години.

Директори на Археологическия музей

1893 – 1910: Вацлав Добруски
1910 – 1920: Богдан Филов
1920 – 1928: Андрей Протич
1928 – 1929: Гаврил Кацаров
1929 – 1938: Рафаил Попов
1938 – 1944: Иван Велков
1944 – 1949: Никола Мавродинов
1949 – 1951: Димитър Димитров

Български археологически институт

Българският археологически институт е частен научноизследователски институт, основан през ноември 1920 г., след продължително публично обсъждане. Той е създаден по западно-европейски модел, като правоприемник на Българското археологическо дружество (основано 1901 г.). За негов пръв директор с най-много гласове е избран д-р Богдан Филов, (бивш директор на Народния музей и професор по археология в СУ), а за членове на УС – проф. Гаврил Кацаров, проф. Йордан Иванов, д-р Рафаил Попов и проф. Васил Златарски. Сред учредителите личат също имената на наши видни учени и общественици, като проф. Анастас Иширков, Стоян Романски, Иван Шишманов, Георги Баласчев, проф. Стефан Бобчев, Александър Теодоров-Балан, Никола Мушмов, братята Херменгилд и Карел Шкорпил, Васил Аврамов, Иван Буров, проф. Янаки Моллов, и др. Законът за Българския археологически институт излиза на 16 юли 1921 г. („Държавен вестник“, бр. 83), одобрен от Народното Събрание.

Сградата на Института на ул. „Раковска“ № 139, 1933 г.

Институтът е финансиран ежегодно с държавна субсидия от Министерство на Просвещението, и от редица частни спонсори и новоучредени дарителски фондове. В началото на 20-те години, БАИ закупува за нуждите си една малка къща на ул. „Раковски“ № 139, която е тържествено осветена в присъствието на видни учени и интелектуалци през 1926 г.

В следващите двадесетина години Институтът и неговите членове провеждат активна изследователска, проучвателска и издателска дейност. До 1942 г. БАИ публикува над 25 собствени издания, от които и 13 тома на „Известия“-та на института. Осъществени са връзки и книго-обмен със стотици научни институти, университети и библиотеки по Европа и света. Оформена и изградена е нарочна Библиотека на БАИ, с над 20,000 тома книги, като в нея са включени и личните библиотеки на повечето членове на УС.

Директори на Българския археологически институт

1920 – 1940: проф. Богдан Филов
1940 – 1947: проф. Гаврил Кацаров
1947 – 1949: акад. Кръстю Миятев

Археологическият институт с музей след 1948 г.

През 1948 г., в хода на реформирането на БАН по съветски модел, Археологическият музей и Българският археологически институт са насилствено обединени, имотите им са национализирани, и е образуван нов – Археологически институт с музей (АИМ), подразделение, добавка като 32-ия институт към Академията на НРБ.

С основаването през 1952 г. на специализирана служба за защита на паметниците на културата към Комитета за изкуство и култура – днешния Национален институт за паметниците на културата, административният контрол, консервацията и реставрацията на паметниците са прехвърлени върху нея и АИМ продължава да се занимава главно с научно-изследователска дейност. ^[4]

През 1974 година са създадени филиалите на Археологическия институт във Велико Търново и Шумен.

В момента музеят към Националния археологически институт притежава най-богатата нумизматична колекция в страната с над 300,000 броя монети.

