Уикипедия:Разговори: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Nadka0204 (беседа | приноси)
Ред 766: Ред 766:
::Ако ще превеждаш интерфейса на Уикиданни, задачата е доста-по-всеобхватна. Според мен така: Уикимедия шаблон, Уикимедия категория, Уикимедия (пояснение)--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:44, 20 април 2016 (UTC)
::Ако ще превеждаш интерфейса на Уикиданни, задачата е доста-по-всеобхватна. Според мен така: Уикимедия шаблон, Уикимедия категория, Уикимедия (пояснение)--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:44, 20 април 2016 (UTC)
::: Няма проблем да помагаме. Давай следващите питанки, ако има такива, {{Пинг|Termininja|p=}}.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:49, 20 април 2016 (UTC)
::: Няма проблем да помагаме. Давай следващите питанки, ако има такива, {{Пинг|Termininja|p=}}.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:49, 20 април 2016 (UTC)

== Селата в обл.Русе днес ==

Родена съм в Русенско село и искам да знам за състоянието на селата днес!!!

Версия от 13:34, 20 април 2016

  Първи стъпки   Правна рамка   Енциклопедично
съдържание
  Уикиетикет   Редактиране
на страници
  Портал на
общността
  Навигация  

Съкращение: У:Р, WP:VP, Архив: 2004-2024

Здравейте и добре дошли! Това е страницата за обсъждания на общността на Уикипедия на български език. Ако в момента пристигате на този сайт, някои негови аспекти могат да се окажат объркващи и нови за вас – затова с удоволствие ще ви помогнем.

Страниците Първи стъпки, Наръчник на уикипедианеца, Портал на общността и Често задавани въпроси ще ви помогнат с някои стандартни насоки, от които има нужда всеки нов редактор на Уикипедия. Ако в помощните страници има неясни места, непременно ни кажете, за да ги подобрим при първа възможност. Разгледайте ги, но и не се колебайте направо да зададете тук своите въпроси.

Отново ви приветстваме за добре дошли!

За качването на снимки и авторските права

Здравейте, Опитвам се да да кача снимка на корицата на собствената си книга, чийто издател съм аз - и съответно единствен ноител на авторски права. Корицата вече беше свалена веднъж и поради това излиза грешка при повторен опит.

За качването на снимки и авторските права

Здравейте! Някой може ли набързо да ме консултира по въпроса? Мисълта ми е следната. Качих статия за Маршалската служба на Съединените щати, която е доста неизвестна за широката общественост, защото няма друг аналог. От друга страна в България са излъчени доста филми и сериали, които засягат работата ѝ и исках да напиша абзац за тях, който би бил доста илюстративен за работата на службата. Искам да посоча филмите и сериалите с кратко описание и за всеки един да сложа по две снимки - една снимка от филма/ сериала и до нея една снимка от реалната работа на службата, която е вдъхновила съответния режисьор/ сценарист. За съжаление в Общопедията няма качествени снимки на въпросните филми и сериали. Как мога да кача снимки от мрежата, без да нарушавам авторски права? Поздрави! B.Velikov (беседа) 02:58, 1 март 2016 (UTC)[отговор]

За снимка от филм няма начин. За снимка от „реалната работа“ зависи кой и кога е направил снимката и под какъв лизенз е публикувана ако е публикувана някъде. Откъде е въпросната снимка и кой я е правил? --Сале (беседа) 07:18, 1 март 2016 (UTC)[отговор]
Не говоря за скрийншотове, а за материали от филмите и сериалите, излъчвани в България, които като ги види обикновеният читател на статията да направи връзката. Говоря за тези снимки:

http://www.nbc.com/sites/nbcunbc/files/files/styles/nbc_gallery_slide/public/scet/photos/393/7726/chs_871.JPG?itok=y_n4k3gz

https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/236x/54/a3/66/54a366a1a3fe7b1fae711289b1c610d4.jpg

https://www.movieposter.com/posters/archive/main/115/MPW-57527 На някои други филми има качени снимки в Общопедията, но са с малки размери, ако и за тях мога да кача с малко по-големи размери. Става дума за Tombstone от 1993г. с Кърт Ръсел, The Fugitive от 1993г. с Харисън Форд, и U.S. Marshals от 1998г. с Томи Лий Джоунс.B.Velikov (беседа) 11:49, 1 март 2016 (UTC)[отговор]

Направо да Ви го кажа - Не можете да качвате никакви снимки от никакви филми, освен ако не сте ги направили лично Вие. Това е положението. Дори не можете да покажете тези, които са показани в други Уикипедии и се водят като несвободни. --Rumensz (беседа) 16:37, 1 март 2016 (UTC)[отговор]
Ами, хубаво. Като не може, здраве да е. Благодаря за отговора. B.Velikov (беседа) 17:03, 1 март 2016 (UTC)[отговор]
B.Velikov, по принцип имай предвид да търсиш не само сред вече каченото в Общомедия, но също и в метатърсачката на Creative Commons. Може и директно в търсачките на съответните услуги, разбира се: просто е по-удобно от едно място. Сорри, ако вече го знаеш. А, и разбира се, евентуални свободни неща ще трябва да се качат първо в Общомедия. За Flickr конкретно даже май имаше някакъв бот, който качва сам по заявка, но трябва да си припомня, щото отдавна не съм го правил. — Luchesar • Б/П 17:14, 1 март 2016 (UTC)[отговор]
Между другото, поздравления и за тази статия! Много се радвам, че се намери човек с явно доста сходни на моите интереси, който обаче успява и реално да прави неща – и то забележително добре. — Luchesar • Б/П 17:28, 1 март 2016 (UTC)[отговор]
Без подходящи снимки стана доста саката таблицата, но това мога да направя по въпроса... B.Velikov (беседа) 21:47, 1 март 2016 (UTC)[отговор]
Винаги има какво да се желае, но мисля, че се е получило много добре. :) Позволих си малко да пипна и аз тук-там. — Luchesar • Б/П 23:27, 1 март 2016 (UTC)[отговор]

Grants:IdeaLab/Inspire е хубаво място за даване на идеи относно „проверка на съдържание и консервация(?)“ (content review and curation). Идеи се приемат в идния месец. Вече са предложени неща като автоматично разпознаване на новаци с добра воля и улесняване на намирането на некатегоризирани снимки в Общомедия (последното от съвсем нашата си Spiritia:. --Лорд Бъмбъри (беседа) 11:12, 1 март 2016 (UTC)[отговор]

Конференция на Уикимедия

Вж. m:Talk:Wikimedians of Bulgaria#Конференция на Уикимедия (https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Talk:Wikimedians_of_Bulgaria&oldid=15398168). --Лорд Бъмбъри (беседа) 12:17, 1 март 2016 (UTC)[отговор]

Уики уикенд: семинар - 19 март и споделено уики пространство - 20 март

Да опитаме нещо ново - уики уикенд. Освен уики семинар в събота, 19 март, на който с едно почесване се сетих за поне няколко важни неща за обсъждане, да направим и едно споделено уики пространство на 20 март с волна програма и задължителен лаптоп за редактиране. :) Добре дошли на всички в който от двата дни ви е удобно. :) Спири ··· - - - ··· 21:33, 2 март 2016 (UTC)[отговор]

Аз само пак ще пробвам да си пробутам идеята за обсъждане на източниците, качеството им и т.н. в духа на неотдавнашните полемики. Не се натискам изключително много, щото ми се ще още малко да слегне пушилката, но поне да напомня. И специално пингвам Сале, защото много ще се радвам да се включи: с него може да се колим, може да се бесим, но позицията му я разбирам и уважавам – и съответно силно ценя. — Luchesar • Б/П 21:48, 2 март 2016 (UTC)[отговор]
Преди да си се почесала в обратната посока и да си забравила важните неща, може също да не е зле да ги напишеш, между другото. ;) — Luchesar • Б/П 21:53, 2 март 2016 (UTC)[отговор]
Съм, съм :) Спири ··· - - - ··· 21:54, 2 март 2016 (UTC)[отговор]
Оф, да, сорри. Ама включвай ги в Уикипедия:Уикисреща/Семинари, плс, щото иначе е въпрос на късмет да забележиш такава нова страница в Последни промени, а на промените в Текущи съобщения/Информация‎‎ не винаги човек обръща внимание. :) — Luchesar • Б/П 22:11, 2 март 2016 (UTC)[отговор]

За тоягата и моркова

Привет на всички! Първият ми ясен спомен като редактор в Уикипедия е обичайното съобщение за добре дошли. Но в него имаше нещо не съвсем обичайно: благодарност за някаква иначе нищожна корекция, която бях направил в някаква статия. Колкото и дребен да бе тоя знак на признателност, без него едва ли щях въобще да запомня събитието. Но то не само остана в паметта ми, а дори днес все още си спомням с някакво топло чувство за него: някой беше обърнал внимание на скромното ми желание да помогна. Какво последва от това едва ли е нужно да обяснявам.

Fast forward точно 10 години по-късно. Давам си сметка, че като изключа обичайните и шаблонни (играта на думи не е случайна :) поздравления за добре дошли, повечето съобщения, които оставям по беседи на анонимни редактори, са критични. Понякога доста критични. А напоследък дори саркастични. Не че непременно те не си ги заслужават, но се замислих повече за друго: освен да размахвам тояга, май въобще съм забравил да раздавам поне от време на време и по някой морков. А съм убеден, че всички ще се съгласите колко важни са морковите, и колко много повече и по-проникновено могат да мотивират хората да се стараят, в сравнение с тоягите.

TL;DR: Вече има шаблон {{благодарност}}, който можете да използвате също и като {{благодаря}} или просто {{мерси}}. Понеже обаче е нужно да се употребява чрез заместване, най-добре просто използвайте менюто „Работни шаблони“ → „Шаблони за беседи“. Силно желателно е да се укаже за коя страница благодарите, освен ако полезните приноси не са в действително много страници. Това е. И наистина...

  Здравейте! Искам лично да Ви благодаря за редакциите в Уикипедия. Енциклопедията има нужда точно от хора като Вас! Надявам се, че ще продължите и в бъдеще да обогатявате по такъв чудесен начин свободното и общодостъпно познание на родния ни език. Още веднъж най-сърдечни благодарности – и не забравяйте също, че винаги можете да се регистрирате.

— Luchesar • Б/П 23:31, 2 март 2016 (UTC)[отговор]

Добре дошли и благодаря за рибата

Някои от новите регистрирани редактори също заслужават моркови, затова промених и шаблона {{добре дошли}}. Чрез параметъра статия, стандартното, насърчаващо първите стъпки встъпление може да бъде заменено с благодарност за вече направени добри редакции в конкретна страница. Каква е разликата на практика се вижда тук (обърнете внимание и на резюметата: там си личи как точно е използван шаблона). — Luchesar • Б/П 22:54, 3 март 2016 (UTC)[отговор]

Това каква връзка има с рибата?--Stanqo (беседа) 07:17, 4 март 2016 (UTC)[отговор]
Заигравка със „Сбогом и благодаря за рибата“? --Уанфала (беседа) 09:45, 4 март 2016 (UTC)[отговор]
Харесвам! — Luchesar • Б/П 21:05, 4 март 2016 (UTC)[отговор]

No mercy

Едва ли е нужно да се изпада в излишен алтруизъм или екзистенциални кризи. 10 години по-рано няма нищо общо със сега. Тогава компютри и Интернет имаха определен клас хора, а сега всеки идиот може да си цъка на смартфона. Така че, бой по медузите, без заигравка. --Rumensz (беседа) 17:46, 15 март 2016 (UTC)[отговор]

Добра забележка за опейзанчването на Интернет потребителите, но може би точно заради това е важно да не млатим с тоягата наред, щот читавите и без друго не са много. ;) — Luchesar • Б/П 20:23, 15 март 2016 (UTC)[отговор]

Обърнаха се към мен, но понеже аз не съм компетентен по темата, ако някой е наясно и има желание, може да внесе яснота по повдигнатите въпроси на беседата. --Termininja 18:33, 5 март 2016 (UTC)[отговор]

А за какво накратко е темата? Актуалното административно деление на България включва Области, Общини и населени места. --Сале (беседа) 20:30, 5 март 2016 (UTC)[отговор]
Сега видях, че Лорд Бъмбъри вече се е включил. --Сале (беседа) 20:31, 5 март 2016 (UTC)[отговор]

каква е цената

94.26.107.248 10:00, 6 март 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)[отговор]

Осем. --Поздрави, Петър Петров 10:49, 6 март 2016 (UTC)[отговор]

Абониране на „Уикипедия:Разговори“ за 1-2 новинарски бюлетина

Привет. В момента обичайната практика е новинарските бюлетини, посветени на уики образованието и на GLAM (галерии, библиотеки, архиви и музеи) да се получават на потребителските беседи на интересуващите се от темата потребители (пример). На срещата на уики образователната инициатива в момента в Стокхолм се появи идеята да абонираме общностните си страници за дискусии (т.е. тази страница) за новинарския бюлетин за образование: да се получава и тук, за да достига до по-голяма аудитория. Ако няма твърдо аргументи против в следващите дни, предлагам да го направим. Честотата на съобщенията е едно съобщение месечно, т.е. не е някакъв особен „спам“. Но това може да бъде от полза и общността ни, и за преподавателите, които биха потърсили информация за уики-базирано обучение в БГ Уикипедия, и евентуално новините от България да зачестят в бъдеще и в двата бюлетина.  :) Спири ··· - - - ··· 11:27, 6 март 2016 (UTC)[отговор]

Звучи полезно.--Алиса Селезньова (беседа) 11:33, 6 март 2016 (UTC)[отговор]
И аз така мисля. --Лорд Бъмбъри (беседа) 12:05, 6 март 2016 (UTC)[отговор]
Преди време създадох Уикипедия:Новини, която е за точно такива автоматизирани съобщения-новини. — Борислав 12:21, 6 март 2016 (UTC)[отговор]
Това го бях забелязал преди време и мисля, че е чудесна идея. Според мен изглежда най-добре именно тази страница да бъде абонирана, като може би само трябва да ѝ се направи малко повече публичност. Готино ще е, ако измислим как някакво резюме от нея да излиза на Начална например. Разговорите ми се струва, че не са толкова подходящи, най-малкото защото понякога тук се разгарят доста бурни и всепоглъщащи дискусии. Дори само от гледната точка да приканваме разни преподаватели да следят за евентуални новини, едва ли бихме искали да ги караме да следят точно Разговори, защото резултатът би бил като с пощенския списък за сътрудничеството с ДАА навремето: след първия възникнал спор, всички от ДАА групово помолиха да излязат от списъка. — Luchesar • Б/П 12:58, 6 март 2016 (UTC)[отговор]
Всъщност, нямам очакването, че преподавателите ще търсят активно на У:Р тази информация, а че ако случайно се окажат на У:Р може да забележат и това ще ги насочи в някаква посока. Като цяло идеята е не само за OUTreach, а и за INreach и към двете теми да бъдат привлечени и други хора от активната уики общност. Затова намирам за добра идея да е У:Р, а не страница, която ... ъмм ... окей, аз поне не подозирах за нея. Затова и уточних, че честотата е само веднъж месечно, няма да натежи да стои (и) тук. Спири ··· - - - ··· 13:28, 6 март 2016 (UTC)[отговор]
ОК, разбирам аргументите ти. В този случай обаче, за да сме последователни и за да избегнем обърквания кое къде се поства, ще бъде добре да премахнем Уикипедия:Новини и това, което сега се получава там, да идва отново на Разговори. Причината е, че в момента на Новини идват много съобщения за разни инициативи, които не са фундаментално различни от GLAM, а някои дори касаят редовите редактори доста по-непосредствено – като например новостите по визуалния редактор. Един компромисен вариант, който ми хрумва, е дали не можем да вмъкваме онази страница в Разговори – но за да бъде това практично, там ще трябва да има редовно архивиране, така че да се показват само последните 1-2-3 теми. — Luchesar • Б/П 13:50, 6 март 2016 (UTC)[отговор]
Уикипедия:Разговори може да се направи с няколко тематични разклонения както е в големите уикипедии. По-рано бяхме дискутирали този въпрос. --Stanqo (беседа) 20:07, 6 март 2016 (UTC)[отговор]
Това също е вариант. За моите коментари нека уточня за всеки случай – в контекста на думите на Спири в началото – че аргументите ми не са „твърдо против“, а просто, че има неща, които е хубаво да бъдат също обмислени, за да не си създаваме излишен хаос, който рано или късно ще трябва да оправяме. Това обаче може да стане във всеки един момент в бъдещето. — Luchesar • Б/П 14:03, 7 март 2016 (UTC)[отговор]

Нов статистически инструмент за страниците на Уикипедия?

