Паневропейски транспортен коридор VIII: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{към пояснение|коридор №8|коридор №8}} |
{{към пояснение|коридор №8|коридор №8}} |
||
[[ |
[[Файл:Pan-European corridor VIII.svg|350px|thumb|вдясно|Трасе на Паневропейски транспортен коридор 8]] |
||
[[Картинка:Trakiya highway 05.jpg|thumb|350px|Паневропейският транспортен коридор №8 между София и Пловдив в частта от автомагистрала Тракия]] |
|||
'''Паневропейски транспортен коридор № 8''' е един от десетте [[паневропейски транспортни коридори]], и свързва [[Адриатическо море]] с [[Черно море]] през [[Албания]], [[Република Македония]] и [[България]]. Наред с коридори [[Паневропейски транспортен коридор 4|№ 4]], [[Паневропейски транспортен коридор 7|№ 7]] и [[Паневропейски транспортен коридор 9|№ 9]] е един от общо четирите, минаващи през [[територия]]та на България. |
'''Паневропейски транспортен коридор № 8''' е един от десетте [[паневропейски транспортни коридори]], и свързва [[Адриатическо море]] с [[Черно море]] през [[Албания]], [[Република Македония]] и [[България]]. Наред с коридори [[Паневропейски транспортен коридор 4|№ 4]], [[Паневропейски транспортен коридор 7|№ 7]] и [[Паневропейски транспортен коридор 9|№ 9]] е един от общо четирите, минаващи през [[територия]]та на България. |
||
== Трасе == |
== Трасе == |
||
| ⚫ | Главното направление на паневропейски транспортен коридор № 8 е: [[Бари]]/[[Бриндизи]] - [[Отранто]]/[[Отрантски проток]] – [[Пристанище Драч]]/[[Пристанище Вльора]] – [[Тирана]] – [[Елбасан]] – [[Кяфасан]] – [[Струга]] – [[Кичево]] – [[Гостивар]] – [[Тетово]] – [[Скопие]] – [[Куманово]] – [[Крива паланка]] – [[Деве баир]] – [[Кюстендил]] – [[София]] – [[Пловдив]] – [[Бургас]]/[[Варна]]. |
||
[[Файл:Pan-European corridor VIII.svg|150px|рамка|вдясно|Трасе на Паневропейски транспортен коридор 8]] |
|||
| ⚫ | Главното направление на паневропейски транспортен коридор № 8 е: [[Бари]]/[[Бриндизи]] - [[Отранто]]/[[Отрантски проток]] |
||
Построяването на [[автомагистрала Тирана - Прищина]], и строителството на [[автомагистрала Прищина - Скопие]], изпреварват развитието на този проектиран паневропейски коридор, с което сериозно се измества западното му направление към [[Далмация]] за евентуалното му свързване с [[Автомагистрала А1 (Хърватия)]] през [[Черна гора]], посредством заплануваната [[Адриатическо-йонийска автомагистрала]]. |
Построяването на [[автомагистрала Тирана - Прищина]], и строителството на [[автомагистрала Прищина - Скопие]], изпреварват развитието на този проектиран паневропейски коридор, с което сериозно се измества западното му направление към [[Далмация]] за евентуалното му свързване с [[Автомагистрала А1 (Хърватия)]] през [[Черна гора]], посредством заплануваната [[Адриатическо-йонийска автомагистрала]]. |
||
Албанското правителство си е поставило за главна цел изграждането на така наречения и известен [[албански път]] между [[Тирана]] и [[Дебър]], посредством който ще се скъси пътуването между албанската столица, [[Скопие]] и [[София]] |
Албанското правителство си е поставило за главна цел изграждането на така наречения и известен [[албански път]] между [[Тирана]] и [[Дебър]], посредством който ще се скъси пътуването между албанската столица, [[Скопие]] и [[София]] – с близо три часа. Този път е [[байпас]] на част от основното трасе на [[паневропейски транспортни коридори|паневропейския коридор]]. |
||
До [[Поградец]] [[Република Албания]] е изградила [[железопътна линия]] от [[Вльора]]. |
До [[Поградец]] [[Република Албания]] е изградила [[железопътна линия]] от [[Вльора]]. |
||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
== Характеристика == |
== Характеристика == |
||
| ⚫ | Коридорът е [[интермодален транспорт|интермодален]] и включва [[пристанище|пристанища]]та, [[път]]ищата, [[железопътна линия|железните пътища]], [[летище|летища]]та, комбинираните и интермодалните [[транспорт]]ни [[инфраструктура|инфраструктури]] – помощни съоръжения, необходими за управление на трафика по маршрута. |
||
| ⚫ | Коридорът е [[интермодален транспорт|интермодален]] и включва [[пристанище|пристанища]]та, [[път]]ищата, [[железопътна линия|железните пътища]], [[летище|летища]]та, комбинираните и интермодалните [[транспорт]]ни [[инфраструктура|инфраструктури]] |
||
== История == |
== История == |
||
| Ред 25: | Ред 22: | ||
== Връзки == |
== Връзки == |
||