Директори на Археологическия институт с музей

Файл:Opoznai-bg.gif

68. Национален археологически институт с музей

1949 – 1963: акад. Кръстю Миятев
1963 – 1970: акад. Димитър Димитров
1971 – 1978: проф. Дойно Дойнов
1978 – 1986: акад. Димитър Ангелов
1989 – 1992: проф. Велизар Велков
1992 – 1993: проф. Димитър Овчаров
1993 – 2003: проф. Йорданка Юрукова
2003 – 2007: проф. Васил Николов
2007 – 2008: проф. Рашо Рашев
2008 – 2010: доц. Маргарита Ваклинова
2010- : доц. Людмил Вагалински

Периодични издания

Списание Археология (излиза от 1959)
Археологически открития и разкопки /ежегодна книжка, от ~1974/

Поредици:

Известия на Археологическия институт (излиза от 1921)
Годишник на Археологическия музей (излиза от 1906)
Разкопки и проучвания (излиза от 1948)
Интердисциплинарни изследвания (излиза от 1979)
Нумизматика, сфрагистика и епиграфика (излиза от 1970, под различни имена)
Сборник Плиска-Преслав
Сборник Преслав
Проблеми на прабългарската история и култура
Приноси към българската средновековна археология
Царевград Търнов
Studia praehistorica

Източници

↑ ^а ^б ^в За НАИМ-БАН – Национален археологически институт с музей при БАН // naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН. Национален археологически институт с музей при БАН. Посетен на 29 декември 2012.
↑ Научни звена и отдели – Национален археологически институт с музей при БАН // naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН. Национален археологически институт с музей при БАН. Посетен на 29 декември 2012.
↑ Обслужващи звена – Национален археологически институт с музей при БАН // naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН. Национален археологически институт с музей при БАН. Посетен на 29 декември 2012.
↑ ^а ^б ^в Музеят като институция и изследователски център – Национален археологически институт с музей при БАН // naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН. Национален археологически институт с музей при БАН. Посетен на 29 декември 2012.
↑ Сградата на Музея – Национален археологически институт с музей при БАН // naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН. Национален археологически институт с музей при БАН. Посетен на 29 декември 2012.

С.Георгиева, В. Велков, Библиография на българската археология (1879 – 1966), С. 1974.
Иван Венедиков, Познайте ги по делата им. Българската интелигенция в моите спомени. Ч. I. С., 1993.
Васил Николов /ред./, Национален Археологически музей. 100 години от откриването на първата експозиция, 18.05.1905 – 18.05.2005. София 2005.

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Национален археологически институт.

[naim-10032-1] а ^б ^в За НАИМ-БАН – Национален археологически институт с музей при БАН // naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН. Национален археологически институт с музей при БАН. Посетен на 29 декември 2012.

[naim-20089-2] Научни звена и отдели – Национален археологически институт с музей при БАН // naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН. Национален археологически институт с музей при БАН. Посетен на 29 декември 2012.

[naim-20090-3] Обслужващи звена – Национален археологически институт с музей при БАН // naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН. Национален археологически институт с музей при БАН. Посетен на 29 декември 2012.

[naim-30053-4] а ^б ^в Музеят като институция и изследователски център – Национален археологически институт с музей при БАН // naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН. Национален археологически институт с музей при БАН. Посетен на 29 декември 2012.

[naim-30054-5] Сградата на Музея – Национален археологически институт с музей при БАН // naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН. Национален археологически институт с музей при БАН. Посетен на 29 декември 2012.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