Някой може ли да посочи нов брояч за посещаемост на страниците, който може да замести този ? --Stanqo (беседа) 13:44, 7 март 2016 (UTC)[отговор]

Stanqo, виж Уикипедия:Разговори/Архив/2016/февруари#статистика за посещение - нов инструмент: инструментите са достъпни в историята на всяка страница най-отгоре. — Luchesar • Б/П 13:59, 7 март 2016 (UTC)[отговор]

Completion suggestor

- User:CKoerner (WMF) (talk) 22:09, 7 март 2016 (UTC)[отговор]

Отстраняване на Банатски българи от Избрани

Според Спас Колев Банатски българи е отстранена от Избрани статии с 2/0 гласа, но според правилото са необходими "4 или повече гласа „за“, формиращи поне 2/3 от общия брой валидни гласове". Как става това? - Оуейн (беседа) 16:14, 8 март 2016 (UTC)[отговор]

Така като гледам още трима редактори (Джевянин, Водноконче, Мико) са изразили мнение на беседата, че не отговаря на сегашните критерии, с което общия брой гласове стига 5 - макар формално това да не е отразено на страницата за гласуване. Но действително - със само три вътре-редови позовавания (in-line citations), две от които се отнасят към една бележита личност от списъка в края - статия с такава дължина трудно може да се каже, че отговаря на изискванията за избрана. Tropcho (беседа) 17:08, 8 март 2016 (UTC)[отговор]
"Правилото" е копирано без обсъждане от У:ИСП - [1], в У:ИСПР темата не е коментирана. --Спас Колев (беседа) 11:27, 10 март 2016 (UTC)[отговор]
Правилото е записано в процедурата от близо 8 години. Ако сте били против него е трябвало да повдигнете въпроса, а не да го инвалидирате еднолично. Spiritia? - Оуейн (беседа) 13:18, 11 март 2016 (UTC)[отговор]
Какво за мен? Спири ··· - - - ··· 13:28, 11 март 2016 (UTC)[отговор]
Според мен пък прекаленото формализиране е вредно. Същата работа е с У:СИ, където броим гласове, сякаш това е най-важното нещо, а не дали една статия действително отговаря на критериите или не. Мисля, че Спас правилно е постъпил в случая: не е имало никакви възражения, а освен гласувалите, действително и на беседата има поне още две безспорни мнения в полза на отстраняването от „избрани“. Единствено си мисля, че подобно на предложения от Uanfala шаблон за уведомяване при предлагане за изтриване, може да е добра практика да се уведомяват и в случаите на гласуване за отстраняване от „избрани“ онези редактори, които изглежда да имат особено голям принос за дадена статия. — Luchesar • Б/П 13:40, 11 март 2016 (UTC)[отговор]
Какво значи "прекалено" формализиране? Еднолично да спираме да спазваме правилата, и то по такъв важен въпрос? Естествено е каквото правило се използва за избиране на статии да се прилага и за тяхното отстраняване. - Оуейн (беседа) 13:59, 11 март 2016 (UTC)[отговор]
Мико отдолу ти е отговорил: проблемът не е в гласуването, проблемът е в статията. Безполезно и дори вредно за самата статия би било да я държим избрана заради формални аргументи, вместо да я направим наистина добра като за избрана. — Luchesar • Б/П 14:07, 11 март 2016 (UTC)[отговор]
Спас Колев се е аргументирал, че правилото не важи, на практика еднолично го отменя. - Оуейн (беседа) 14:30, 11 март 2016 (UTC)[отговор]
Т.е. по-важно е за тебе да са спазени някакви бюрократични формалности, а не в какво състояние е статията и какво представяме като лице на Уикипедия пред света. Немам какво повече да добавя. Всъщност, имам. Щом толкова държиш на бюрократичните формалности: това правило никога не е гласувано, а следователно точно от бюрократично-формална гледна точка има нулева стойност. — Luchesar • Б/П 14:45, 11 март 2016 (UTC)[отговор]
Да не преувеличаваме. Това е обикновена редакция - всеки, който не е съгласен, може да я върне. --Спас Колев (беседа) 12:47, 15 март 2016 (UTC)[отговор]

На мене също ми е умерено тъжно за статията - но тя очевидно не става, Оуейн. Ако държите да остане, имам книгата на Милетич Изследвания върху българите в Седмоградско и Банат, както и тази на Тодор Балкански Трансилванските (седмиградските) българи, както и серия вестници банатски, които можем да Ви донесем в събота. --Мико (беседа) 14:04, 11 март 2016 (UTC)[отговор]

Сложих връзки към Външни препратки на статията. --Stanqo (беседа) 10:15, 14 март 2016 (UTC)[отговор]

Наименование на статиите за летищата

В момента имаме статии като Летище София, Свети апостол Павел (летище), Международно летище Бен Гурион и Девау. Аз предпочитам Име (летище), като уточнението в скобите да съществува само когато летището носи името на нещо друго, за което също имаме статия. Има ли различни мнения? --Лорд Бъмбъри (беседа) 21:28, 9 март 2016 (UTC)[отговор]

официално название, местоположение, име, например: Международно летище Варшава - Окенцие "Фредерик Шопен" или Международно летище Пиза - Сан Джусто "Галилео Галилей". Бен Гурион става Международно летище Тел Авив - Лод "Бен Гурион".B.Velikov (беседа) 21:35, 9 март 2016 (UTC)[отговор]
Хммм, София (летище)? Не бих казал, че ми звучи съвсем добре. Ако не се лъжа, летищата си имат официални имена, щото са търговски дружества, и вероятно би било добре да ги използваме тях? Всъщност, май точно това предлага и колегата B.Velikov? — Luchesar • Б/П 22:34, 9 март 2016 (UTC)[отговор]
...или пък, по обичайната ни традиция, името с което са най-познати – защото подозирам, че за част от летищата официалното име ще бъде твърде тежко и неудобно. Идеята за стандартизиране иначе е готина, но се боя, че няма как да я приложим на практика, именно щото най-вече боравим с утвърдените и разпознаваеми от читателите имена за каквото и да е. — Luchesar • Б/П 22:38, 9 март 2016 (UTC)[отговор]
Вариантът „Град (летище)“ очевидно не работи за случаите когато в един град има две и повече летища а такива има доста. Като гледам в другите Уикипедии също няма единен стандарт за имената на всички летища. На мен най-много ми допада „[Международно] Летище xxxx“ като името е или град като в „Летище София“ или име на самото летище. Няма как да сложим статия „Летище Берлин“ примерно при положение, че там има цели три и половина (две действащи, едно историческо и едно в порект). Кое обаче е най-познатото име е много разтегливо понятиекато се има предвид, че едно и също летище често се появява с различни имена дори в сайтове за резервации. --Сале (беседа) 23:08, 9 март 2016 (UTC)[отговор]
Наименованието е „Летище София“, а не летище „София“ т.е. в момента статията е добре именувана. Тези обекти си имат конкретни имена, които могат да се видят от официалните им сайтове.--Стан (беседа) 00:20, 10 март 2016 (UTC)[отговор]
Определението "международно" не е ли остаряло и излишно понятие? --Rumensz (беседа) 07:39, 10 март 2016 (UTC)[отговор]
Остаряло и излишно? Какво имаш предвид? --Сале (беседа) 09:48, 10 март 2016 (UTC)[отговор]
Въпросът ти всъщност е добра мотивация да взема да преведа en:International_airport така, че мерси. --Сале (беседа) 09:49, 10 март 2016 (UTC)[отговор]
Много полезно ще е, за да се отграничи. Но дали е нужно да е в името на статията, или да е само в началното описание, и в инфобокса като вид. --Rumensz (беседа) 10:36, 10 март 2016 (UTC)[отговор]
Доколкото много международни летища го имат в името си и доколкото това е отделна категория според мен е добре да го има в името на статията. В английската Уикипедия почти винаги статиите са „International airport <еди какво си>“. Позволявам си да я давам за пример в случая защото английският е де-факто международен стандарт в гражданската авиация. --Сале (беседа) 11:04, 10 март 2016 (UTC)[отговор]
В името на статията ще стане много претрупано. Според мен най-удачно е следното - в заглавието пишем типa летище и местоположението, а в уводното изречение и в инфобокса включваме и името. Например заглавие Международно летище Истанбул-Ататюрк, а в увода "Международно летище Истанбул - Йешилкьой "Ататюрк" е най голямото летище в турция и едно от най големите в света." и т.н.B.Velikov (беседа) 12:14, 10 март 2016 (UTC)[отговор]

Съвместна пътуваща изложба с Държавна агенция „Архиви“

Във връзка с идеята за пътуваща изложба ми се иска да се включат повече хора с тези събития, за да станат реалност. Добре би било (всъщност задължително е) да има представители на Уикипедия при откриването на всяка една от изложбите – София, Монтана, Велико Търново, Варна, Бургас, Пловдив и Благоевград. Тези събития са от изключителна важност за Уикипедия и ще дадат възможности за нови сътрудничества. Въпроси, мнения, предложения и желания за участие оставяйте в препратката малко по-горе. --Спасимир (беседа) 19:58, 12 март 2016 (UTC)[отговор]

Стипендии за Уикимания 2016 от Уикимедия Полска

Копирам тук от съобщението, оставено в групата на Уикимедия - Централна и Източна Европа във Фейсбук. Спири ··· - - - ··· 20:22, 13 март 2016 (UTC)[отговор]

Dear Wikimedians from Poland, Albania, Belarus, Bosnia and Herzegovina, Bulgaria, Croatia, Montenegro, Czech Republic, Estonia, Kosovo, Lithuania, Latvia, Macedonia, Moldavia, Russia, Romania, Serbia, Slovakia, Slovenia, Ukraine, and Hungary,

As every year, Wikimedia Polska Association is accepting scholarship requests for this year’s Wikimania, to be held at the Italian town of Esino Lario, June 22-28. The scholarship encompasses travel expenses, accomodation, insurance and the possible conference fee. Please submit your requests by email to wikimania@wikimedia.pl from March 14, 00:00:01 (CET) by March 27, 23:59:59 (CET). Up to two international scholarships will be funded. The scholarship request, submitted in English or Polish, ought to contain:

  • short description of your activity within the Wikimedia movement, your real name, your global username or local usernames, Wikimedia activity outside project editing (including local chapter activity), prior input into the Wikimedia conferences, especially international ones;
  • information about your desired participation in the conference: planned or submitted lectures or other activities during Wikimania or its associated events;
  • information about your forecast activity in pre- and post-conference activities, with the justification for participating in these non-core conference activities;
  • declaration of your command of English sufficient to actively participate in the conference;
  • information about the international airport closest to your place of residence;
  • declaration of being 18 years or older; in case of younger applicants, 16-18, a scan of a parent’s or legal guardian’s consent to the participation in the conference;
  • the information on citizenship(s) held;
  • agreement to provide and process your personal data (name, address, bank account details, passport number) if the scholarship is granted. Please, do not provide these personal details in the application itself, apart from your real name.

On the behalf of the Scholarship Commitee, Wpedzich (беседа) 20:45, 13 март 2016 (UTC)[отговор]

Енциклопедична информация?

Доколко считате за енциклопедична обширната информация в статиите Владимир Сабоурин и Венцеслав Константинов, и не следва ли тя да се съкрати? --Rumensz (беседа) 10:04, 16 март 2016 (UTC)[отговор]

Не виждам защо се колебаеш, и двете са типична (само?)реклама.--Ket (беседа) 14:14, 16 март 2016 (UTC)[отговор]
Статията за Венцеслав Константинов се поддържа основно от него (както и тази в Уикицитат). Според мен и двете имат нужда от редактиране. --ShadeOfGrey (беседа) 14:48, 16 март 2016 (UTC)[отговор]

414

От известно време Вашият сървър ме изхвърля с аргумент 414; не разбирам от настройки, но другоезичните сървъри са по дружелюбни. Иначе щях да се опитам да направя бг статия за Solnitsata (край Провадия) преписвайки от разните други езици, защото, озадачаващо, не я намирам. (Намирам обаче че някой текущо е вандализирал Провадия).80.72.94.103 20:48, 16 март 2016 (UTC)[отговор]

414 "URI too long" е доста екзотично съобщение. Сигурен ли сте, че не е било 404 "Not Found"? Последното е доста по-вероятно при проблеми например с кеширащите сървъри. Така или иначе, ако системно се сблъсквате с такива съобщения, най-добре е да ги докладвате в бъг тракера на Уикимедия (тук е описано как). Относно вандализма в Провадия (Б • И • ИБ • КСН • СП), благодаря Ви, че обръщате внимание. Оправено е, но не забравяйте, че Вие също можете да върнете вандалските редакции от историята на статията. А от новата статия не се отказвайте: наистина вярвам, че проблемът, с който сте се сблъскали, е бил временен. — Luchesar • Б/П 00:22, 17 март 2016 (UTC)[отговор]
Екзотиката 414 е това, което ме мотивира да пиша; проблемът е само за бг и стои от началото на месеца (знам, че компютърът & браузерът са стари; другаде това не пречи, а тук демотивира).80.72.94.103 11:04, 17 март 2016 (UTC)[отговор]
Хм. Ако очаквате помощ, добре би било да разкажете повече подробности:
  • на кой или кои адреси Ви се появява съобщението за грешка (копирайте ги от адресното поле на браузъра);
  • какъв е точният и пълен текст на съобщението (най-добре също го копирайте или направете скрийншот);
  • какъв точно браузър и операционна система използвате (не само вид, но също и версия).
— Luchesar • Б/П 16:49, 17 март 2016 (UTC)[отговор]

ЦИЕ Пролет

ЦИЕ Пролет 2016

Здравейте! С удоволствие съобщавам, че тазгодишното издание на Уикимедия ЦИЕ Пролет ще има награден фонд от 400 евро на страна. Покрай организацията на международно ниво занемарих нашата си организация, но се надявам идните четири дни да са достатъчни за обсъждане на по-важните неща. Състезанието се провежда във формат като миналогодишния – пишещите във всяка езикова версия на Уикипедия пишат статии за останалите. Тази година освен държави участват Република Сръбска, Башкирия и Есперанто. За разлика от миналата година, тази година има награден фонд от 400 евро (782 лв), които според международните правила могат да бъдат използвани за „книги и други възможни източници (абонаменти за научни списания, дискове, платен достъп до професионални бази данни и т.н.) – полезни за писане на статии в Уикипедия“.

Моля ви да

  • прегледате списъка със статии за България и да го промените с добавяне и премахване на статии
  • изкажете мнения за категориите за награди, споменати на локалната страница на състезанието и да предложите нови или такива за изтриване
  • изкажете мнения за това дали сте съгласни или против журито и ако сте против да предложите нови кандидати

Благодаря и приятно участие! --Лорд Бъмбъри (беседа) 23:06, 16 март 2016 (UTC)[отговор]

Предлагам да бъдат добавени две оперни певици и античният театър в Пловдив. Мога да го направя и сама, но предпочитам поне още едно мнение. Това са Елена Николай (Elena Nicolai) и Анна Томова-Синтова (Anna Tomowa-Sintow). Също Античен театър (Пловдив) (Plovdiv Roman theatre). --Молли (беседа) 08:21, 17 март 2016 (UTC)[отговор]
Давай :). --Лорд Бъмбъри (беседа) 11:56, 17 март 2016 (UTC)[отговор]
Нещо не успявам да се справя с добавянето. Лорде, би ли го направил? --Молли (беседа) 15:11, 18 март 2016 (UTC)[отговор]

Според мен липсва Алеко Константинов. Dino Rediferro (беседа) 21:44, 17 март 2016 (UTC)[отговор]

Добавих го. --Лорд Бъмбъри (беседа) 22:10, 17 март 2016 (UTC)[отговор]

За произхода на българите

Обективна ли е статията ? --Stanqo (беседа) 14:35, 20 март 2016 (UTC)[отговор]

Без да съм я чел докрай, ти казвам не. Звучи като на македонците теориите, че са тука от създаването на света. Генетичните изследвания, които Jingiby представи в статията за българите, ако са адекватни показват наистина откъде сме дошли и какви примеси има.--Ilikeliljon (беседа) 16:12, 20 март 2016 (UTC)[отговор]
Присъединявам се към мнението на Ilikeliljon, това (pdf) е доста по-адекватно. → Иван (беседа)

Шаблон „Цитат“

Редакторите, които имат проблем с новия стил на шаблона {{цитат}} могат да използват {{цитат2}}, който се връща към познатото отпреди форматиране с изключение на по-големите кавички. — Luchesar • Б/П 22:52, 20 март 2016 (UTC)[отговор]

Сравнение:
Цитат

онагледяване

Цитат2

онагледяване

Първият също може да е в италик, с ръчно поставяне от редактора:

Цитат

онагледяване

А подцветът е проба и може да бъде махнат или променен, ако сложим параметър, или изобщо да се махне (мнения?). --Rumensz (беседа) 06:22, 21 март 2016 (UTC)[отговор]

Да, няма лошо да се експериментира, защото със сигурност има възможност за подобрения. Някои от твоите промени наистина ми харесват и например по-малките орнаментални кавички ги сложих и в шаблона-копие. По принцип би било хубаво да имаме единен визуален стил, но това би изисквало много мислене, обсъждания, експерименти, пак мислене, обсъждания и така ad nauseam, за които вероятно засега трудно бихме отделили необходимото време. Единствено си мисля, че може да е добре тези експерименти всъщност да не се правят с основния шаблон, защото сега при всяка промяна в него се променя външния облик на всички статии, където той е използван – а някои от тях примерно са избрани или кандидати за избрани и това може да изненада леко редакторите. Но затова именно направих шаблона-копие: като нещо, което да стои стабилно, докато с другия шаблон се правят експерименти. Конкретния повод всъщност беше, че на потребителската си страница и на беседата имам цитати, които бих предпочел да изглеждат по начина отпреди промените. :) — Luchesar • Б/П 10:43, 21 март 2016 (UTC)[отговор]
На мен този фон не ми харесва. Твърде натрапчив ми се струва, близък до "ВНИМАНИЕ: С натискането на бутона...", който се появява над бутоните "Съхраняване", "Предварителен преглед" и др. на страницата за редактиране, и който е вид предупреждение. Ако се премахне фона и текста се направи наклонен може да изглежда по-добре. Важното е да се разбира, че е цитат и да не е прекалено натрапчив. --Стан (беседа) 10:21, 24 март 2016 (UTC)[отговор]
Премахнах цвета и сложих допълнителни параметри за цвят и за рамка, ако е нужно - виж Шаблона. --Rumensz (беседа) 11:18, 24 март 2016 (UTC)[отговор]
Така е по-добре. --Стан (беседа) 17:48, 25 март 2016 (UTC)[отговор]

БТВ-то

http://btvnovinite.bg/video/videos/emisii/btv-novinite-centralna-emisija-22-03-2016.html Мисля пак отлично се е получило – краткият финал за Джорджано предлага приятен контрапункт, който помага за по-добро възприемане на посланието – като илюстрация на либерален анализ с левичарска карикатура. :-) Защо по дяволите... --Мико (беседа) 20:31, 22 март 2016 (UTC)[отговор]

Загадка наистина. Но – съдба. --Алиса Селезньова (беседа) 20:56, 22 март 2016 (UTC)[отговор]
Е, все пак bTV не е Mezzo TV. Ако репортажът беше за късната емисия, можеше вместо Джорджано да чуем (и видим) порноактрисите в Уикипедия. Намигам А сериозно: като се вземат предвид всички обстоятелства, действително добре е станало. Поздравявам всички участвали за отличното им представяне! Знам, че повечето от записания материал е отпаднал, но това за съжаление са нормални работи в телевизиите – и не само у нас. За вас все пак си остават натрупаният опит и самочувствие за бъдещи изяви по медиите. Благодаря наистина на всички! — Luchesar • Б/П 21:18, 22 март 2016 (UTC)[отговор]
Удобно ли е да попитам кои бяха четиримата участници, без Вася? За съжаление не мога да идвам на срещите в София. Ако не е, просто не ми отговаряйте. --Молли (беседа) 21:33, 22 март 2016 (UTC)[отговор]
Нека не разкриваме самоличността на хората от видеото – освен тези, които биха искали сами да разкрият своята. — Luchesar • Б/П 21:45, 22 март 2016 (UTC)[отговор]

