Бронзова епоха

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Бронзова ера)
Направо към: навигация, търсене
Човешка праистория и история
Homo, Homo erectus,
Homo sapiens
вижте също: Историческа периодизация, Футурология, Съвременна епоха
Бъдеще

Бронзовата епоха е период в историята на човечеството, определен на базата на археологически проучвания, характеризиращ се с водещата роля на металните предмети произведени от бронз, свързано с рудния добив и подобрената обработка на медта и оловото и създаването на бронзови сплави. Бронзовата епоха е втората, по-късна фаза на епохата на ранния метал, сменила медната епоха и предшестваща желязната епоха. Като цяло хронологическите рамки на бронзовата епоха се вместват между 3500 г. пр.н.е. до 1100 г. пр.н.е., като при различните култури има известни различия – в Близкия изток обхваща времето от 3300 г. пр.н.е. до 1200 г. пр.н.е., в Европа от 3200 г. пр.н.е. до 600 г. пр.н.е., в Средна Европа от 2200 г. пр.н.е. до 800 г. пр.н.е..

Бронзът е сплав, състояща се от 90% мед и 10% арсен или 10% калай и е много по-твърд от медта.

Регионална проява на бронзовата епоха[редактиране | редактиране на кода]

Клинописно писмо от 2041 – 2040 г. пр.н.е.

Предна Азия се смята за мястото на започването на европейската технология на бронзовата епоха. Оттам се експортират новият материал и необходимите инструменти (ноу-хау).

Доказано е, че производството на бронз в Палестина започва още през 3300 пр.н.е., в Египет – около 2700 г. пр.н.е., в Средна Европа – около 2200 г. пр.н.е. и в Северна Европа – около 1800 г. пр.н.е. Затова следва разделението на „ранна бронзова епоха“, „средна бронзова епоха“ и „късна бронзова епоха“.

Главната разлика между културите от бронзовата епоха е развитието на първите надписи. В Египет – йероглифи, в Предния Ориент – клинописно писмо, в Средиземномориетомикенската култура с Линеар Б са били вече в състояние да четат и пишат.

Обща периодизация на бронзовата епоха[редактиране | редактиране на кода]

Бронзовата епоха се дели на ранна, средна и късна. В ранния си етап тя обхваща площ от 8 – 10 млн. км², като към края достига 40 – 43 млн. км². В продължение на цялата бронзова епоха се осъществява формиране, развитие и смяна на редица металургични провинции.

Розова граница – бронзовата епоха през 2000 г. пр.н.е.
  Ловци   Скотовъдци   Земеделци   Земеделци/Ранни цивилизации   Ранни цивилизации   Ненаселени територии

Ранна бронзова епоха[редактиране | редактиране на кода]

Майкопска култура в Северен Кавказ – вероятното място на откриването на бронза
Артефакти от бронзовата епоха – Музей в Тулуза

Границата, отделяща медната епоха от бронзовата е разпадът на Балкано-Карпатската металургична провинция (през първата половина на IV хилядолетие пр.н.е.) и формирането около 3500 – 3300 г. пр.н.е. на Циркумпонтийската металургична провинция. В границите на Циркумпонтийската металургична провинция, доминираща през ранната и средната бронзова епоха са открити и е започнала експлоатацията на медно-рудните центрове на Южен Кавказ, Анатолия, Балкано-Карпатския регион, Егейските острови. На запад от тях функционират планинските металургични центрове на Южните Алпи, Иберийския полуостров, Британските острови, а на юг и югоизток металообработващи култури са известни в Египет, Арабия, Иран и Афганистан, включително Пакистан.

Мястото и времето за откриване на начините за получаване на бронз не са известни. Може да се предполага, че бронзът е открит едновременно на няколко места. Най-ранните бронзови изделия с примеси на олово са открити в Иран и Ирак и датират от края на четвъртото хилядолетие преди новата ера. Има обаче свидетелства и за по-ранно откриване на бронз в Тайланд от V хил. пр. н.е. Изделия от бронз съдържащи примеси от арсен са се изработвали в Анатолия и от двете страни на Кавказ през III хил. пр. н.е. Някои бронзови изделия на майкопската култура датират още от IV хил. пр. н.е. Тези датировки са спорни, тъй като други анализи на Майкопската култура свидетелстват, че тези изделия са от III хил. пр.н.е.