@@ Ред 24: / Ред 24: @@
 През 2004 година в института се работи по 45 научни проекта, като 21 са финансирани от държавната субсидия на БАН, 18 – от чуждестранни източници, 3 – от [[Национален фонд за научни изследвания|Националния фонд за научни изследвания]].&nbsp;<ref name="naim-10032" />
-Музеят е основан като отделна институция през 1893 г. като Национален Музей с директор чехът Вацлав Добруски. Седалището е било в бившата джамия, която преди това е помещавала Националната библиотека (1880–1893). Музеят официално се открива през 1905 г., като всички археологически находки са поместени там. Няколко допълнителни зали и административни сгради към музея са създадени през идните години. При изграждането им е запазена външната конструкция да се строи със стар камък. Музеят има пет изложбени зали: Централна зала, Праистория, Средновековие, Съкровищница и специална временна изложба. Управлява се от БАН. В момента музеят към Националния археологически институт притежава най-богатата нумизматична колекция в страната с над 300,000 броя монети.
+Музеят е основан като отделна институция през 1893 г. като Национален Музей с директор чехът Вацлав Добруски. Седалището е било в бившата джамия, която преди това е помещавала Националната библиотека (1880 – 1893). Музеят официално се открива през 1905 г., като всички археологически находки са поместени там. Няколко допълнителни зали и административни сгради към музея са създадени през идните години. При изграждането им е запазена външната конструкция да се строи със стар камък. Музеят има пет изложбени зали: Централна зала, Праистория, Средновековие, Съкровищница и специална временна изложба. Управлява се от БАН. В момента музеят към Националния археологически институт притежава най-богатата нумизматична колекция в страната с над 300,000 броя монети.
 [[Картинка:National Archaeological Museum of Bulgaria E5.jpg|мини|дясно]]
 == История на музейната сграда ==
-НАИМ БАН  е в спасената от българската държава от саморазрушаване някогашна ''Буюк'' (голямата) джамия от ХV век. Името ѝ е било ''„Коджа Махмуд паша джамиси“'' (Джамията на великия Махмуд паша) — великият везир на султан Мурад II (1421-1451), който през 1451 г. става бейлербей на Румелия (европейските владения на османците), премества главния им град от Одрин в София и същата година поръчва строежа на джамията, строи се цели 43 години и е завършена двадесет години след смъртта му през [[1494]] г. Архитектурно е от типа изополикуполни джамии, нейните куполи са са 9 ниски секторни. Освобождението на София от русите я заварва с паднало минаре, отдавна порутена и изоставена.
+НАИМ БАН  е в спасената от българската държава от саморазрушаване някогашна ''Буюк'' (голямата) джамия от ХV век. Името ѝ е било ''„Коджа Махмуд паша джамиси“'' (Джамията на великия Махмуд паша) – великият везир на султан Мурад II (1421 – 1451), който през 1451 г. става бейлербей на Румелия (европейските владения на османците), премества главния им град от Одрин в София и същата година поръчва строежа на джамията, строи се цели 43 години и е завършена двадесет години след смъртта му през [[1494]] г. Архитектурно е от типа изополикуполни джамии, нейните куполи са са 9 ниски секторни. Освобождението на София от русите я заварва с паднало минаре, отдавна порутена и изоставена.
