Врачански говор: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 3072677 на 198.178.236.10 (б.)
Премахната редакция 3072667 на 198.178.236.10 (б.)
Ред 4: Ред 4:
* Гласна '''a''' вместо [[стб.]] {{кирилица|ѫ}}, {{кирилица|ъ}} и {{кирилица|ь}}: ''зап'', ''кàшта'', ''мàш'', ''рàка'', ''дàска'', ''сан'', ''лàскаф'', ''тàнак''.
* Гласна '''a''' вместо [[стб.]] {{кирилица|ѫ}}, {{кирилица|ъ}} и {{кирилица|ь}}: ''зап'', ''кàшта'', ''мàш'', ''рàка'', ''дàска'', ''сан'', ''лàскаф'', ''тàнак''.
* Членна форма за мъжки род единствено число ''-о'': ''гърбò'', ''носò'', ''стòло'', човèко, ''ден’ò'', ''кòн’о'', ''крàйо'', ''добрѝйо'', ''млàдийо''.
* Членна форма за мъжки род единствено число ''-о'': ''гърбò'', ''носò'', ''стòло'', човèко, ''ден’ò'', ''кòн’о'', ''крàйо'', ''добрѝйо'', ''млàдийо''.
* Местоименна форма на личното местоимение за дателен падеж множествено число ''мг’и'' вместо ''им'': ''нèма мг’и нѝшто'', ''дàйте мг’и''. Тя е получена от сливане на формите ''им'' и ''г’и''. (Биийте им'ги от далеко, оти вратаро им'ги а слаб, а топката им'ги а мека, и тереня им'ги а крив.)
* Местоименна форма на личното местоимение за дателен падеж множествено число ''мг’и'' вместо ''им'': ''нèма мг’и нѝшто'', ''дàйте мг’и''. Тя е получена от сливане на формите ''им'' и ''г’и''. (Биийте им'ги от далеко, оти вратаро им'ги а слаб, а топката им'ги а мека, и тереня им'ги а крив.
* Лично местоимение за 3 лице он, уна, уно, уни, като гломеративната падежна форма за мн. число е них, a не тех.
* Лично местоимение за 3 лице он, уна, уно, уни, като гломеративната падежна форма за мн. число е них, a не тех.
* Лично местоимение за 1 лице язе/я
* Лично местоимение за 1 лице язе/я

Версия от 16:30, 25 март 2010

Врачанският говор е български диалект, говорен в района на град Враца. На запад той граничи с преходния белоградчишки говор, на изток с белослатинско-плевенския, на югоизток с ботевградския говор, а на юг със софийския. По своите особености този говор представя преход между софийския, ботевградския и говорите в Дунавската равнина.

Характерни особености

  • Гласна a вместо стб. ѫ, ъ и ь: зап, кàшта, мàш, рàка, дàска, сан, лàскаф, тàнак.
  • Членна форма за мъжки род единствено число : гърбò, носò, стòло, човèко, ден’ò, кòн’о, крàйо, добрѝйо, млàдийо.
  • Местоименна форма на личното местоимение за дателен падеж множествено число мг’и вместо им: нèма мг’и нѝшто, дàйте мг’и. Тя е получена от сливане на формите им и г’и. (Биийте им'ги от далеко, оти вратаро им'ги а слаб, а топката им'ги а мека, и тереня им'ги а крив.
  • Лично местоимение за 3 лице он, уна, уно, уни, като гломеративната падежна форма за мн. число е них, a не тех.
  • Лично местоимение за 1 лице язе/я
  • Лично местоимение за 2 лице ед.ч.- тизе, мн.ч - ния

Източници