Направо към съдържанието

Пъпли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пъпли
Λευκώνας
— село —
Гърция
40.79° с. ш. 21.14° и. д.
Пъпли
Западна Македония
40.79° с. ш. 21.14° и. д.
Пъпли
Леринско
40.79° с. ш. 21.14° и. д.
Пъпли
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемПреспа
Географска областГолема Преспа
Надм. височина1124 m
Население123 души (2021 г.)

Пъ̀пли (на гръцки: Λευκώνας, Левконас, до 1926 година Πόπλι, Попли,[1]на албански: Popla) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.[2]

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 36 километра северозападно от град Лерин (Флорина) в източната част на Долнопреспанската котловина и в подножието на разклонението на Баба планина Бела вода. На изток граничи със село Рудари, на запад с Малкото Преспанско езеро, на север със село Щърково и на юг със село Оровник.[3] През селото минава река Келѝмица, извираща от Рударската планина.[4] Селото е разделено на 4 махали: българските Масановска (горна), Жиловска (средна) и Дупенска (долна), както и арнаутската махала, в която след 1924 година са заселени гръцки бежанци от Понт и Мала Азия.[5]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В османските данъчни регистри от средата на XV век Пъпли, спадащо към нахия Преспа, е споменато с 37 семейства. Общият приход за империята от селото е 11 000 акчета.[6] До към XIX век селото се е намирало в местността Гърмада или Старо Пъпли, част от днешното землище на селото, където до средата на XX век са намирани отломки от дялъни камъни, грънци и еврейски гробища, но след това населението се премества на мястото на днешното селище.[7]

В началото на XX век Пъпли е смесено българо-арнаутско село в Битолска каза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Шапли (Chapli) е посочено като в каза Ресен с 54 домакинства и 90 жители мюсюлмани и 58 българи.[8] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в селото живеят 180 българи християни и 270 арнаути мохамедани.[9]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Пъпли е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак с 88 къщи.[10]

По време на Илинденското въстание на 23 юли 1903 година селото е нападнато от турски аскер и башибозук. Изгорени са 23 къщи и са убити Георги Кърстин, Васил Ристов и Стоян Калин.[11] Арнаутското население се изселва в нахайското село Наколец.[12]

Разкази на четника Стасо и бай Георги за Илинденското въстание в Пъпли в 1903 г.

Стасо:Войводата ни прѣдложи на селския първенецъ Рустемъ ага да се прѣдаде. Тоя послѣдниятъ се затвори въ кѫщата си и поиска срокъ. Коте се съгласи. Но срокътъ мина и ние влѣзнахме въ селото. Отъ кѫщата на Рустемъ почна да се гърми. Тогава войводата, ни заповѣда да горимъ турскитѣ кѫщи. Не се мина много и отъ дадечъ зеха да се слушатъ гърмежи. Войски идваха отъ къмъ Наколецъ. Рустемъ ага се избави, понеже ние напуснахме селото и се отеглихме въ планината, дѣто ангажирахме войскитѣ на сражение. Нъ тѣ ни оставиха и си заминаха. Същеврѣменно бидоха изгорени 25 къщи въ с. Ръмби и 26 въ с. Германъ.

Георги: Отъ нашето село бидоха убити само трима души. Когато то горѣше, ние бѣхме избѣгали въ с. Рудари. И сега още всичкитѣ български сѣмейства стоятъ тамъ. До 6. септемврий въ Рудари спокойно минахме. Но тоя день тукъ се разигра една небивала кървава сцена. Бимбашията отъ Наколецъ съ войски анадолци и многочисленъ башибозукъ нападна селото и умъртви по най-безчеловѣченъ начинъ 17 души, между които една жена.[13]

През декември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев и Търпо Поповски, пристигат в Преспа, за да раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население, но заварват селото безлюдно. Темчев пише: „Минавахме по край селото Пѫпле, което бѣше изгорено и съвършено пусто.[14]“ Според официални османски данни по време на въстанието в селото изгарят 57 турски и 23 български къщи.[15]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пъпли (Papli) има 160 българи екзархисти.[16] Според Георги Трайчев в Пъпли след 1908 година има 20 български, 40 арнаутски и 15 цигански къщи, като българите са 180 души, а турците и циганите 256 души.[3] Пак според него:

„ Българите били зле третирани от съселяните си друговерци. Но и нашенци в Пъпли не отстъпвали по своето юначество (респективно комитаджилък), с което ги респектирали. Прави впечатление фактът, че докато в другите смесени села отношенията между българи и албанци били коректни, дори дружелюбни, тук наопаки - враждували. Може би тази вражда се дължала на обстоятелството, че предците ни се показвали по-упорити в борбата и по-издръжливи, та албанците били принудени да бягат и се изселват в други села. А може би е било от страха от организираните чети?[17] “

След Балканската война от 1912 година албанското население започва да се изселва от селото.[18]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]
Сватбата на Ламбро Наумов, син на Филип Наумов, в Пъпли през 1933 година.