Направлението на коридора гарантира неговото взаимодействие с още три [[Паневропейски транспортни коридори|паневропейски транспортни коридора]]. На българска територия той се пресича или се свързва пряко, с трасетата на коридори [[Паневропейски транспортен коридор 4|№ 4]], [[Паневропейски транспортен коридор 9|№ 9]] и [[Паневропейски транспортен коридор 10|№ 10]], като трасето на коридора съвпада в участъка София |
Направлението на коридора гарантира неговото взаимодействие с още три [[Паневропейски транспортни коридори|паневропейски транспортни коридора]]. На българска територия той се пресича или се свързва пряко, с трасетата на коридори [[Паневропейски транспортен коридор 4|№ 4]], [[Паневропейски транспортен коридор 9|№ 9]] и [[Паневропейски транспортен коридор 10|№ 10]], като трасето на коридора съвпада в участъка София – Пловдив с този на коридор [[Паневропейски транспортен коридор 4|№ 4]], а този участък е част от продължението на коридор [[Паневропейски транспортен коридор 10|№ 10]] по направлението [[Ниш]] – София – Пловдив – [[Истанбул]]. На територията на [[Република Македония]], при Скопие, коридорът се пресича и съвпада в участъка Скопие – Куманово с основното трасе на коридор [[Паневропейски транспортен коридор 10|№ 10]]. |
||
== Дължина == |
== Дължина == |
||
Общата дължина на Паневропейски транспортен коридор №8 е между 1220 и 1350 км, в зависимост от специфичните особености на неговите пътни и железопътни трасета. През България минават 631 км пътища, а изградената железопътна част е 747 км. Около 52% от пътната инфраструктура и над 55% от железопътната инфраструктура на коридора са на българска територия. Те са изградени и са в експлоатация. Единственият неизграден български участък по коридора е железопътната линия от [[Железопътна гара|гара]] [[Гюешево]] до българо-македонската [[граница]], с дължина около 2,5 км. |
Общата дължина на Паневропейски транспортен коридор №8 е между 1220 и 1350 км, в зависимост от специфичните особености на неговите пътни и железопътни трасета. През България минават 631 км пътища, а изградената железопътна част е 747 км. Около 52% от пътната инфраструктура и над 55% от железопътната инфраструктура на коридора са на българска територия. Те са изградени и са в експлоатация. Единственият неизграден български участък по коридора е железопътната линия от [[Железопътна гара|гара]] [[Гюешево]] до българо-македонската [[граница]], с дължина около 2,5 км. |
||
Най-късото разстояние /близо 750 km/ между Адриатическо и Черно море по транспортния коридор ще е автомобилно |
Най-късото разстояние /близо 750 km/ между Адриатическо и Черно море по транспортния коридор ще е автомобилно – по скоростен път/автомагистрала - между Драч и Бургас, и ще се осъществява по така наречения [[албански път]]. То ще се изминава в рамките на ден. |
||
== Взаимодействие == |
== Взаимодействие == |
||
Посредством Отрантския проток между [[Адриатическо море|Адриатическо]] и [[Йонийско море]], коридора се свързва с [[Апулия]] и [[Италия|италианска]]та транспортна инфраструктура. Като интегрална част към паневропейски транспортен коридор №8, италианското правителство предвижда изграждането на високоскоростна железопътна линия между [[Неапол]]-[[Фоджа]]-Бари до [[2020]] година |
Посредством Отрантския проток между [[Адриатическо море|Адриатическо]] и [[Йонийско море]], коридора се свързва с [[Апулия]] и [[Италия|италианска]]та транспортна инфраструктура. Като интегрална част към паневропейски транспортен коридор №8, италианското правителство предвижда изграждането на високоскоростна железопътна линия между [[Неапол]]-[[Фоджа]]-Бари до [[2020]] година – виж [[железопътна линия Неапол-Бари]]. От Бари чрез италианските магистрали [[автомагистрала А14 (Италия)|А14]] и [[автомагистрала А16 (Италия)|А16]] се стига до [[Северна Италия]], Неапол и [[Рим]]. |
||
Предвидените интермодални [[терминал]]и с [[ферибот]]ни връзки на пристанищата [[Пристанище Бургас|Бургас]] и [[Пристанище Варна|Варна]] осигуряват посредством коридора [[морски транспорт|морска транспортна връзка]] със [[страна|страни]]те от [[Черно море|Черноморския регион]]. |
Предвидените интермодални [[терминал]]и с [[ферибот]]ни връзки на пристанищата [[Пристанище Бургас|Бургас]] и [[Пристанище Варна|Варна]] осигуряват посредством коридора [[морски транспорт|морска транспортна връзка]] със [[страна|страни]]те от [[Черно море|Черноморския регион]]. |
||
| Ред 45: | Ред 42: | ||
== Състояние == |
== Състояние == |
||
=== Железни пътища === |
=== Железни пътища === |
||
Състоянието на транспортната инфраструктура по протежение на коридора е добро и непрекъснато се модернизира, но [[железопътна линия|железопътни]]те връзки между страните не са изградени. В процес на строителство е линия [[Беляковци]] |
