Направо към съдържанието

Владиково

Тази статия е за селото в Драмско. За селото в Асеновградско вижте Студенец (област Смолян).

Владиково
Οροπέδιο
— село —
Гърция
41.3391° с. ш. 24.2529° и. д.
Владиково
Източна Македония и Тракия
41.3391° с. ш. 24.2529° и. д.
Владиково
Драмско
41.3391° с. ш. 24.2529° и. д.
Владиково
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемДрама
Географска областЧеч
Надм. височина670 m
Население11 души (2021 г.)

Владѝково (на гръцки: Οροπέδιο, Оропедио, катаревуса: Οροπέδιον, Оропедион, до 1927 Βλαδίκος, Владикос[1]) е село в Република Гърция в дем Драма.

Владиково е разположено на 670 m надморска височина[2] в областта Чеч в югозападните склонове на Родопите, близо до северния бряг на Места (Нестос), на четири километра южно от Осеница (Сидиронеро).

Според Йордан Н. Иванов името е от старобългарското , „владелец, господар“. Облиците Владикус, Владикос са погърчени. Селището ще да е съществувало още преди турското завоевание на полуострова, и ще да е принадлежало на местен български владетел, за което се съди по местоположението и числеността на населението – до към началото на XX век е едно от най-многолюдните села в Чеча.[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524-1537 година от село Владикос с друго име Папа Васил са регистрирани мюсюлмани: 19, неженени – 18; немюсюлмани: 13, неженени – 3, вдовици – 9.[4] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Изгоричи с друго име Ивладикос с мюсюлмани: 5 домакинства, неженени – 1; немюсюлмани: 6 домакинства, неженени – 2; вдовици – 1.[5] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Владикос с друго име Папа Васил с мюсюлмани: 19 домакинства, неженени – 18; немюсюлмани: 13 домакинства, неженени – 3; вдовици – 9.[6] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Владикос както следва: мюсюлмани – 35 семейства и 46 неженени; немюсюлмани – 1 семейство и 3 вдовици.[7] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Владикоз са зачислени 28 мюсюлмански домакинства.[8]

Население на Владиково 1530 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1530 13 3 9 19 18 62
1569 1 - 3 35 46 85
1723 - 28 28

В XIX век Владиково е помашко село в Чечка нахия на Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Владинкост (Vladinkost) е посочено като село с 62 домакинства и 150 жители помаци.[9]

Според Стефан Веркович към края на XIX век Владиково (Владикус) има мюсюлманско мъжко население 205 души, което живее в 62 къщи.[10]

Според Васил Кънчов Владиково има 60 къщи[11] и към 1900 година населението му се състои от 370 жители българи мохамедани.[12]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат български части. След Междусъюзническата война в 1913 година Владиково попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година във Владиково (Βλαδίκος) живеят 567 души.[13] В 20-те години жителите на Осеница се изселват в Турция и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Турция. Към 1928 година в селото има 53 бежански семейства със 133 жители.[14] През 1927 година селото е преименувани на Оропедион – в превод „плато“.[15]

По време на Гражданската война (1946 - 1949) жителите на селото насилствено са изселени в полските селища. След нормализирането на положението, част се връщат.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 567[2] 352[2] 204[2] 275[2] - 90[2] 11[2] - 29[2] 40 23 11
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 148. (на македонска литературна норма)
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 91.
  4. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 93-94.
  5. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 127.
  6. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 129.
  7. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 569-571.
  8. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 219-220.
  9. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 130-131.
  10. Стоян Райчевски – „Българите Мохамедани“. София 2004, стр. 112. ISBN 954-9308-51-0
  11. Васил Кънчов. „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско“, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр.268
  12. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
  13. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  14. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  15. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919–1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012