Батошево: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 115: | Ред 115: | ||
* [https://drumivdumi.com/батошевските-манастири/ Друми в думи, ''Батошевските манастири – две стари български светини в полите на Балкана''] |
* [https://drumivdumi.com/батошевските-манастири/ Друми в думи, ''Батошевските манастири – две стари български светини в полите на Балкана''] |
||
* [https://opoznai.bg/view/pametnik-na-zaginalite-v-aprilskoto-vastanie-s-batoshevo Опознай.bg, ''Паметник на загиналите в Априлското въстание – с. Батошево''] |
* [https://opoznai.bg/view/pametnik-na-zaginalite-v-aprilskoto-vastanie-s-batoshevo Опознай.bg, ''Паметник на загиналите в Априлското въстание – с. Батошево''] |
||
{{Община Севлиево}} |
|||
{{мъниче|селище в България}} |
{{мъниче|селище в България}} |
||
Версия от 17:23, 11 ноември 2020
Батошево | |
Църквата и часовниковата кула в Батошево | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 845 души[1] (15 март 2024 г.) 38,2 души/km² |
Землище | 22.145 km² |
Надм. височина | 340 m |
Пощ. код | 5470 |
Тел. код | 067303 |
МПС код | ЕВ |
ЕКАТТЕ | 02885 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Габрово |
Община – кмет | Севлиево Иван Иванов (ГЕРБ; 2011) |
Кметство – кмет | Батошево Росица Георгиева (ГЕРБ) |
Батошево в Общомедия |
Батòшево е село в Северна България, община Севлиево, област Габрово.
География
Село Батошево се намира на около 19 km запад-северозападно от центъра на град Габрово и 13 km южно от град Севлиево. Разположено е в Средния Предбалкан, в северните подножия на Черновръшки рид, край река Росица, чиито извивки следва по цялото си протежение. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо сиви горски.[2] Надморската височина при сградата на кметството е около 285 m, на запад и север от нея нараства до около 300 – 310 m, а в североизточния край на селото в близост с реката намалява до около 250 m.
През селото минава третокласният републикански път III-6072, който на югозапад води до град Априлци, а на североизток – до връзка преди село Горна Росица с третокласния републикански път III-4402.
В землището на Батошево има два микроязовира.[3]
Населението на село Батошево, наброявало 428 души при преброяването към 1934 г., нараства до 994 към 1985 г., намалява до 553 към 2011 г. и към 2019 г. наброява (по текущата демографска статистика за населението) 563 души.[4]
Икономика
В селото са изградени ВЕЦ Батошево 1 и 2, които са малки водноелектрически централи, като ВЕЦ Батошево 2 е нова, построена с номинална мощност 2100 kW. В селото има също и цех за обработка на пластмасови изделия.
ВЕЦ „Батошево“ (1) е историческа, една от първите водноелектрически централи в България, строена в периода 1929 – 1930 г. от Воден синдикат „Росица“. Основен проектант е инж. Борис Хаджиев (Габрово), възпитаник на Лвовската политехника. Това е част от каскадата малки язовири и електроцентрали в Стара планина, изградена от този Синдикат – първата каскада в страната. Тя функционира. Стратегическото виждане на авторите е било, че водите в България са с много източници, на големи денивелации, но малки по дебит, заради което е най-добре да се залага на множество малки обекти, а не на няколко крупни. Тази концепция е изоставена веднага след 9.9.1944 г. от новата власт по съветски образец.
История
Антични находки
На височината „Градът" край селото има следи от късноантична крепост от V – VI век, възстановявана през XIII – XIV век.[2]
Средновековие и османско владичество
Батошево е старо селище. Споменава се за пръв път в Батошевския надпис от времето на цар Михаил II Асен. Под името Батошево се явява и в османотурски регистри на военно-феодалните владения от средата на XV век. Отбелязано е и в документи от 1579 г., 1618 г. и 1638 г. През втората половина на XIX век в селото настъпва икономически разцвет, развиват се скотовъдството и бубарството; в 1874 г. има 313 къщи. В Батошево има килийно училище от 1845 г., през 1861 г. е построена сграда за ново училище.[2]
През 1875 г. е основан революционен комитет. След избухване на Априлското въстание от 1876 г. населението на Батошево въстава на 4 май; въстаниците с група от четата на Цанко Дюстабанов формират бойна част и водят сражения с нападащия ги башибозук. На 6 май, след героична съпротива, селото е превзето и опожарено, избити са мнозина.[2] Малка част от населението се спасява, като избягва в Балкана. Опожарен е и Батошевския манастир. В селото има паметник на загиналите в Априлското въстание.