Като един от участниците в репортажа искам да кажа, че не бих участвал друг път в подобно нещо за тази „телевизия“. Ако репортажа не включваше този завършек щеше да е чудесен, но уви. Аз съм твърдо против появяването на Уикипедия по тази „телевизия“ в бъдеще (лично мнение). --Спасимир (беседа) 21:40, 22 март 2016 (UTC)[отговор]

Аз също участвах в репортажа и също не съм много доволен. Както си говорихме и с Вася, някои неща няма как да се усетят ако човек не е бил там и да види и чуе всичко, което се каза и какво са спестили и освен това как реагира и Борислав Лазаров, като чу това за Джорджано. Малко стил в сензация стана...--Ilikeliljon (беседа) 14:43, 23 март 2016 (UTC)[отговор]
В случая това може би просто показва, че Борислав Лазаров е добър журналист, и като такъв добре познава аудиторията си и съответно знае какво ще ѝ привлече вниманието. Нашата таргет група така или иначе едва ли са хората, гледащи телевизия, а по-скоро тези, четящи книги. Остава да измислим как да се рекламираме пред тях... Може би да раздадем безплатни плакати на големите книжарници? :-) — Luchesar • Б/П 14:50, 23 март 2016 (UTC)[отговор]
Хм, това е една нелоша идея. Примерно, „Уикипедия: Има нужда от повече четящи сред пишещите.“
Иначе, за протокола, като един от участниците в репортажа и аз да си кажа, три часа след това ревах, вдигнах луд скандал на Б. Л. и целия ден след това се чудех какво да отговоря на въпроса „Защо по дяволите...“. Бяха изрязани много смислени и хубаво изказани неща, бяха включени абсолютно несвързани кадри от едитатони в чужбина и за капак онова недоразумение. За себе си поне вече категорично мога да кажа: никога повече bTV, даже направо казано никога повече връзки с медии. Спири ··· - - - ··· 13:29, 25 март 2016 (UTC)[отговор]
Няма ли възможност за предварително договаряне какво да се покаже? Или просто bTV не се интересува от това? Наистина завършекът е силно дразнещ. --Молли (беседа) 21:49, 22 март 2016 (UTC)[отговор]
Това е обичайна практика за повечето медии, за съжаление, а особено пък за телевизиите: всичко се прави набързо и в последния момент. — Luchesar • Б/П 21:56, 22 март 2016 (UTC)[отговор]
Между другото Молли поздравявам те за статията Талкас (езеро). Чудесна е ! Поздрав от oficialniat (беседа)
Ето това вече са достойни приказки, дори да са офтопик. ;) А статията наистина е много хубава, така че поздравления и от мен. — Luchesar • Б/П 22:07, 22 март 2016 (UTC)[отговор]
Че не беше по темата си прав, но за другото...? А на останалите се извиних ! oficialniat (беседа)
Другото не беше само по темата. Но да, радвам се, че си останал с добри впечатления от Вася и това никак не ме учудва. Може би някой път ще дойдеш на някоя уикисреща – сигурен съм, че освен бирата, също ще ти харесат и (поне) повечето от останалите хора. А най-вероятно и ние теб ще харесаме. ;) — Luchesar • Б/П 22:32, 22 март 2016 (UTC)[отговор]
Благодаря за поканата Luchesar:. Ще „поработя“ по въпроса! Желая ти спокойна нощ. oficialniat (беседа)

Спасимире, запази хладен разум. Репортажът е 1 минута в прайм тайм при положение, че свето се взриви, и е приятен. За такава реклама може само да се мечтае, а не да се мрънка. Това е връзка, от която Уикипедия ще има само полза.--Мико (беседа) 11:30, 23 март 2016 (UTC)[отговор]

За мен проблема не е в това, че репортажа е кратък, дори очаквах да бъде и по-кратък. Супер е, но тази неуместна шега на репортера в края му е потресаваща. Но както и да е... :) --Спасимир (беседа) 12:53, 23 март 2016 (UTC)[отговор]
Чак днес погледнах клипа и си помислих, добре, че нямаше такава реклама преди да започна да пиша за БГ У, щеше да ме откаже. Много несериозно показва проекта.--Mmm-jun (беседа) 18:29, 25 март 2016 (UTC)[отговор]

Втора Уикипиада 2016

В продължение на четири седмици, от 22 февруари до 21 март 2016 г., се проведе за втори път Уикипиада в Уикипедия на български език. Искам да благодаря на всички участници за отделеното време в тези изключително важни за енциклопедията раздели. Наградите са скромни, но от сърце. Надявам се, че всички са получили удовлетворение от това, което правят в Уикипедия. Благодаря на CvetanPetrov1940, Lelmerion, Maymay, Spiritia, VladislavNedelev, Лорд Бъмбъри, Молли и Я.Запрянов за приносите си. --Спасимир (беседа) 22:19, 22 март 2016 (UTC)[отговор]

Благодаря за инициативата! --Лорд Бъмбъри (беседа) 23:01, 22 март 2016 (UTC)[отговор]
Но… стига ми тая награда –
да каже нявга народът…

Христо Ботев, из "На прощаване 1868"

За да има дългосрочен ефект е препоръчително, който иска, да си избере дадена категория и да я следи. Примерно аз следя "статии с грешка в източник" след като разчистих, и пр. Друг ще следи "микромъничета", и т.н. Така статиите за поправка ще се държат на минимума и ще има по-малко нужда от кампании. --Rumensz (беседа) 15:44, 23 март 2016 (UTC)[отговор]
Добра идея, аз се занимавам с патрулиране и има нужда от още един-двама освен настоящите патрульори. --Лорд Бъмбъри (беседа) 16:37, 23 март 2016 (UTC)[отговор]

МЕП за статията Дом

От патрул на нови страници през една богиня на домашното огнище стигнах до написването на статията дом, което в съзнанието и езика на българите е доста различно от жилище. В английската Уики обаче Home си е жилище и нищо повече, в руската «Дом» пак си е жилище и – някой знае ли английско (или друго чуждоезично) понятие за дом или само в нашето уики има статия с такъв смисъл? → Иван (беседа) 18:36, 24 март 2016 (UTC)[отговор]

Мога да говоря само за английските съответствия. Сегашното съдържание на дом отговаря на en:Home#Psychological significance. Струва ми се, че е най-естествено жилище да се свърже с en:dwelling, така че en:home да остане за дом. --Уанфала (беседа) 19:25, 24 март 2016 (UTC)[отговор]

Национална среща „Доброволците в българските музеи” – 7-8 април 2016

Наскоро установен контакт с една дама, Мадлен Янева, пиар на НИМ до декември 2015, и на Националния политехнически музей от февруари т.г., доведе до покана да говоря на организираната за първи път Национална среща „Доброволците в българските музеи”, която ще се проведе на 7-8 април 2016 в НПТМ (София, „Опълченска“ 66). Презентацията ми на тема „Успешни практики на сътрудничество между Уикипедия и културните институции“ ще бъде на 8 април от 12:00 до 12:15 часа. Насърчиха ме да поканя и още уикипедианци за слушатели, като ако дам предварително имената им, ще приготвят и баджове и папки с материали.

На срещата ще говорят представители на:

  • 7 април: РИМ Плевен, НПМ „Шипка-Бузлуджа”, Музеен комплекс Берковица, ИМ Исперих, ИМ Ботевград, ЕАМ Елхово, Национален музей на образованието Габрово, ИМ Свиленград, Етнографски музей на открито „Етър”, РИМ Перник, Музей „Борис Христов”,
  • 8 април: РИМ Кюстендил, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство, Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей – БАН, СГХГ, ИМ Димитровград, Музей и лаборатория в Тотавел – Южна Франция, РИМ Шумен, Национален природонаучен музей - БАН, НПТМ, РЕМ Пловдив.

Всички те ще говорят за опита си с доброволци, така че предполагам, че и темата за доброволчеството в Уикипедия ще привлече вниманието им и ще има интерес към бъдещи сътрудничества. Ще се радвам, ако има и други хора, които ще могат да си освободят поне един от двата дни, за да участват на срещата. Съответно, ако имаме уикипедианци от съответните градове, които проявяват интерес да осъществяват сътрудничествата, би било чудесно, ако ми дадат контактите си, за да ги представя на съответните музейни служители. Спири ··· - - - ··· 13:51, 25 март 2016 (UTC)[отговор]

Аз мога да намина към петък, защото в четвъртък точно по това време съм на работа. Спири ти ще бъдеш ли там петък? За твоята презентация точно не мога да дойда, но пък принципно и в четвъртък съм свободен след 12 и 30, но нищо не обещавам.--Ilikeliljon (беседа) 18:55, 25 март 2016 (UTC)[отговор]
Ilikeliljon: Аз ще гледам да съм там и двата дни, петък целия ден със сигурност. Не те разбрах съвсем кога можеш, презентацията ми е в петък, 12-12:15. Ще пиша на организаторката да ти приготви бадж и материали. Спири ··· - - - ··· 19:51, 25 март 2016 (UTC)[отговор]
Spiritia: нещо не съм гледал, то вярно, че е в петък. Ами ще мога да дойда в петък, но не искам да казвам със сигурност, че при мен нещата са доста динамични напоследък.--Ilikeliljon (беседа) 20:50, 25 март 2016 (UTC)[отговор]

Предложение за администратор

Пуснах предложението за администратор и сега чакам да бъда оценен т.е да се гласува! AhmedHalil1222 (беседа) 19:04, 26 март 2016 (UTC)[отговор]

Не е зле да сложите срок на гласуването, правила по които се провежда, да го обявите и на други нужни места... Такива работи. — Luchesar • Б/П 20:40, 26 март 2016 (UTC)[отговор]
Всъщност това сега е втора самономинация. Видях, че първата е била изтрита (поради невалидност и липса и на един подаден глас), но сметнах, че е добре да я възстановя с цел справка/доказателство. Спири ··· - - - ··· 12:15, 27 март 2016 (UTC)[отговор]
По тази причина не винаги одобрявам иначе ценното усърдие на някои колеги да разчистват. Понякога дори аз трия страници, за които си мисля, че е било по-добре да не съм изтрил – защото само администратори могат да ги видят впоследствие, и то ако въобще забележат, че са били изтрити преди – както ти в случая хубаво си забелязала. — Luchesar • Б/П 13:50, 27 март 2016 (UTC)[отговор]

Как да променя заглавие на страница?

Здравейте, как да променя заглавието на тази страница https://bg.wikipedia.org/wiki/Мария_антонов името на писателката е "Мария Антонова", но Уикипедия го изписва като "Мария антонов".

Благодаря. Dimitrova blaga (беседа) 13:52, 27 март 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)[отговор]

Привет! Над статията, където са езичетата „Преглед“, „Редактиране“ и „История“, цъквате върху „Още“ и избирате от падащото меню „Преместване“. След това поправяте името и махате отметката от „Оставяне на пренасочваща страница“, тъй като в случая става дума за техническа грешка и пренасочване не е нужно. Ако срещнете затруднения, пишете пак. И, между другото, добре дошли в Уикипедия! Намигам — Luchesar • Б/П 13:58, 27 март 2016 (UTC)[отговор]
Май е защитено името!? А потребителя е нов. --Rumensz (беседа) 14:05, 27 март 2016 (UTC)[отговор]
Добро наблюдение! Затова също не одобрявам многогодишни, а още повече безсрочни защити и блокирания, освен в изключителни случаи. В случая статията е била защитена безсрочно преди 8 (осем) години. — Luchesar • Б/П 14:17, 27 март 2016 (UTC)[отговор]
Не е било без причина: Уикипедия:Страници за изтриване/Архив/2007/приети-11#Мария Антонова. --Спас Колев (беседа) 09:56, 28 март 2016 (UTC)[отговор]
Не казвам, че не е имало напълно основателна причина да бъде защитена навремето статията срещу създаване. Просто мисля, че не е добре такива защити да се правят безсрочно – освен когато е сигурно, че статия с подобно име никога няма да е уместна в Уикипедия, както например Спири тези дни беше защитила така една спамърска с име на сайт. — Luchesar • Б/П 14:56, 28 март 2016 (UTC)[отговор]
Dimitrova blaga, пробвайте сега, моля. — Luchesar • Б/П 14:20, 27 март 2016 (UTC)[отговор]

Здравейте, казвам се Диана Кунчева. Обръщам се към вас от името на проф. Христина Янчева, Ректор на Аграрен университет - Пловдив. Редактирахме страницата на университета, след което текстът беше променен. Каква е възможността да редактират информацията за Аграрен университет само оторизирани от университета лица? Може да се свържете с мен на dianpi@au-plovdiv.bg

Благодаря предварително!

Поздрави, Диана
Agricultural University - Plovdiv (беседа) 12:18, 28 март 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)[отговор]

Здравейте, Диана. Краткият отговор на въпроса ви е: Не. Няма възможност информацията за Университета да бъде редактирана само от оторизирани от университета лица. Уикипедия е свободна за редактиране и това е основна и същностна нейна характеристика. От оторизирани от университета лица може да бъде редактиран само официалният уебсайт на университета.
Добрата новина е, че колегите, които са редактирали след вас, всъщност са ви направили услуга, като са неутрализирани рекламно звучащите пасажи, и са привели статията в енциклопедичен стил и напълно в духа на правилата в Уикипедия. Моля, имайте предвид, че твърдения като „80% от нашите възпитаници започват работа след дипломирането си, като повечето от тях бързо заемат високи позиции“ може и да са адекватни за сайта на университета и рекламните му брошури (но всъщност само там), а за да присъстват в Уикипедия следва да бъдат доказани с източници за практически всяка дума и цифра в тях; също така и употребата на „нашите“ е стилистически неточна за Уикипедия.
За финал, искам да ви обърна внимание на страницата Уикипедия:Конфликт на интереси и Условията за ползване. Имайте предвид и, че потребителското име Потребител:Agricultural University - Plovdiv принципно представлява нарушение на правилото за потребителските имена и Ви съветвам да не го използвате; по-добре регистрирайте си потребителско име, което представлява вас лично. Спири ··· - - - ··· 13:17, 28 март 2016 (UTC)[отговор]

„BBC Знание“ като медиен партньор за Уики обича Земята

Започнах гласуване по въпроса в Мета. --Лорд Бъмбъри (беседа) 20:00, 28 март 2016 (UTC)[отговор]

Индивидуални стипендии от Фондация Уикимедия

Вж. https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия%3AНовини&type=revision&diff=7236475&oldid=7194373. --Лорд Бъмбъри (беседа) 19:08, 31 март 2016 (UTC)[отговор]

Гледам в страницата на проекта, че са останали 426 статии „В“ към настоящия момент. Активните редактори мисля, че сме около 40 човека и всеки ако вземе да допълни 10 статии от В → А до края на 2016 г., през новата 2017 година живот и здраве ще можем да се поздравим, че всички статии в Уикипедия на български език са само „А“ и избрани. Дали ще се справим за 9 месеца? Аз като биолог започвам с Домашно говедо. → Иван (беседа) 12:11, 1 април 2016 (UTC)[отговор]

Избрана картинка за деня (2 април 2016 г.)

