Направо към съдържанието

Мокрош

Тази статия е за селото в дем Драма. За селото в дем Сервия, вижте Ливадеро.

Мокрош
Λιβαδερό
— село —
Гърция
41.2837° с. ш. 24.2095° и. д.
Мокрош
Източна Македония и Тракия
41.2837° с. ш. 24.2095° и. д.
Мокрош
Драмско
41.2837° с. ш. 24.2095° и. д.
Мокрош
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемДрама
Географска областБоздаг
Надм. височина660 m
Население39 души (2021 г.)

Мо̀крош, още Мо̀кро или Мокреш (на гръцки: Λιβαδερό или Λειβαδερό, Ливадеро, катаревуса: Λιβαδερόν или Λειβαδερόν, Ливадерон, до 1953 година: Μοκρός, Мокрос[1]), е село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма в област Източна Македония и Тракия.

Селото е разположено в източните склонове на планината Боздаг, северно от град Драма,[2] в южното подножие на връх Коджадаг.[3]

Според Йордан Н. Иванов името на селото е свързано с постоянно влажно, мочурливо място, от старобългарското , „мокър“, *мокы и наставка -ош.[4] Името е от първоначалното *Mokrosios или *Mokrusios > *Мокръшь > Мокрош.[5][6] Имената с такъв произход са чести в българската топонимия,[4] например Липош, Стърмош, Дървош.[5]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XX век Мокрош е село в Драмска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Микрошъ (Мукорашъ) има 250 жители, всички турци.[7]

След Междусъюзническата война от 1913 година селото остава в пределите на Гърция. В 1923 година мюсюлманското население е изселено по силата на Лозанския договор в Турция и на негово място са заселени тридесетина семейства с 90 души гърци бежанци, както и скотовъдни, вероятно влашки семейства, общо 233 жители.[2] Според други данни 1928 година Мокрош е представено като изцяло бежанско село с 10 бежански семейства и 32 жители общо.[8]

В 1953 година името на селото е преведено на Ливадерон.[2]

Населението се занимава с отглеждане на тютюн, жито и други земеделски култури, както и със скотовъдство.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Мокрош на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Барула[9] Μπαρούλα Авлаки Αὐλάκι[10] връх (111,2 m) ЮЗ от Мокрош[9]
Айда Кеди[9] Αϊντᾶ Κεντὶ Ксефто Ξέφωτο[10] връх (1268,6 m) СЗ от Мокрош[9]
Дерман Ντερμάν Идромилон Ὑδρόμυλον[10]
Бара[9] Μπάρα Дексамени Δεξαμενή[10] връх (1279 m) З от Мокрош[9]
Мешелик[9] Μεσελίκ Дриотопос Δρυότοπος[10]
Калдъръм[9] Καλντερίμι Петродес Πετρῶδες[10] връх ЮЗ от Мокрош[9]
Голомбар[9] Τουλουμπάρ Заркади Ζαρκάδι[10] връх (1086,2 m) С от Мокрош[9]
Бахчи[9] Μπαχτσὲς Кипос Κῆπος[10] връх С от Мокрош[9]
Резеник[9] Ρεζενίκ Коптерон Κοπτερόν[10] връх (912 m) И от Мокрош[9]
Помак Пацо[9] Πομὰκ Πάτσο Плагия Πλαγιά[10] връх (962 m) СИ от Мокрош[9]
Голумбар[9] Τουλουμπάρ Камбилотон Καμπυλωτόν[10] местност С от едноименния връх Голумбар[9]
Блачища Μπλάτσιστα Фундукорема Φουντουκόρρεμα[10] река
Цекурова Τσεκούροβα Кофтеро Κοφτερό[10]
Балах Таш[9] Μπαλάχ-Τασὶ Вувалотопос Βουβαλότοπος[10] връх И от Мокрош[9]
Джами[9] Τζαμὶ Ставлос Σταῦλος[10] местност И от Мокрош[9]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 349[2] 304[2] 233[2] 647[2] 160[2] 227[2] 131[2] 101[2] 121[2] 100 73 39
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 181. (на македонска литературна норма)
  3. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 160.
  5. а б Колектив. Езикознание. Том 1 от Славистичен сборник: по случай IV международен конгрес на славистите в София. София, Издателство на Българската академия на науките, 1958. с. 238.
  6. Анастасов, Васил и др. Български етимологичен речник, Том IV (минго2 — па̀дам). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995. с. 212.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 198.
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  9. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  10. а б в г д е ж з и к л м н о п Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 20. (на гръцки)