Гвинея

Вижте пояснителната страница за други значения на Гвинея.

---

Република Гвинея на френски: République de Guinée
Знаме        Герб
Девиз: Travail, Justice, Solidarité Труд, справедливост, солидарност
Химн: Liberté
Местоположение на Гвинея
География и население
Площ	245 857 km² (на 75-то място)
Столица	Конакри
Най-голям град	Конакри
Официален език	френски
Население (2015)	11 780 162 (на 75-то място)
Гъстота на нас.	51,7 души/km²
Управление
Форма	Република
Президент (и.д.)	Алфа Конде
Министър-председател	Мохамед Саид Фофана
История
Независимост – обявена	от Франция 2 октомври 1958
Икономика
БВП (ППС, 2009)	$10 516 млн $ (на 112-то място)
БВП на човек (ППС)	$991 $
Валута	Гвинейски франк (GNF)
Други данни
Часова зона	+2
Автомобилно движение	дясно
Интернет домейн	gn
Телефонен код	224
ITU префикс	GUI
Официален сайт	www.presidence.gov.gn
Гвинея в Общомедия

Топографска карта на Гвинея

Република Гвинея (на френски: République de Guinée) е държава в Западна Африка. Столица на страната е град Конакри.

Страната граничи на север със Сенегал и Мали, на изток с република Кот д'Ивоар, на юг с Либерия, на югозапад със Сиера Леоне, на северозапад с Гвинея-Бисау. На запад има излаз на Атлантическия океан.

История

Думата „гвинея“ е от берберски произход и означава общност на чернокожи суданци.

• ХV век територията на Гвинея влиза в състава на държавите Гана и Мали;
• ХVI в. – португалски мореплаватели описват крайбрежието;
• 1725 г. – създава се военно-феодална държава от племето фулбе;
• 1896 г. – френски войски завземат цялата територия на Гвинея;
• 1904 г. – страната влиза в състава на Френска Западна Африка;
• 2 октомври 1958 г. – провъзгласяване на независимостта на Гвинея след проведен референдум. Президент на страната става Ахмед Секу Туре. След неговата смърт през 1984 г. властта преминава в ръцете на Военния комитет за национално възраждане. Президент на страната става неговият ръководител – полковник Лансана Конте.

Административно деление

Гвинея е разделена на 8 региона, като всеки от регионите се поделя на префектури. Префектурите са общо 34.

Природа

Три големи реки в Западна Африка извират от Гвинея, от областта Фута Джалон-Нигер, Гамбия и Сенегал.

Икономика

Около 80% от приходите на Гвинея са от износ на боксит (близо една трета от световните запаси) и желязна руда. Диамантите и златото също осигуряват печалби на страната. Интерес към минералните богатства на страната проявяват канадски и китайски компании. Под линията на бедността обаче продължават да живеят 47% от населението, а средното дневно възнаграждение варира между $2 – 3. Гвинея полага усилия в привличането на чужди инвестиции и провежда активна борба с корупцията, но зле развитата инфраструктура продължава да е спънка за инвеститорите. Земеделието също заема голям дял в икономиката, като 76% от работната ръка е заето в тази област. Климатът и почвите благоприятстват отглеждането на различни видове култури, като основните са ориз, кафе, палмови ядки, ананаси, касава и други. Основни вносни суровини са петрол, метали и зърнени храни. Най-големите търговски партньори на Гвинея са Южна Корея, Русия, Украйна, Китай, САЩ и Испания.

Население

Населението се състои от няколко етнически групи, като 3 са основните. В областта Фута Джалон преобладават фулбе, които са приблизително 40% от общото население на страната; в северната част живеят малинке – 30% от населението; други големи етнически групи са: киси, кпеле, сусу – 20%.

Религия

Религиозна структура на страната през 2010 г:

• ислям – 84,4%
• католицизъм – 7,5%
• протестантство – 3,4%
• племенна религия – 2,7%
• атеизъм – 1,8%
• други – 0,2%.

Здравоопазване

Гвинея е реорганизирала своята здравна система от инициативата в Бамако от 1987 г. – формално рекламират базирани в общности методи на увеличаване на достъпността до лекарства и услугите за здравоопазването до населението частично покрай прилагане на потребителски такси.

Новата стратегия драматично увеличава достъпа през базирана в общност реформа в здравеопазването, като резултатът е бил по-ефективно и справедливо условие на услугите. Изчерпателният подход бил разширен във всички области на здравеопазването, с последващо подобрение на индикаторите за здравеопазване и подобрение на ефективността на здравоопазването и цената.

Общественото здравоопазване на Гвинея е дефинирано от Закон номер 9 на 19 юни 1997 г.

Култура

Съпоставена с другите западни африкански страни, Гвинея е богата на музикални традиции. Джаз групата Бамбея става популярна през 1960-те след Гвинейската независимост. Живеещият във Ванкувър китарист Алфа Яя Дяло е родом от Гвинея и ползва традиционни ритми и мелодии в композициите си, с които печели две Джуно награди.

Спорт

Главният и водещ спорт в Гвинея е футболът и въпреки че националният отбор по футбол никога не е участвал в Световното първенство, изгледал е осем финала в Купа на африканските нации. Били са втори през 1976 г. и са достигнали до четвърт финалите през 2004 и 2006 г. Настоящият треньор на националния тим е Ноузарет.

Плуването е популярно край столицата.

Транспорт

Железницата, която свързва Конакри с Бамако вече е изоставена. През 2006 г. всички пътуват в страната с автомобили. Има въздушна линия, но само международна. Повечето превозни средства в Гвинея са на около 20 години. Такситата в Гвинея са най-често с 4 врати. Собственикът на таксито може да го даде и под наем. Местните жители без превозни средства разчитат само на тези таксита или на автобуси, които ги возят из града и из провинцията. Използват се и коне и магарета, предназначени за теглене на каруци, обаче това се използва главно за транспортиране строителни материали.

Външни препратки

• Информация за Гвинея в CIA World Factbook (на английски език)

Портал

Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.