Следосвобожденски период
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Батошево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Населението на Батошево участва в Юнското въстание от 1923 г. Заедно с въстаници от близките селища охраняват Севлиево. Ha 11 и 12 юни участват в боя при Капитандере към Велико Търново. Разпръснати са от редовна войска.[2]
Архивна документация
Във фондовете на Държавния архив Габрово[6] се съхраняват документи от съответни периоди на/за:
- Списък на фондове от масив „K“:
- – Батошевски мъжки манастир „Св. Богородица“ – с. Батошево, Габровско; фонд 275K; 1875 – 1948;
- – Народно читалище „Самопомощ“ – с. Батошево, Габровско; фонд 394K; 1930 – 1944;
- – Кредитна кооперация „Помогни си сам“ – с. Батошево, Габровско; фонд 447K; 1909 – 1944;
- – Народно основно училище – с. Батошево, Габровско; фонд 639K; 1886 – 1944; Промени в наименованието на фондообразувателя:
- > Народно основно училище (1934 – 1944)
- > Народна смесена прогимназия (1915 – 1934)
- > Народно начално училище (1879 – 1915);
- – Местна земеделско-стопанска задруга – с. Батошево, Габровско; фонд 743K; 1937 – 1950;
- – Електрическо кооперативно дружество „1876 г.“ – с. Батошево, Габровско; фонд 844K; 1921 – 1948;
- – Старопиталище „Нов живот“ – с. Батошево, Габровско; фонд 846K; 1923 – 1932;
- Списък на фондове от масив „С“:
- – Държавно индустриално предприятие (ДИП) „Митко Палаузов“ – с. Батошево, Габровско;[7][8] фонд 209; 1948 – 1996; Промени в наименованието на фондообразувателя:
- > Горско индустриално поделение – с. Стоките, Габровско (1949 – 1955);
- > Държавно индустриално предприятие (ДИП) „Митко Палаузов“ – с. Батошево, Габровско (1955 – 1970);
- > Завод „Митко Палаузов“ (1971 – 1976);
- > Дървообработващ завод „Митко Палаузов“ (1976 – 1990);
- > Дружество с ограничена отговорност „Батой“ (1990 – 1991);
- > Еднолично дружество с ограничена отговорност „Батой – МП“ (1991 – 1996);
- > Еднолично акционерно дружество „Батой – МП“ (1996 – 1997);
- > Акционерно дружество „Батой – МП“ (1997 – 2000);
- – Държавно индустриално предприятие (ДИП) „Амбалажна фабрика“ – с. Батошево, Габровско; фонд 249; 1949 – 1950; Промени в наименованието на фондообразувателя:
- > Горско индустриално поделение „Кадемлия“ (1948 – 1949);
- > Държавно индустриално предприятие (ДИП) „Амбалажна фабрика“ (1949 – 1950);
- – Държавно горско стопанство – с. Батошево, Габровско; фонд 407; 1947 – 1951; Промени в наименованието на фондообразувателя:
- > Ревирно[9] лесничейство (1944 – 1947);
- > Държавно горско стопанство (1948 – 1951);
- – Народно читалище „Младежки труд“ – с. Батошево, Габровско; фонд 762; 1932 – 1973;
- – Потребителна кооперация „Помогни си сам“ – с. Батошево, Габровско; фонд 907; 1936 – 1976; Промени в наименованието на фондообразувателя:
- > Потребителна кооперация „Помогни си сам“ (1958 – 1976);
- > Селкооп „Помогни си сам“ (1952 – 1958);
- > Всестранна кооперация „Помогни си сам“ (1948 – 1952);
- > Кредитна кооперация „Помогни си сам“ (1944 – 1948);
- – Народно основно училище – с. Батошево, Габровско; фонд 1236; 1923 – 2006; Промени в наименованието на фондообразувателя:
- > Народно основно училище (1944 – 1991);
- > Основно училище „Кирил и Методий“ (1991 – 1992);
- > Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ (1992 – 2006);
- – Дом за мъже с душевни недъзи – с. Батошево, Габровско; фонд 1246;[10] 1957 – 2016; Промени в наименованието на фондообразувателя:
- > Дом за лица с тежки телесни и душевни недъзи – с. Жълтеш, Габровско (1956 – 1960);
- > Дом за мъже с душевни недъзи – с. Жълтеш, Габровско (1961 – 1962);
- > Дом за мъже с душевни недъзи – с. Батошево, Габровско (1962 – 2000);
- > Дом за възрастни с умствена изостаналост – с. Батошево, Габровско (2000–);
- – Селскостопанска бригада – с. Батошево, Габровско;[11] фонд 1402; 1958 – 1990; Промени в наименованието на фондообразувателя:
- > Животновъдно-растителна бригада (1984 – 1987);
- > Селскостопанска бригада (1988 – 1990).
