Владимир-Расате

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Владимир Расате
княз на България
Лични данни
Управление 889-893
Роден около 850
Починал след 893
Предшественик Борис I
Наследник Симеон I
Семейство
Династия Крумова династия
Баща Борис I
Майка Мария

Владимир Расате е княз на България от 889 до 893 г. Той е първородният син на княз Борис I Михаил (управлявал от 852 до 889 и за кратко в 893 когато детронира Владимир), който предвид по-късните събития му преотстъпва трона доста ненадейно и сякаш прибързано, за да се замонаши и оттегли в манастир. Не е известно кога точно е роден Владимир. За неговия трети брат Симеон е известно, че е роден около 863-864 г., поради което Владимир несъмнено идва на власт като зрял мъж. Негова по-малка сестра е Княгиня Анна Българска.

В българската историография личността на княз Владимир-Расате се свързва с опита му да възпре налагането на християнската религия в България. Широко разпространено е мнението, че за разлика от баща си, който провежда последователна политика на християнизация, Владимир проявява привързаност към старите езически обичаи на българите. От десетилетия се водят научни дискусии, доколко това отговаря на истината, тъй като изворите, подкрепящи твърдението за езическата реакция на Владимир, не са много и до голяма степен сведенията в тях са съмнителни. Преди всичко това е хрониката на абат Регинон (840-915), която само най-общо съобщава, че, когато става княз, Владимир "... почнал да върши грабежи (според друг превод "... почнал да се занимава с лов..."), да прекарва времето си в пиянство, пиршества и разврат и с всички средства да възвръща новопокръстения народ към езическите обреди". Останалите писмени документи, използвани като извори в тази насока нито директно споменават българския владетел, нито говорят конкретно за насилствено възвръщане към езичеството. Става дума за слова и други видове творби на средновековни автори като Климент Охридски, Константин Преславски и Йоан Екзарх, в които просто са изказани страх и неприязън към езичниците и еретиците или пък се говори за утвърждаването на християнската вяра.

Двойното име Владимир-Расате не се среща в изворите. Във византийските източници, в хрониката на манастира във Фулда (днешна провинция Хесен, Германия) и в домашните писмени паметници владетелят е записан единствено като Владимир — Laodomur, Βαλδιμερ или Μαλαμηρ, където името му е объркано с това на хан Маламир. Името Расате (Rasate) се среща единствено в една преписка към прочутото евангелие от гр. Чивидале, откъдето минава българското пратеничество на път за Рим през 867 г., за да се срещне с папа Николай I. В тази преписка са записани имената на всички членове на тогавашното княжеско семейство — княз Борис I, съпругата му Мария и техните деца. Прибавен е и списък с имената на българските пратеници и техните семейства. Очевидно мнението на мнозина учени, че Расате е езическото име на владетеля, е погрешно. Той действително запазва езическото си име, след като става християнин и продължава да се нарича Владимир. Всъщност Расате явно е прозвище идващо от битките му при Рас - пограничен български град по време на Първата българска държава. [1][2] Явно по името на града-крепост престолонаследника на княз Борис I - Владимир е наречен Владимир Расате, защото както предава в "За управлението на империята" Константин Порфирогенет, Владимир пресича границата и нахлува дълбоко в сръбските земи, но заедно с дванадесетте велики боили е пленен във втората българска война със сърбите около 854 г.[3], което налага лично владетеля Борис I да се намеси за освобождаването им. Сключен е "вечен мир", като сръбските велможи правят дарове и изпращт владетеля с придружаващите го от Достиника до българската крепост Рас[4]. Интересно е, че получените дарове са възприемани в България като данък ("пактон") и признаване на политическата зависимост на сръбските князе от Борис[5] , а от своя страна източникът за събитията Константин Багрянородни първо твърди, че сърбите са победили, но след това пише, че сръбските принцове са отведени в българския двор[6], което фактически свидетелства за успешния за българите завършек на войната.

Извори, подкрепящи хипотезата за езическата реакция на княз Владимир[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Стефанов, П., йеромонах. Юлиан Отстъпник и Владимир-Расате. - В: 1100 г. Велики Преслав. Отг. ред. Т. Тотев. Т. 1. Шумен, 1995, 227-239.
  • Владимиров, Г. Византийско-българският културен диалог в светлината на едно наказание. - Минало, V, 1998, № 3, 15-19.
  • Павлов, П. Бунтари и авантюристи в средновековна България. Велико Търново, 2000.
  • Пелтеков, А. Тешово. С., 2001, с. 39-40, ил. 39.
  • Илиев, Б. Български легенди. Български исторически предания и легенди. С., 2001, 62-65.
  • Райчев, Е. За ловната страст на владетелите във византийската книжнина. За един друг Владимир (Расате). – В: Черно море между Изтока и Запада. VII Понтийски четения, Варна, 10-11 май 2002. Варна, 2003, 139-146.
  • Eggers, M. Die Flußfahrt ostfränkischer Gesandter von Siscia nach Bulgarien (892) in weiterem historischem Kontext. - Südost-Forschungen, 63-64, 2004-2005, 1-17.
  • Йорданов, Й. Антропология на древните българи. Масовият кръгов гроб при Девня. С., 2008 (Българска вечност, 73), 224 с.
  • Васил Златарски, История на Първото българско Царство. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство
  • Steven Runciman, A history of the First Bulgarian Empire, London, 1930. George Bell & Sons, OCLC 832687.
  • Christian Settipani, Continuité des élites à Byzance durant les siècles obscurs. Les Princes caucasiens et l'Empire du VIe au IXe siècle, 2006
  • Foundation for Medieval Genealogy, fmg.ac

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия. История и етнография, 1917.
  2. Карастоянов, Стефан. Косово (геополитически анализ). УИ "Св. Кл. Охридски", ISBN 978-954-07-2541-3, 2007.
  3. Грот, К. Я. Известия Константин Багрянородного о сербах и хорватах, Петроград, 1879, стр. 183
  4. Const. Porphyr., ibid., cap. 32, p. 154—155
  5. Пламен Павлов, СЪРБИЯ В ПОЛИТИКАТА НА КНЯЗ КНЯЗ БОРИС-МИХАИЛ (852-889) И ЦАР СИМЕОН ВЕЛИКИ (893-927), Електронно списание LiterNet, 24.05.2009, № 5 (114)
  6. Const. Porphyr., ibid., cap. 32, p. 154—155
Борис I
Печат на Първото българско царство
княз на България (889 – 893)
Симеон I