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Пъпли попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Попли има 22 къщи славяни християни и 50 арнаути мохамедани.[19] В селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско и има 41 бежански семейства със 129 души.[20] В 1926 година селото е прекръстено на Левконас.[21] По време на Гръцката гражданска война селото пострадва сериозно, само през 1948 година 90 малолетните деца са изпратени в страните от Социалистическия блок като „Деца бежанци“. След края на войната селото е частично унищожено, а малка част от местното население се завръща в Пъпли.[22]

В 1981 година селото има 127 жители. Според изследване от 1993 година селото е „славофонско-бежанско“.[23]

Гробищната църква в селото „Свети Димитър“ е построена през 1860 година. Силно пострадва при земетресение през 1970-те и след това е построена наново. През 1933 година е построена църквата „Свети Архангел Михаил“ на мястото на разрушената джамия, издигала се според местни хора на мястото на по-стара църква със същото име. Край селото в югозападна посока се е намирал параклисът „Свети Атанас“, разрушен от френски военни през Първата световна война за построяването на шосеен път. Край селото в северна посока се намирало казълбашко теке, разрушено по-късно от гръцките власти и на негово място е построен параклисът „Свети Илия“.[24]

Прекръстени с официален указ местности в община Пъпли на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Кале[25][26] Καλέ Кир. Налбандиди Κυρ. Ναλμπαντίδη[27] връх на ЮЗ от Пъпли, над брега на Малкото Преспанско езеро (Граище, 1022 m)[26][28]
Граище[25][28] Γκράϊτσα Кокинохома Κοκκινόχωμα[27] връх на ЮЗ от Пъпли, над брега на Малкото Преспанско езеро (Кале, 1022 m)[26][28]
Горица[25][26] Γκόριτσα Амигдалиес Άμυγδαλιές[27] връх на ЗСЗ от Пъпли, над брега на Малкото Преспанско езеро (902,3 m)[26]
Преброявания
  • 2001 - 155 души
  • 2011 - 116 души

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Пъпли
  • Герман Миовски (1933 - 2021), български журналист и краевед
  • Мичо Мияльов (Мичо Мијаљов) (р. 1941), северномакедонски учен математик
  • Ристо Поповски (р. 1947), северномакедонски историк
  • Христо Миов или Миовски (1899 – 1947), гръцки комунист, става член на ГКП по време на окупацията, след Споразумението от Варкиза е многократно арестуван, на 23 април е арестуван заедно с дъщеря си, на 27 май е осъден в Лерин на смърт и разстрелян на 27 юли заедно със съселянина си Яне Димановски[29] баща на Герман Миовски[30]
  • Филип Наумов (1880 – 1960), революционер и предприемач

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Андоновски, Јанче. П'пли низ минатото. Скопje, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Библиотека „Незаборав“, 2012. ISBN 978-9989-891-23-6.
  3. ↑ а б Миовски, Герман. Пепелища на времето (История, бит и култура на село Пъпли в Самуилова Преспа), Издателство „Земя“, София, 2010, стр. 39.
  4. ↑ Миовски, Герман. Пепелища на времето (История, бит и култура на село Пъпли в Самуилова Преспа), Издателство „Земя“, София, 2010, стр. 139.
  5. ↑ Миовски, Герман. Пепелища на времето (История, бит и култура на село Пъпли в Самуилова Преспа), Издателство „Земя“, София, 2010, стр. 147.
  6. ↑ Миовски, Герман. Пепелища на времето (История, бит и култура на село Пъпли в Самуилова Преспа), Издателство „Земя“, София, 2010, стр. 43-45.
  7. ↑ Миовски, Герман. Пепелища на времето (История, бит и култура на село Пъпли в Самуилова Преспа), Издателство „Земя“, София, 2010, стр. 49.
  8. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88-89.
  9. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
  10. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 17. (на македонска литературна норма)
  11. ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 2 (142). Илинденска организация, Февруарий 1943. с. 16.
  12. ↑ Миовски, Герман. Пепелища на времето (История, бит и култура на село Пъпли в Самуилова Преспа), Издателство „Земя“, София, 2010, стр. 121.
  13. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 96.
  14. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 91.
  15. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 95.
  16. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  17. ↑ Миовски, Герман. Пепелища на времето (История, бит и култура на село Пъпли в Самуилова Преспа), Издателство „Земя“, София, 2010, стр. 120-121.
  18. ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 43.
  19. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 16. (на сръбски)
  20. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  21. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  22. ↑ Миовски, Герман. Пепелища на времето (История, бит и култура на село Пъпли в Самуилова Преспа), Издателство „Земя“, София, 2010, стр. 533, 548-557.
  23. ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  24. ↑ Миовски, Герман. Пепелища на времето (История, бит и култура на село Пъпли в Самуилова Преспа), Издателство „Земя“, София, 2010, стр. 120-126.
  25. ↑ а б в Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 423.
  26. ↑ а б в г д По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  27. ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1780. (на гръцки)
  28. ↑ а б в Topografska Karta JNA 1: 50.000.
  29. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 195. (на английски)
  30. ↑ Миовски, Герман. Пепелища на времето (История, бит и култура на село Пъпли в Самуилова Преспа), Издателство „Земя“, София, 2010, стр. 152.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Гърция“         Портал „Гърция“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пъпли&oldid=12349250“.