В началото на бронзовата епоха се формират и активно започват да взаимодействат два блока от човешки общности в Евразия. Южно от централно планинския пояс (Саяно-Алтай – Памир и Тян ШанКавказКарпатиАлпи) се формират общества със сложна социална култура, стопанство основано на взаимодействието на земеделие и животновъдство, появата на градове, писменост и държавни образувания. На север, в Евразийските степи се формират войнстващи общества на номади скотовъдци.

Средна бронзова епоха[редактиране | редактиране на кода]

При средната бронзова епоха (2600 – 1900 г. пр.н.е.) зоните заети от металодобивни култури се разширяват (предимно на север). Циркумпонтийската металургична провинция като цяло съхранява своята структура и продължава да бъде централна система на производствените металургични центрове на Евразия.

Късна бронзова епоха[редактиране | редактиране на кода]

Началото на късната бронзова епоха бележи разпада на Циркумпонтийската металургична провинция на границата между III и II хил. пр. н.е. и формирането на цяла верига нови металургични провинции, отразяващи в различни степени най-важните черти на планинско-металургичното производство практикувано в централните огнища на Циркумпонтийската металургична провинция.

Сред металургичните провинции от късната бронзова епоха най-голяма е Евразийската степна металургична провинция (около 8 млн. кв.км), наследила традициите на Циркумпонтийската металургична провинция. На юг тя граничи с малките по площ, но отличаващи се с особено богатство и разнообразие на формите на изделията, а също и с характера на сплавите, Кавказка металургична провинция и Ирано-Афганска металургична провинция. От Саяно-Алтай до Индокитай се изграждат производствените центрове със сложната си по характера на формиране Източноазиатска металургична провинция. Разнообразните форми на висококачествени изделия на Европейската металургична провинция простираща се от Северните Балкани до Атлантическото крайбрежие на Европа са съсредоточени основно в богатите и многочислени съкровища. На юг тя граничи със Средиземноморската металургична провинция, съществено различаваща се от Европейската металургична провинция по начина на производство и формите на изделията.

През 1300 – 1200 г. пр.н.е. се случва катастрофа. Само за няколко столетия (1000 – 800 г. пр.н.е.) се разпадат или се изменят културите практически върху цялото пространство от Атлантическия до Тихия океан. Осъществява се грандиозно преселение на народите. Започва преходът към ранната желязна епоха. Най-късно рецидивите на бронзовата епоха се съхраняват на келтска територия (Атлантическа Европа).

Европа и Близкия изток[редактиране | редактиране на кода]

Месопотамия[редактиране | редактиране на кода]

Подобно на Египет в Месопотамия вече е развита една висша култура − от около 3500 г. пр.н.е. − със земеделие, писменост, градостроителство и организирана държавност, преди да дойде новият материал бронз към разпространения вече мед. Необходимият калай за производството на бронз вероятно се внася от съседните региони в Западен Иран и Узбекистан. Употребата на бронз се налага в по-големи размери едва през II хил. пр. Хр. В предния Ориент най-късно около 1000 г. пр.н.е. бронзът е заменен от желязото като по-подходящ материал.

Египет[редактиране | редактиране на кода]

В Египет медта е известна от около 4000 г. пр.н.е. доказано в културата Бадари, към която от началото винаги са добавяли част арсен. Следващото хилядолетие в Горен Египет е доминирано от Накадската култура, а в Долен Египет от културата Маади. Двете култури принадлежат към медната епоха. Бронзовата епоха започва малко след появяването на египетската държава, малко преди 2700 г. пр.н.е. Първият истински бронз (мед и 7 – 9% калай) е намерен в съдове в гроба на фараон Хасехемуи. Старото царство (около 3000 – 2200 г. пр.н.е.) се определя като ранна бронзова епоха, Средното царство (около 2000 – 1650 г. пр.н.е.) като средна бронзова епоха и Новото царство (около 1550 – 1070 г. пр.н.е.) като късна бронзова епоха. Поради недостиг на суровини в Египет почти всички бронзови предмети се внасят. Каменни инструменти се употребяват и по-нататък през цялата епоха.