Това закъсняла първоаприлска шега ли е? [2] Надписът под тази снимка е: „Златна монета от 8 ескудо от 1828 г., Обединени провинции на Южна Америка“ ==L.Payakoff 06:59, 2 април 2016 (UTC)

Текста под снимката може да се редактира от тук.--Спасимир (беседа) 07:56, 2 април 2016 (UTC)[отговор]

От началото на април Полският институт в София стартира един проект за създаване и подобряване на статии в областта на култура и история на Полша, по който ще работи новата потребителка Radostina D. Petrova (беседа - приноси). От института заявиха желанието си за този проект още през февруари с мейл на Милена до пощенския списък, после Радостина и Милена бяха на двата уикенда уики обучение, а през март с Лъчезар и Спасимир бяхме в Института за една среща с директора за уточняване на подробностите по сътрудничеството. От днес вече е обявено и в техния сайт и в нашия блог, а Радостина вече и започна работа по първите статии в списъка си. Много бих се радвала, ако примерът, който Полският институт дава с този проект, се окаже заразителен и за други подобни институции. :) Спири ··· - - - ··· 17:39, 4 април 2016 (UTC)[отговор]

Кариера Земя

Хипотеза: Земята - кариера от незапомнени времена, а човечеството - под контрол? Stanqo (беседа) 08:26, 5 април 2016 (UTC)[отговор]

Какво общо има това с Уикипедия? --Сале (беседа) 12:07, 5 април 2016 (UTC)[отговор]
Свързано е с интерпретацията на огромен фактологически материал засягащ основни научни направления. --Stanqo (беседа) 13:43, 5 април 2016 (UTC)[отговор]

Уикисеминар на 16 април

Вж. Уикипедия:Уикисреща/Семинари/2016-04. --Лорд Бъмбъри (беседа) 14:12, 7 април 2016 (UTC)[отговор]

Григор Пърличев за избрана

Струва ми се, че Григор Пърличев е почти готов за избрана статия (критерии). Който има време, нека хвърли едно око и да си даде мнението на беседата. Много благодарности! Tropcho (беседа) 15:48, 7 април 2016 (UTC)[отговор]

„Мастер статей“ / „Wikipedia:Article wizard“

Такова нещо дали би било ползвано при нас? ru:Википедия:Мастер статей, en:Wikipedia:Article wizard --Лорд Бъмбъри (беседа) 19:49, 7 април 2016 (UTC)[отговор]

ДА, с две ръце и два крака! Мога да участвам в превода на текста--Ket (беседа) 09:08, 8 април 2016 (UTC)[отговор]
А това? ухилване --Спас Колев (беседа) 11:23, 8 април 2016 (UTC)[отговор]
We are the Bots. Lower your protections and surrender your articles. We will add your editorial and technological distinctiveness to our own. Your culture will adapt to service us. Resistance is futile.
— Luchesar • Б/П 15:59, 8 април 2016 (UTC)[отговор]

Въпрос относно информация в категория "Външни препратки"

Здравейте, Искам да попитам администраторите на Уикипедиа в България защо изтриват линкове от категория Външни препратки с информация, която е полезна и интересна за българското общество. Тъй като вече получих отговор преди време, че за вас проблемът идва от рекламите в сайтове и издания, като че ли това е незаконно, не смятате ли това за грешна практика в предвид това че такава практика от чуждестранните ви колеги не е форматирана. От друга страна бих обърнал внимание на това, че така препъвате развитието, както на самото онлайн издание, така и на вашите колеги-автори, дали времето и знанията си за благополучието на обществото. Ако желаете конкретика мога да посоча, че само преди час беше изтрита тема за София, към която външни препратки имат водещи сайтове в България, за които предполагам ви е ясно, че също се издържат, издържат и колеги ви - автори и преводачи от реклама. Същото се отнася и за информационният обмен в другите страни при които външни препратки имат огромно количество онлайн издания.
Пламен07 (беседа) 20:03, 10 април 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)[отговор]

Dear Пламен07 in Jumbo Wales (stewards) aware of problems with exceeding the rights of someone administrators bg.wikipedia. If you know English, please write about your problem here. Thank you. --195.89.201.254 20:29, 10 април 2016 (UTC)[отговор]
Using open proxies is still forbidden if you haven't noticed. Have a nice rest. Thank you. — Luchesar • Б/П 21:07, 10 април 2016 (UTC)[отговор]
Отговорът, който сте получили преди време, препраща към правилата в У:ВнП, които може да поразгледате отново. Текстът на страницата, към която сте добавили препратка в София, може да е интересен и полезен за читателите, но не предлага информация, която по обем или степен на детайлност да е над това, което вече имаме, или принципно може да имаме, в уикипедия. --Уанфала (беседа) 20:51, 10 април 2016 (UTC)[отговор]
Защо е било нужно да маскирате като източник добавяната от Вас външна препратка? Защо просто не обогатихте статията с някаква нова информация, почерпена от въпросното списание? Тогава дори с радост щяхме да Ви помогнем да го добавите – вече като истински източник. Не можете само да изисквате, без абсолютно нищо да давате в замяна. Не забравяйте, че всички редактори и дори администратори тук сме доброволци. За разлика от Вас, за нас единственото възнаграждение е моралното удовлетворение от добре свършената работа. И точно заради това сме особено чувствителни към хора, които се опитват да се възползват нечестно от нашия труд. Иска ми се да вярвам, че Вие не сте такъв, но от Вашето поведение зависи да го докажете. — Luchesar • Б/П 21:07, 10 април 2016 (UTC)[отговор]

Въпреки че не разбирате въпросът ми и отново ми отговаряте като че ли съм престъпник, бих искал да Ви попитам какво имате предвид "текста да е "над" това което имате в уикипедия". Текстът е полезен, интересен и оригинален от авторът който го е написал, изпълнен с цитати от авторитетни български и чуждестранни историци и като такъв, вие по какъв критерии го смятате за спам за да го триете? Също така ми обяснето като администратор, какво означава "маскиране като източник", като аз съм го сложил в категория "външни препратки" (напълно немаскарино), което според мен е различно. Ако съм направил нещо грешно, не това е тона с който можете да ми помогнете. Да ви кажа честно определения за хората, кой какво дава и какво не, също не можете да давате на непознати. Нима не знаете, че за мен моралното удоволетворение е по хранещо от материалното. И съм сигурен че много хора оценяват работата Ви, един от които съм и аз, но в предвид останалите сайтове прикачени към различни тематики, не мисля че вашата морална и професионална работа е да триете текстове, без значение на кой сайт принадлежат. Според мен и "моето поведение" и доколкото разбирам английски, никъде не пише че сайтове с реклама не могат да прикачват външни препратки. Дали това е идеята на wikipedia.org за свободен обмен на информация, като спъвате, а не помагате развитието и желанието на хората да пишат и четат? Наистина ли трябва да задам въпроса си към вашите американски колеги и да търся по адекватно отношение към въпросите си. Нямате право да триете регламентирен, обществено достоверен и интересен сайт от wikipedia.org. и съответно bg.wikipedia.org. Този сайт е непревителствена организация, която помага, а не пречи обществено-полезна информация да достига до хората. Парадокс е да триете сайтове от "Външни препратки" като в същото време в самото обяснение на Уикипедия на английски имат 357 външни препретки от други световно известни, комерсиални издания. И Лъчезар "givers are winners" --Предният неподписан коментар е направен от Пламен07 (беседа • приноси) 23:51, 10 април 2016‎ (UTC) (проверка)[отговор]

 Текстът е полезен, интересен и оригинален от авторът който го е написал, изпълнен с цитати от авторитетни български и чуждестранни историци и като такъв, вие по какъв критерии го смятате за спам за да го триете? 
Интернет е пълен с полезни, интересни и оригинални текстове. Уикипедия обаче е енциклопедия, а не склад за препратки към такива текстове. Ако всеки просто чете Уикипедия и добавя препратки към собствените си сайтове (нерядко написани с помощта на Уикипедия, а понякога и безогледно преписани), без обаче да напише дори един ред, как енциклопедията въобще би съществувала? Замисляли ли сте се?
 Също така ми обяснето като администратор, какво означава "маскиране като източник", като аз съм го сложил в категория "външни препратки" (напълно немаскарино), което според мен е различно. 
Изглежда не сте наясно, че историята на страниците се пази. Връзката не беше добавена във „външни препратки“, а в бележките под текста. Би могло да се предположи, че е случайна грешка, ако не бяха поредицата редакции в опит да изглежда сякаш е част от списъка с използвани източници. Приемам, че просто сте забравили тези подробности.
 Ако съм направил нещо грешно, не това е тона с който можете да ми помогнете. 
Един път вече Ви беше обяснено. Какво тогава остана неясно или просто пробвате дали ще мине номера тоя път, ако не е във „външни препратки“, ами замаскирано като част от бележките под текста?
 Да ви кажа честно определения за хората, кой какво дава и какво не, също не можете да давате на непознати. 
Определям не Вас, а поведението Ви в Уикипедия, а за целта не е необходимо въобще да Ви познавам.
 Нима не знаете, че за мен моралното удоволетворение е по хранещо от материалното. 
Съжалявам, че ще Ви разочаровам, но нямам честта да знам.
 И съм сигурен че много хора оценяват работата Ви, един от които съм и аз 
А уважавате ли я?
 но в предвид останалите сайтове прикачени към различни тематики, не мисля че вашата морална и професионална работа е да триете текстове, без значение на кой сайт принадлежат 
Кой точно Ваш текст е бил изтрит?
 Дали това е идеята на wikipedia.org за свободен обмен на информация, като спъвате, а не помагате развитието и желанието на хората да пишат и четат? 
Спъваме хората да пишат и четат, понеже не Ви позволяваме да добавяте препратки към Вашите сайтове? Смело.
 Наистина ли трябва да задам въпроса си към вашите американски колеги и да търся по адекватно отношение към въпросите си. 
Е, нямаше как да минем без заплахи. Не сте първият, няма да сте и последният, затова ще ви улесня: беседата на Джими Уейлс, контактите на Фондация „Уикимедия“. Действайте!
 Нямате право да триете регламентирен, обществено достоверен и интересен сайт от wikipedia.org. и съответно bg.wikipedia.org 
Защо не дойдете на следващия семинар направо да ни изнесете една сказка как да си вършим работата в Уикипедия?
 И Лъчезар "givers are winners" 
Благодаря, че просветихте мен и колегите ми, които досега тънехме в мрачно неведение по този въпрос.
Дотук с шеговития тон. Това е последното Ви предупреждение. При следващи подобни случаи, сметката Ви ще бъде блокирана безсрочно, а сайтът, който добавяте, ще бъде блеклистнат. Ако искате да сте полезен на Уикипедия и обществото, пишете статии, публикувайте снимки и въобще допринасяйте за Уикипедия с нещо различно от добавяне на линкове към Вашите сайтове.
— Luchesar • Б/П 01:05, 11 април 2016 (UTC)[отговор]

Седмица на Брюксел

Romaine писа в пощенския списък wikimedia-l следното:

Hello all! After some acts of hate <https://en.wikipedia.org/wiki/2016_Brussels_bombings> in Brussels, it is now time again for love. In this week and next week we organise a double writing week about Brussels! We like to invite you to join this project by writing about subjects related to this region <https://en.wikipedia.org/wiki/Brussels> in any Wikipedia you like.

More information, the participants list, and the list of articles that have been written, can be found at: *Writing week/Brussels <https://meta.wikimedia.org/wiki/Writing_week/Brussels>*.

Participating is easy:

  1. Add your user name and wiki(s) you work on on the participants list <https://meta.wikimedia.org/wiki/Writing_week/Brussels/Participants>.
  2. Add the articles you have written on the contributions list <https://meta.wikimedia.org/wiki/Writing_week/Brussels/Contributions>.

If you like you can also create a page for the writing weeks on your local wiki.

If you have any questions, do not hesitate to contact me.

Greetings,

Romaine


В общи линии – след атентатите в Брюксел е време за любов отново. Тази и следващата седмица се провежда двойна седмица на Брюксел и който иска да участва може да се запише като участник на m:Writing_week/Brussels/Participants и да сподели приносите си на m:Writing_week/Brussels/Contributions. --Лорд Бъмбъри (беседа) 09:09, 11 април 2016 (UTC)[отговор]

Конференция WikiLive в Белград на 14-15 май

Привет. От Уикимедия Сърбия организират малка двудневна конференция на 14-15 май в Белград, за която ме поканиха да говоря и ме помолиха да разпространя информацията, за да могат да участват и други хора от България. Има формуляр за стипендия, който трябва да се попълни. Ето и първа чернова на програмата като ориентир какво ще се случва. Спири ··· - - - ··· 14:58, 11 април 2016 (UTC)[отговор]

Каракачанско куче

Защо изтривате страницата каракачанско куче???
MAKK Office (беседа) 08:49, 12 април 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)[отговор]

Не видях, че въпросът Ви е зададен тук и затова съм писала по темата на Вашата беседа. --Молли (беседа) 09:23, 12 април 2016 (UTC)[отговор]

Отново за прабългарската тематика

Преместено от Уикипедия:Заявки към администраторите/2016/14.
Ще съм много благодарен на всички колеги, които биха могли да вземат отношение. Благодаря предварително!

— Luchesar • Б/П 13:29, 12 април 2016 (UTC)[отговор]


Не мога да не взема отношение, защото действията по тези статии е най-острия израз на глупостта, която понякога взема връх в Уикипедия – А това е да не се дава място на инакомислещите, които да развият и оформят текста в отделен параграф, а читателят да прецени на какво да вярва. Което пък е напълно в духа на проекта. Това, че някои „вземат“ позиция на всезнаещи води именно до такива „резултати“. Както винаги ще дам за пример "Оногурия", една прекрасно развита и оформена статия, която бе изтрита именно от тези „академици“, и което бе срам за свободата на проекта. Така, че проблема може да се реши или чрез отделен параграф или чрез отделна свързана статия по правилата означена със шаблона за спорен текст. --Rumensz (беседа) 16:30, 10 април 2016 (UTC)[отговор]
Нека изясним едно нещо: всеки е добре дошъл да редактира Уикипедия, ако го прави добронамерено и с желание да дискутира потенциални спорни моменти с останалите редактори. В случая обаче е налице точно обратното: изключително злостно редактиране на статии от всевъзможни отворени проксита, писане на доноси срещу Уикипедия и прочие зловредни неща, което показва, че редакторът съвсем не се интересува от дискусия и търсене на консенсус – той просто иска да наложи насилствено своята гледна точка. Това е нещо, което винаги и без всякакво колебание ще бъде спирано с всички възможни средства. Ако редакторът промени поведението си и започне спокойна и конструктивна дискусия на беседите, мисля че всички ще сме изключително доволни. — Luchesar • Б/П 16:55, 10 април 2016 (UTC)[отговор]
Може би някои редактори преценяват статиите не по тяхната научна достоверност и обективност, а по това, дали написаното им харесва персонално. Би било добре да се прави разлика между форум, личен блог и енциклопедия, защото такава има и тя не е никак малка. Не мисля, че целта на проекта е да разпространява безкритично красиви заблуди или странни небивалици, които се нравят на някого. Поздрави! Jingiby (беседа) 18:10, 10 април 2016 (UTC)[отговор]
Това също, но за мен като администратор все пак по-съществено е друго. Може да е полезно да се напомни, че когато навремето те помолих да пишеш на У:Р с молба да се включат повече редактори в дискусията, ти действително добросъвестно го направи – въпреки, че тези редактори можеше да заемат противна на застъпвана от теб гледна точка. Въпросният редактор обаче не използва удобния случай да защити своето мнение в една здрава и градивна дискусия, а просто си продължи с бруталното редактиране на статиите и щедрото раздаване на лични обиди към всеки, дръзнал да му върне редакция.
Кой прав и кой крив от научна гледна точка аз може и да не съм компетентен да преценя, но като администратор в Уикипедия за мен няма никакво колебание кой от тези два модела на поведение е градивният и полезен на енциклопедията и читателите – и кой, обратно, води единствено до конфликти и разрушение. Така че, отново и дебело подчертавам, в случая проблемът не е в някакво недопустимо мнение, а в недопустимо поведение. Всеки, който се държи в Уикипедия като гамен, ще го постига същата участ, без значение какви мнения защитава – докато не се научи да уважава колегите си и да разговаря спокойно с тях.
— Luchesar • Б/П 18:39, 10 април 2016 (UTC)[отговор]
Има и нещо друго. "Научните" тези разпространявани от Павел Стайков са напълно отхвърлени и не се допускат и на англоезичната Уикипедия, където качеството на редакторите и на статиите е по-високо от това на нашата Уикипедия и съответно тези статии, към които ние сме донякъде пристрастни, там са разглеждат от неутрален ъгъл. Същият редактор и там се държи по аналогичен начин и непрекъснато е блокиран, а статиите за прабългарите стоят непрекъснато заключени за нерегистрирани потребители заради него. Дори и беседите се заключват, заради непрекъснатите му провокации. Нищо разумно не предлага този човек, освен обиди към останалите и жалби срещу обидените от него в прокуратурата. Крадецът вика: дръжте крадеца! Jingiby (беседа) 19:34, 10 април 2016 (UTC)[отговор]
Нещата все са „тръгнали“ от някъде, но трябва да има решение, а не да продължава така. Затова би било логично да се заключи дадена статия, ако няма идея за решение. И да се направи статия - Хипотези за ... или нещо подобно. Това ще е нещо подобно на статиите Конспиративни теории за ..., чийто принцип по нищо не е различен от тази идея. --Rumensz (беседа) 08:00, 11 април 2016 (UTC)[отговор]
В нашия случай редакторът-вандализатор държи неговата хипотеза да стане водеща теория в статията и то на всяка цена, без да се съобразява с никого и с нищо. Това просто няма как да стане. Иначе хипотезата застъпвана от него е отразена в статията, но в обем съобразно значимостта й в научните среди, а не на първо място и по обем и по ред, както иска той. Поздрав! Jingiby (беседа) 08:41, 11 април 2016 (UTC)[отговор]

Това което мога да предложа е да спиша две отделни секции в статиите "Прабългари" и "Юеджи", дори не държа да са на първо място, може на второ. С изричната уговорка Jingiby да не ги пипа, нека си пише в неговите секции. Няма нужда от нови статии. Ако искате може да поставите знак, че тази теория( а тя е такава) не е възприета от болшинството учени(което всъщност наистина е така). В началото на 20 век квантова теория също не е била възприета от повечето учени. Jingiby има значителен опит в Уикипедия и знае много добре, че не е едно и също да смотолеви с две изречения нещо като " абе там май има някакви кванти" или пък нещата да се изложат в отделна секция с подробности. Това е хитър начин от негова страна да се измъкне от положението. И нечестен. А и не е нормално само той да списва статиите с прабългарска тематика, има и други редактори, повечето от които нямат акаунти. --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 79.141.160.55 (беседа • приноси) 19:56, 11 април 2016‎ (UTC) (проверка)[отговор]

И само да попитам, след като той излага водещата(според него) теза в научните среди, защо се налага да цитира книги на разни музиканти, икономисти и прочие? Интернет в такъв случай трябва да е пълен с такива книги които да може да ползва. Явно не е. Отговора е, че няма в този случай водеща теза - прабългарите са дошли в Европа с хуните през 4ти век, както е указано в енциклопедия Британика(в която 1/4 от статиите са списани от нобелови лауреати) и нищо повече не е прието в научните среди. --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 79.141.160.55 (беседа • приноси) 20:13, 11 април 2016‎ (UTC) (проверка)[отговор]

Ако не възразявате всички, бих искал да преместя тази дискусия (от първата реплика на Руменсз надолу) на Разговори, за да може да се включат повече редактори. — Luchesar • Б/П 20:25, 11 април 2016 (UTC)[отговор]
А относно акаунтите, ще се радвам, ако си направите (нов) такъв и действително започнете повече да си говорите градивно и с Jingiby, и с останалите редактори (разбира се, това е взаимен процес, но вярвам, че всички страни ще подходите към него като уравновесени и зрели хора). Затова засега няма да блокирам тази мрежа. — Luchesar • Б/П 20:32, 11 април 2016 (UTC)[отговор]

За акаунт засега ще се въздържа, имам торчив опит с тях и моето наблюдение показва, че тези акаунти повече вредят на Уикипедия отколкото да помагат. Ще влизам с ip= 188.254.216.239 Колкото до Jingiby с него нямам особено желание да общувам, той е човек който отказва да приема очевидни доказателства - като генетичните тестове публикувани в межународни списания. Идеята за две нови секции не е лоша и бих посочил човека с име Rumensz за техен модератор и supervisor, той ми изглежда разумен и така ще има някаква гаранция за вас, че в тези секции не се пишат глупости. --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 188.254.216.239 (беседа • приноси) 21:02, 11 април 2016‎ (UTC) (проверка)[отговор]