Обществени институции
Село Батошево към 2020 г. е център на кметство Батошево[12][13], което обхваща селата Батошево, Карамичевци и Кастел.
В село Батошево към 2020 г. има:
- действащо читалище „Помощ – 1881“;[14][15]
- църква „Свети Димитър“;[16]
- пощенска станция.[17]
Културни и природни забележителности
- Батошевски манастир „Успение Богородично“ – мъжки
- Батошевски манастир „Въведение Богородично“ – девически
- Паметник на един офицерски кандидат, 7 подофицера и 33 редници, загинали в Балканските войни 1912 – 1913 г. и в Първата световна война 1914 – 1918 г.[18]
Личности
- Родени в Батошево
- Йоаким Бакалов (1860 – 1952), български богослов.[19]
- Недю Александров (1904 – 2000) – секретар на Старозагорската митрополия, църковен изследовател, публицист и почетен гражданин на Стара Загора.[20]
- Атанас Минчов (около 1810 – 1845) – зограф, негови икони се намират в църквата „Св. Николай Летни“ в с. Гумощник.
- Димитър Попкръстев (1888 – 1970) – Занимава се с краеведческа дейност – написва история на родното си село.[21]
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б в г д Енциклопедия "България", том 1, стр. 225, Издателство на БАН, София, 1978 г.
- ↑ Агенция по геодезия, картография и кадастър, Кадастрална карта на България, село Батошево, поземлени имоти 02885.166.60 и 02885.60.30, към 2020 г.
- ↑ Справка за населението на с. Батошево, общ. Севлиево, обл. Габрово
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.828.
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Габрово, Списък на фондове
- ↑ http://www.archives.government.bg/guides/20_P_C_2016.pdf Пътеводител по фондовете на Държавен архив – Габрово (1944 – 2014 г.); стр. 200, Държавно индустриално предприятие „Митко Палаузов“ – с. Батошево
- ↑ http://www.archives.government.bg/guides/20_P_C_2016.pdf Пътеводител по фондовете на Държавен архив – Габрово (1944 – 2014 г.); стр. 340; Окръжно управление по горите – Габрово
- ↑ Според т. 8 от § 1 в Допълнителните разпоредби на Закон за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, „ревир“ е ограничена горска площ от трайни естествени граници, инструментално измерени на терена.
- ↑ http://www.archives.government.bg/guides/20_P_C_2016.pdf Пътеводител по фондовете на Държавен архив – Габрово (1944 – 2014 г.); стр. 635; Дом за мъже с душевни недъзи – с. Батошево
- ↑ http://www.archives.government.bg/guides/20_P_C_2016.pdf Пътеводител по фондовете на Държавен архив – Габрово (1944 – 2014 г.); стр. 314; АПК – с. Стоките
- ↑ Справка за събитията за кметство Батошево
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Габрово, кметство Батошево
- ↑ Детайлна информация за читалище „Помощ – 1881“, село Батошево, община Севлиево, област Габрово
- ↑ Информационна карта за 2019 г., читалище „Помощ – 1881“, село Батошево, община Севлиево, област Габрово
- ↑ Българска православна църква, Структура, Епархии, Велико-Търновска епархия, Храмове, Батошево
- ↑ Български пощи, Пощенски станции, област Габрово, 5470 Батошево
- ↑ НВИМ > Електронни регистри и каталози > Регистърът на Военните паметници; област Габрово, село Батошево
- ↑ Първият ректор – Йоаким Бакалов
- ↑ За Недю Александров
- ↑ Пътеводител по фондовете на Държавен архив – Габрово (1944 – 2014 г.); стр. 734; Попкръстев, Димитър Попиванов (1888 – 1970)
Външни препратки
- Друми в думи, Батошевските манастири – две стари български светини в полите на Балкана
- Опознай.bg, Паметник на загиналите в Априлското въстание – с. Батошево
|