Железопътна линия 8 (България)

Железопътна линия 8
ЖП Гара Карнобат
Информация
Тип	нормалнa
Статус	действаща
Крайни гари	Пловдив – Бургас
Започва от	Бургас
Свързани линии	Линия 1 Линия 81 Линия 82 Линия 4 Линия 83 Линия 84 Линия 3 Линия 85 Линия 86
Номер линия	8
Пусната	1910
Собственик	Държавно Предприятие НКЖИ
Оператори	БДЖ
Брой линии	единична – двойна
Междурелсие	1435 mm
Електрификация	~25 кV, 50 Hz
Работна скорост	от 50 до 160 км/ч
Максимален наклон	12‰
Минимален радиус	300 m

Главна железопътна линия № 8 Пловдив – Бургас от националната железопътна мрежа на България е удвоена линия, с изключение на неудвоените участъци Филипово – Михайлово, Калитиново – Кермен и Зимница – Ямбол, електрифицирана, междурелсие 1435 mm. Дължина 294 km.

Първия участък от линията (Нова Загора – Ямбол), строен като част от линията Търново Сеймен – Ямбол е открит през 1875 г., последния участък Пловдив – Чирпан е въведен в експлоатация през 1910 г.

В гара Пловдив линията прави връзка с жп линия 1 за София и Свиленград, от гара Филипово започват линия 81 за Панагюрище и линия 82 за Карлово. Между гара Михайлово и гара Стара Загора жп линия 8 съвпада с жп линия 4, а между гара Ямбол и гара Зимница – с жп линия 3. В гара Нова Загора линията съвпада с жп линия 83 и Симеоновград, в гара Ямбол – с жп линия 84 за Елхово, в гара Долно Езерово – с жп линия 85 и с ведомствената жп мрежа на металообработващото предприятие „Промет стиил“ ЕАД – Дебелт и в гара „Владимир Павлов“ – жп линия 86 за Поморие (демонтиран и премахнат е участъка Сарафово - Поморие).

История

Нова Загора – Ямбол

Това е първият участък от линията. Строен е като част от линията Търново Сеймен – Нова Загора. Самото строителство започва през 1873 г. и завършва в края на 1874 г. Официално е открита на 22 януари 1875 г.

Предава се за експлоатация на Компанията на Източните железници, която вече експлоатира линиите Цариград – Белово и Русе – Варна. С това трите железопътни линии с обща дължина около 891 km са под управлението на барон Морис дьо Хирш. От тях 533 km са на сегашната територия на България.

Железопътната линия Нова Загора – Ямбол е построена с минимален радиус на кривите 300 m и максимален наклон 25‰, с релси тип „СО“ 34 kg/m с дължина 6,54 m.

Пловдив – Бургас
	Линия 1 (София)
	0+000 (155+574) Пловдив
	157+800 ПО разпределит.
	5+652 г. „Филипово“
	Линия 81 (Панагюрище)
	Линия 82 (Карлово)
	159+109 РП Кръстовище
	7+674 г. „Тракия“
	Линия 1 (Свиленград)
	15+926 Скутаре
	22+051 Маноле
	32+602 Белозем
	39+202 Опълченец
	43+432 Оризово
	48+085 Черна гора
	56+012 Спасово
	59+609 Чирпан
	71+147 Свобода
	79+917 Самуилово
	Линия 4 (Подкова)
	82+653 Михайлово
	91+689 Калояновец
	98+132 Християново
	100+132 Еленино
	103+010 РП „Стара Загора“
	„Сз-разпред. район“
	106+066 Стара Загора
	Линия 4 (Русе)
	114+690 Калитиново
	119+464 Горно Ботево
	121+500 Плоска могила
	124+335 Хан Аспарух
	132+300 Стоил войвода
	Линия 83 (Симеоновград)
	139+094 Нова Загора
	151+079 Коньово
	160+525 Кермен
	166+500 Бозаджии
	171+967 Безмер
	Линия 84 (Елхово)
	183+544 Ямбол
	192+250 Завой
	Линия 3 (Илиянци)
	198+731 Зимница
	206+277 Стралджа
	210+077 Атолово
	219+615 Церковски
	233+333 Карнобат
	Линия 3 (Синдел)
	238+433 Глумче
	241+400 Кликач
	244+173 Черноград
	248+133 Тополица
	252+933 Карагеоргиево
	256+700 Малка поляна
	259+502 Айтос
	268+500 сп. „Каменни кариери“
	271+575 Българово
	275+070 Камено
	276+020 г. „Дружба“
	277+750 Нефтозавод
	278+800 Нефтозавод прелез
	282+263 Долно Езерово
	Линия 85 (Дебелт)
	283+544 РП „Лозово“
	287+790 Бургас-разпред.
	Линия 86 (Поморие)
	289+300 Бургас-товарна
	291+342 г. „Вл. Павлов“
	293+500 Бургас