Състоянието на транспортната инфраструктура по протежение на коридора е добро и непрекъснато се модернизира, но [[железопътна линия|железопътни]]те връзки между страните не са изградени. В процес на строителство е линия [[Беляковци]] – [[Крива Паланка]] – [[Гюешево]] между Република Македония и България, както и тази между [[Елбасан]] и [[Струга]] на албанска [[територия]], която е готова в участъка от Елбасан до [[Поградец]]. |
||
=== Пътища и автомагистрали === |
=== Пътища и автомагистрали === |
||
| Ред 55: | Ред 51: | ||
=== Пристанища === |
=== Пристанища === |
||
Транспортния коридор се обслужва от 4 пристанища |
Транспортния коридор се обслужва от 4 пристанища – 2 на Адриатическо море – [[пристанище Драч]] и [[пристанище Вльора]], и 2 на Черно море – [[пристанище Варна]] и [[пристанище Бургас]], като всички те разполагат, или ще разполагат с [[интермодален терминал|интермодални терминали]]. |
||
=== Летища === |
=== Летища === |
||
По протежение на коридора има 1 летище в Албания ([[летище Тирана]]), като се предвижда и изграждането на летище във Вльора. |
По протежение на коридора има 1 летище в Албания ([[летище Тирана]]), като се предвижда и изграждането на летище във Вльора. |
||
В Република Македония летищата са 2 |
В Република Македония летищата са 2 – [[Александър Велики (летище)|летище „Александър Велики“]] в Скопие и [[Свети Апостол Павел (летище)|летище „Апостол Павел“]] в [[Охрид]]. |
||
България разполага с 6 от 7-те си международни граждански летища по протежение на коридора (виж [[летища в България]]). |
България разполага с 6 от 7-те си международни граждански летища по протежение на коридора (виж [[летища в България]]). |
||
== Перспективи == |
== Перспективи == |
||
Изграждането на транспортната инфраструктура по протежение на коридор 8 се поставя в зависимост от [[политика]]та на трите страни и [[Италия]]. От страна на България непрекъснато се изтъква политическа воля за довършване на начинанието, но осъществяването му се поставя по една или друга причина в зависимост от осигуряване на [[финанси]]ране по линия на [[ЕС]]. [http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=384195][http://www.parliament.bg/?page=news&lng=bg&SType=show&id=1716] |
Изграждането на транспортната инфраструктура по протежение на коридор 8 се поставя в зависимост от [[политика]]та на трите страни и [[Италия]]. От страна на България непрекъснато се изтъква политическа воля за довършване на начинанието, но осъществяването му се поставя по една или друга причина в зависимост от осигуряване на [[финанси]]ране по линия на [[ЕС]]. [http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=384195][http://www.parliament.bg/?page=news&lng=bg&SType=show&id=1716] |
||
Изграждането на паневропейски транспортен коридор 8 има [[геополитика|геополитическо]] измерение, поради което се очаква българското правителство, след това на [[Сергей Станишев]], да са ангажира по-активно със [[строителство]]то на пряката железопътна връзка между България и Република Македония, която идея стои на дневен ред пред българската общественост повече от [[век]]. [http://geopoliticsss.hit.bg/geo-19-petrov.htm] |
Изграждането на паневропейски транспортен коридор 8 има [[геополитика|геополитическо]] измерение, поради което се очаква българското правителство, след това на [[Сергей Станишев]], да са ангажира по-активно със [[строителство]]то на пряката железопътна връзка между България и Република Македония, която идея стои на дневен ред пред българската общественост повече от [[век]]. [http://geopoliticsss.hit.bg/geo-19-petrov.htm] |
||
| Ред 90: | Ред 86: | ||
* [http://www.corridor8.org/images/corridoio_8.jpg Карта на коридора] |
* [http://www.corridor8.org/images/corridoio_8.jpg Карта на коридора] |
||
* {{икона|en}} [http://www.corridor8.org/ Коридор № 8] |
* {{икона|en}} [http://www.corridor8.org/ Коридор № 8] |
||
* [http://goodnews.actualno.com/news_144742.html Световна премиера на българския филм |
* [http://goodnews.actualno.com/news_144742.html Световна премиера на българския филм „Коридор № 8“ на Берлинале 2008] |
||
* [http://www.roibg.com/files/bg/86_bg.doc Коридор № 8 спечели „Сърцето на |
* [http://www.roibg.com/files/bg/86_bg.doc Коридор № 8 спечели „Сърцето на Сараево“] |
||
* [http://news.ibox.bg/news/id_1982897865 Подписахме с Италия за коридор № 8] |
* [http://news.ibox.bg/news/id_1982897865 Подписахме с Италия за коридор № 8] |
||
Версия от 19:42, 21 септември 2016
- Вижте пояснителната страница за други значения на коридор №8.