-Когато митрополит [[Климент Търновски|Климент]] е министър-председател, [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“|трупата „Сълза и смях“]] я иска да направи театъра си в нея, Митрополита отказва с думите: ''„Аз от храм, па и да е на Мохамеда бил, [[Куклен театър|карагьозчиница]] не пускам да се прави!“'' и тя е дадена на Публичната библиотека, официално открита през [[1880]] г. и преместена оттам през 1885 г. Към нея се обособява музейна сбирка, превърнала се в музеен отдел. В периода 1900-1905 г. Археологическият музей се установява окончателно в ремонтираната сграда. През 1938-1940 г. е създадена нова сграда, в която обаче се помещава Народната банка, а за музея са отредени две етажа в две от крилата ѝ свързани с бившата джамия, отново ремонтирана. Старинната сграда с експозицията на музея е ударена от [[Бомбардировки на България|англо-американските бомбардировки]] на София в 1944 г. и той отваря врати отново чак през 1948 г. Пълен ремонт започва 45 години по-късно през 1993-1994 г., чийто последен етап се извършва 2003-2005 г.
+Когато митрополит [[Климент Търновски|Климент]] е министър-председател, [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“|трупата „Сълза и смях“]] я иска да направи театъра си в нея, Митрополита отказва с думите: ''„Аз от храм, па и да е на Мохамеда бил, [[Куклен театър|карагьозчиница]] не пускам да се прави!“'' и тя е дадена на Публичната библиотека, официално открита през [[1880]] г. и преместена оттам през 1885 г. Към нея се обособява музейна сбирка, превърнала се в музеен отдел. В периода 1900 – 1905 г. Археологическият музей се установява окончателно в ремонтираната сграда. През 1938 – 1940 г. е създадена нова сграда, в която обаче се помещава Народната банка, а за музея са отредени две етажа в две от крилата ѝ свързани с бившата джамия, отново ремонтирана. Старинната сграда с експозицията на музея е ударена от [[Бомбардировки на България|англо-американските бомбардировки]] на София в 1944 г. и той отваря врати отново чак през 1948 г. Пълен ремонт започва 45 години по-късно през 1993 – 1994 г., чийто последен етап се извършва 2003 – 2005 г.
 В момента Археологическият музей в София съхранява една от най-богатите археологически колекции на Балканския полуостров. Обекта е 3-та най-стара запазена до корниз вековна сграда на София след срещуположната ѝ [[Свети Георги (ротонда)|Ротонда Свети Георги]] и катедралата [[Света София (София)|Света София]], ако не броим малките средновековни църкви около града. Направените на два пъти археологически разкопки разкриват културни напластявания от няколко епохи.
 == Структура на института ==
-Към 2012 година НАИМ-БАН включва следните подразделения и лаборатория за анализи, консервация и реставрация:&nbsp;<ref name="naim-20089">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://naim.bg/bg/content/category/200/89/ | заглавие=Научни звена и отдели&nbsp;— Национален археологически институт с музей при БАН | достъп_дата = 29 декември 2012 |труд=naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН |издател=Национален археологически институт с музей при БАН}}</ref>
+Към 2012 година НАИМ-БАН включва следните подразделения и лаборатория за анализи, консервация и реставрация:&nbsp;<ref name="naim-20089">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://naim.bg/bg/content/category/200/89/ | заглавие=Научни звена и отдели – Национален археологически институт с музей при БАН | достъп_дата = 29 декември 2012 |труд=naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН |издател=Национален археологически институт с музей при БАН}}</ref>
 === Научни звена ===
@@ Ред 51: / Ред 51: @@
 === Специализирани звена ===
-Част от специализираните звена са:&nbsp;<ref name="naim-20090">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://naim.bg/bg/content/category/200/90/ | заглавие=Обслужващи звена&nbsp;— Национален археологически институт с музей при БАН | достъп_дата = 29 декември 2012 |труд=naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН |издател=Национален археологически институт с музей при БАН}}</ref>
+Част от специализираните звена са:&nbsp;<ref name="naim-20090">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://naim.bg/bg/content/category/200/90/ | заглавие=Обслужващи звена – Национален археологически институт с музей при БАН | достъп_дата = 29 декември 2012 |труд=naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН |издател=Национален археологически институт с музей при БАН}}</ref>