Южна Арабия[редактиране | редактиране на кода]

Предисторията на Южна Арабия е досега малко проучвана. Вероятно металната технология е внесена тук от Палестина. Желязната епоха тук започва през I хил. пр. Хр. с появяването на една висша култура. До около 3200 г. пр.н.е. тук се живеело вероятно по номадски. След това се появяват селища, керамика и обработка на земята.

Времето на въвеждането на бронза е още недоказано, мед и медни легировки са със сигурност доказани от около 2500 г. пр.н.е.

Палестина[редактиране | редактиране на кода]

Бронзовата епоха в Палестина започва около 3300 г. пр.н.е..

Предшествана е от каменно-медната епоха с висок стандарт на металната обработка (Nachal Mischmar). Бронзовата епоха в Палестина се отличава с появата на градове-държави. Палестина се намира между високоразвитите култури на Египет, Сирия и Месопотамия и е силно повлияна от тях като съседна страна.

С ранната бронзова епоха (ок. 3300 – 2000 г. пр.н.е.) много села са изоставени и се създават нови селища, които до голяма степен вече имат градски характер. Много от тях са силно укрепени, което показва, че са настъпили военни времена. Грънчарството вече е високотехнологично. Керамиката е отчасти рисувана. От този период са запазени само малко метални артефакти, на които към медта не е добавян калай и така не е произвеждан още истински бронз. Мъртвите са погребвани директно в издълбани в скалата масови гробове. Страната е организирана от градове-държави. Има множество доказателства за обширна търговия, макар че съседите египтяни рано започват да заобикалят Палестина по морски път, за да стигнат до Библос и Сирия. От 2400 до 2000 г. пр.н.е. в Палестина почти не се намират археологически находки.

От 2000 г. пр.н.е. започва средната бронзова епоха. В началото на тази епоха населението живее по номадски. От 1800 г. пр.н.е. отново възникват множество градове. Търговията с Египет процъфтява. В Йерихон са открити множество добре запазени гробове от това време, в които са намерени преди всичко дървени предмети като мебели и паници. На други места са намерени златни украшения. Находките от бронзови оръжия показват, че се е произвеждал вече истински бронз.

От 1550 г. пр.н.е. Палестина е завладяна от Египет, което означава започването на късната бронзова епоха в страната. Градовете-държави продължават да съществуват и с появата на писмеността регионът бележи значителен напредък.

Кипър[редактиране | редактиране на кода]

Фреска от антилопи от Акротири

Бронзовата епоха в Кипър започва около 2600 г. пр.н.е. Тук имало големи залежи от мед. Не е ясно дали островът е наречен на думата „купфер“ (мед) или обратно.

С началото на средната бронзова епоха (ок. 1900 – 1650 г. пр.н.е.) са доказани множество контакти с другите средиземноморски култури. Кипър (като Alaschia) е споменаван в клинописни надписи. През края на периода се водят войни. Често се намират оръжия и селищата са силно укрепени. Това вероятно е свързано с политически неспокойствия в Сирия и Мала Азия. Търговията с Египет и Палестина силно се увеличава. Кипър става износител на мед и малки шишета, които вероятно са съдържали луксозни мазила. През късната бронзова епоха (ок. 1650 – 1050 г. пр.н.е.) се създават градове и една азбука.

Ранно гръцко влияние[редактиране | редактиране на кода]

През III хил. пр.н.е. на Крит се развиват множество селища като средище на ръчното производство и търговията. Минойската култура се разпространява и на територията на континентална Гърция. Там независимо от нея процъфтява микенската култура, считана за първата високоразвита култура на Европа[източник? (Поискан преди 10 дни)]. Появява се икономически доминиращо висше общество, което с течение на времето получава монархически владетелски статут.