Ямбол – Бургас

Със закон от 21 януари 1889 г. се предвижда построяване на железопътни линии Ямбол – Бургас и Каспичан – София – Кюстендил, а също и пристанищата Варна и Бургас. Предназначението на тези две главни железопътни линии след Съединението на Княжество България и Източна Румелия е да свържат столицата със северната и южната част на страната и главните черноморски пристанища Варна и Бургас. С построяването на железопътната линия Ямбол – Бургас се цели и да се противодейства на стремежите на Компанията за монопол в експлоатацията на железниците в Южна България и насочване износа и вноса към пристанище Дедеагач на Бяло море.

Необходимите средства за строежа на двете железопътни линии и пристанищата се заделят от държавния заем, сключен през 1888 г. във Виена с „Лендербанк“, в размер на 142 780 млн. златни лв. с 6% лихва.

Първата копка на участъка Ямбол – Бургас е направена на 1 май 1889 г. В следващата 1890 г. на 14 май линията е завършена и открита за експлоатация. Тя е с дължина 110,8 km. Построена е за рекордно кратък срок с трудова повинност на населението и със съдействието на инженерните войски. Минималният радиус на кривите е 400 m, а максималният наклон 11‰.

Чирпан – Нова Загора

Както вече беше споменато за противодействие на политиката на Компанията на Източните железници за отклоняване на вноса и износа в посока пристанище Дедеагач и безконтролната и тарифна политика (съгласно Берлинския договор нейните железници принадлежат на Османската империя и се експлоатират по договор, сключен от Компанията с нея) българското правителство взема няколко решения:

• намаляване на тарифите от БДЖ за линията Ямбол – Бургас (дори и връщане на събрани вече превозни такси);
• със закон от 14 януари 1895 г. се предвижда построяването на паралелна на компанските железници линия Саранбей – Пловдив – Чирпан – Стара Загора – Нова Загора, която да свързва София и Бургас и да бъде експлоатирана само от българската държава.

Построяването на линията с дължина 195 km се възлага чрез търг през октомври 1896 г. и строителството започва. За финансиране строителството на линията Саранбей – Пловдив – Нова Загора българското правителство използва средства от сключения през 1892 г. с виенската банка „Лендербанк“ заем. Банката, в която участват със свои капитали и някои от акционерите в компанията за експлоатация на Източните железници, под формален повод, че е нарушена клаузата от договора, т.е. заемът да не се използва за други нужди освен за построяване и обзавеждане на линиите и пристанищата, изброени в закона от 1889 г., спира последните две опции от заема. Българското правителство обаче вече е възложило чрез търг строителството на няколко железопътни линии и черноморските пристанища Варна и Бургас, и изпада в тежко финансово затруднение. Поради невъзможност да сключи друг заем за посрещане на разходите по започнатото строителство то е принудено да преустанови по-нататъшната работа по паралелната линия. Завършен е само участъкът Нова Загора – Чирпан с дължина 79,3 km, който е открит за експлоатация през 1897 г.