Нямам нищо против дискусията да се прехвърли на разговори за да се чуят и други мнения. Смятам, че по спорните въпроси, които имаме със Стайков - относно статиите свързани с прабългарите, за ориентир могат да ни служат аналогичните статии на англоезичната Уикипедия. Това поради причините изтъкнати по-горе, а именно: там пишат повече и по-неутрални редактори, а и статиите свързани с прабългарите там стоят непрекъснато заключени за нерегистрирани потребители, заради меко казано странните писаници на Стайков, като дори и беседите под статиите се заключват, заради непрекъснатите му провокации. Иначе, всеки може да твърди, че някаква теза, която той лично застъпва е правилна, но това е просто негово субективно мнение и е възможно да се разминава напълно с действителността. Желателно е всяко съществено отклонение от статиите на англоезичната Уикипедия, да бъде предварително предложено и обсъдено на страницата за разговор, като едва след дискусия и консенсус на участващите в нея, това предложение се включи в българската статия. Предложението арбитър на промените да бъде колегата Rumensz, който изрази по-горе несъгласие с изтриването на статията Оногурия, което беше извършено в пълно съответствие с правилата на Уикипедия и като резултата на свободно гласуване, и за която нямаше никакви сериозни научни източници, ме кара да не се съглася с това предложение. В противен случай, съществува опсност тези статии да бъдат залети с квази-наука писана от доктори, психолози, икономисти и др. публикувана по схемата самиздат и др. подобни, или да бъде даден съществен превес на маргинални възгледи застъпвани от малък кръг от учени и то само от една определена държава, различаващи се съществено от общоприетото схващане в световната научна общност по тази проблематика. Не възразявам в отделни малки секции в съответните статии след дискусия и одобрение да бъде споделено и мнението поддържано от малък кръг изследователи, като заглавията следва да бъдат примерно: Възгледи с ограничена научна подкрепа или Възгледи споделяни от ограничен кръг изследователи, или нещо подобно. За целта като ориентир може да се ползват указанията за: Wikipedia:Fringe theories, където в противоречие с твърдяното от Стайков е отбелязано изрично, че отделна академична публикация изразяваща различни от общоприетите възгледи по дадена спорна проблематика, не означава, че тези възгледи се приемат от научната общност. Предварителните условия поставяни от Стайков - сам да напише новите секции в статиите, които го интересуват, с уговорката Jingiby да не ми ги пипа, нека си пише в неговите - ми се струват повече от несериозни и изобщо няма да ги коментирам. Също така смятам, че Стайков, ако иска да пише тук, трябва да се извини на всички систематично обиждани и заплашвани от него в продължение на 1 година, имайки предвид, че те биха могли да подадат жалби в прокуратурата срещу него за извършено престъпление от частен характер по чл. 148 (1) или от общ характер по чл. 144 (1) от НК, а не както сега той прави зад гърба на общността - да подава жалби срещу фондацията, което е правен абсурд. Неговото извинение трябва да бъде писмено след като се регистрира и от негово име, като той да обещае публично, че поведение подобно на досегашното му, няма да се повтори тук, а ако това се случи е съгласен правата му на редактор да бъдат отнети завинаги. Също така е редно да обясни, дали е оттеглил жалбата си срещу Уикипедия, преди да пише каквото и да е, като даде доказателства за предприетите действия в тази насока от негова страна. Аз лично съм готов да работя със всеки, включително и със Стайков, като загърбя миналото. Не се смятам за последна инстанция, но мисля, че всеки трябва да се съобразява с правилата тук, както и да поема изцяло отговорностите за извършеното от него. Поздрави! Jingiby (беседа) 05:10, 12 април 2016 (UTC)[отговор]

Първо - няма как да знаеш дали съм някой Стайков или не и това няма никаво значение. Ти ще се извиниш ли на българският народ че от 3-4 години налагаш тука определено мнение и триеш всеки принос на другите ако не ти харесва и на практика си приватизирал Уикипедия? Идеята ти да се водим по статиите в АУ е абсурдна. Това е преливане от пусто в празно. Уикипедия е отворен проект и тук, особено по такива спорни теми, не трябва да се подтиска ничие мнение. Решението е просто - статиите се разделят на секции и представител на всяка хипотеза или теория списва съответната секция. Тук администраторите трябва да си влезнат в ролята и да отрегулират този процес, за да не се получава така, че един да ходи и трие това което друг е писал 2 седмици. Може би дори трябва да поканят представители на автохонната и иранската теории да спишат техните си секции. Ти нямаш право едностранно да решаваш коя теория е по-научна от друга и коя е fringe. И за мен автохонната теория е абсурдна, но аз нямам нищо против те да си спишат секция в статията.(естествено със спазване на съответните норми за цитиране на акад. източници и тн) Нека читателите сами да преценят на коя теория да вярват. В този случай ще се подобри конкурентността между отделните секции и поне на теория качеството на цялата статия би трябвало да се повиши. Аз лично за моята секция ще се допитам до мнението на водещите специалисти в света - вече изпратих писмо на Гранберг(която не ми отговори), очаквам отговор от Sergey Yatsenko когото съм помолил за по-ясни снимки на облеклата на бактрийските Юеджи. Обмислям дали да пиша на Пулейбланк който е много възрастен вече и едва ли ще отговори. Зе мен това е пътя, администраторите също могат да се включат и официално да изпратят допитвания до някои водещи специалисти. Да се копира АУ която се е превърнала в рекламно табло на Петър Голдън, е меко казано неприемливо. Ще се отнася до страха ти статията да не се напълни с псевдонаука това трябва да се отрегулира от администраторите които да обяснят на съответние човек че не може да цитира вестник ШОК и съседката баба Пена. А и след като не е в твоята секция - какво ти пука - така става за смях човека които поддържа съответната теза, той няма интерес да го прави. Но да дойдеш ти и да ми изтриеш цял параграф подкрепен от 8-10 книги издадени от Кеймбридж също е неприемливо. --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 188.254.216.239 (беседа • приноси) 14:21, 12 април 2016‎ (UTC) (проверка)[отговор]

Тоест не си писал жалба до прокуратурата и няма да я оттегляш? Между другото онзи ден беше последното вече изтрито резюме към твоя вандализараща редакция, със поредната закана, че че ще подадеш нова жалба в прокуратурата! Също така няма да се извиниш на никого и трябва да забравим заплахите, ругатните и обидите ти? А, щях да зябрявя, че няма и да се регистрираш! Също препоръчваш да не ми пука какво ще се пише в статиите, понеже било в отделна секция и се излагал този който го пише, тоест твоето IP, а не ни касае, че пада качеството на статията, и че проекта става за смях! Въобще, гледам вече дори не се и подписваш, та значи обещаваш "пълна промяна", няма що... Jingiby (беседа) 15:59, 12 април 2016 (UTC)[отговор]

значи, друже не съм длъжен да искам разрешение от теб за да пиша в Уикипедия, тя не е твоя собственост. Също и нямаш право, под фалшиви предтексти, да триеш това което пиша. --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 188.254.216.239 (беседа • приноси) 19:02, 12 април 2016‎ (проверка)

Това което се получава е, че ти еднолично се разпореждаш с редица статии в Уикипедия и налагаш погрешни схващания, които дори не отразяват това което мнозинството учени подкрепят. Петър Голдън не е единственият авторитет, дори не е измежду първите няколко най добри. Най важното е да разбереш, че хуните, тюрките и Xiongnu(хунно) не са едни и същи хора. Това, че има лингвистична близост между тях не ги прави едни и същи. Прабългарите са били част от едната група, и тя не е тюркската. Добър старт е внимателно да изчетеш статията на Пулейбланк (не мога да ти пусна линк защото Уикипедия не го пуска):

    Edwin G. Pulleyblank  University of British Columbia 
    THE PEOPLES OF THE STEPPE FRONTIER IN EARLY CHINESE SOURCES

--Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 188.254.216.239 (беседа • приноси) 20:50, 12 април 2016‎ (UTC) (проверка)[отговор]

Не знам. Това, по което мога да взема отношение, са темите за политика и политическа история през последните 500 - 600 години, защото съм завършил политология и по военна тематика до известна степен, защото се интересувам от нея от около 20 години. Темата за произхода на българите ме интересува живо, но съм абсолютен аматьор. Това, което ми прави отвратително впечатление, са постоянните препирни едни теми да бъдат донаписвани, трити, променяни, връщани, пренаписвани, премествани, трити, редактирани и уж научната достоверност се използва за прикриване на един вече очевидно междуличностен конфликт. И то аргументът как трябвало да се придържаме към тюркската теория за произхода на прабългарите, защото тя била каноничната за науката, а иранската теория била абсолютно спекулативна ми е крайно нелеп. Аз съм привърженик на втората, не защото е сега е модерна или защото много обичам все да съм на контра,а защото свидетелства от различни научни дисциплини сочат към нея. Да, съгласен съм, че повечето са косвени, но в подкрепа на тюркската нямаме дори такива, а едни предположения на лаици от преди 100 - 200 години. И в никакъв случай не мога да приема аргументи как световната научна мисъл била стигнала до консенсус, че сме такива, като се има предвид, че разбиранията на българските исторически среди са доста рудиментарни в това отношение. При нас дори все още почти не се прави разграничение между тюркути, тюрки и турци, при условие, че в научните среди в Оксфорд, Кембридж, Харвард учените са по-скоро на мнение, че между тюркутите (Gokturk) и тюрките (Turkic) няма пряка връзка, тоест остатъците от първите са се влели в миграционните вълни на вторите и са претопени в тях, но това не е една и съща народност. Оттам нататък като се почне от археологическите изследвания на прабългарски гробници - качеството на металургичната обработка на съдовете, на мечовете е несравнимо с това на находки с доказан тюркски произход. Контратезата как тези артефакти от златни съкровища може да са плячка от грабителските походи на запад не издържат, защото изобразените на тях мотиви на барсове, грифони не са характерни за римската и византийската цивилизация. Дори се смята, че именно хуните и прабългарите са донесли в Европа митологичния образ на грифона, произлязъл всъщност от фосили на динозаври трицератопс от Централна Азия и те всъщност са разчели остатъците от кости от щитовете зад черепа за крилни кости. Има изследвания, доказващи, че долу-горе по времето, когато хуно-българите (използвам го като събирателно за миграционната вълна около Атила, а не защото претендирам, че са едно и също) нахлуват в Европа се забелязва и пристигането на породи домашни животни, характерни за Иранското плато и Средна Азия, а не за Монголия и Алтай, откъдето произлизат тюрките. Отседналият начин на живот на българите остро контрастира с номадския живот на тюрките, както свидетелстват записките на византийски пътешественици в района на Кавказ (българите на Вунд), според които със своите каменни градове българите се различават от съседите си. Тюрките нямат каменни градове. Оттам нататък като се продължи към религията твърденията за това как прабългарите са зороастрийци са спекулации, непотвърдени от исторически извори, но същото важи и за това как прабългарите са тенгристи, само че втората теза е станала канон без нужда от доказване по простата причина, че преди стотина, сто и петдесет, двеста години са изказани такива хипотези. За сметка на това дуалистичният характер на зороастрийството се забелязва в някои фолклорни влияния като мартеницата например, каквито се забелязват дори днес в Индия. В лингвистична гледна точка има някои съвпадения на корени на думи в българския и във фарси, има почти идентични топоними в Дунавска България и Северен Афганистан в района на Балх и на Самарканд. Прабългарите сами посочват произхода си от Атила. В това отношение скептиците заявяват, че много народи са търсели начини да си припишат по-знатен прозход, само че и противниците ни - ромеите и византийците сочат прабългарите в историческите извори като хуни, а освен това и като скити и сармати. Кутригурите и утигурите са сочени еднозначно като хунски племена, а освен това византийците ни посочват като "скити". Генетичните изследвания, археологични изследвания, с каквито учените преди петдесет, сто години не са разполагали сочат еднозначно индо-европейския ни произход, както и че тюрките не са с индо-европейски произход. И то освен това научните среди са категорични за това, че Хунската империя е племенно обединение от различни етноси, което прави теорията за чист тюркски произход още по-нелепа. Да, както вече казах, съгласен съм, че това са косвени податки, само че за тюркския произход на прабългарите няма дори и такива. А той не е подлаган на съмнение, защото научните среди били категорични за него, което въобще не е така. Не виждам защо една теза тотално се фаворитизира за сметка на друга, а защо не се посочат и двете, всяка подкрепена с аргументи. Лично за мен въпросът приключва с черепното деформиране, доказано практикувано от прабългарите, каквото е открито и при скити, и при алани, сармати, саки, парти, все ирански народи, но при никой тюркски народ. B.Velikov (беседа) 21:59, 12 април 2016 (UTC)[отговор]

Радвам се да видя тук човек който чете, мисли и с когото ще може да се работи. Само някои дребни уточнения тук - тюрките произлизат от южен Сибир, не Алтай. От Алтай произлизат гьоктурците(тюркутите) тоест наобратното е. Това е обяснено в статията на Пулейбланк(по-горе). Гьоктурците са европеиди почти на 100% - затова и в Алтай е най висок процентът на европейските хаплогрупи. Как е станало сливането между тези две групи не е много ясно(или поне аз не знам) но това няма пряка връзка със статиите засягащи прабългарите. Мисля, че ти ще можеш да напишеш секцията за иранската хипотеза, ако проявиш интерес естествено. --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 188.254.216.239 (беседа • приноси) 22:59, 12 април 2016‎ (UTC) (проверка)[отговор]

Отново ще обърна внимание на няколко неща: Първо - иранската хипотеза е развита като една от основните на нашата Уикипедия (виж тук) и аз не възразявам за нея да има дори отделна статия. Второ - това е енциклопедия и обстоятелството, че някой застъпва маргинална теория, която не е приета никъде по света, освен частично у нас, не означава, че тука ще правим ревизия на основните научни възгледи. Трето - така наречената тюркска теория е по същества смесена и тя твърди, че прабългарите са били конгломерат от племена с различен етнолингвистичен произход, включително индоевропейски, но чийто елит е бил огузки, като се е отделил от по-късно оформилите се тюрки, преди те да станат такива. Тоест нещата не са съвсем прости. Също така, тази теория е безспорно водеща в света и фактът, че на някого у нас това не му харесва, не я прави по-малко значима от научна гледна точка. И накрая, опитите за идентификация на днешната българска нация с прабългарите са смехотворни и приличат на ревизионистичните тези на славомакедонците, че са преки потомци на античните такива. Или както много точно го е казал д.и.н. Иван Петрински: През последните години участници в екзотични екскурзии, маскирани като "научни" експедиции, сеят исторически безумия в общественото пространство. Дразнещо и натрапчиво, вече няколко години, на агресивни пресконференции ни обясняват произходът на прабългарите и къде се намира прародината им. Засега очевидно е едно - някой е намерил средства за многократно дългогодишно посещение в екзотични страни из Средна Азия.Jingiby (беседа) 04:19, 13 април 2016 (UTC)[отговор]

Мисля, че както беше казано не може еднолично да решаваш коя теория е водеща, коя второстепенна и коя маргинална. Нека читателите сами преценят. Ако не възразявате ще отворя една секция в статията "Произход на прабългарите" и ще я нарека "Хуно-масагетска(Юеджи)хипотеза". Тези имена са условни, то и хуните не произхождат от Алтай, ама има секция която се казва "Хунска(алтайска) теория". Ще я поставя най отдолу. --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 188.254.216.239 (беседа • приноси) 07:02, 13 април 2016‎ (UTC) (проверка)[отговор]

Аз изобщо не съм съгласен ти да пишеш тук преди да си се извинил публично и да обещаеш, че ще спазваш правилата. Знаеш отлично, че си блокиран за вандализъм безсрочно. Освен това секция за Хунската теория и то като водеща съществува в тази статия, спомената от теб. Така, че засега аз съм категорично против. Jingiby (беседа) 07:06, 13 април 2016 (UTC)[отговор]

Първо, няма за какво да се извинявам защото нищо не съм направил. Второ, това че някой се опитва да добави информация в Уикипедия която ти лично не харесваш не е вандализъм. Че ти така му казваш е друга работа. След това въпросната секция "Хунска теория" съдържа много грешки и спекулативни твърдения. Дори самото име на секцията е грешно. Аз не искам да се бъркам там и да влизам в излишни спорове - който я е писал, той да си я оправя. След това не виждам проблем да има две секции с близки имена. --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 188.254.216.239 (беседа • приноси) 07:52, 13 април 2016‎ (UTC) (проверка)[отговор]

Трето, отгоре е мнението на блокиралия те администратор по твоя казус: Като администратор в Уикипедия за мен няма никакво колебание кой от тези два модела на поведение е градивният и полезен на енциклопедията и читателите – и кой, обратно, води единствено до конфликти и разрушение. Така че, отново и дебело подчертавам, в случая проблемът не е в някакво недопустимо мнение, а в недопустимо поведение. Всеки, който се държи в Уикипедия като гамен, ще го постига същата участ, без значение какви мнения защитава – докато не се научи да уважава колегите си и да разговаря спокойно с тях. Ако ще се променяш - декларирай го и го докажи като се извиниш на колегите и започнеш да спазваш правилата. Ако не искаш - стой си блокиран завинаги. Това е от мен! Jingiby (беседа) 08:26, 13 април 2016 (UTC)[отговор]

Аз лично на теб ти дължа извинение заради расистки обиди, за което наистина съжалявам. Надявам се да можеш да ми простиш. По принцип не съм расист, но не съм си сдържал нервите на моменти. Което е неправилно и за в бъдеще ще се старя да се въздържам от такива прояви. Не го казвам само формално, наистина ти се извинявам. Ако държите да регистрирам акаунт ще го направя, макар че това за мен няма значение, дали ще се вижда някакво ip или някакво име за мен е едно и също. --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 188.254.216.239 (беседа • приноси) 10:50, 13 април 2016‎ (UTC) (проверка)[отговор]

