Вацлав IV: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавяне |
м ,<br/>Курфюрст на Бранденбург ,<br/> |
||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
| обкръжение= |
| обкръжение= |
||
| пълно име= |
| пълно име= |
||
| други титли= ''[[Списък на монарсите на Германия|Римско-германски крал]] |
| други титли= ''[[Списък на монарсите на Германия|Римско-германски крал]], <br/> [[Списък на владетелите на Бранденбург|Курфюрст на Бранденбург]], <br/> [[Списък на владетелите на Люксембург|Херцог на Люксембург]]'' |
||
| кръщене= |
| кръщене= |
||
| роден= [[26 февруари]] [[1361]] г. |
| роден= [[26 февруари]] [[1361]] г. |
||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
}} |
}} |
||
'''Венцеслав IV''' или '''Вацлав IV Мързеливи''' ''({{lang-de|Wenzel IV.}}'' ''{{lang-cs|Václav IV.}}'' ''(1361 – 1419)'' е [[Списък на владетелите на Чехия|крал на Бохемия]], [[Списък на монарсите на Германия|римско-германски крал]], [[курфюрст]] на [[Бранденбург]] и [[Списък на владетелите на Люксембург|херцог на Люксембург]]. |
'''Венцеслав IV''' или '''Вацлав IV Мързеливи''' ''({{lang-de|Wenzel IV.}}'' ''{{lang-cs|Václav IV.}}'' ''(1361 – 1419)'' е [[Списък на владетелите на Чехия|крал на Бохемия]], [[Списък на монарсите на Германия|римско-германски крал]], [[курфюрст]] на [[Бранденбург]] и [[Списък на владетелите на Люксембург|херцог на Люксембург]]. |
||
Вацлав е провъзгласен за бохемски крал, а така и за [[курфюрст|принц електор]] още на двегодишна възраст от баща си ''император Карл IV''. По-късно императорът му осигурява и [[Списък на владетелите на Бранденбург|Бранденбургското електорско маркграфство]] и така, когато Вацлав е предложен за изборната позиция на Крал на германците два от електорските вотове са в ръцете на [[Люксембурги]]те. Вацлав е избран за Германски крал на 6 юли 1376 в [[Аахен]] като '''Венцел I'''. |
|||
Псевдонимът на Вацлав ''Мързеливи'' се отдава на неспособността му да се справи с [[папска схизма|папската схизма]], прерогатив на римско-германския крал като потенциален свещен римски император, трайните му престои в родната Бохемия и нежеланието му да отделя внимание на проблемите отделните имперски германски градове. Последните той дори удостоява с повече свободи на самоуправление, което води до граждански конфликти и сформирането на така наречената [[Швабска лига (1488)|Швабска лига]]. Това обединение на [[бюргер]]ите съществува и като практически отделна държава за повече от десет години. Дори в Бохемия властта на Вацлав не е безпрекословна - там той има [[Борба за инвеститурата|инвеститурни противоречия]] с клирици, а също така и с чешката аристокрация, водена от [[Витковци (династия)|Розенбергите]]. При някои от тези сблъсъци Венцел е бил дори арестуван<ref>''Lindner, Thomas. Deutsche Geschichte unter den Habsburgern und Luxemburgern. Vol. II. Stuttgart, 1893.</ref>'' и в крайна сметка през 1400 г. е детрониран като германски крал и курфюрст. |
Псевдонимът на Вацлав ''Мързеливи'' се отдава на неспособността му да се справи с [[папска схизма|папската схизма]], прерогатив на римско-германския крал като потенциален свещен римски император, трайните му престои в родната Бохемия и нежеланието му да отделя внимание на проблемите отделните имперски германски градове. Последните той дори удостоява с повече свободи на самоуправление, което води до граждански конфликти и сформирането на така наречената [[Швабска лига (1488)|Швабска лига]]. Това обединение на [[бюргер]]ите съществува и като практически отделна държава за повече от десет години. Дори в Бохемия властта на Вацлав не е безпрекословна - там той има [[Борба за инвеститурата|инвеститурни противоречия]] с клирици, а също така и с чешката аристокрация, водена от [[Витковци (династия)|Розенбергите]]. При някои от тези сблъсъци Венцел е бил дори арестуван<ref>''Lindner, Thomas. Deutsche Geschichte unter den Habsburgern und Luxemburgern. Vol. II. Stuttgart, 1893.</ref>'' и в крайна сметка през 1400 г. е детрониран като германски крал и курфюрст. |