Правителството влиза в преговори с Компанията на барон Хирш и успява през октомври 1898 г. да сключи договор за откупуване правото на Компанията за експлоатация на железопътните линии в пределите на княжеството за 24 250 863 златни лв. Договорът е изгоден за страната и Народното събрание го одобрява, но той остава неприложен поради несъгласието на турското правителство, чиято собственост са жп линиите. Правителството на Константин Стоилов се отказва от тези си намерения. Следващото правителство възстановява правата на Компанията, срещу което „Лендербанк“ обещава да изпълни заема от 1892 г. и да съдействува за сключване на нов конверсионен заем от 260 млн. златни лв. Едно от условията за конверсионния заем, сключен през март 1899 г., е изглаждане на отношенията между българското правителство и Компанията. В изпълнение на това условие през март 1899 г. е подписана конвенция, съгласно която построеният от българското правителство участък от паралелната линия Чирпан – Нова Загора се дава под наем на компанията при унизителни условия за срок от 25 години, считан от годината на завършването на една съединителна линия от гара Чирпан до гара Скобелево. Първоначалният годишен наем е 500 лв. на километър, който може да се увеличи най-много до 1500 лв. на km, след като бъде построена съединителната линия. Със същата конвенция българската държава се отказва да строи в продължение на 25 години паралелни и конкурентни на експлоатираните от компанията линии на разстояние, не по-малко от 40 km.

Пловдив – Чирпан

Това положение продължава до обявяването Независимостта на България от Османската империя на 22 септември 1908 г. Тогава се завземат гарите и експлоатацията на компанските линии се възлага на Главната дирекция на железниците. Положението по откупуването и експлоатацията на линиите на Източните железници, намиращи се на територията на България, става чрез подписаните двустранни протоколи между България, Русия и Османската империя през 1909 г. Това дава възможност да се довърши строителството на линията Пловдив – Чирпан и да се създаде пряка връзка София – Пловдив – Бургас. Построяването на участъка Пловдив – Чирпан с дължина 59,6 km започва на 26 август 1909 г. и завършва на 10 юли 1910 г. Въведен е в експлоатация на 10 октомври същата година.

Модернизации и реконструкции

• Построена е варианта между гарите Свобода и Михайлово. С помощта на една крива с радиус 1000 m се премахват седем криви с радиус по 300 m и една с радиус 400 m. Вариантата позволява скорост от 140 km/h и скъсява разстоянието с около 900 m.
• Удвоени са отсечката Михайлово – Стара Загора, като е извършена реконструкция и на кривите, при което минималният радиус е доведен до 1200 m за скорост от 160 km/h, и участъкът Зимница – Бургас. Минимален радиус на кривите – 800 m за скорост от 120 km/h.
• Положени са релси с маса 49 kg/m по цялата дължина от Пловдив до Бургас.

Връзка Пловдив – Скутаре

За подобряване експлоатационната дейност на железопътния възел Пловдив за влаковете с направление София – Пловдив – Бургас и обратно е построена и през октомври 1959 г. пусната в експлоатация железопътната връзка Пловдив – Скутаре. Дължината ѝ е 15,990 km, с минимален радиус 600 m, максимален наклон 5,3‰ и допустима скорост 130 km/h. Целият участък е удвоен, а движението по него е обезличено. Единственият експлоатационен пункт по линията е откритата на 25 май 1989 г. като необслужвана спирка „Пловдив – изток“. От 1 юли 1990 г. е обслужвана спирка, преименувана на „Тракия“, а от 11 април 1991 е гара, открита за служба по движението.

Електрификация

През 1969 г. е въведена в експлоатация третата удвоена и електрифицирана железопътна линия в България Зимница – Карнобат – Бургас с дължина около 95 km. През 1975 г. влиза в експлоатация участъкът Зимница – Ямбол, през 1977 г. – Ямбол – Стара Загора, през 1979 г. – участъкът Стара Загора – Чирпан, през 1981 Чирпан – Пловдив.