Приемам извиненията ти. Надявам се, че си искрен. Според мен и останалите обиждани от теб трябва да получат извинения. Ако и те са съгласни би било добре да се регистрираш и да се подписваш за да е ясно с кого комуникираме. Нека изчакаме и тяхното мнение до утре. Администраторът Илиев, например е един от тях, а също Мико, Алиса Селезньова и т.н. да не ги изброявам всички. Jingiby (беседа) 12:26, 13 април 2016 (UTC)[отговор]
Истинско удоволствие е човек да види насреща си едни зрели и разумни хора, които успяват да се издигнат над дребните човешки слабости, които всеки от нас притежава, но не толкова много дори осъзнават. Това със сигурност ще бъде добър пример за всички ни. Що се отнася до извиненията, за мен лично не са нужни – виж, ако може да не ми се налага да добавям подписи, ще съм повече от щастлив. Това беше просто деликатен намек. ;) Между другото, самата дискусия също ми стана интересна, и с удоволствие ще я следя и в бъдеще. Кой знае, ако наистина успеем да запазим добрия тон, може дори да започнем да привличаме читатели не само със статиите си, но и с беседите към тях.
Благодаря и на двама ви!
— Luchesar • Б/П 12:41, 13 април 2016 (UTC)[отговор]
Аз също не държа на извиненията. Все пак, нека промените по статията по възможност първо да се обсъждат на беседата, преди да бъдат нанасяни в самата статия. Така бихме избегнали ненужни препирни.--Vodnokon4e (беседа) 18:41, 13 април 2016 (UTC)[отговор]
Това е много добра идея, която силно подкрепям. Най-добре даже промените в статиите да се нанасят от неутрална трета страна – редактор, който има известен опит в историческата тематика и достатъчно време – на основа на постигнат на беседите или пък тук, на Разговори, консенсус. Мисля, че с това може да положим началото на една чудесна добра практика, приложима и при други спорни теми. — Luchesar • Б/П 19:33, 13 април 2016 (UTC)[отговор]

Благодаря. Промени по самата статия аз не възнамерявам да правя. Просто ще отворя нова секция отдолу и ще пиша в нея. Това от което се опасявам е, че написаното в тази секция няма да се хареса на някои хора и те ще се опитат да изтрият/модифицират информацията (или значителни части от нея) въпреки, че е подкрепена от академични източници. Може би не е лошо да се помисли отсега какво ще се прави в такъв случай. Всъщност аз имам личен уебсайт където статията е написана, но е на английски. Просто не съм намерил време да я напиша и на български. Ако имате предвид някой редактор-модератор конкретно, мога да му дам линк към сайта и да видим какво ще каже той. --188.254.216.239 19:49, 13 април 2016 (UTC)[отговор]

P.S. Съвсем лесно мога да докажа, че сайта е мой, ако това ви притеснява. Например ще изтрия всяка четна дума от четвъртият параграф, или ще заместя заглавието с произволна комбинация от букви и цифри дадена ми от вас или каквото вие решите.--188.254.216.239 20:51, 13 април 2016 (UTC)[отговор]

Аз предлагам информацията от сайта на Стайков, той след като се регистрира да я преведе на български и да я прехвърли на страницата си за разговори. След това да я обсъдим там, а по спорните въпроси да се произнесе съвет от трима администратори, който да изберем, като например: Водното конче, Илиев, Алиса Селезньова или някой друг администратор-доброволец, без значение. Добре е да те да имат някаква представа от тематиката, разбира се. Ако и между тях възникне разногласие, ще се приеме мнението на което са мнозинството от тях, тоест двама на един. Jingiby (беседа) 02:58, 14 април 2016 (UTC)[отговор]

да, ще бъде добре ако знае, че да се наричат юеджите с името огури е неправилно http://dulo.myfreesites.net/ --188.254.216.239 04:33, 14 април 2016 (UTC)[отговор]

Ще регистрирам акаунт с името dulovokil146, той ми трябва за да мога да кача картинки илюстриращи текста. Ако не възразявате бих искал да създам няколко кратки автобиографични статии на учени цитирани в текста: Пулейбланк, Зуев, Д. Малори, В. Мейр и др. Просто ще препиша по 10-15 изречения от АУ - там ги има. Това ще улесни читаемостта на текста, а и няма да навреди на българската уикипедия. Що се отнася до това какво ще правим с текста след това, моето мнение е малко по-различно. Това текста да бъде прочетен от двама или трима редактори е задължително, като е добре е да има историк. Възможно е да има грешки, неточности и т.н. - все пак не съм робот. Ако общо взето мнението е положително, след това текста трябва да бъде прегледан и от специалист в областта, в идеалният случай международен такъв. Така се процедира в другите енциклопедии, поне тези които държат на реномето си. В това отношение Уикипедия, вкл. и нейният англ. вариант изостава. Как ще бъде намерен обаче такъв специалист, аз лично си нямам идея - обикновено тези хора не отговарят, въпреки че емейлите им са публични. Това е от мен, ще изчакам 1 ден ако някои има възражения все пак да ги напише тук.--188.254.216.239 17:32, 14 април 2016 (UTC)[отговор]

Почни с биографиите. Това е полезно. --Rumensz (беседа) 18:13, 14 април 2016 (UTC)[отговор]

Гласуване за администратор в Уикиречник

До 28 април 2016 г., 15h (UTC) в Уикиречник се провежда гласуване за даване на администраторски права на V111P.
— Luchesar • Б/П 14:34, 14 април 2016 (UTC)[отговор]

Което ме накара да се замисля, че може би трябва да поискам и аз админ права за Уикиизточник, където от началото на годината малко повече се вихря покрай Теодор Траянов и Добри Немиров... Току що с изненада открих, че там всъщност няма нито един администратор... Спири ··· - - - ··· 11:29, 16 април 2016 (UTC)[отговор]

Планирано прекъсване на възможността за редактиране на 19 и 21 април

На 19 и 21 април от 17:00 до 17:30 всички уикита под шапката на Фондация Уикимедия поради миграция на данни. --Лорд Бъмбъри (беседа) 20:50, 15 април 2016 (UTC)[отговор]

Европеана 280

От 15 април до 30 май ще трае състезанието „Европеана 280“ за създаване и разширяване на статии за европейски произведения на изкуството и съпътстващо подобряване на Уикиданни. Координационната страница на състезанието е в Уикиданни и в страничката за България може да се следи не само статиите за десетте български произведения, но и за преводите на български на всичките останали. Ето я и новината в блога. Има само една особеност, не за всичките от тези десет български творби, можем да си ги качим в Общомедия, по причина, че все още не са изтекли 70 години от смъртта на някои от авторите. В сайта на Европеана някои от творбите ще видите, че са под некомерсиален лиценз. Това според тълкуванието на Лайъм Уайът, който е GLAM community manager / Wikimedian in Residence в Европеана, не трябва да ни твърде притеснява, а трябва да си направим анализ на оригиналните творби и авторите. Спири ··· - - - ··· 09:50, 16 април 2016 (UTC)[отговор]

Практически въпроси около сдружението

Привет, колеги!

Както много от вас вероятно са разбрали, днес (вече вчера, всъщност) имаше малък семинар, на който покрай другите интересни и полезни неща също беше обсъдено бъдещото сдружение, дето един ден трябва да стане чаптър. Възникнаха няколко важни въпроса, за които е важно мнението и отношението на цялата общност, поради което ви моля да им обърнете внимание:

Първо
Сдружението ще има нужда от офис (възможно е за регистрацията да се използва нечий домашен адрес, но по различни причини не е съвсем желателно). Спири е намерила помещение, което изглежда доста удобно и вероятно изгодно: става дума за малък офис от 8,7 m2 в сградата на ФНТС. Месечният наем е 132 лева, а режийните разходи (ток, парно) – около 20 лева на месец, т.е. общо около 150-160 лева месечно. Освен удобното разположение (пресечката на Гурко и Раковска), полезно може да се окаже наличието на много учебни и заседателни зали в същата сграда. Според предварителната информация, тези зали може да се ползват за различни мероприятия от наемателите на офиси при изгодни условия.
Когато сдружението се учреди и получи финансиране от Фондация Уикимедия, разходите за наем и консумативи ще се поемат от собствения му бюджет, но дотогава ще трябва да си го плащаме някак сами. Ще се радвам да чуя мнения, особено от хора по-запознати с пазара на недвижими имоти, доколко тази оферта звучи действително изгодно. Ако можете да предложите алтернативи на още по-добри условия, ще бъде чудесно. Ако не, вероятно ще е хубаво да решим сравнително бързо какво правим, защото това конкретно помещение е свободно в момента, но е много вероятно скоро да го наеме някой друг.
Затова, вторият конкретен въпрос в тази точка е: има ли желаещи да се включат в плащането на някакъв офис (този или друг, на подобна или по-ниска цена) за времето до получаването на финансиране от ФУ, т.е. за период от няколко месеца – вероятно някъде до есента. Ако се съберем например осем човека, бихме могли да даваме по 20 лева на месец. Колкото повече, толкова по-малко, както не би казал Мечо Пух.
Второ
Освен всичките изключително полезни и чудесни неща по уикидейностите, които се вършат дори в момента, и заради които бъдещото сдружение в крайна сметка се прави, също ще има известна досадна административно-организационна работа, свързана със самото негово функциониране като правен и икономически субект. Основната част от тази дейност вероятно ще бъде освен около регистрацията в началото, също около годишните отчети изисквани по българското законодателство. Възможно е работата да е малко, но България е известна също като страната на неограничените невъзможности, затова е добре да сме подготвени за всякакви неприятни изненади.
За тая цел е хубаво да има поне двама човека, които да могат да поемат подобни топки: а именно да могат например в някакъв момент да зарежат почти всичко останало, и два-три дена или дори седмица да търчат от сутрин до вечер само по задачи на сдружението. Ключовото в случая е, че поне един от тези хора трябва да е в състояние да отдели времето и силите в необходимия момент, когато и да възникне той – и в почти всички случаи трябва да бъде през това време в София. Това очевидно е доста различно от занятията ни в Уикипедия, затова и го подчертавам толкова настоятелно.
Основният заподозрян, както обикновено, ще бъде Спири, но мисля ще се съгласим всички, че не е хубаво да я товарим само (или основно само) нея с тази отговорност. Отново подчертавам, че тези задачи биха изисквали най-често и физическо присъствие в столицата, поради което, за съжаление, иначе чудесните ни колеги от страната и чужбина – които вършат страхотна работа и са незаменими в това – в случая не биха могли винаги да помогнат, колкото и да биха искали. Предполагам, или поне се надявам, че втори такъв човек може да бъде Спасимир, но това ще е въпрос на време и въобще възможност от негова страна, тъй като той също си има свои ангажименти. Аз самият с радост бих помагал за разни неща според възможностите си, но чистосърдечно и с немалко съжаление признавам, че времето, което ще мога да отделям, вероятно няма да бъде достатъчно.
Накратко: дали би имало желаещи да помагат в тези досадни организационни дела на сдружението?
Хубаво ще е да сте сигурни, че имате доста свободно време или поне възможност да си планирате достатъчно свободно времето, както и да живеете в София или поне достатъчно близко. По принцип, засега концепцията е, че това си е част от доброволческата ни работа и следователно няма да бъде заплащана, но тези въпроси все още се дискутират. Възможно е например да приемем, че това е работа, натоварена със сериозни отговорности и задължения (донякъде за разлика от Уикипедия, където дори в уикимедианските дейности на никого няма да отсекат главата, ако нещо не успее да направи в срок), на която също бихме искали хората да са напълно отдадени, а съответно – за да не умрат от глад, карайки само на идеали – ще е хубаво да им осигурим поне пари за сирене и подслон. Но това наистина предстои още да се умува.
Трето
И като стана въпрос за обсъждания подобно на горното, понеже уикисеминарите не са съвсем удобни – особено за хората, на които им се налага да пътуват (факт е, че някои колеги харчат съвсем нескромни суми лични средства, за да присъстват на тях) – ще бъде добре да пробваме да правим и виртуални срещи.
Какво мислите за подобна виртуална среща някъде в края на този месец или началото на следващия (може би в уикенда на 1 май)?
Срещата ще е по-скоро опознавателно-пробна, но ако се получи добре, може да я използваме и да обсъдим разни въпроси: например да поговорим отново дали сдружението да бъде в частна или обществена полза, да преговорим пак различните точки по устава, а ако Лордът има време и въобще възможност, би могъл също и да разкаже впечатления от Конференцията на Уикимедия, в която той ще участва идната седмица (и за която е подготвил една отлична презентация, впрочем).
Възможни технически средства са най-вече https://meet.jit.si (правено е от българи във Франция, между другото), системата за видеоконференции на Пловдивски университет (https://meet.uni-plovdiv.net), но при желание вероятно бихме могли да ползваме също Google Hangouts, Skype или други подобни.

Благодаря за отделеното време на всички, имали търпението да стигнат дотук! Намигам

— Luchesar • Б/П 22:23, 16 април 2016 (UTC)[отговор]

