Пополжани (дем Лерин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Леринско, Гърция. За селото в Кичевско, Република Македония вижте Пополжани (Община Кичево).

Пополжани
Παπαγιάννης
— село —
Църква в Пополжани, 1917 г.
Църква в Пополжани, 1917 г.
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Надм. височина 640 m
Население (2001) 1016 души
Пополжани в Общомедия

Пополжани (местно произношение Папъжени, на гръцки: Παπαγιάννης, Папаянис, до 1928 година Παπαζάνη или Ποπόζιανη, Папазани, Попозяни или Βακούφ Κιόι, Вакуф кьой[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония с 1016 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Леринското поле западно от железопътната линия към Битоля на 12 километра североизточно от демовия център Лерин (Флорина) на река Сакулева.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

поп Стефан Скендеров, ръководител на местния комитет на ВМОРО в селото, убит от четата на Георгиос Цондос - Вардас
Мицко Солаков, деец на Вътрешната македонска революционна организация
Църквата и кметството през Първата световна война

Селото е основано на сегашното си място около 1700 година, като преди това се е намирало в сегашната горичка Вакуфска кория (Βακούφσκα Κουρία) на хълма Страната (Στράνατα).[2] В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Вакуфкьой (Wakufkjoi) като българско село.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Пипосуиджа (Piposuidja), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[4] В началото на XX век Пополжани е чисто българско село в Леринска каза на Османската империя. В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Попължени (Вакъвъ Кьой) живеят 1100 българи християни.[5] В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото има 1088 българи екзархисти и функционира основно българско училище с 1 учител и 54 ученика.[6]

Ръководител на местния комитет на ВМОРО е поп Стефан Скендеров[7].

В 1903 година жителите на селото участват в Илинденско-Преображенското въстание и гърците го смятат за враждебно като го нападат нееднократно. Много от жителите мигрират в САЩ в началото на ΧΧ век.

По време на Балканската война 3 души от Пополжани се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1920 Пополжани е посочено със 120 къщи на християни славяни.[9] В 1926 година селото е прекръстено на Папаянис.[10] В 1928 година Пополжани е представено като смесено местно-бежанско със 7 бежански семейства и 31 жители общо.[11]

В 1912 и 1928 година населението на селото е около 900 жители. Държавна сигурност определя повечето от тях като жители с антигръцко или неясно съзнание. Селото не пострадва по време на Гръцката гражданска война.[12]

През март 1946 година съдът в Лерин съди 70 души от Пополжани за участие в българската паравоенна организация Охрана.[13]

В 1981 година селото има 915 жители. Според изследване от 1993 година Пополжани е чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.[14]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В селото има една църква – „Свети Николай“ (1908 – 1912) и манастир „Свети Константин и Елена“ (1962), както и църква „Свети Никодим“ на Дивио рид (Ντίβιο-Ριτ). В селото има гражданско сдружение „Александър Велики“, който издава месечника „Фони ту Камбу“, женски клуб, както и спортен клуб „Арис“.[2]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Пополжани

Името на жителите му в местния диалект е папъсци.

  • Flag of Bulgaria.svg поп Стефан Скендеров (1855 – ?), ръководител на местния комитет на ВМОРО в селото
  • Flag of Bulgaria.svg поп Димитър Скендеров (1885 – ?), революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Христов (1870 – 1913), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 8 костурска дружина, загинал при Радова скала на 22 юни 1913 година[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Мицко Солаков (1890 – 1928), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Ангелов (1884 – ?), български революционер, македоно-одрински опълченец
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Георгиев (Георгев, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Донев, български опълченец, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[17]
  • Flag of Greece.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Живко Попов (? – 1947), деец на СНОФ[18]
  • Flag of Greece.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Траян Стеловски (1920 – 1946), деец на СНОФ
  • Flag of Greece.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Ристо Бакалот, деец на СНОФ
  • Flag of Greece.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Тодор Глувчев, деец на СНОФ
  • Flag of Greece.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Доне Димов, деец на СНОФ
  • Flag of Greece.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Гавре С. Динов, деец на СНОФ
  • Flag of Greece.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Пандо К. Цакле, деец на СНОФ
Починали в Пополжани

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ποπόζιανη -- Παπαγιάννης
  2. а б Официален сайт на бившия дем Вощарани.
  3. Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 51.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.249.
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 176-177.
  7. Спомени на Георги Попхристов [1]
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 871.
  9. Милојевић, Боривоје. Јужна Македонја - Антропогеографска, Београд 1920. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας
  10. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  12. Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας
  13. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  14. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 764.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 170.
  17. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 32.
  18. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  19. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 173. (на гръцки)
     Портал „Македония“         Портал „Македония