Локомотивни депа

• Депо Бургас. Създадено е през 1890 г. с построяването на железопътната линия Ямбол – Бургас. В началото е само екипировъчен пункт, разположен на шести коловоз на гара „Владимир Павлов“ (тогава единствена гара в Бургас). На сегашното му място през 1930 г. е построено ремонтно хале ветрилообразен тип. През 1945 г. депото е реконструирано за извършване на подемни ремонти на парни локомотиви. Тази дейност е преустановена през 1956 г. и оттогава то извършва само промивъчни ремонти. През 1968 г. започва да ремонтира маневрени дизелови локомотиви, а от 1970 и електрически. През 1980 г. е построено и ново хале за ремонт на електрически мотрисни влакове.
• Депо Стара Загора е създадено през 1912 г. Ремонтната дейност започва през 1914 г., като се използват дълбок канал и крик с ръчно задвижване за сваляне на колооси. През 1918 г. се въвежда електрическо осветление с динамомашина. Към 1920 г. се създава механично отделение с 4 струга, задвижвани с обща трансмисия. През 1933 г. се построява дълбок канал с механизиран крик, а през 1943 г. се доставят крикове с ръчно задвижване за вдигане на тендери. Две години по-късно е доставен бандажен струг. През 1960 г. е основно реконструирано, а през 1969 г. започва да ремонтира дизелови локомотиви. След електрификацията на участъка Стара Загора – Зимница през 1979 г. на депото са зачислени електрически локомотиви за технически прегледи. Построени са и нови спомагателни отделения.
• Значителната по обем работа в Бургас и особеностите на експлоатационната дейност по линията Карнобат – Варна налагат създаването през 1941 г. на депо Карнобат, в него се извършват екипировка и малки промивъчни ремонти на парни локомотиви.

Технически съоръжения по железопътната линия

Гари и разделни постове

име на гарата	приемно-отправни коловози (ПОК)			осигурителна инсталация
	брой ПОК	максимална полезна дължина	минимална полезна дължина
Пловдив	10	622	120	МРЦ
Филипово	8	558	515	МРЦ
Тракия	4	902	683	МРЦ
Скутаре	5	812	738	МРЦ
Маноле	2	720	584	МРЦ
Белозем	5	797	520	МРЦ
Оризово	3	640	640	МРЦ
Черна гора	2	710	680	МРЦ
Чирпан	3	705	620	МРЦ
Свобода	3	621	604	МРЦ
Самуилово	3	510	470	ЕЦ-1
Михайлово	5	838	708	МРЦ
Калояновец	4	880	732	МРЦ
Стара Загора	12	830	435	МРЦ
Калитиново	5	976	781	МРЦ
Хан Аспарух	4	773	604	МРЦ
Нова Загора	8	756	506	МРЦ
Коньово	3	795	702	МРЦ
Кермен	2	620	570	МРЦ
Безмер	3	934	834	МРЦ
Ямбол	6	730	600	МРЦ
Завой	2	740	642	МРЦ
Зимница	5	779	637	МРЦ
Стралджа	3	846	844	МРЦ
Церковски	4	780	665	МРЦ
Карнобат	12	1136	342	МРЦ
Черноград	4	808	730	МРЦ
Айтос	4	778	541	МРЦ
Българово	4	722	570	МРЦ
Дружба	3	733	572	РУКЗ
Долно Езерово	5	823	495	МРЦ
РП Лозово	-	-	-	ЕЦМ
Бургас разпред.	12	835	650	РУКЗ
Владимир Павлов	6	718	375	РУКЗ
Бургас	11	670	174	РУКЗ

