Лайош I Велики: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8
шаблон и структура+ изт
Ред 1: Ред 1:
{{монарх
{{Личност|монарх

| име = Лайош Първи Анжу
| вложки =
| наставка =
{{Личност/Монарх
| описание =Крал на [[Унгария]]
⚫
| период = 1342 – 1382
| изображение за личността =[[Файл:Louis I of Poland and Hungary.PNG|250п]]
⚫
| коронация = [[21 юли]] [[1342]]
| описание на изображението =Автор: [[Александер Лесер]]
⚫
| предшественик = [[Карл Роберт]]
⚫
| управление = 1342 – 1382
⚫
| наследник = [[Мария Унгарска]]
⚫
| коронация = [[21 юли]] [[1342]]
⚫
| династия = ''[[Анжу-Сицилиански дом]]''
| пълно име =
| други титли = [[17 ноември]] [[1370]] коронован Крал на [[Полша]]
| кръщене =
| място на раждане =[[Вишеград (Унгария)|Вишеград]], [[Унгария]]
| място на смъртта =[[Търнава (Словакия)|Търнава]], днес [[Словакия]]
| погребан =
⚫
| предшественик = [[Карл Роберт Анжуйски|Карой I]]
| потомство=Мария{{Br}} [[Каталина Анжуйска]]{{Br}}[[Мария Унгарска|Мария Анжуйска]]{{Br}}[[Ядвига Анжуйска]]
⚫
| наследник = [[Мария Унгарска|Мария I Анжуйска]] и Ядвига Анжуйска
| съпруга = [[Маргарет Люксембург]]
⚫
| втори брак =[[Елизабета Котроманич]]
| трети брак =
⚫
| династия = Анжу
| баща = [[Карл Роберт Анжуйски|Карой I]]
| майка = [[Елжбета Локетек]]
| герб = Coa_Hungary_Country_History_Charles_I_(1310-1342).svg
}}
}}
}}
⚫
'''Лайош I Анжу''' ({{lang|hu|I. Lajos magyar király}}; {{lang|pl|Ludwik Węgierski}}; {{lang|fr|Louis I-er de Hongrie}}; {{lang|it|Luigi I d'Ungheria}}) е крал на [[Унгария]] в периода ([[1342]] – [[1382]]) и крал на [[Полша]] в периода([[1370]] – 1382).

== Произход ==
[[файл:Elżbieta Łokietkówna z dziećmi.JPG|мини|ляво|Елжбета Локетек с децата си]]
Лайош е син на унгарския крал [[Карл Роберт]] (от неаполитанската Анжуйска династия) и [[Елжбета Локетек]]. Унгарската корона Лайош получава след смъртта на баща си през 1342 година, но в ранните си години е ръководен от съветите на майка си.
== Управление ==
През 1347—1348 години предприема поход до [[Неапол]] с цел да отмъсти за убития си брат Андрей, но няма краен успех, заради избухналата епидемия от чума.

През 1350 година повтаря своя поход, покорява Неапол и предава управлението на своята майка, а сам обръща главно внимание на Далмацию, като счита, че тя е по важна за Унгария, отколкото Италия.<ref>История на Адриатика, под ред. на Пиер Кабан, изд. Рива 2012 г.</ref>

За завладяването на Далмация Лайош I води гежка борба с с венецианците, но успява да ги победи и ги заставя през 1356 година да признаят Далмацию за унгарска.<ref>Контлер, Ласло – „История на Унгария“, изд. „Рива“, 2009 г.</ref><ref>История Венгрии,ред Исламов Т.М,Пушкаш А.И.,изд. Москва 1971 г.</ref>
<gallery>
First Big Seal.PNG |alt=A crowned young man sitting on a throne |Първият кралски печат на Лайош, загубен по време на кампания в Босна през 1363 година
Louis the Great big seal.jpg |alt=A crowned man sitting on a throne |Вторият кралски печат на Лайош след 1363 година
Privilege of Koszyce.jpg|Грамота от [[Кошице]] за привилегии на полската шляхта дадени от Лайош
</gallery>