 * Редакционно-издателска група
 * Научен архив
@@ Ред 58: / Ред 58: @@
 == История на института ==
 === Археологическият музей до 1948 г. ===
-'''Археологическият музей''' е създаден през [[1892]] г., когато основаният през [[1879]] г. Отдел за ценности е отделен от структурата на [[Народна библиотека|Народната библиотека]]. Първоначално музеят се нарича '''Народен музей''' и включва 3 сбирки&nbsp;— Старовековна, Нумизматична и Етнографска. Музеят е настанен в сградата на [[Буюк джамия]] в [[София]], където се намира и до днес. Музеят е тържествено открит за публиката на [[18 май]] [[1905]] г. лично от [[княз]] [[Фердинанд I]] и министъра на Просвещението д-р [[Иван Шишманов]]. През 1906 г. етнографската сбирка е отделена в днешния [[Етнографски институт с музей]].&nbsp;<ref name="naim-10032" />
+'''Археологическият музей''' е създаден през [[1892]] г., когато основаният през [[1879]] г. Отдел за ценности е отделен от структурата на [[Народна библиотека|Народната библиотека]]. Първоначално музеят се нарича '''Народен музей''' и включва 3 сбирки – Старовековна, Нумизматична и Етнографска. Музеят е настанен в сградата на [[Буюк джамия]] в [[София]], където се намира и до днес. Музеят е тържествено открит за публиката на [[18 май]] [[1905]] г. лично от [[княз]] [[Фердинанд I]] и министъра на Просвещението д-р [[Иван Шишманов]]. През 1906 г. етнографската сбирка е отделена в днешния [[Етнографски институт с музей]].&nbsp;<ref name="naim-10032" />
 [[Картинка:NAIM+-1920.jpg|дясно|мини|Сградата на Народния музей, ок. 1920 г.]]
-През 1909 година музеят е преименуван на '''Народен археологически музей''', като са му възложени функции по съхранение на паметниците на културата и са обособени два нови отдела&nbsp;— Средновековен и Художествен.&nbsp;<ref name="naim-30053">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://naim.bg/bg/content/category/300/53/ | заглавие=Музеят като институция и изследователски център&nbsp;— Национален археологически институт с музей при БАН | достъп_дата = 29 декември 2012 |труд=naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН |издател=Национален археологически институт с музей при БАН}}</ref> През 1911 година е създаден и Праисторически отдел. През 1921 г. експозицията е основно преустроена, а от 1928 г. започват да се организират временни тематични изложби. В края на 1930-те години, откъм [[БНБ]], за административни нужди са пристроени две крила и експозицията отново е преустроена, като изложени остават само по-интересните обекти.
+През 1909 година музеят е преименуван на '''Народен археологически музей''', като са му възложени функции по съхранение на паметниците на културата и са обособени два нови отдела – Средновековен и Художествен.&nbsp;<ref name="naim-30053">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://naim.bg/bg/content/category/300/53/ | заглавие=Музеят като институция и изследователски център – Национален археологически институт с музей при БАН | достъп_дата = 29 декември 2012 |труд=naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН |издател=Национален археологически институт с музей при БАН}}</ref> През 1911 година е създаден и Праисторически отдел. През 1921 г. експозицията е основно преустроена, а от 1928 г. започват да се организират временни тематични изложби. В края на 1930-те години, откъм [[БНБ]], за административни нужди са пристроени две крила и експозицията отново е преустроена, като изложени остават само по-интересните обекти.
