Направо към съдържанието

Сярско-мелнишко-драмско-неврокопско учителско дружество „Просвещение“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сярско-мелнишко-драмско-неврокопско учителско дружество
Печат на дружеството с надпис „Сѣрско-Мелничко-Драмско-Неврокопско учителско дружество“
Печат на дружеството с надпис „Сѣрско-Мелничко-Драмско-Неврокопско учителско дружество“
Информация
Типпросветна организация
ОснователиПетър Сарафов, Спас Прокопов, Тома Попович, Атанас Поппетров, Стефан Салгънджиев, Ангел Иванов, Кочо Мавродиев, Захари Попов
Основана6 август 1873 г., Неврокоп, Османска империя
Закрита1878 г.
Положениенесъществуваща
Езицибългарски

Сярско-мелнишко-драмско-неврокопското учителско дружество „Просвещение“ е българско учителско сдружение, съществувало от 1873 до 1878 г., имащо за цел утвърждаване на българската просвета в Източна Македония и борба с ширещата се гъркомания.

Дружеството е основано по инициатива на Георги Попиванов и Никола Падарев на 6 август 1873 година на учителския събор в хана на Илия Дуков в Неврокоп (днес град Гоце Делчев). Сред основателите са учителите Петър Сарафов, Спас Прокопов, Тома Попович, Атанас Поппетров, Стефан Салгънджиев, Ангел Иванов, Кочо Мавродиев, Захари Попов. Присъстват и български първенци, сред които Никола Ковачевски и Димко Пандов. През септември 1874 година общото събрание избира ръководство на дружеството. Председател на настоятелството става Никола Падарев, касиер е Петър Сарафов, писар и секретар е Георги Попиванов, а Спас Прокопов и Атанас Поппетров са съветници. Уставът на дружеството е публикуван във вестник „Напредък“ и според него то има за главна задача:

да улеснява според силите си разпространението на просвещението чрез българския език.[1]

Дружеството подготвя и препоръчва учители и подпомага бедни училища и ученици, изпраща стипендианти да следват в Европа и Русия. То съсредоточава дейността си в силно изложените на влиянието на елинизма Драмско и Зъхна, където изпраща добре подготвени учители и много учебници. Получава много български вестници и купува различни книги. Всеки пазарен ден членовете му заседават в Неврокоп.[2] Към края на 1873 година в дружеството членуват 30 учители от Серския санджак, а в касата му има 200 лири, 120 от които отиват за издръжка на български училища. Дружеството изпраща Спас Прокопов като учител в Калапот, а Никола Гологанов в Скрижово. Важна дейност за събиране на средства развива цариградският пълномощник на дружеството Коста Сарафов. Средства на „Просвещение“ даряват както многобройни частни дарители, така и Българската екзархия, Македонската българска дружина и Благодетелното братство „Просвещение“. Сред дарителите личат имената на митрополит Натанаил Охридски, който обещава пожизнено всеки месец да внася в касата на дружеството по една лира, екзарх Антим I, Петко Славейков, Тодор Бурмов. Дружеството има свои благодетели и дарители в Солун, Цариград, Воден, Райково, Якоруда, Пазарджик, Пловдив, Сяр, Либяхово, Горно Броди, Сопот, Пирот, Велес, Кобалища, Плевня, Просочен, Гайтаниново и най-много в Неврокоп. За една година от своето съществуване то има приход в размер на 29945 гроша, основно от дарения. За събиране на средства дружеството организира лотария. За целта са пуснати в подажба 3000 билета на турски, френски и български език, с цена на отделния билет 3 гроша.

След Априлското въстание от 1876 година на дружеството е нанесен силен удар. Членовете му са преследвани от османските власти и гръцкото духовенство, а голяма част от тях попадат в затвора. Архивът му е иззет от властите и унищожен в Драма. По този начин дружеството е разтурено и дейността му е прекратена. Последен документ, в който то се споменава е Мемоарът на българските църковно-училищни общини в Македония от 20 май 1878. Той е подписан от членовете му Стефан Салгънджиев и Георги Либяховски и подпечатан с печата на дружеството.[3][4]

  1. Напредък, №53, 2 август 1875.
  2. Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 245.
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 295 – 296.
  4. Йовков, Илия. Създаване и дейност на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп (1873 – 1876). – В: Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.48-55.