Разлика между версии на „Леринска българска община“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
4-цифрени числа без интервал; козметични промени
м (→‎История: Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове редактирано с AWB)
м (4-цифрени числа без интервал; козметични промени)
| бележки =
}}
'''Леринската българска община''' е [[Български църковни общини в Македония|гражданско-църковно сдружение]] на [[Българска екзархия|българите екзархисти]] в [[Лерин]]. Нейно задължение е поддръжката на българските училища, читалище и църкви, както и заплатите на учителите в града. Действията ѝѝ са силно затруднени от многочисленото гъркоманско население и от факта, че Лерин е седалище на гръцката [[Леринска, Преспанска и Еордейска епархия|Леринска епархия]].
 
== История ==
В 1863 година [[Герасим Калугера]] отваря първото българско училище в село [[Търсие]]. Български училища са отворени и в [[Зелениче]], [[Пътеле]] и [[Горно Върбени]] (Екши Су).
 
През 1870 година осем български първенци поставят въпроса за църковно пеене на български пред гръцкия владика [[Прокопий Касандрийски|Прокопий]], но той отказва да ги допусне в църквата. На [[Цветница]] по време на службата в Лерин свещеник [[Константин Гулабчев]] чете евангелието на български, след което избухва сбиване между българи и гъркомани и почти целия град - около 400 семейства - се обявяват за български и българите овладяват градската църква. Същата година 120 български семейства от Лерин, подкрепени и от жители на селата Горно Върбени, [[Пътеле]], [[Песочница (дем Лерин)|Песочница]], [[Горно Неволяни|Неволяни]] и други, подават заявление до Високата порта, с което се отказват от Цариградската патриаршия и преминават под лоното на Българската екзархия.<ref name="il85">{{Цитат периодика| last = Ив. | first =Ил | authorlink = Илия Иванов (революционер) | coauthors = | year =1937 | month =май | title = Учебното дѣло въ гр. Леринъ и Леринско | journal = Илюстрация Илинденъ | volume =IX | issue =5 (85 | pages =10-11 | doi = | id = | url =http://www.dlib.mk/bitstream/handle/68275/365/RS-III-8-1937.pdf?sequence=7&isAllowed=y | format = | accessdate = }}</ref>
[[Файл:Bulgarsko Uchilishte v Lerin.jpg|ляво|мини|250п|Българското училище в Лерин]]
[[Файл:Lerin Bulgarian Municipality Present Plaque to Exarch Joseph I of Bulgaria.jpg|ляво|мини|250п|Плоча с дарствен надпис от Леринската българска община до екзарх [[Йосиф I Български|Йосиф I]].]]
При обявяването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] през 1872 година за [[Българска схизма|схизматична]] владиката [[Прокопий Касандрийски|Прокопий Мъгленски]] с помощта на първенците, успява да върне почти всички жители в лоното на Патриаршията. Остават 40 български къщи, които се черкуват в къщата на българския свещеник поп [[Константин Гулабчев]].<ref>[http://dikata.net/biography/AUTOBIOGRAPHY.pdf Христов, Наум. Моята автобиография, стр. 3-4.]</ref> През 1874 година в Лерин е отворено българско училище, в което преподава [[Димитър Тъпков (учител)|Димитър Тъпков]], и което трудно оцелява между 1875-1878 година. В края на 1874 година в училището се учат 52 момчета и 18 момичета.<ref>Исторически преглед том 46, бр. 1-6, Българско историческо дружество, 1990, стр. 60.</ref> През 1882 година е закупено място за построяване на българска църква, която е построена десет години по-късно.
[[FileФайл:A Church in Florina, Greece in 1910.jpg|мини|250п|Освещаването на българската църква в 1910 г.]]
След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] българската община в града е въстановена под ръководството на Константин Гулабчев. Тя обаче среща големи затруднения, тъй като местната власт не признава поп Константин за архиерейски наместник. Екзархията предприела редица постъпки пред Портата за признаването му. В края на 1881 година общината моли Екзархията да отпусне пари за построяване на училищна сграда и параклис и те са отпуснати, но при условие, че и общината ще събере доброволни дарения. През пролетта на 1883 година строежът на леринското училище и параклиса започва.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 570-571.</ref> От 1881 до 1883 година в Леринското българско училище преподава [[Яким Сапунджиев]], подпомогнат от 1882 година и от Христо Донев и Михаил Кушев за отделенията. Леринската община сама уславя учителите си, а Екзархията отпуска единствено обща годишна сума за издръжката им.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 571.</ref>
 
