Велмевци: Разлика между версии
Ред 30: | Ред 30: | ||
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а [[Битоля|Манастир]] от 1611-1612 година селото е отбелязано под името ''Велмевче'' с 20 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства)<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 181. </ref>. |
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а [[Битоля|Манастир]] от 1611-1612 година селото е отбелязано под името ''Велмевче'' с 20 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства)<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 181. </ref>. |
||
В XIX век Велмевци е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Илия (Велмевци)|Свети Илия]]“ е от |
В XIX век Велмевци е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Илия (Велмевци)|Свети Илия]]“ е от 1874 година, „[[Света Богородица (Велмевци)|Света Богородица]]“ е по-стара, а „Света Петка“ е от 1999 година.<ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/namesnistva/kicevsko.asp | заглавие = Кичевско архијерејско намесништво | достъп_дата = 15 март 2014 г | издател = Дебарско-кичевска епархија }}</ref> Според [[Васил Кънчов]] в 90-те години Велмевци е голямо село на хубаво място с добра църква и 130 хубави християнски къщи. Населението му се занимава с хлебарство в Битоля.<ref name="Из пътните бележки 23">{{cite book |title= Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 23 }}</ref> Според статистиката му („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в Велмевци има 800 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.239.]</ref> |
||
Цялото население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Велмевци има 960 българи екзархисти и работи българско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.172-173.</ref> |
Цялото население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Велмевци има 960 българи екзархисти и работи българско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.172-173.</ref> |
Версия от 10:37, 20 август 2018
Велмевци Велмевци | |
— село — | |
Стара къща във Велмевци | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Пелагонийски |
Община | Демир Хисар |
Географска област | Демир Хисар |
Надм. височина | 950 m |
Население | 7 души (2002) |
Пощенски код | 6255 |
МПС код | BT |
Велмевци в Общомедия |
Велмевци (Шаблон:Lang-mk) е село в община Демир Хисар, Република Македония.
География
Разположено е на 950 m надморска височина в Бушева планина, в северната част на община Демир Хисар. Землището на Велмевци е 12,1 km2, от които обработваемите площи са 211,1 ha, пасищата заемат 233,3 ha, а горите 729 ha. Част е от областта Горен Демир Хисар. В землището на Велмевци има много извори, както и букови и дъбови гори.[1]
История
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир от 1611-1612 година селото е отбелязано под името Велмевче с 20 джизие ханета (домакинства)[2].
В XIX век Велмевци е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от 1874 година, „Света Богородица“ е по-стара, а „Света Петка“ е от 1999 година.[3] Според Васил Кънчов в 90-те години Велмевци е голямо село на хубаво място с добра църква и 130 хубави християнски къщи. Населението му се занимава с хлебарство в Битоля.[4] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Велмевци има 800 жители, всички българи християни.[5]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Велмевци има 960 българи екзархисти и работи българско училище.[6]
В 1909 година във Велмевци е създаден футболен отбор - един от първите в страната. В памет на това на селската чешма има футболна топка.[1]
В братска могила тук е погребан Йордан Пиперката заедно с трима свой четници.[1]
При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Велмевци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
През 1961 година Велмевци има 227 жители, които през 1994 намаляват на 18,[8] а според преброяването от 2002 година селото има 7 жители и е на път да се обезлюди напълно.[9]
Подобно на много други села в района Велмевци страда от бедното си планинско землище, а след национализацията през 1947 г. процесите на изселване се засилват. Селяните се изселват в Демир Хисар, Кичево, Битоля, Скопие, презокеанските земи и в Европа.[1]
Личности
- Родени във Велмевци
- Ванчо Наумов (? - 1903), български революционер от ВМОРО
- Иван Щерьов Спасов (? - 1939), четник от ВМОРО[10]
- Киро Дойчиновски (р. 1937), историк и политик от Република Македония, агент на югославските тайни служби
- Коце, деец на ВМОРО[11]
- Симеон Смилев (1880 - ?), български революционер от ВМОРО
Бележки
- ↑ а б в г Велмевци // Мој Роден Крај. Посетен на 2018-08-20.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 181.
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 15 март 2014 г.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.239.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.172-173.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 834.
- ↑ Велмевци на сайта на Община Демир Хисар
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Илюстрация Илинден, бр.111, стр. 4
- ↑ Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 395.
|