Паневропейски транспортен коридор № 8 е един от десетте паневропейски транспортни коридори, и свързва Адриатическо море с Черно море през Албания, Република Македония и България. Наред с коридори № 4, № 7 и № 9 е един от общо четирите, минаващи през територията на България.
Трасе
Главното направление на паневропейски транспортен коридор № 8 е: Бари/Бриндизи - Отранто/Отрантски проток – Пристанище Драч/Пристанище Вльора – Тирана – Елбасан – Кяфасан – Струга – Кичево – Гостивар – Тетово – Скопие – Куманово – Крива паланка – Деве баир – Кюстендил – София – Пловдив – Бургас/Варна.
Построяването на автомагистрала Тирана - Прищина, и строителството на автомагистрала Прищина - Скопие, изпреварват развитието на този проектиран паневропейски коридор, с което сериозно се измества западното му направление към Далмация за евентуалното му свързване с Автомагистрала А1 (Хърватия) през Черна гора, посредством заплануваната Адриатическо-йонийска автомагистрала.
Албанското правителство си е поставило за главна цел изграждането на така наречения и известен албански път между Тирана и Дебър, посредством който ще се скъси пътуването между албанската столица, Скопие и София – с близо три часа. Този път е байпас на част от основното трасе на паневропейския коридор.
До Поградец Република Албания е изградила железопътна линия от Вльора.
Проектираната автомагистрала "Рила" също е част от този паневропейски коридор, нищо че заобикаля София.
Характеристика
Коридорът е интермодален и включва пристанищата, пътищата, железните пътища, летищата, комбинираните и интермодалните транспортни инфраструктури – помощни съоръжения, необходими за управление на трафика по маршрута.
История
Паневропейският транспортен коридор № 8 в участъка Вльора/Дуръс - Струга съвпада с древния римски път Виа Егнация, чиято гръцка алтернатива е магистралата Егнатия Одос.
Връзки
Направлението на коридора гарантира неговото взаимодействие с още три паневропейски транспортни коридора. На българска територия той се пресича или се свързва пряко, с трасетата на коридори № 4, № 9 и № 10, като трасето на коридора съвпада в участъка София – Пловдив с този на коридор № 4, а този участък е част от продължението на коридор № 10 по направлението Ниш – София – Пловдив – Истанбул. На територията на Република Македония, при Скопие, коридорът се пресича и съвпада в участъка Скопие – Куманово с основното трасе на коридор № 10.
Дължина
Общата дължина на Паневропейски транспортен коридор №8 е между 1220 и 1350 км, в зависимост от специфичните особености на неговите пътни и железопътни трасета. През България минават 631 км пътища, а изградената железопътна част е 747 км. Около 52% от пътната инфраструктура и над 55% от железопътната инфраструктура на коридора са на българска територия. Те са изградени и са в експлоатация. Единственият неизграден български участък по коридора е железопътната линия от гара Гюешево до българо-македонската граница, с дължина около 2,5 км.
Най-късото разстояние /близо 750 km/ между Адриатическо и Черно море по транспортния коридор ще е автомобилно – по скоростен път/автомагистрала - между Драч и Бургас, и ще се осъществява по така наречения албански път. То ще се изминава в рамките на ден.