Благодаря ти, Лъчо, че така подробно и в същото време концентрирано обобщи всичко, до което стигнахме с общи усилия, не бих могла да го формулирам по-добре.
  1. Офисът според мен е абсолютно приемлив и на добро място. Мога да се включа във финансирането с до 20 лв. месечно.
  2. Изявявам желание да помагам в организационната работа. От София съм, работата ми позволява да отделям време.
  3. Подкрепям виртуалните срещи, макар че от срещата на живо научих доста неизвестни ми преди това неща. През май съм на линия за всякакви срещи с изключение на 28-мо число--Ket (беседа) 10:04, 17 април 2016 (UTC)[отговор]
Бих могъл да съм някъде в резервите по т. 2. Jingiby (беседа) 10:11, 17 април 2016 (UTC)[отговор]
Този офис се намира на удобно място и мисля, че трябва да го наемем. Ще се включа в първоначалното плащане на наем и консумативи. За организационната дейност изпитвам лека липса на свободно време, но когато се налага съм готов да помагам. Виртуалните срещи са необходимост и аз искам да се осъществяват.--Спасимир (беседа) 07:21, 18 април 2016 (UTC)[отговор]
Наистина офисът е удобен; и аз се включвам в плащанията.--Zhoxy (беседа) 08:40, 18 април 2016 (UTC)[отговор]
+1 - пари да, време не. :/ --Спас Колев (беседа) 12:48, 18 април 2016 (UTC)[отговор]
Въпреки че не бих казал, че съм в перфектно финансово състояние, все някакви пари мога да отделя. За време много зависи от ситуацията, просто не мога да кажа, че винаги ще съм свободен и ще имам време, но съм на линия принципно.--Ilikeliljon (беседа) 20:16, 18 април 2016 (UTC)[отговор]
Считам имането на офис за добра идея, защото дава възможност на уикипедианци да работят заедно на едно място и въпреки че този е малък, мисля, че представлява добро начало. Ще участвам във финансирането му, въпреки че вероятно ще го ползвам най-рядко. Все пак искам да уточня, че считам прогнозата за „до есента“ за доста оптимистична, защото до тогава едва ли ще се сдобием с годишен бюджет. Аз бих участвал във финансирането му и за по-дълъг период от време и се радвам, че толкова много хора изявиха готовност да се включат в плащането на наема.
Относно България „като страната на неограничените невъзможности“ – не признавам това за аргумент и го считам за неоправдан предразсъдък. Считам и изказвания от типа „ти не живееш тук, затова говориш така“, които чух на два уикисеминара подред също за предразсъдък. Всяка една страна има специфична бюрокрация и България не е изключение. Да, ще има документи за изготвяне, да, ще има натоварени дни и седмици, но ще имаме и повече възможности и цената си струва. Бюрократичните дела са най-общо два вида – изготвяне на документи и предаване на документи. За изготвянето на документите не е необходимо присъствие в София, т.е. голяма част от бюрокрацията може да бъде обработвана от места като Плевен, Варна, Копенхаген, Бърно, Брюксел, Мюнхен и всяко друго място на планетата с достъп интернет. Друга част от бюрокрацията може да се реши единствено посредством висене на опашки, попълване на формуляри и т.н. Спасимир: може да каже колко часа ни отне изпращане на едно писмо до Армения през зимата, но въпреки това на фона на организационната работа по Състезание Архиви това беше относително малко време.
Относно „Отново подчертавам, че тези задачи биха изисквали най-често и физическо присъствие в столицата, поради което, за съжаление, иначе чудесните ни колеги от страната и чужбина – които вършат страхотна работа и са незаменими в това – в случая не биха могли винаги да помогнат, колкото и да биха искали.“ Това го считам за пренебрежително и обидно отношение към живеещите извън София уикимедианци. Както VladislavNedelev: спомена в събота, има електронни подписи, те се използват в България и те позволяват на живущите извън София да взимат активно отношение в справянето с бюрокрацията. Живеещите извън София граждани на България също имат взимане-даване с българската бюрокрация и могат да преценят най-добре сами в каква степен могат да поемат бюрокрация на плещите си или не. Считам обобщеното изказване, че уикимедианците, живеещи в страната и чужбина не биха могли да помогнат за изключително нередно, агресивно, грешно, манипулативно и цинично.
Относно „Хубаво ще е да сте сигурни, че имате доста свободно време или поне възможност да си планирате достатъчно свободно времето, както и да живеете в София или поне достатъчно близко.“ считам това за фронтална атака и пренебрежително отношение към уикимедианците, живеещи в провинцията и чужбина.
Относно „Възможно е например да приемем, че това е работа, натоварена със сериозни отговорности и задължения (донякъде за разлика от Уикипедия, където дори в уикимедианските дейности на никого няма да отсекат главата, ако нещо не успее да направи в срок), на която също бихме искали хората да са напълно отдадени, а съответно – за да не умрат от глад, карайки само на идеали – ще е хубаво да им осигурим поне пари за сирене и подслон.“ съм твърдо против управителният съвет на сдружението да бъде на заплащане. Подкрепям назначаването на хора в бъдеще, след години, когато придобием опит в управлението на финанси с малки суми, но тези хора да са на позиции като секретар/ка и ръководител/ка на проекти, специалист/ка по връзки с обществеността а не като изпълнителни директори и управители. Ако позволим уикипедианец да стане платен работник в сдружението, неминуемо ще се стигне до въпроса „защо той/тя получава пари за това, което аз правя доброволно“.
Подкрепям идеята за редовни виртуални срещи в едноседмичен или двуседмичен ритъм като нямам предпочитания за софтуера.
--Лорд Бъмбъри (беседа) 21:05, 18 април 2016 (UTC)[отговор]
„Фронтална атака“, „изключително нередно, агресивно, грешно, манипулативно и цинично [изказване]“, „пренебрежително и обидно отношение“, „неоправдан предразсъдък“... Също слагаш в устата ми думи, които не съм изричал – поне не по този начин, а това напълно изкривява смисълът им. Ще е вредно обаче да отговарям на тези неща, затова конкретно по съдържанието...
Относно наложителността понякога човек да е физически на място. Отново ще дам пример как за един прост данък МПС (поне в София) трябва лично да ходиш до общината – заради прословутия „стикер“. Да, на теория може да става по Интернет – и преди ставаше. Но партийните каси също трябва да се пълнят от нещо. Въобще, много е хубаво и дори ценно човек да вярва в доброто и да вижда преди всичко позитивните неща. Но също е хубаво от време на време да слиза и на земята. Сигурно навсякъде има проблеми, но в случая конкретно говорим за България и нейните особености. А тях си ги има, харесва ли ни или не.
Относно заплащането. Никога не съм предлагал да се плаща на цял управителен съвет. Смятам обаче, че може да е разумно поне да се обмисли вариант да се плаща на един или двама (по половин заплата примерно) човека, които да имат задължението да вършат всички тези неща, при неизпълнението на които (в срок) биха следвали парични или други санкции от страна на държавата. Щото санкциите може и да ги платим, но накърнената репутация далеч по-трудно се възстановява. Освен това наистина мисля, че е несправедливо да се разсъждава „нали има кой да свърши тази работа“, когато в ролята на „кой“ все се оказват най-изпълнителните и въобще жертвоготовни наши колеги. Най-малкото защото има хора, които по-скоро ще се гътнат от пренапрежение, отколкото да откажат. Аз поне такъв грях не искам да си слагам на душата. Затова дори нямам проблем част от тая заплата лично да я плащам, ако се наложи.
Едноседмичен или двуседмичен ритъм на срещите? Хайде да не превръщаме тази чудесна възможност в Уикипедия човек да прави неща, които му доставят удоволствие колкото и когато поиска в нещо като корпоративен проект, с надничащи зад рамото мениджъри, следящи дали пък за секунда не си се отклонил от работата, и графици на срещи, дедлайни и други подобни хубавини от реалния живот. За мен спорадични срещи, когато се насъберат достатъчно теми за обсъждане, както и желаещи да обсъждат, са повече от достатъчни.
Относно срока за офиса. Затова се ядосвам, когато чуя „хайде да се учредим“, а в същото време няма никакъв план: колко време ще отнеме всяка стъпка, с какви разходи ще бъде свързана, какви са рисковете и т.н. Защото офисът няма да е единственият разход, който явно ще трябва да платим със свои пари. На мен лично такъв спонтанно-хаотичен подход не ми допада, но разбирам също, че има колеги, за които педантичното планиране и подготовка са твърде досадни и затова ги смятат за излишни. В крайна сметка обаче хубаво ще е да се реши веднъж завинаги как ще се действа, за да не се получават подобни недоразумения, когато аз например агитирам хората да дават пари (както бях обещал на семинара), но се оказва, че обстоятелствата били всъщност различни.
— Luchesar • Б/П 22:04, 18 април 2016 (UTC)[отговор]
В България имаме един проблем, не знам откъде е дошъл, но го имаме. Този проблем е с парите. Все едно това е нещо мръсно и ако някой получава пари за нещо, което всички приемат за доброволно участие и веднага ще има вой, ама как, ама защо и т.н. В крайна сметка правим нещата доброволно, но обикалянето по институции, подаване на документи, отнемане на свободното време на човек в тази връзка изисква той да получи някаква сума пари, за да бъде спокоен. Това хората на Запад са го разбрали отдавна и никой няма да ти каже нищо, за това че получаваш пари. Ние сме все някой да не се мине евентуално, не иска да обикаля по институции, ама ако чуе, че друг може да вземе пари за това и веднага се сменят нещата (Лъчо тези неща ги казвам в подкрепа на казаното от теб за малката сума пари). Хайде да не превръщаме създаването на чаптър в някаква псевдоидеалистическа организация, в която всички работим безплатно все едно сме в светлия комунизъм, който втълпяваше на хората, че всичко е безплатно и ти го вземаш безплатно. В крайна сметка имаме контакти с други чаптъри, пък да вземе някой да се свърже и да попита кое как е там, а не да се правим на по-големи светци и от папата.--Ilikeliljon (беседа) 22:28, 18 април 2016 (UTC)[отговор]
Добре казано. Това са в общи линии нещата, които ми се въртят и на мен в главата, и е хубаво, че успяваш да ги формулираш по-ясно от мен. Доколкото съм чувал от Спири, има действително чаптъри, където всички работят доброволно, но има и чаптъри (мисля, че в Уикимедия Сърбия е така), където си има човек на щат, който получава заплата. Действително, основната разлика спрямо познатата ни работа в Уикипедия е това, че сдружението вече предполага работни задължения. А щом има задължения, от които човек не може да се отметне и да излезе в уикипочивка, щото примерно е „прегорял“, значи е редно да има и определена парична компенсация. — Luchesar • Б/П 22:37, 18 април 2016 (UTC)[отговор]
И само още един пример. Как например би наел този офис от чужбина? Ти сам каза, че няма да имаш време и да го погледнеш. Електронният подпис може и да ти приемат, но доколкото познавам наемодателите, повечето от тях ще искат да те видят лице в лице и няма да се съгласят на сделка „по Интернет“. Как също би събирал доброволческите вноски за наема от чужбина? Всеки от нас да ги праща с банков или пощенски превод? Впрочем, дори няма да се учудя някои наемодатели да искат плащане в кеш – по най-различни причини.
И въобще, така и не разбрах какво толкова те обиди оня ден. Единственото, което казах, е че има неща, които просто се налага да се вършат на място. И че е хубаво затова да има поне двама човека наблизо, така че поне един от тях да бъде на разположение, ако изникне нещо подобно. Какво обидно има в това? Преди известно време колеги, които се занимават с географски карти, избраха да вземат интересуващи ги карти от една шотландска библиотека вместо от нашите архиви, защото там се оказаха с по-добро качество. Помогна им племенникът на единия от тях, който учи там. Трябваше ли аз да се обидя, че не съм могъл да свърша това, понеже живея в „чужбина“ спрямо Шотландия?
Наистина съжалявам, че думите ми е възможно да са били изтълкувани неправилно и да са разстроили някои от вас напълно незаслужено. Но също и не се извинявам, защото действително не смятам, че има за какво. Не само не съм целял да обидя или принизя участието на когото и да е, но дори не виждам как въобще думите ми биха могли да се тълкуват по подобен начин.
Цялата тази вербална агресия по-горе честно казано ме кара да се замисля доколко бих искал да продължавам своето участие в това дело. Защото ако по този начин ще работим и в бъдеще, бихме могли да си хабим нервите и без това допълнително усилие.
— Luchesar • Б/П 22:32, 18 април 2016 (UTC)[отговор]
Бих се радвал да прочета и други мнения относно възможната роля на живеещите извън София в бъдещето в проекти на Уикимедия България. В защита на възможността организационна дейност да бъде извършвана от извън София привеждам като примери ЦИЕ Пролет, УОЗ и в по-малко степен Състезание Архиви. Който е следил дейностите на потребителската група знае в кой град колко организационна работа е свършена през изминалата година. Без Бърно и Копенхаген, например, УОЗ нямаше да има.
Офисът бих го наел от чужбина, купувайки си самолетен билет преди това, в случай, че няма кой друг да го наеме. А плащането на наема по банков път е добра практика и помага на отчетността независимо от местоживеенето на плащащия. Достъп до общата банкова сметка, която Вася и аз имаме с цел възможност за получаване на финансиране за потребителската група имам и от извън София.
Ilikeliljon: Плащането на хора в сдружения в други страни води до проблема, който описах. Не съм си го измислил аз и не е така само в България. Вася потвърди в събота, че е така и че темата е обсъждана на няколко международни конференции. Сърбите имат секретар на заплата, не член на управителния съвет, а имат и много лош опит с назначаване на хора. Ние не сме готови за това и няма да бъдем готови години наред.
Агресията поражда агресия. Когато се твърди, че хора давали по над 30-40 часа седмично за УОЗ (Асен например) не са подходящи за работа в сдружението в бъдеще, лекичко ми причернява. Не искам в международен проект като нашия да се делим на българи и чужденци и няма да го позволя.
Ако има достатъчно хора, желаещи да участват в редовни срещи, такива ще има. Иначе няма да има. Според мен редовните срещи придават чувство за принадлежност и повишават мотивацията на доброволците. --Лорд Бъмбъри (беседа) 06:05, 19 април 2016 (UTC)[отговор]
Сега всички спрете. Поемете дъх и помислете отново! Вие сериозно ли?!? Аз съм най-малкия тук, не вие, айде не ми взимайте ролята.
  • Аз съм за наемането на офис. Склонен съм да отделям до 30 -40 лв. месечно за тази цел, които мога да превеждам електронно всеки месец или да дам кеш за дълъг период от време! И да мога да си хвана самолета и да подпиша договор с човека, бих се обадил също по телефона, но до колкото знам Spiritia: вече има някаква идея как могат да се случат нещата, та кото се върне от уики почивка ще каже.
  • Относно наемането на хора, просто си го избийте от главата в първите 2-3 години, след основаването на сдружението. Отделно ако си говорим за бюрокрация, наемането на човек ще е писане и правене ще отнеме 3-4 пъти повече време от цялото писане на сдружението. Отделно ние хубаво ще имаме 1/2 щат, ама това са +40% за осигуровки и (нямам идея колко е минималната работна заплата) ама на 400 лв половината са 200 + 40% прави 280 + още 200 за офис... Хич не виждам как това ще се случи, а и нека слезе на земята би било обидно да дадем на някога тези пари за да върши каквото и да е било работа. А и предполагам, че някои от нас ако бъдат избрани за подобна длъжност ще дарят тези пари обратно в сдружението, което просто ще е загуба на време в писане на документи.
  • Относно живота в чужбина и това колко актинвни могат да са хората, смятам че НИЕ, защото аз съм един от тях, сме доказали колко време можем да отделим и колко често можем да си позволим да се приберем до България за да отделим време да движим нещо. И като цяло тази тема ми е доста чужда, защото не разбирам къде е проблема. В смисъл никога не съм предполагал, че може да се обсъжда в общество, което е базирано online и живите срещи са нещо, което се случва рядко. ... Вижте също Електронен подпис
  • Много ми се иска просто да спрете да взимате нещата лично и да започнем да работим заедно, а не да си караме. До края на деня ще имам списък на всички документи, които трябва да се подават от страна на сдружения към институции и ще си направя труда да видя колко от тях трябва да се подават на живо, а не може по електронен път. Ще предоставя повече информация за това, когато успея да приключа с това проучване, като за източни на изискваните документи ще използвам „НУМИЗМАТИЧНО ДРУЖЕСТВО – ФИЛИПОПОЛ”.
  • И последно за оптимизма... Ясно е, че в първите 2-3 години няма да започенем сътрудничества с 200 музея и няма да наемем 350 човека. Но джафкайки се за това, какво теоретично може да се случи и колко хиляди проблеми може да има няма да стигнем до никъде. Защото ние всички вярваме в една идея. И ако това не е достатъчно да ни обедини, няма какво. На всяко нещо можем да намерим 300 причини защо да не го правим, защо е извън нашата комфортна зона, а на нас ни е удобно да си стоим в нея, но ако не се опитаме никога няма да разберем дали ще стане или не. Малко положението изглежда сега „много баби, хилаво бебе”... А и правенето на сдружение не е писане на документация за огромна компания с 20 ядрени реактора, та я се стегнете малко. Колкото и да е няма да отнеме цялото време да света, а има и дори сами хора, които го правят и ходят на работа.VladislavNedelev (беседа) 09:16, 19 април 2016 (UTC)[отговор]
Влади, ти би ли поел тази роля, за която пиша по-долу: човек, който да организира подготовката по сдружението, като координира работата на останалите доброволци, направи план за стъпките и разпределението им във времето, включително и след като сдружението започне работа, калкулира всички разходи, които биха се появили и начините за финансирането им според наличните към съответния момент финансови средства? Това наистина е нещо, което спокойно би могло да се извършва от където и да е по света, и аз лично много бих се радвал ако се заемеш. Както вече казах, ще помагам с удоволствие – макар и според възможностите си, които са по-малки, отколкото бих искал. — Luchesar • Б/П 11:51, 19 април 2016 (UTC)[отговор]

──────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────── Това е отговор на репликата на Лорд Бъмбъри от 06:05, 19 април 2016 (UTC).

Твърдял съм, че хора като Водното конче, Влади или ти „не сте подходящи“ за работа в сдружението? Ще оставя на останалите присъствали на семинара, сред които беше и самият Влади, да потвърдят или отрекат това – ако им се намесва в тоя вече много некрасив и безпочвен конфликт. Под достойнството ми е да отговарям на лъжи, а и няма защо да отвращаваме излишно колегите ни с подобни препирни. Тези, които явно се опитваш да настроиш против мен, пък съм сигурен, че и сами могат да си преценят какво е отношението ми към тях и съответно какво трябва да бъде тяхното към мен.

От всичко, което съм видял и чул, разбирам, че сдружението е от изключително голямо значение за теб, и че също много държиш да имаш водещата или поне решаваща роля в него. Уважавам тази ти амбиция и се радвам, че имаш толкова голям ентусиазъм, защото подобни хора действително са нужни. Единственото, което леко ме притеснява, е настървението, с което атакуваш, когато няколко пъти просто повдигнах въпроси от чисто практическо естество. При това явно не съвсем безпочвени, след като например се потвърди опасението, че не сме били подготвени за учредяване онзи ден.

Мисля, че наистина трябва да спрем да нагнетяваме тази токсична атмосфера. Затова, както преди казах, че няма да участвам в никакви ръководни или контролни органи на сдружението с надеждата това да разсее всякакви съмнения и предпоставки за конфликти, сега казвам, че ще давам мнение само ако ми бъде поискано. Иначе, ще продължа да помагам с каквото мога, както и досега съм правил. Ще продължа заради останалите колеги.

Смятам също, че е разумно да се определи човек, който да координира дейностите по сдружението. Този човек трябва да бъде наясно с конкретните стъпки и срокове, които предстоят, така че да може да се планират действията – нещо, което в момента се разхвърля хаотично между различни хора, като всеки знае или си мисли, че знае някаква част. По този начин могат също да бъдат организирани (конкретното изпълнение може да стане от различни доброволци) вече обсъжданите офис, счетоводител, подготовка на документацията, планиране на разходите и т.н. Лично аз нямам нищо против този човек да е и Лорда. Но мисля, че наистина е важно да се внесе малко повече ред и организираност – с което пък ще се избегнат силно демотивиращи конфликти като настоящия.

В заключение, и в контекста на желанието за ред и организация, през идната седмица ще прехвърля Устава в Google Docs, както бях обещал, и също ще се опитам и аз да събера информация колко струва счетоводното обслужване на подобен тип сдружения.

— Luchesar • Б/П 10:11, 19 април 2016 (UTC)[отговор]

Момчета, моля ви, спрете се, започва да става грозно и излагащо. Всички сте умни и разбрани хора, със сигурност можете да решите проблемите по-спокойно. --Молли (беседа) 10:19, 19 април 2016 (UTC)[отговор]
Между другото, имам едно предложение, с което обаче ще трябва да се съгласят още десетина човека. Като награден фонд за Уикимедия ЦИЕ Пролет 2016 са отпуснати 400 евро. Ако всички, които участват, се откажат от него, тази сума може да отиде за наемане на офис и за каквото друго е необходимо. Ако сте съгласни, ще пусна такова предложение на беседата на състезанието. --Молли (беседа) 10:29, 19 април 2016 (UTC)[отговор]
Няма да е честно към участниците да се „пренасочва“ фонда а и не е никак добра практика пари отпуснати за едно нещо да се харчат за друго. Това ще е фалстарт за сдружението поне според мен. Мисля, че е много по-реалистично да се съберат парите от желаещи, но пък на предишния семинар чух доста солидни доводи против събирането на дарения. --Сале (беседа) 16:15, 19 април 2016 (UTC)[отговор]
Не виждам защо да е нечестно, ако всички са съгласни. Просто трябва да попитаме. Ако и един не приеме идеята, тя отпада. Предложих го, защото наградите ще са във вид на „книги и други възможни източници“ и ако някой иска да дари наградата си, няма да може. По отношение на доводите против дарения, нямам представа какви са, за да мога да реагирам адекватно. --Молли (беседа) 20:01, 19 април 2016 (UTC)[отговор]
Потребител:Iliev, Лъчо, аз възприех изказването ти в събота точно така, че не сме подходящи за работа в сдружението. Възможно е да съм го възприел грешно, нека останалите трима присъстващи кажат те как са го възприели. Определено не се опитвам да настройвам никого против теб. Във всеки случай шестте часа без интернет днес ме накараха да си помисля, че ще е по-добре да спрем да се държим както се държим, защото може би и двамата сме за блокиране :-).
Да, сдружението е важно за мен, защото виждам ползите от съществуването му. За две седмици в ЦИЕ Пролет постигнахме резултатите от целите десет седмици миналата година благодарение на малкия награден фонд. Церемонии по връчване на наградите в Уики обича Земята, Уики обича паметниците и други състезания водят до привличане на нови уикимедианци, раждане на нови лидери и повече свободно достъпно знание в други страни и се надявам да е така и при нас.
Нямам нищо против да имам водещата или решаваща роля в сдружението, но само ако общността ми гласува доверие за това. От декември 2014 г. участвах изключително активно в организацията на локалната ЦИЕ Пролет и Уики обича Земята, по-малко активно в Уики обича паметниците и Състезание Архиви, в различни фази повече или по-малко в популяризирането на Уикипедия в социалните мрежи и медиите (интервюта за „Тема“ и БНР, блогът, страницата във Фейсбук). Понастоящем ръководя международната ЦИЕ Пролет и одобреният проект е на името на потребителската ни група, въпреки че Фондация Уикимедия първоначално предложи да е личен. Настоях да бъде на потребителската група, за да можем да покажем втори финансиран проект след този със зоопарка, което е условие за получаване на статут на чаптър. Освен това съм в международния екип на Уики обича Земята. Общността ме избра за администратор и бюрократ и представител на две конференции на Уикимедия. Поправи ме ако греша, но понастоящем ролята ми в общността е водеща и без да имаме сдружение.
Онзи ден не бяхме подготвени за учредяване, защото миналия месец решихме, че няма да се учредяваме онзи ден.
Считам идеята ти за определяне на човек или група за координиране дейностите по основаването на сдружението за добра. След основаването му групата ще бъде тази, която бъде избрана за управителен съвет. Как бихме могли да определим такава група? Може би да направим списък на желаещите и след това да обсъдим дали общността им гласува доверие или не?
Относно устава, преди да го обсъждаме трябва да вземем решение дали ще правим движение в обществена или частна полза, защото от това зависи как ще изглежда той. Тази дискусия тече на друго място.
И за завършек, Молли:, този отговор е в ролята ми на международен организатор на ЦИЕ Пролет: международните правила на състезанието изрично изброяват за какво могат да бъдат използвани наградите фондове и това са само материали, които могат да бъдат ползвани за източници за писане на статии като книги, абонаменти за библиотеки и т.н. Проектът беше одобрен при тези правила и промени по тях не са възможни. Вече отказвах на други страни подобни молби, тъй като фискалният спонсор на проекта, Уикимедия Полша, постави това изискване поради полското законодателство, спрямо което всякакви парични награди биха били предмет на данъчно облагане, което те не искат да имат. Предлагам да направим един списък с разходи, за да видим колко пари ще са ни необходими. Предвид, че по-горе няколко души писаха, че биха подпомогнали сдружението с лични средства, може би е възможно да се справим с това. --Лорд Бъмбъри (беседа) 20:30, 19 април 2016 (UTC)[отговор]