=== Войни с България ===
На 1 май 1365 г. крал [[Лайош I Велики]]нахлува във Видинското царство и на 30 май войските му вече са пред [[Бдин]]. На 2 юни унгарските войски превземат града, пленяват [[Иван Страцимир]] и присъединяват земите му към Кралство Унгария. След бързата си победа унгарският крал призовава от [[Босненско кралство|Босна]] във Видинската област католически мисионери от [[Францискански орден|Ордена на Св. Франциск]], които предприемат масови покръствания не само на [[павликяни]], но и на православни християни, в това число и на самия видински цар. Това предизвиква възмущението на византийския император [[Йоан Кантакузин]] пред папските [[легат]]и, сведения за което се намират в запазени исторически извори.<ref>[http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/Kantakuzin_beseda_papski_legzti.htm ЙОАН КАНТАКУЗИН, БЕСЕДА С ПАТРИАРХ ПАВЕЛ]</ref>

Иван Срацимир заедно с цялото си семейство е изведен от Видин и затворен в хърватския замък Хумник (дн. [[Босилево]]). През следващите години цар [[Иван Александър]] предприема действия за възвръщане на контрола си над Видинско. Столицата Бдин и останалите крепости в района са под унгарско владичество до 1369 г. През същата година е подписано споразумение между Унгария и България, според което се възстановява Видинското царство, а Иван Срацимир е възстановен на престола във Видин, като поема определени задължения спрямо унгарския крал. Единственото, което знаем за тези зависимости е, че двете дъщери на Иван Срацимир били изпратени като заложници в унгарския кралски двор и станали придворни дами на унгарската кралица.<ref>Божилов, Иван (Bozhilov, Ivan) (1994). "Иван Срацимир, цар във Видин (1352–1353 – 1396) [Ivan Stratsimir, Tsar of Vidin]". Фамилията на Асеневци (1186–1460). Генеалогия и просопография [The Asen Family (1186–1460): Genealogy and Prosopography] (in Bulgarian). Българска академия на науките (Bulgarian Academy of Sciences). pp. 202–203. ISBN 954-430-264-6. OCLC 38087158.</ref>

== Бракове и деца ==
[[файл:Ludvik1Uhersko.jpg|мини|смъртта на Лайош миниатюра от средновековна хроника]]
Лайош Велики има два брака
'''1 брак''': с Маргарита Люксембургска,

⚫
'''2 брак''': с [[Елизабета Котроманич]], с която имат три дъщери:
* Мария (1365 – 1366)
* Катарина (1370 – 1377), сгодена (1374) за Луи Френски (* 1372; † 1407), син на крал [[Шарл V]]
* [[Мария Унгарска|Мария]] (1371 – 1395), омъжена за [[Сигизмунд Люксембургски]], маркграф на Бранденбург и Моравия, бъдещ [[Император на Свещената Римска империя|император]]
* [[Ядвига Анжуйска|Ядвига]] (1373 – 1400), кралица на Полша (1384 – 1399), светица, омъжена за [[Владислав II|Владислав II Ягело]], велик княз на Литва.


За да съхрани целостта на държавата Лайош обявява за едиствена наследница първородната си дъщеря [[Мария Унгарска]], сгодена за [[Сигизмунд]], син на император [[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карл IV Люксембургски]]. След смъртта му обаче започва борба за власт.
⚫
'''Лайош Първи Анжу''' ({{lang|hu|I. Lajos magyar király}}; {{lang|pl|Ludwik Węgierski}}; {{lang|fr|Louis I-er de Hongrie}}; {{lang|it|Luigi I d'Ungheria}}) е крал на [[Унгария]] в периода ([[1342]] – [[1382]]) и крал на [[Полша]] в периода([[1370]] – 1382).


== Източници ==
== Източници ==
Ред 37: Ред 55:
{{пост край}}
{{пост край}}
{{Монарси на Унгария}}
{{Монарси на Унгария}}
{{мъниче|монарх|Унгария}}


[[Категория:Монарси на Унгария]]
[[Категория:Монарси на Унгария]]

Версия от 07:37, 16 март 2021

Лайош I Велики
I. Lajos magyar király
Роден
Починал
ПогребанСекешфехервар, Унгария
Религияхристиянство
Управление
Период1342 – 1382
Коронация21 юли 1342
ПредшественикКарл Роберт
НаследникМария Унгарска
Герб
Семейство
РодАнжу-Сицилиански дом
БащаКарл Роберт Анжуйски
МайкаЕлжбета Локетек
Братя/сестриАндрей Анжуйски
Ищван
СъпругаМаргарета Люксембургска (1338)
Елизабета Котроманич (1353)
ДецаМария Унгарска
Ядвига Анжуйска
Лайош I Велики в Общомедия

Лайош I Анжу (на унгарски: I. Lajos magyar király; на полски: Ludwik Węgierski; на френски: Louis I-er de Hongrie; на италиански: Luigi I d'Ungheria) е крал на Унгария в периода (1342 – 1382) и крал на Полша в периода(1370 – 1382).