-Сградата на музея е частично засегната от [[Бомбардировки на София|британско-американските бомбардировки]] през зимата на [[1944]] г., когато изгаря част от библиотеката и музейната документация.&nbsp;<ref name="naim-30054">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://naim.bg/bg/content/category/300/54/ | заглавие=Сградата на Музея&nbsp;— Национален археологически институт с музей при БАН | достъп_дата = 29 декември 2012 |труд=naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН |издател=Национален археологически институт с музей при БАН}}</ref> През 1948 г. Художественият отдел е отделен от музея и е създадена днешната [[Национална художествена галерия]],&nbsp;<ref name="naim-30053" /> а друга част от колекцията от икони е прехвърлена в Криптата през 1960-те години.
+Сградата на музея е частично засегната от [[Бомбардировки на София|британско-американските бомбардировки]] през зимата на [[1944]] г., когато изгаря част от библиотеката и музейната документация.&nbsp;<ref name="naim-30054">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://naim.bg/bg/content/category/300/54/ | заглавие=Сградата на Музея – Национален археологически институт с музей при БАН | достъп_дата = 29 декември 2012 |труд=naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН |издател=Национален археологически институт с музей при БАН}}</ref> През 1948 г. Художественият отдел е отделен от музея и е създадена днешната [[Национална художествена галерия]],&nbsp;<ref name="naim-30053" /> а друга част от колекцията от икони е прехвърлена в Криптата през 1960-те години.
 ==== Директори на Археологическия музей ====
-* ''1893-1910'': [[Вацлав Добруски]]
+* ''1893 – 1910'': [[Вацлав Добруски]]
-* ''1910-1920'': [[Богдан Филов]]
+* ''1910 – 1920'': [[Богдан Филов]]
-* ''1920-1928'': [[Андрей Протич]]
+* ''1920 – 1928'': [[Андрей Протич]]
-* ''1928-1929'': [[Гаврил Кацаров]]
+* ''1928 – 1929'': [[Гаврил Кацаров]]
-* ''1929-1938'': [[Рафаил Попов (археолог)|Рафаил Попов]]
+* ''1929 – 1938'': [[Рафаил Попов (археолог)|Рафаил Попов]]
-* ''1938-1944'': [[Иван Велков (археолог)|Иван Велков]]
+* ''1938 – 1944'': [[Иван Велков (археолог)|Иван Велков]]
-* ''1944-1949'': [[Никола Мавродинов]]
+* ''1944 – 1949'': [[Никола Мавродинов]]
-* ''1949-1951'': [[Димитър Димитров (археолог)|Димитър Димитров]]
+* ''1949 – 1951'': [[Димитър Димитров (археолог)|Димитър Димитров]]
 === Български археологически институт ===
-'''Българският археологически институт''' е частен научноизследователски институт, основан през ноември [[1920]] г., след продължително публично обсъждане. Той е създаден по западно-европейски модел, като правоприемник на '''Българското археологическо дружество''' (основано [[1901]] г.). За негов пръв директор с най-много гласове е избран д-р [[Богдан Филов]], (бивш директор на Народния музей и професор по [[археология]] в [[СУ]]), а за членове на УС&nbsp;— проф. [[Гаврил Кацаров]], проф. [[Йордан Иванов]], д-р [[Рафаил Попов]] и проф. [[Васил Златарски]]. Сред учредителите личат също имената на наши видни учени и общественици, като проф. [[Анастас Иширков]], [[Стоян Романски]], [[Иван Шишманов]], [[Георги Баласчев]], проф. [[Стефан Бобчев]], [[Александър Теодоров-Балан]], [[Никола Мушмов]], братята Херменгилд и [[Карел Шкорпил]], [[Васил Аврамов]], [[Иван Буров]], проф. [[Янаки Моллов]], и др. ''Законът за Българския археологически институт'' излиза на 16 [[юли]] [[1921]] г. (“''Държавен вестник''”, бр. 83), одобрен от Народното Събрание.
