Петко Кунин: Разлика между версии
присъда 1951 |
Ilikeliljon (беседа | приноси) м Добавяне на Категория:Репресирани от комунистическия режим в България, ползвайки HotCat |
||
| Ред 86: | Ред 86: | ||
[[Категория:Български министри]] |
[[Категория:Български министри]] |
||
[[Категория:Хора от област Велико Търново]] |
[[Категория:Хора от област Велико Търново]] |
||
[[Категория:Репресирани от комунистическия режим в България]] |
|||
Версия от 15:04, 9 януари 2016
| Петко Кунин | |
 | |
| Секретар на ЦК на БКП | |
| Мандат | 1946 – 1947 |
|---|---|
| Предшественик | Трайчо Костов |
| Наследник | Никола Павлов |
| Лична информация | |
| Роден | |
| Починал | 25 декември 1978 г. (на 78 г.) |
| Полит. партия | БКП (1945–1978) |
| Професия | адвокат • политик |
Портал  Политика | |
Петко Георгиев Кунин е български финансист и политик от Българската комунистическа партия.
Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Български партизанин, политкомисар на XI плевенска въстаническа оперативна зона на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА). Член на Политбюро на ЦК на БКП.
Биография
Роден е на 12 юли 1900 г. в с. Михалци. Завършва право в Париж. Работи като юрисконсулт в Дирекцията за стопански грижи и юрисконсулт на Министерството на финансите до 1923 г. В периода 1923–1933 г. е администратор и директор в Българската народна банка. Между 1933 и 1936 г. е и неин подуправител.
Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Български партизанин, политкомисар на Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона. Участва многократно в бойни акции.
Министър на индустрията и занаятите (1947–1949). Министър на финансите (1949). В периода 1945–1948 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Секретар на ЦК на БКП (1946–1947)[1]. През есента на 1949 година е отстранен от постовете си и е изключен от БКП за „вражеска, антипартийна и антисъветска дейност“, през май 1951 година получава тежка присъда, обвинен в „съучастничество“ с Трайчо Костов.[2]
Източници
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 249, ISBN 954-528-790-X
- ↑ Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949-1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 30, 285-286.
| Христо Лилков | → | министър на индустрията и занаятите (11 декември 1947 – 6 август 1949) | → | Вълко Гочев |
| Иван Стефанов | → | министър на финансите (6 август 1949 – 8 октомври 1949) | → | Кирил Лазаров |
| |||||||||||