||
Вацлав IV запазва титлата си на бохемски крал предимно с помощта на своето семейство: |
Вацлав IV запазва титлата си на бохемски крал предимно с помощта на своето семейство: |
||
* Сигизмунд - полубрат, маркграф на Бранденбург след 1400 и [[крал на Унгария]] |
* Сигизмунд фон Люксембург - полубрат, маркграф на Бранденбург след 1400 и [[крал на Унгария]] |
||
* Йохан - полубрат, херцог на Гьорлиц |
* Йохан - полубрат, херцог на Гьорлиц |
||
* Венцел I - чичо, херцог на Люксембург |
* Венцел I - чичо, херцог на Люксембург |
||
Версия от 11:20, 7 януари 2012
| Вацлав IV | |
 | |
 Оброчно изображение на Венцеслав IV | |
| Управление | 1378-1419 г. |
|---|---|
| Наследил | Карел I |
| Наследник | Сигизмунд |
| Лични данни | |
| Роден | 26 февруари 1361 г.
|
| Починал | |
| Погребан в | Свети Вит (катедрала) |
| Други титли | Римско-германски крал, Курфюрст на Бранденбург, Херцог на Люксембург |
| Семейство | |
| Династия | Люксембурги |
| Баща | .svg) |
| Майка |  |
| Бракове |   |
| Вацлав IV в Общомедия | |
Венцеслав IV или Вацлав IV Мързеливи (Шаблон:Lang-de Шаблон:Lang-cs (1361 – 1419) е крал на Бохемия, римско-германски крал, курфюрст на Бранденбург и херцог на Люксембург.
Вацлав е провъзгласен за бохемски крал, а така и за принц електор още на двегодишна възраст от баща си император Карл IV. По-късно императорът му осигурява и Бранденбургското електорско маркграфство и така, когато Вацлав е предложен за изборната позиция на Крал на германците два от електорските вотове са в ръцете на Люксембургите. Вацлав е избран за Германски крал на 6 юли 1376 в Аахен като Венцел I.
Псевдонимът на Вацлав Мързеливи се отдава на неспособността му да се справи с папската схизма, прерогатив на римско-германския крал като потенциален свещен римски император, трайните му престои в родната Бохемия и нежеланието му да отделя внимание на проблемите отделните имперски германски градове. Последните той дори удостоява с повече свободи на самоуправление, което води до граждански конфликти и сформирането на така наречената Швабска лига. Това обединение на бюргерите съществува и като практически отделна държава за повече от десет години. Дори в Бохемия властта на Вацлав не е безпрекословна - там той има инвеститурни противоречия с клирици, а също така и с чешката аристокрация, водена от Розенбергите. При някои от тези сблъсъци Венцел е бил дори арестуван[1] и в крайна сметка през 1400 г. е детрониран като германски крал и курфюрст.
Вацлав IV запазва титлата си на бохемски крал предимно с помощта на своето семейство:
- Сигизмунд фон Люксембург - полубрат, маркграф на Бранденбург след 1400 и крал на Унгария
- Йохан - полубрат, херцог на Гьорлиц
- Венцел I - чичо, херцог на Люксембург
- Йобст и Прокопиус Моравски - братовчеди, маркграфове на Моравия.
Източници
- ↑ Lindner, Thomas. Deutsche Geschichte unter den Habsburgern und Luxemburgern. Vol. II. Stuttgart, 1893.
Шаблон:Монарх-мъниче Шаблон:Чехия-мъниче
| Карел I | → |  |
→ | Сигизмунд |
| Карел I | → |  |
→ | Рупрехт Пфалцки |
| Венцел I | → |  |
→ | Йобст Моравски |
| |||||||||||||||||||||||||||||