Произход

Елжбета Локетек с децата си

Лайош е син на унгарския крал Карл Роберт (от неаполитанската Анжуйска династия) и Елжбета Локетек. Унгарската корона Лайош получава след смъртта на баща си през 1342 година, но в ранните си години е ръководен от съветите на майка си.

Управление

През 1347—1348 години предприема поход до Неапол с цел да отмъсти за убития си брат Андрей, но няма краен успех, заради избухналата епидемия от чума.

През 1350 година повтаря своя поход, покорява Неапол и предава управлението на своята майка, а сам обръща главно внимание на Далмацию, като счита, че тя е по важна за Унгария, отколкото Италия.[1]

За завладяването на Далмация Лайош I води гежка борба с с венецианците, но успява да ги победи и ги заставя през 1356 година да признаят Далмацию за унгарска.[2][3]

  • A crowned young man sitting on a throne
    Първият кралски печат на Лайош, загубен по време на кампания в Босна през 1363 година
  • A crowned man sitting on a throne
    Вторият кралски печат на Лайош след 1363 година
  • Грамота от Кошице за привилегии на полската шляхта дадени от Лайош
    Грамота от Кошице за привилегии на полската шляхта дадени от Лайош

Войни с България

На 1 май 1365 г. крал Лайош I Великинахлува във Видинското царство и на 30 май войските му вече са пред Бдин. На 2 юни унгарските войски превземат града, пленяват Иван Страцимир и присъединяват земите му към Кралство Унгария. След бързата си победа унгарският крал призовава от Босна във Видинската област католически мисионери от Ордена на Св. Франциск, които предприемат масови покръствания не само на павликяни, но и на православни християни, в това число и на самия видински цар. Това предизвиква възмущението на византийския император Йоан Кантакузин пред папските легати, сведения за което се намират в запазени исторически извори.[4]

Иван Срацимир заедно с цялото си семейство е изведен от Видин и затворен в хърватския замък Хумник (дн. Босилево). През следващите години цар Иван Александър предприема действия за възвръщане на контрола си над Видинско. Столицата Бдин и останалите крепости в района са под унгарско владичество до 1369 г. През същата година е подписано споразумение между Унгария и България, според което се възстановява Видинското царство, а Иван Срацимир е възстановен на престола във Видин, като поема определени задължения спрямо унгарския крал. Единственото, което знаем за тези зависимости е, че двете дъщери на Иван Срацимир били изпратени като заложници в унгарския кралски двор и станали придворни дами на унгарската кралица.[5]

Бракове и деца

смъртта на Лайош миниатюра от средновековна хроника

Лайош Велики има два брака 1 брак: с Маргарита Люксембургска,

2 брак: с Елизабета Котроманич, с която имат три дъщери:

За да съхрани целостта на държавата Лайош обявява за едиствена наследница първородната си дъщеря Мария Унгарска, сгодена за Сигизмунд, син на император Карл IV Люксембургски. След смъртта му обаче започва борба за власт.

Източници

  1. ↑ История на Адриатика, под ред. на Пиер Кабан, изд. Рива 2012 г.
  2. ↑ Контлер, Ласло – „История на Унгария“, изд. „Рива“, 2009 г.
  3. ↑ История Венгрии,ред Исламов Т.М,Пушкаш А.И.,изд. Москва 1971 г.
  4. ↑ ЙОАН КАНТАКУЗИН, БЕСЕДА С ПАТРИАРХ ПАВЕЛ
  5. ↑ Божилов, Иван (Bozhilov, Ivan) (1994). "Иван Срацимир, цар във Видин (1352–1353 – 1396) [Ivan Stratsimir, Tsar of Vidin]". Фамилията на Асеневци (1186–1460). Генеалогия и просопография [The Asen Family (1186–1460): Genealogy and Prosopography] (in Bulgarian). Българска академия на науките (Bulgarian Academy of Sciences). pp. 202–203. ISBN 954-430-264-6. OCLC 38087158.
Карой I →
Короната на Свети Стефан
Короната на Свети Стефан
Крал на Унгария и Хърватия (1342 – 1382) 		→ Мария Анжуйска
Кажимеж III Велики → Крал на Полша (1370 – 1382) → Ядвига Анжуйска
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лайош_I_Велики&oldid=10752569“.