+'''Българският археологически институт''' е частен научноизследователски институт, основан през ноември [[1920]] г., след продължително публично обсъждане. Той е създаден по западно-европейски модел, като правоприемник на '''Българското археологическо дружество''' (основано [[1901]] г.). За негов пръв директор с най-много гласове е избран д-р [[Богдан Филов]], (бивш директор на Народния музей и професор по [[археология]] в [[СУ]]), а за членове на УС – проф. [[Гаврил Кацаров]], проф. [[Йордан Иванов]], д-р [[Рафаил Попов]] и проф. [[Васил Златарски]]. Сред учредителите личат също имената на наши видни учени и общественици, като проф. [[Анастас Иширков]], [[Стоян Романски]], [[Иван Шишманов]], [[Георги Баласчев]], проф. [[Стефан Бобчев]], [[Александър Теодоров-Балан]], [[Никола Мушмов]], братята Херменгилд и [[Карел Шкорпил]], [[Васил Аврамов]], [[Иван Буров]], проф. [[Янаки Моллов]], и др. ''Законът за Българския археологически институт'' излиза на 16 [[юли]] [[1921]] г. („''Държавен вестник''“, бр. 83), одобрен от Народното Събрание.
 [[Картинка:B.Arch-Institute-1933.jpg|дясно|мини|Сградата на Института на ул. „Раковска“ № 139, 1933 г.]]
-Институтът е финансиран ежегодно с държавна субсидия от Министерство на Просвещението, и от редица частни спонсори и новоучредени дарителски фондове. В началото на 20-те години, БАИ закупува за нуждите си една малка къща на ул. "Раковски" № 139, която е тържествено осветена в присъствието на видни учени и интелектуалци през 1926 г.
+Институтът е финансиран ежегодно с държавна субсидия от Министерство на Просвещението, и от редица частни спонсори и новоучредени дарителски фондове. В началото на 20-те години, БАИ закупува за нуждите си една малка къща на ул. „Раковски“ № 139, която е тържествено осветена в присъствието на видни учени и интелектуалци през 1926 г.
-В следващите двадесетина години Институтът и неговите членове провеждат активна изследователска, проучвателска и издателска дейност. До 1942 г. БАИ публикува над 25 собствени издания, от които и 13 тома на "Известия"-та на института. Осъществени са връзки и книго-обмен със стотици научни институти, университети и библиотеки по Европа и света. Оформена и изградена е нарочна Библиотека на БАИ, с над 20,000 тома книги, като в нея са включени и личните библиотеки на повечето членове на УС.
+В следващите двадесетина години Институтът и неговите членове провеждат активна изследователска, проучвателска и издателска дейност. До 1942 г. БАИ публикува над 25 собствени издания, от които и 13 тома на „Известия“-та на института. Осъществени са връзки и книго-обмен със стотици научни институти, университети и библиотеки по Европа и света. Оформена и изградена е нарочна Библиотека на БАИ, с над 20,000 тома книги, като в нея са включени и личните библиотеки на повечето членове на УС.
 ==== Директори на Българския археологически институт ====
-* ''1920-1940'': проф. [[Богдан Филов]]
+* ''1920 – 1940'': проф. [[Богдан Филов]]
-* ''1940-1947'': проф. [[Гаврил Кацаров]]
+* ''1940 – 1947'': проф. [[Гаврил Кацаров]]
-* ''1947-1949'': акад. [[Кръстю Миятев]]
+* ''1947 – 1949'': акад. [[Кръстю Миятев]]
 === Археологическият институт с музей след 1948 г. ===
-През [[1948]] г., в хода на реформирането на [[БАН]] [[Съветизация|по съветски модел]], ''Археологическият музей'' и ''Българският археологически институт'' са насилствено обединени, имотите им са национализирани, и е образуван нов - '''Археологически институт с музей (АИМ)''', подразделение, добавка като 32-ия институт към Академията на НРБ.
+През [[1948]] г., в хода на реформирането на [[БАН]] [[Съветизация|по съветски модел]], ''Археологическият музей'' и ''Българският археологически институт'' са насилствено обединени, имотите им са национализирани, и е образуван нов – '''Археологически институт с музей (АИМ)''', подразделение, добавка като 32-ия институт към Академията на НРБ.
-С основаването през 1952 г. на специализирана служба за защита на паметниците на културата към [[Комитет за изкуство и култура|Комитета за изкуство и култура]] - днешния [[Национален институт за паметниците на културата]], административният контрол, консервацията и реставрацията на паметниците са прехвърлени върху нея и АИМ продължава да се занимава главно с научно-изследователска дейност.&nbsp;<ref name="naim-30053" />