Мостове

междугарие	път №	намира се на km	обща дължина, m	изграден от	препятствие
Пловдив – Филипово		1+178	81,00	стоманобетон	авт. път
Пловдив – Филипово		3+500	26,80	стоманобетон	авт. път
Пловдив – Филипово		3+602	186,60	стомана	река
Пловдив – Филипово		3+900	34,50	стоманобетон	авт. път
Пловдив – Филипово		4+781	52,00	стомана	авт. път
Филипово – Скутаре		9+056	28,70	стомана	река
Филипово – Скутаре		14+560	41,40	стомана	река
Тракия – Скутаре	1 и 2	9+965	237,00	стоманобетон	река
Тракия – Скутаре	1 и 2	14+523	39,00	стоманобетон	река
Скутаре – Маноле		21+243	55,00	стомана	река
г. Маноле		23+329	10,50	стоманобетон	канал
Маноле – Белозем		31+189	24,20	стоманобетон	река
Белозем – Оризово		35+655	14,00	стоманобетон	река
Белозем – Оризово		42+085	17,70	стомана	река
Черна гора – Чирпан		50+180	31,00	стомана	р. Омуровска
Чирпан – Свобода		67+367	20,00	стоманобетон	река
Свобода – Михайлово		78+369	23,50	стоманобетон	река и черен път
г. Михайлово	1 и 2	84+060	10,60	стоманобетон	път и канал
Михайлово – Калояновец	1 и 2	85+253	20,00	стоманобетон	канал
Михайлово – Калояновец	1 и 2	91+392	18,80	стоманобетон	канал
г. Калояновец	1 и 2	92+322	48,60	стоманобетон	река и път
Калояновец – Ст. Загора	1 и 2	99+910	17,00	стоманобетон	канал
г. Ст. Загора	1 и 2	105+360	36,00	стоманобетон	градска улица
Ст. Загора – Калитиново	1 и 2	107+909	19,00	стоманобетон	р. Бедечка
Калитиново – Хан Аспарух		117+678	12,00	стоманобетон	река
Калитиново – Хан Аспарух		119+037	14,00	стоманобетон	река
Калитиново – Хан Аспарух		122+410	13,00	стоманобетон	река
Хан Аспарух – Нова Загора		125+607	13,50	стоманобетон	река
Хан Аспарух – Нова Загора		138+230	18,50	стоманобетон	река
Нова Загора – Коньово		145+180	20,50	стоманобетон	канал
Коньово – Кермен		152+170	21,05	стоманобетон	река
Кермен – Безмер	1 и 2	164+882	16,90	стоманобетон	канал
Кермен – Безмер	1	165+380	26,10	стоманобетон	канал и черен път
Кермен – Безмер	2	165+380	15,60	стоманобетон	канал и черен път
Безмер – Ямбол	1 и 2	178+881	9,90	стоманобетон	път
Ямбол – Завой		189+111	12,40	стоманобетон	дере
Ямбол – Завой		191+170	49,00	стомана	дере
Ямбол – Завой		191+756	93,10	стомана	река
Зимница – Стралджа	1 и 2	199+650	34,60	стоманобетон	път
Стралджа – Церковски	1 и 2	206+815	17,80	стоманобетон	шосе
Стралджа – Церковски	1 и 2	210+609	40,50	стоманобетон	път и река
Церковски – Карнобат	1 и 2	225+754	47,30	стоманобетон	река
гара Карнобат	1 и 2	232+230	12,20	стоманобетон	дере
Карнобат – Черноград	1 и 2	234+805	20,40	стоманобетон	дере
Черноград – Айтос	1 и 2	254+376	20,20	стоманобетон	дере
Черноград – Айтос	1 и 2	257+180	20,20	стоманобетон	дере
Айтос – Българово	1 и 2	260+282	26,00	стоманобетон	река
Айтос – Българово	1 и 2	263+360	23,60	стоманобетон	река
Айтос – Българово	1 и 2	267+080	34,60	стоманобетон	река
Дружба – Долно Езерово	1 и 2	276+133	17,40	стоманобетон	река
РП Лозово – Владимир Павлов	1 и 2	286+350	26,70	стоманобетон	път

Максимално допустими скорости (към 29.05.2022 г.)

от гара	до гара	път 1	път 2
Пловдив	Филипово	50	-
Филипово	Скутаре	80	-
Пловдив	Пловдив разпр.	80	80
Пловдив разпр.	Тракия	100	100
Тракия	Скутаре	90	130
Скутаре	Маноле	120	-
Маноле	Белозем	120	-
Белозем	Оризово	130	-
Оризово	Черна гора	60	-
Черна гора	Свобода	50	-
Свобода	Михайлово	80	-
Михайлово	Калояновец	160	160
Калояновец	Стара Загора	130	130
Стара Загора	Калитиново	160	160
Калитиново	Коньово	160	-
Коньово	Кермен	110	-
Кермен	Ямбол	160	160
Ямбол	Завой	100	-
Завой	Зимница	160	-
Зимница	Стралджа	140	140
Стралджа	Церковски	130	130
Церковски	Карнобат	130	130
Карнобат	Дружба	130	130
Дружба	Вл. Павлов	130	130
Вл. Павлов	Бургас	60	60

Вижте също

• Железопътна мрежа на България
• Железопътна линия Филипово – Панагюрище
• Железопътна линия Филипово – Карлово
• Железопътна линия 83 (България)
• Железопътна линия 84 (България)
• Железопътна линия Долно Езерово – Дебелт
• Железопътна линия 86 (България)
• Железопътна линия 1 (България)
• Железопътна линия 3 (България)
• Железопътна линия 4 (България)

Литература

• Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
• Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.