На Конференцията на Уикимедия говорих с Асаф от Фондация Уикимедия (най-големият фен на сътрудничеството Уикимедия Централна и Източна Европа, активен уикипедианец, нърд, експерт по стипендии, практически най-готиният човек във Фондацията (цитат: Вася)) относно дискусиите ни за прехода от потребителска група към сдружение и той предложи да ги разширим като включим него и членове на Affiliations Committee в тях. Те имат опит с организации в целия свят и региона и са виждали такива преходи много често. Мислите ли, че това би ни помогнало и коя платформа би била най-подходяща според вас? За избор се предлагат мейлинг лист и дискусионни страници в уикипроект по избор. --Лорд Бъмбъри (беседа) 12:02, 20 април 2016 (UTC)[отговор]

Гласуване за администратор в Уикиизточник

До 30 април 2016 г., 23h (UTC) в Уикиизточник се провежда гласуване за даване на администраторски права на Спири.
— Luchesar • Б/П 22:44, 16 април 2016 (UTC)[отговор]

Връзка „За контакти“

На семинара вчера беше даден пример как някакви хора (може би бяха от музей) не могли да открият как да се свържат с нас. Обсъдихме, че връзката „За контакти“, която стои в менюто под логото вляво, действително може да не привлича вниманието, защото повечето хора са свикнали да търсят подобна информация или в заглавната ивица най-отгоре, или пък накрая на страницата.

По тази причина, експериментално реших да променя досегашната връзка „За Уикипедия“ в края на страниците, като тя вече е озаглавена „За контакти с Уикипедия“. Промених също връзките в менюто, но тъй като кешът на сървърите на Уикипедия се обновява доста бавно, засега и сам не мога да видя как изглеждат реално тези промени.

Ще се радвам да чуя мнения.

— Luchesar • Б/П 10:00, 17 април 2016 (UTC)[отговор]

Добре е – и на двете места.--Zhoxy (беседа) 08:30, 18 април 2016 (UTC)[отговор]

Що е то енциклопедична значимост в Уикипедия ?

Цитатът: " Разделят се през 1991 г., тъй като той искал дете, а Лили Иванова не можела да ражда, признава в телевизионно интервю през 2013 г. певецът и допълва, че след раздялата ѝ предложил да основат продуцентска къща „Лили Иванова“, но певицата отказала. За 60-годишния си юбилей поискал от Лили разрешение да издадат най-добрите си песни в албум, но тя отказала. В последствие той забранява на певицата да изпълнява песните му, тъй като не плащала авторски права, а тя забранява гласа си върху песните." от статията за Асен Гаргов е доста смущаващ,дори стряскащ, че да присъства в Уикипедия. Мисля, че мястото на същия е в жълтата преса. Какво ще кажете? Musicbg (беседа) 11:17, 17 април 2016 (UTC)[отговор]

Целта на Уикипедия е да отразява факти, подкрепени с благонадеждни източници. Ако действително тези думи са казани в телевизионно интервю (съжалявам, но нямам време да го гледам), не виждам причина те да не присъстват и в статията. Но ако не са казани въобще, или ако са цитирани неправилно, тогава статията следва да се поправи. — Luchesar • Б/П 11:55, 17 април 2016 (UTC)[отговор]
Странно! Това са клюкарски факти, взети и цитирани от жълти източници, чиято достоверност не е ясна, а и да е, не смятам, че личният живот на даден творец или личност трябва да присъства в Уикипедия и това да се води като енциклопедична значимост. Простете, но има нещо , което дълбоко ме смущава и демотивира! Ако това минава тук за енциклопедична значимост, и никой не вземе мерки, аз спирам да пиша за Уикипедия и ще повярвам на масовото твърдение, че на Уикипедия не може да се вярва, защото се списва грешно и от всеки! Musicbg (беседа) 12:22, 17 април 2016 (UTC)[отговор]

Единствено изразът "Разделят се през 1991 г." е ециклопедичен. Останалото - жълти дрънканици, дори нещо подобно да е казано от една от страните. По отношение на „правата“, значимост би имало само, ако има съдебно решение. Без специална дискусия всеки може да промени текста. --Rumensz (беседа) 12:47, 17 април 2016 (UTC)[отговор]

@Rumensz, да благодаря, знам, но с автора на статията не може да се води диалог, поне аз , затова реших, че е по-добре да питам тук, а и не ми се иска тук да бъда обвинен в реваншизъм и нарушител на правилата. Musicbg (беседа) 13:23, 17 април 2016 (UTC)[отговор]
Съвсем правилно отбелязваш, че е неенциклопедичен и по същество клюкарски текстът „Разделят се през 1991 г., тъй като той искал дете, а Лили Иванова не можела да ражда“. Причината е, че едно твърдение се представя като факт. Правилно е да се напише – ако думите действително са казани – „в свое интервю за ..., Гаргов твърди, че причината за раздялата им с Лили Иванова е ...“. Същото важи и за останалите твърдения. Нека подчертая дебело: тук фактът представлява изказването на определени мисли. Изключително неправилно е картината, формирана от тези мисли, да бъде представяна като част от реалността („разделят се, тъй като...“), защото това е просто едно лично виждане, което може да е едностранчиво, непълно и дори манипулативно. Но изказването на мнение („Гаргов твърди, че...“) представлява факт и само̀ по себе си – който факт, подкрепен от благонадеждни източници, вероятно има място в Уикипедия. Доколко информацията е съществена за статията наистина може да се спори, но според мен щом става дума за интервю за една от националните телевизии, важността е достатъчно голяма, най-малкото защото публичността относно тази информация вече е налице. — Luchesar • Б/П 13:15, 17 април 2016 (UTC)[отговор]
@Luchesar, абсолютно не съществен. Ако е, то тя трябва да засегне творческата проблематика на твореца Асен Гаргов и Лили Иванова като дует, а не личният им живот и пространство, последното е за пейките пред блока.Musicbg (беседа) 13:27, 17 април 2016 (UTC)[отговор]
Musicbg, моят аргумент е, че всяка информация, намерила място в национална медия, е достатъчно важна, стига да е свързана с обект, който сам по себе си е значим за Уикипедия. Читателите се интересуват от личния живот на популярните личности, независимо дали това Ви харесва или не. И когато дадена информация относно този личен живот отговаря на следните грубо нахвърляни изисквания, тя има място в Уикипедия: 1) документирана е в авторитетен източник, 2) представлява или отразява нетривиален факт (твърдението „вчера разхождах кучето си“ е тривиално, но „любимото ми ястие е пица“ не е), 3) не накърнява добрите нрави (подробно и натуралистично описание от педофил как е изнасилил жертвата си би накърнило добрите нрави, но изказването на твърдение „Х е простак“, стига да е представено правилно – „У изказва мнение, че Х е простак“, а не „Х е простак, защото У го казва“ – не накърнява никакви нрави). Боя се, че не разбирам какъв е Вашият аргумент личният живот и пространство на публичните личности да бил „само за пейките пред блока“. И, най-вече, кой определя дали едно нещо е личен живот или не, и следователно дали има място в Уикипедия или не, независимо от източниците, които биха го подкрепяли? Впрочем, не знам дали сте запознат също с ефекта на Страйсънд.
— Luchesar • Б/П 13:45, 17 април 2016 (UTC)[отговор]
@Luchesar, категорично не съм съгласен с Вашето твърдение, изложено по-горе, категорично! Вие много добре знаете какво имам предвид, убеден съм, и хич, ама хич не ми се иска да вярвам, че причините да защитавате тази теза са някакви - други. Всеки може да каже всичко за всеки, да напише всичко, особено в интернет. Тук става дума за енциклопедичност, а не за жълти хроники. Енциклопедия - научен справочник за всички или за отделни области на знанието във форма на речник. Musicbg (беседа) 13:56, 17 април 2016 (UTC)[отговор]
Абсолютно съм съгласна с Лъчезар. За повечето личности, представяни в У, се дават данни за личен живот (ако такива има). И това е не само в У. Например, в енциклопедия Британика [3] можете да срещнете подробности за сексуалния живот на Чайковски . Статията, за която се води тази дискусия, просто не е написана правилно - няма точен източник (кой канал, коя телевизия, коя дата) с интервюто на Гаргов. Освен това причините, заради които те са се разделили могат да бъдат съвсем други и трябва повече независими мнения. Затова според мен най-неутрално би било да се напише "Гаргов твърди, че са се разделили поради лични причини" и да се цитира точно, къде твърди това.--Mmm-jun (беседа) 14:16, 17 април 2016 (UTC)[отговор]
Не, просто трябва да се изтрие цитирания текст! Musicbg (беседа) 14:19, 17 април 2016 (UTC)[отговор]

Абе имаше едно-две изречения, които вярно звучаха махленски, но сега статията изглежда по-добре. Musicbg:, уверете се сам. И имайте предвид, че всички статии тук се пишат от хора като мен и вас, така че качеството на написаното зависи от общите ни усилия.--Rebelheartous (беседа) 15:37, 17 април 2016 (UTC)[отговор]

Благодаря за разбирането, @Rebelheartous! Не съвсем! Аз съм музикант и разбирам от музика, тук пиша само за музика. Лошото е, че всички разбират или си мислят, че разбират от музика Musicbg (беседа) 17:26, 17 април 2016 (UTC)[отговор]

Whoever backs his tenets with authority is ready to style it impudence in any one who shall stand out against him. --Мико (беседа) 12:34, 18 април 2016 (UTC)[отговор]

"Знаете, во нашиот крај има жито, пченица како дренки". Што жито, каманаци и чукари! Musicbg (беседа) 12:47, 18 април 2016 (UTC)[отговор]

Процесът на редактиране в Уикипедия трябва да е независим от предполагаемата специална компетентност на отделните редактори - и за това си има основателни причини. --Спас Колев (беседа) 13:00, 18 април 2016 (UTC)[отговор]

Това и да, и не! Но да пише (пишеше)в Уикипедия, че симфонията е музикален стил, а е жанр, да не се прави разлика между аранжимент и оркестрация, симфония и симфонична поема, соната и сонатна форма, че Лили Иванова е вкарала в лудницата Асен Гаргов и още, още, още, би трябвало да е сигнална лампа, че процесът на редактиране в Уикипедия ТРЯБВА да е зависим от предполагаемата специална компетентност на отделните редактори. Е, тук дипломи все още не са ни поискали, но си личи, кой е наясно и кой не в дадената проблематика, която избира да пише. Musicbg (беседа) 13:11, 18 април 2016 (UTC)[отговор]

Не. Това единствено e поредното потвърждение колко са важни източниците и тяхното качество. Всичко, което е нужно да умеят редакторите, е да могат да боравят с въпросните източници и да мислят критично. — Luchesar • Б/П 13:27, 18 април 2016 (UTC)[отговор]

@Luchesar, разбирам добре, но не мога да съглася и с източниците, от които бе взета тая глупост, че симфонията е музикален стил, и благодарение на тях глупостта "симфонията е музикален стил" бе вкарана в статията музикална форма, която аз редактирам дори и в момента.Musicbg (беседа) 13:38, 18 април 2016 (UTC)[отговор]

Прав сте по принцип, че е от значение какви са източниците. В тоя смисъл съм пропуснал по-горе да отбележа също умението да се дискутират различни въпроси с останалите редактори. — Luchesar • Б/П 13:52, 18 април 2016 (UTC)[отговор]

Шаблон

Напоследък изключително често ми се налага да ползвам шаблон:cite journal и си мислим, че може би не само на мене. В тоя смисъл според мен би било полезно да пада от менюто работни шаблони? Тая версия - {{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = | month = | title = '''REQUIRED''' | journal = | volume = | issue = | pages = | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }} и ако може бе това рикуайърд, което постоянно се налага да се трие. Благодарим. Ако не става - не е драма. --Мико (беседа) 12:37, 18 април 2016 (UTC)[отговор]

Аз това меню съм си го предефинирал напълно. Ако не ти е много сложно, може да ползваш нещо: Потребител:Nk/common.js. --Спас Колев (беседа) 13:08, 18 април 2016 (UTC)[отговор]
Това го копирам цялостно и го слагам къде? --Мико (беседа) 13:12, 18 април 2016 (UTC)[отговор]
В Потребител:Мико/common.js. Предимството е, че можеш да го редактираш - при мен примерно има един текущ източник, по който работя в дадения момент, и от време на време го сменям: [4]. --Спас Колев (беседа) 13:37, 18 април 2016 (UTC)[отговор]
Благодарско. --Мико (беседа) 14:58, 18 април 2016 (UTC)[отговор]
✔Готово Готово Като „Цитат периодика“. — Luchesar • Б/П 13:23, 18 април 2016 (UTC)[отговор]
Благодарско. --Мико (беседа) 14:58, 18 април 2016 (UTC)[отговор]

Какво мисли Джимбо за...

...една позната дилема. Снимката ми попадна случайно, докато разглеждах беседата му. Реших да я споделя, защото може да е интересна и за други колеги. За тези, които не разбират английски достатъчно добре, ето приблизителен превод:

Досаден потребител,
Добро съдържание

  • Съществува определена група потребители, известни като създаващи добро съдържание И ЕДНОВРЕМЕННО С ТОВА притежаващи изключително отровен характер.
  • Това е тежка за разрешаване дилема, но моето виждане е много просто: повечето от тези редактори струват на общността повече, отколкото носят полза, и затова би трябвало да бъдат окуражавани да напуснат (може би биха могли да пишат под свободен лиценз в свои собствени сайтове?)

Държа да подчертая много ясно, че не правя никакви намеци и нямам никого предвид. Но се сещам, че сме имали случаи в миналото, когато подобни редактори са напускали, и сме се питали дали не сме постъпили неправилно като сме позволили (или спомогнали) да напуснат, и дали не е трябвало вместо това да бъдем по-търпеливи и издръжливи. Сещам се за поне един случай, в който аз лично защитавах такъв редактор, и може би това също беше причина този слайд на Джимбо да ми направи впечатление.

   

— Luchesar • Б/П 19:23, 18 април 2016 (UTC)[отговор]

То имаше и една приказка, че по-умният отстъпва :-) Така, че в тези случаи винаги има някой редактор, който напуска --ikonact (беседа) 09:24, 20 април 2016 (UTC)[отговор]

Текущи доклади от конференцията на Уикимедия

Какво се случва на конференцията на Уикимедия можете да четете ежедневно на Уикипедия:Конференция на Уикимедия 2016. --Лорд Бъмбъри (беседа) 22:25, 19 април 2016 (UTC)[отговор]

Превод в Уикиданни

Как ви звучи по-добре (Wikimedia template): „шаблон на Уикимедия“, „шаблон в Уикимедия“ или „Уикимедия шаблон“? Питам понеже предстои да се вкара като описание в над половин милион Wikidata Items. --Termininja 07:06, 20 април 2016 (UTC)[отговор]

„Шаблон на Уикимедия“ според мен. --Лорд Бъмбъри (беседа) 07:11, 20 април 2016 (UTC)[отговор]
Аз съм за по-краткото „Уикимедия шаблон“--Ket (беседа) 08:44, 20 април 2016 (UTC)[отговор]

Надявам се да не се подвеждате по текущия превод, който аз съм правил преди време. Също да отбележа че всички имена на страници в Уикиданни е прието да започват с малка буква (отнася се за всички езици; за да могат да се използват директно при образуването на изречения за в бъдеще заедно с препратката), като разбира се останалите правила за употреба на главни букви в българския език остават.

Също ме интересува и мнението ви за:

Шаблон:Уикимедия, Категория:Уикимедия, Уикимедия (пояснение). Както би било и тук.--Rebelheartous (беседа) 08:21, 20 април 2016 (UTC)[отговор]
Ако ще превеждаш интерфейса на Уикиданни, задачата е доста-по-всеобхватна. Според мен така: Уикимедия шаблон, Уикимедия категория, Уикимедия (пояснение)--Ket (беседа) 08:44, 20 април 2016 (UTC)[отговор]
Няма проблем да помагаме. Давай следващите питанки, ако има такива, Termininja.--Rebelheartous (беседа) 08:49, 20 април 2016 (UTC)[отговор]

Селата в обл.Русе днес

Родена съм в Русенско село и искам да знам за състоянието на селата днес!!!