+С основаването през 1952 г. на специализирана служба за защита на паметниците на културата към [[Комитет за изкуство и култура|Комитета за изкуство и култура]] – днешния [[Национален институт за паметниците на културата]], административният контрол, консервацията и реставрацията на паметниците са прехвърлени върху нея и АИМ продължава да се занимава главно с научно-изследователска дейност.&nbsp;<ref name="naim-30053" />
 През 1974 година са създадени филиалите на Археологическия институт във Велико Търново и Шумен.
@@ Ред 100: / Ред 100: @@
 [[Image:Opoznai-bg.gif|thumb|300px|дясно|'''68. Национален археологически институт с музей''']]
-* ''1949-1963'': акад. [[Кръстю Миятев]]
+* ''1949 – 1963'': акад. [[Кръстю Миятев]]
-* ''1963-1970'': акад. [[Димитър Димитров (археолог)|Димитър Димитров]]
+* ''1963 – 1970'': акад. [[Димитър Димитров (археолог)|Димитър Димитров]]
-* ''1971-1978'': проф. [[Дойно Дойнов]]
+* ''1971 – 1978'': проф. [[Дойно Дойнов]]
-* ''1978-1986'': акад. [[Димитър Ангелов (историк)|Димитър Ангелов]]
+* ''1978 – 1986'': акад. [[Димитър Ангелов (историк)|Димитър Ангелов]]
-* ''1989-1992'': проф. [[Велизар Велков]]
+* ''1989 – 1992'': проф. [[Велизар Велков]]
-* ''1992-1993'': проф. [[Димитър Овчаров]]
+* ''1992 – 1993'': проф. [[Димитър Овчаров]]
-* ''1993-2003'': проф. [[Йорданка Юрукова]]
+* ''1993 – 2003'': проф. [[Йорданка Юрукова]]
-* ''2003-2007'': проф. [[Васил Николов (археолог)|Васил Николов]]
+* ''2003 – 2007'': проф. [[Васил Николов (археолог)|Васил Николов]]
-* ''2007-2008'': проф. [[Рашо Рашев]]
+* ''2007 – 2008'': проф. [[Рашо Рашев]]
-* ''2008-2010'': доц. [[Маргарита Ваклинова]]
+* ''2008 – 2010'': доц. [[Маргарита Ваклинова]]
-* ''2010-    '': доц. [[Людмил Вагалински]]
+* ''2010- '': доц. [[Людмил Вагалински]]
 == Периодични издания ==
@@ Ред 131: / Ред 131: @@
 == Източници ==
 <references />
-* С.Георгиева, В. Велков, ''Библиография на българската археология (1879-1966),'' С. 1974.
+* С.Георгиева, В. Велков, ''Библиография на българската археология (1879 – 1966),'' С. 1974.
 * [[Иван Венедиков]], ''Познайте ги по делата им. Българската интелигенция в моите спомени. Ч. I''. С., 1993.
-* [[Васил Николов]] /ред./, ''Национален Археологически музей. 100 години от откриването на първата експозиция, 18.05.1905 - 18.05.2005''. София 2005.
+* [[Васил Николов]] /ред./, ''Национален Археологически музей. 100 години от откриването на първата експозиция, 18.05.1905 – 18.05.2005''. София 2005.
 == Външни препратки ==
 {{commonscat|National Archaeological Museum, Bulgaria|Национален археологически институт}}
 * [http://www.naim.bg/ Официален сайт]
-* [http://www.naim-bas.com/arche/ Друг нов сайт - виртуално посещение на НАИМ, с видео]
+* [http://www.naim-bas.com/arche/ Друг нов сайт – виртуално посещение на НАИМ, с видео]
 * [http://www.milarodino.com/bg/artandculture/museums_and_galleries/archaeology_museum/ Кратка история на Национален археологически музей от проф. д-р Васил Николов]
 * [http://www.bas.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0126&n=000059&g= Справка за НАИМ в сайта на БАН]
 * [http://stara-sofia.com/lege.html Стари фотографии на Археологическия музей]
 * [http://meteff.blog.bg/history/2008/09/11/.232695 Основатели и първи членове на АИМ]
-* [http://www.sofia-code.org/556/%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%82-%D1%81-%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9-%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D0%B1/ Археологически институт с музей при БАН]
+* [http://www.sofia-code.org/556/археологически-институт-с-музей-при-б/ Археологически институт с музей при БАН]
 * [http://sofiaculture.bg/130/index.php?load=istoria Археологически музей София]