Взаимодействие
Посредством Отрантския проток между Адриатическо и Йонийско море, коридора се свързва с Апулия и италианската транспортна инфраструктура. Като интегрална част към паневропейски транспортен коридор №8, италианското правителство предвижда изграждането на високоскоростна железопътна линия между Неапол-Фоджа-Бари до 2020 година – виж железопътна линия Неапол-Бари. От Бари чрез италианските магистрали А14 и А16 се стига до Северна Италия, Неапол и Рим.
Предвидените интермодални терминали с фериботни връзки на пристанищата Бургас и Варна осигуряват посредством коридора морска транспортна връзка със страните от Черноморския регион.
Опция
Има опция коридорът да се свърже с изграждащата се хърватска магистрала А1 в Далмация, през територията на Черна гора и Шкодра.
Алтернатива
Паневропейският транспортен коридор № 8 е южна алтернатива, редом със северната през моста Видин-Калафат и Румъния по коридор № 4, на основния път по древния Виа Милитарис през Сърбия по коридор № 10, осигуряващ главната транспортна сухоземна връзка между Западна и Централна Европа с Ориента още от античността, посредством Балканите и Мала Азия през Босфора и Дарданелите.
Състояние
Железни пътища
Състоянието на транспортната инфраструктура по протежение на коридора е добро и непрекъснато се модернизира, но железопътните връзки между страните не са изградени. В процес на строителство е линия Беляковци – Крива Паланка – Гюешево между Република Македония и България, както и тази между Елбасан и Струга на албанска територия, която е готова в участъка от Елбасан до Поградец.
Пътища и автомагистрали
Албания и Македония предвиждат изграждането на автомагистрален път по основното трасе на коридора, а в България единствения участък за който не е запланувана автомагистрала е този от Деве баир покрай Кюстендил до Дупница.
Албания, Черна гора и Хърватия предвиждат свързването от Дуръс през Шкодра и Подгорица с Дубровник, на автомагистралната мрежа на Албания и Хърватия (виж автомагистрали в Албания и Хърватия).
Пристанища
Транспортния коридор се обслужва от 4 пристанища – 2 на Адриатическо море – пристанище Драч и пристанище Вльора, и 2 на Черно море – пристанище Варна и пристанище Бургас, като всички те разполагат, или ще разполагат с интермодални терминали.
Летища
По протежение на коридора има 1 летище в Албания (летище Тирана), като се предвижда и изграждането на летище във Вльора.
В Република Македония летищата са 2 – летище „Александър Велики“ в Скопие и летище „Апостол Павел“ в Охрид.
България разполага с 6 от 7-те си международни граждански летища по протежение на коридора (виж летища в България).
Перспективи
Изграждането на транспортната инфраструктура по протежение на коридор 8 се поставя в зависимост от политиката на трите страни и Италия. От страна на България непрекъснато се изтъква политическа воля за довършване на начинанието, но осъществяването му се поставя по една или друга причина в зависимост от осигуряване на финансиране по линия на ЕС. [1][2]
Изграждането на паневропейски транспортен коридор 8 има геополитическо измерение, поради което се очаква българското правителство, след това на Сергей Станишев, да са ангажира по-активно със строителството на пряката железопътна връзка между България и Република Македония, която идея стои на дневен ред пред българската общественост повече от век. [3]
На 9 септември 2016 г. е обявено, че Гърция и Албания ще имат железопътна връзка до 2020 г. с изграждането на 130 km железен път от Лерин до Поградец.[1]
Източници
- ↑ http://www.ypodomes.com/index.php/statheri-troxia/sidirodromoi/uperastikos-ose/item/36254-ergose-ksekina-meletes-gia-ti-nea-sidirodromiki-grammi-florina-kastoria-alvania-meso-interreg ΕΡΓΟΣΕ: Ξεκινά μελέτες για τη νέα σιδηροδρομική γραμμή Φλώρινα-Καστοριά-Αλβανία μέσω Interreg
Вижте също
- Автомагистрала А1 на Хърватия
- Автомагистрала "Рила"
- Автомагистрала "Тракия"
- Автомагистрала "Черно море"
- Автомагистрала "Хемус"
- Транспорт в България
- Транспорт в Република Македония
- Транспорт в Албания
- Транспорт в Италия
- Железопътна линия Неапол-Бари
Външни препратки
- Карта на коридора
- ((en)) Коридор № 8
- Световна премиера на българския филм „Коридор № 8“ на Берлинале 2008
- Коридор № 8 спечели „Сърцето на Сараево“
- Подписахме с Италия за коридор № 8
