Томислав II
| Томислав II | |
|---|---|
| Крал на Хърватия | |
 | |
| Управление | 18 май 1941 – 31 юли 1943 |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Пълно име | Аймоне Роберто Маргерита Мария Джузепе Торино |
| Други титли | Херцог на Аоста, Херцог на Сполето |
| Семейство | |
| Династия | Савоя |
| Баща | Емануил Филиберт Савойски-Аоста |
| Майка | Елена Орлеанска |
| Брак | Ирини Гръцка |
| Томислав II в Общомедия | |
Томислав II (Аймон Савойски-Аоста) (на италиански: Aimone Roberto Margherita Maria Giuseppe Torino) е принц от италианската Савойска династия и офицер от Реджа Марина. Наследява титлата „Херцог на Аоста“ от брат си принц Амадей, който умира като военен затворник в Найроби.
От 18 май 1941 г. до 31 юли 1943 г. е избран за крал на Независимата хърватска държава, въпреки че никога не управлява там.[1] След като официално приема позицията, променя името си на Томислав II. По-късно обаче отказва да упражнява длъжността си в знак на протест срещу италианската окупация на Далмация.[2] След края на управлението на Мусолини абдикира от трона на 31 юли 1943 г. по нареждане на Виктор Емануил III.
След падането на монархията заминава за Аржентина и умира в Буенос Айрес през 1948 г.
Ранен живот и пътешествие в Каракорум[редактиране | редактиране на кода]
Аймон е роден в град Торино, Италия през 1900 г. като син на Емануил Филиберт Савойски-Аоста. През Първата световна война е морски офицер и командва ескадрила хидроплани. През 1927 г. ръководи финансирана от Община Милано научна експедиция в чест на победата във войната. Целта му реално е обаче да достигне планината Каракорум.
Екипът му изминава маршрут, който впоследствие става обичаен за много италиански пътешественици. Чичото на Аймон – Лудвиг Амадей Савойски през 1909 г. води експедиция до ледника Балторо, като също така се опитва да покори К2, но неуспешно. Аймон решава да последва стъпките му и през 1926 г. подготовката за експедицията започва по инициатива на Италианския алпинистки клуб и на Италианското кралско географско дружество. Първоначалният план е да се изкачи К2 или някой друг от главните върхове на Каракорум. Тази идея обаче е изоставена поради логистични проблеми и катастрофата с дирижабъла Италия на Северния полюс, която предизвиква полемика.[3][4] Впоследствие, през 1932 г., му е присъдена наградата от Кралското географско дружество – Златен медал на патрона за неговата работа.[5] Остава научната мисия, чиято цел е да се проведе програма за астрономически и геофизически наблюдения, да се съберат ботанически и зооложки образци и да се проведат много геоложки изследвания. Последната задача е поета от младия Ардито Дезио, който е в началото на своята кариера на пътешественик и учен. Експедицията остава на Каракорум почти четири месеца и изработва детайлни карти на района.
През Втората световна война участва във войната с чин адмирал.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Lemkin, Raphael. Independent State of Croatia. The Lawbook Exchange, Ltd, 2008. с. 252–56.
- ↑ Rodogno, Davide; Fascism's European empire: Italian occupation during the Second World War; p.95; Cambridge University Press, 2006 ISBN 0-521-84515-7
"Devoid of political experience and ignorant of the Italian government's exact intentions, he [the Duke Aimone] refused to leave for Croatia, saying so in letters to Victor Emmanuel and Mussolini, in which he told them that the question of Dalmatia, 'a land that could never be Italianized', was an obstacle against any reconciliation with the Croats. Never, he declared, would he agree to be a king of a nation amputated from Italy." [1]. - ↑ K2 - The Savage Mountain Архив на оригинала от 2007-06-28 в Wayback Machine.
- ↑ K2 2004 - 50 years later Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
- ↑ List of Past Gold Medal Winners. // Royal Geographical Society. Посетен на 24 August 2015.