Към 1895 година в Лерин българската църковна община поддържа училищата и катедралата „[[Свети Пантелеймон (Лерин)|Свети Панталей]]“ (Пантелеймон).<ref>Тзавелла, Христофор, „Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски“, Македония Прес, София, 2003 г., стр. 27</ref>
 
През учебната 1886/1887 в околията има 13 основни училища с 14 учители и с 797 ученици. Класното училище в Лерин има един учител и 16 ученика. В 1891/1892 основните училища са 17, с 22 учители и 998 ученици, а в класното училище в Лерин преподава един учител на 7 ученици. Скоро след това основните училища са 25, с 40 учители и 1&nbsp;7761776 ученици, а класните училища са две, с двама учители и 22 ученика. През 1911/1912 година в град Лерин се обучават 175 български деца, в основните училища в селата 2&nbsp;3532353 ученици с 56 учители. Класни училища в тази година има в Лерин, Пътеле, Горно Върбени и Зелениче с 121 ученици. Общо за Леринската община 2&nbsp;4742474 български ученици. Същевременно в Лерин се издържа пансион за 26 деца от селата и библиотека с 750 книги. Български училища има в селата [[Търсие]], [[Суровичево]], [[Секулево]], [[Сребрено]], [[Пътеле]], [[Прекопана]], [[Попадия (Леринско)|Попадия]], [[Песочница (дем Лерин)|Песочница]], [[Петърско]], [[Неред]], [[Люботино]], [[Лесковец (дем Лерин)|Лесковец]], [[Лаген]], [[Кучковени]], [[Зелениче]], [[Живойно]], Горно Върбени, [[Долно Котори]], [[Горно Неволяни]], [[Горно Котори]], [[Горно Каленик]], [[Горничево]], [[Буф]], [[Бач]], [[Айтос (дем Суровичево)|Айтос]], [[Хасаново]], [[Арменско]] и [[Арменово]].<ref name="il85"></ref>
 
Църквите с български фермани са в Горно Върбени, Арменско, Петърско, Суровичево, [[Баница (дем Лерин)|Баница]], [[Крушоради]], [[Сетина]], [[Пополжани (дем Лерин)|Пополжани]], Каленик, [[Горно Неволяни]], манастирът „[[Свети Лука (Неред)|Свети Лука]]“ край Неред, параклис в Сребрено, Бач и [[Крапешино]]. В 1912 година в Леринско българските църкви са 46, а манастирите четири - [[Айтоски манастир|Айтоски]], Крушорадски, Нередски и Арменски. През 1912 година в Лерин е посрещнат епископ [[Неофит Видински|Неофит]], чиято обиколка по думите на В. Трифонов се превръща във „връх на славата на българщината в нашия край“.<ref>{{Цитат периодика| last = Трифоновъ | first =В | authorlink =Васил Трифонов | coauthors = | year =1940 | month = май | title = Негово Високо Преосв. Неофитъ Видински въ Леринско | journal = Илюстрация Илинденъ | volume =XII | issue =5 (115 | pages = 2-3 | doi = | id = | url = http://www.dlib.mk/bitstream/handle/68275/365/RS-III-8-1940.pdf?sequence=4&isAllowed=y | format = | accessdate = }}</ref>
 
Сред по-известните дейци на общината са Константин Гулабчев, Васил Крепиев (Кържатев), [[Димуш Търпенов]], Мице и Атанас Зафирови, [[Димитър Гулабчев]], Трифон Иванов и Д. Прусанков<ref name="il85"></ref>.
[[FileФайл:Polykarpos of Moglena Cable to Eleftherios Venizelos 1914.jpg|мини|250п|Телеграма от [[Поликарп Сакеларопулос|Поликарп Лерински]] до премиера [[Елевтериос Венизелос|Венизелос]] с молба военните да освободят сградата на бившата българска община, за да може да се използва като гимназия, 1914 г.]]
През 1913 година новите гръцки власти закриват Леринската българска община и конфикуват имотите и&#768;ѝ.
 
<gallery class="center">
</gallery>
 
== Бележки ==
<references />
 

Навигация