На островната група на Цикладите в южната част на Егейско море бронзовата епоха започва с еладския период (Helladikum) на цикладската култура.

В западната част на Предна Азия раннобронзовата епоха на фазата Троя I (около 2800 г. пр.н.е.) се определя като ранна бронзова епоха. Условното наименование на сходните култури в ареала на западното егейско крайбрежие на Мала Азия в бронзовата епоха (около 3000 – 1200 гг. пр.н.е.) е Западноанатолийска цивилизация.

Средно- и северноевропейска бронзова епоха[редактиране | редактиране на кода]

Слънчева колесница теглена от кон, от Трундхолм – важна част от митологията на северната бронзова епоха, Дания

Бронзовата епоха пристига късно в Средна и Северна Европа – около 2200 г. пр.н.е.

Други европейски култури от бронзовата епоха[редактиране | редактиране на кода]

Бронзовата епоха в степния пояс[редактиране | редактиране на кода]

Курганната хипотеза се отнася към къснобронзовото разделяне на единната преди това прото-индоевропейска цивилизация населяваща причерноморските степи. В различните индоевропейски езици бронзът произлиза от общ корен. Мария Гимбутас и последователите ѝ свързват с протоиндоевропейците такива култури от ранната бронзова епоха като катакомбната културно-историческа общност и ямната култура.

В началото на II хил. пр.н.е. започва разпространение на индоевропейските племена на изток и на запад. Андроновската култура свързвана с индоиранците заема обширни части от пространствата на Централна Евразия (вж. Синтаща, Аркаим). Залог за успеха на разпространението на индоевропейците става наличието на новаторски технологии за онова време като колесницата и меча.

Индоевропейските пришълци от запад повлияват на културата от бронзовата епоха в Южен Сибир – най-вече на карасукската и тагарската култури. Находки на идентично оръжие на разстояние от хиляди километри позволява на археолозите да предположат, че над туземните народи от степния пояс на Евразия от XVI в. пр.н.е. господства някакъв подвижен конен елит.[1]

Бронзова епоха в България[редактиране | редактиране на кода]

Бронзовата епоха в България съвпада с III и II хил. пр. Хр. В много селищни могили от новокаменната или каменно-медната епоха най–горните културни пластове илюстрират само първите фази на бронзовата култура, а не нейното последващо развитие, което показва, че носителите на тази култура след един сравнително къс период на живот на едно място напускат старите обиталища и се заселват на нови места. Така е например в Караново, където Караново VII представлява първата фаза на една нова бронзова култура, но нейното продължение не се открива в същото селище. В Казанлък бронзовата култура е след хиатус върху развалините на неолитно селище от типа Караново I-III.

Особено значение за праисторията на балканските земи имат условно наречените наколни селища, открити в дълбоките слоеве на Варненското езеро.

Най-важните данни, които притежаваме за културата на бронза, са почерпени от изследването на някои селищни могили – Дипсизката могила при с. Езеро, Новозагорско, могилите в Казанлък, в с. Биково, Старозагорско, в Свети Кирилово, Веселиново и Михалич, Хасковско, Разкопаница и Юнаците, Пловдивско. В Циганската могила в Нова Загора бронзовата култура е засвидетелствала пряко продължение на ранния бронз в Дипсизката могила в нейните средни фази, като продължава развитието на културата до ранножелязната епоха. Особено интересна група находища от бронзовата епоха има в Северозападна България. Най–важно от тях е селището при с. Балей на р. Тимок.

Появата на бронзовата култура в България се свързва с най-стария културен пласт на Троя. В селището при с. Езеро бронзовата култура е представена в минимум 13 жилищни хоризонта (някои автори са склонни да смятат, че хоризонтите са 15 – 16) в пласт, дебел 3,5 м, първите хоризонти от който най-вероятно датират във времето преди Троя I-IV хоризонт.

Керамиката през бронзовата епоха в България изглежда се изработвала на специални плоски глинени кръгове, останки от които говорят за зачатъци на техниката на колелото. Явяват се типични за бронзовата епоха чаши с обърнат навън ръб на устието, с или без дръжки, т.нар. чаши тип „Свети Кирилово“. Освен такива чаши в западната част на Горнотракийската низина се появяват друг тип остродънни чаши, наречени чаши тип „Юнаците“ (наречени по епонимния обект). Интересното при тези чаши е, това че с острото си дъно те не могат да стоят на него, оттук някои учени изказват теорията, че те са за пиене на вино „на екс“. Дълбоки делви с цилиндрични шии и малки дръжчици, кани с една дръжка и косо отрязано устие и подобни съдове се срещат масово в ранната и средната фаза на бронзовата епоха.

Типични за бронзовата епоха са съдове с дръжки, наподобяващи животински фигури, много обобщени като обем и стилизирани в духа на изкуството на епохата, но със своеобразна геометрична изразителност. Дръжките не възпроизвеждат определен вид животно, а животно въобще.

По отношение на погребалните обреди през бронзовата епоха за първи път на територията на България се появяват могилни гробове.

Късната бронзова епоха (1650 – 1200 г. пр. Хр.), както във Варненско, така и почти в цялата страна, показва ново разместване на населението. Миграционни процеси и нови контакти са засвидетелствани през ХIII-ХII в. пр. Хр. чрез колективни находки от сърпове при Суворово, бронзови сечива. Е

Със започването на желязната епоха етническите процеси вече приемат познатия от историята облик. Траките вече трайно са настанени по нашите земи. Започва и гръцката колонизация. Траки и колонисти активно си съжителстват. Проучени са много тракийски некрополи, които чрез находките показват и връзките с древна Гърция и своето самостоятелно развитие.

Бронзовата епоха в Близкия изток[редактиране | редактиране на кода]

Зикурат в Ур – паметник на шумерската архитектура от бронзовата епоха

В Близкия изток на трите периода съответстват следните времеви интервали:

  • РБЕ – Ранна бронзова епоха (3500 – 2000 г. пр.н.е.)
  • СБЕ – Средна бронзова епоха (2000 – 1600 г. пр.н.е.)
  • КБЕ – Късна бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр.н.е.)

Всяка епоха се разделя на по-кратки периоди: пример РБЕ I, РБЕ II, СБЕ IIa и др.

Бронзовата епоха в Близкия изток започва в Анатолия (съвременна Турция). Анатолийските планини имат богати залежи от мед и олово. Мед се е добивала и на остров Кипър, в Древен Египет, Израел, Иран и в Персийския залив. Медта обикновено се смесвала с арсен, а растящата необходимост от олово в региона оформя търговски маршрути минаващи през Анатолия. По море мед се е доставяла в Древен Египет и Месопотамия.

Ранната бронзова епоха е характерна с появата на урбанизация и възникването на градове-държави, както и с появяването на писмеността (Урук, IV хилядолетие пр.н.е.). По време на средната бронзова епоха е установено силно прегрупиране в региона – (аморити, хети, хурити, хиксоси и навярно израилтяни).

През късната бронзова епоха доминира конкуренция между могъщите държави в региона и техните васали (Древен Египет, Асирия, Вавилон, хети, митанийци). Широки контакти се осъществяват с егейската цивилизация на ахейците, при които медта играе важна роля. Бронзовата епоха в Близкия изток завършва с историческо явление, което в средите на професионалните изследователи е прието да се нарича бронзов колапс. Тези събития имат отражение в цялото Източно Средиземноморие и Близкия изток.

Желязото се появява в Близкия изток и Анатолия едва през късната бронзова епоха. Настъпването на желязната епоха се свързва най-вече с политически промени, а не толкова с пробив в металургията.

Подразделения на бронзовата епоха[редактиране | редактиране на кода]

Бронзовата епоха в Близкия изток:

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]